Решение № 2720 от 18.02.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2720 гр. София, 18.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 181 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА при участието на секретаря МИЛЕНА АТ. ЙОРДАНОВА като разгледа докладваното от НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА Гражданско дело № 20231110169969 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 8 и сл. ЗЗДН.

Образувано е по молба по чл. 8, т. 1 от ЗЗДН, подадена от Н. Т. Б., ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на своя баща и законен представител Т. Б., срещу М. И.

М., ЕГН ********** /майка на молителката/, с искане за налагане на мерки за защита на детето, при твърдения за извършен от ответницата спрямо молителката акт на домашно насилие на 27.11.2023 г. около 19:00 часа вечерта в жилището на ответницата, находящо се на адрес: гр. София, ж.к. „Лагера“, бл. 3, вх. А, ет.1. В молбата се твърди, че молителката отишла до дома на майка си, придружена от своя баща, които останал да я чака в колата, за да вземе свои лични вещи останали при майка й. След като се качила в жилището на майка й, тя и заявила, че няма да й върне дрехите и другите неща и й казала : „Изчезвай от тук“, но въпреки това молителката продължила да настоява, в резултат на което ответницата и зашлевила два силни шамара и дясната си ръка по лявата буза, започнала да я обижда, нарекла я „мърло“, след което грубо я избутала с ръце към входната врата и й казала :

„Махай се веднага от апартамента ми, това не е твоя дом и аз повече не искам да те виждам и да те чува. Ти вече майка нямаш“ След което взела обувките на молителката и ги изхвърлила на площадката пред апартамента и избутала молителката пред апартамента боса.

По делото е представено становище от ответната страна, с което изразява становище за неоснователност на молбата. Твърди се, че на процесната датата молителката и дъщеря на ответницата е била докарана от баща си до жилището й, въпреки че ответницата й е казала 1 да не идва, тъй като тя и сина й били болни и й казала да дойде през уикенда. Сочи, че след като молителката влязла започнала да я обижда, като я наричала нищожество и пропаднала жена, уличница и други подобни. След което й заявила с заповеднически тон да й върне нещата. Твърди, че изразите и думите използвани от детето са й били внушени от нейния баща. Признава, че предвид поведението на дъщеря си и в безсилието си й се е скарала, като й е заявила, че не може да се държи така с майка си и я е изгонила от жилището си. Твърди, че в яда си е разменила с нея силни думи, за което съжалява. Сочи, че това е единствения случай при които си е позволила да повиши тон на дъщеря си. Оспорва като необосновани и неоснователни твърденията, че молителката я е страх от ответницата, както и че представлява заплаха за психо-емоционалното състояние на дъщеря си. Твърди, че единствена заплаха за психо-емоционалното състояние на детето е манипулативното и отчуждаващо поведение на нейния баща.

Ответницата се явява лично в откритото съдебно заседание, заедно със своя процесуален представител, като заявява, че не на процесната дата 27.11.2023 г., въпреки че се разбрала с молителката да не идва, тъй като ответницата и брата на молителката били болни, към 19:00 часа молителката й звъннала на звънеца и й казала, че е долу. Сочи, че след като е влязла е започнала да я обижда, че е лъжкиня, че ходи по срещи и че е пропаднала.

Отново заявява, че думите използване от молителката не били нейни, тъй като ги е чувала от друг. Сочи, че молителката си е поискала багажа, но ответницата й казала да си тръгне защото й е лошо, и да я остави на мила защото е болна и не й е добре. Сочи, че докато молителката се е обувала едната обувка ответницата е изхвърлила едната й обувка през вратата. Сочи, че в това състояние и е заявила нещо от сорта : „Ти нямаш майка повече.“ и й е казала да си тръгва.

Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение (чл. 12 ГПК) и закона (чл. 5 ГПК), прави следните правни и фактически изводи:

Относно молбата с правно основание чл. 8 ЗЗДН

Съгласно чл. 2 ЗЗДН „Домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство”. Молбата за защита е насочена срещу лице с което молителя се намира в близка родствена връзка, поради което е налице пасивна процесуална легитимация на ответника да отговаря по същата съгласно чл. 3, ал. 1, т. 4 от ЗЗДН. Същата е депозирана в тримесечния преклузивен срок по чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН. Предвид изложеното съдът я намира за допустима.

Видно от представената по делото Декларация, при условията на чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН молителката е декларирала, че от страна на ответницата спрямо нея е бил осъществен твърдения акт, на които се базира настоящата молба за защита.

2

По делото е представено Удостоверение за раждане /дубликат/ издадено въз основа на акт за раждане № 1945 от 27.10.2009г. от Столична Община, район „Сердика“, видно от което молителката Н. Т. Б., ЕГН ********** е родена на дата 19.10.2009 г. Установява се още, че нейни родители са Т. Б. (баща) и ответницата М. И. М., ЕГН ********** (майка и ответница в настоящото производство).

По делото с протоколно определение от 21.02.2024 г. между страните са отделени като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че ответницата е майка на молителката, както и че на дата 27.11.2023 г., молителката е пристигнала в жилището на, което ответницата и нейна майка обитава , като между двете е възникнал спор, като ответницата е изхвърлила едната обувка на молителката пред вратата.

Представени са Удостоверение за настоящ адрес, от които се установява, че Н. Т. Б., ЕГН ********** живее в гр. Нови Искър, ул. „Милин камък“ № 10. Това обстоятелство не е спорно между страните с оглед изложените от всяко от страните обстоятелства. Не е спорно и че от м. юли на 2023 година молителката живее при своя баща на посочения по горе адрес.

Това обстоятелство се установява и от изготвения и представен по делото социален доклад на ДСП – Връбница

В е приетия Социален доклад на ДСП – Връбница с изх. № ПР/Д-С-ВР/203-001 от дата 04.01.2024 г. в които е посочено, че родителите на молителката са живели на семейни начала от около 15 години, като Н. е първо дете в семейството, има и брат на име Т. на 11 години, който живее при майка им. В доклада е посочено, че родители са разделени поради разрив в взаимоотношенията им, ката майката и децата са напуснали семейното жилище и са отишли в жилище под наем, като наема първоначално е бил заплащан от бащата, но в последствие той намалил сумата, а от около четири месеца преди изготвяне на доклада бащата напълно преустановил плащането на наема и плащал само издръжка за децата от по 450,00 лева за всяко дете. Сочи се, че от месец юли 2023г. детето Н. е заживяла с баща си. Пред социалния работник майката г- жа М. /ответник по делото/ е посочила, че бащата г-н Б. е имал манипулативно отношение спрямо детето Н.. В доклада е посочено, че на 05.01.2024г. е посетен адреса в гр. Нови Искър, където живее детето и бащата. В жилище, което представлява четириетажна къща има всичко необходимо за отглеждане на детето, последното разполага със собствена детска стая. Пред социалния служител детето Н. е споделило, че когато е поискала да вземе зимните си дрехи, майка й не й е позволила, държала се е грубо, казала й е че няма майка, ударила я е през лицето и й е изхвърлила обувките пред вратата, от което поведение е било силно стресиращо, обидно и унизително за детето, както и че същото се е почувствало необичано и нежелано от майка си. В доклада е изразено становище, че детето преживява тежко обстоятелствата в семейството. Детето е било подтиснато от обстоятелството, че майката не се е зарадвала на постиженията й, а именно, че е била приета в елитна гимназия, придружено и от преживяното физическо и психическо насилие. Посочено е, че среща с майката е проведена на 09.01.2024 година. В опит за разговор във връзка с случката, тя отклонявала темата към това, че бащата не заплащал наема за жилището, а давал само издръжката, която била по 450,00 лева за дете. В 3 доклада е отразено и че комуникацията между родителите на детето Н. липсва, както и че майката не търси детето и не общува с него, нарушено е и правото на детето да общува с брат си, което също го е натъжавало.

В хода на съдебното дирене е проведен и разпит на 2 – ма свидетели – Т. И. Б., (бащана молителката) и Мая Панталеева Пандова (леля на ответницата)

От разпита на свидетеля Б., се установява, че процесната дата – 27.11.2024 година Н. се е обадила на майка си М. М., която й е казала, че брат й болен, като Н. Б. е казала, че ще дойде да си вземе нещата, но майка й е казала да не идва, но детето Н. е настояло и е помоли свидетеля да го закара. Последния е закарал дъщеря си до дома на ответницата, за да вземе дрехите си, като детето след 15 минути е излязло от входа и е плачело и се е държало за главата. Първоначално детето само плачело и не пожелало да сподели, но в последствие по време на пътя детето е споделило за случилото се в дома на майката. Свидетеля сочи, че дъщеря му е имала червенина на дясната бузата и се е държала за лицето с двете си ръце.

След случката свидетеля сочи, че Н. не е ходила на училище няколко дни, оплаквала се е от главоболие и е казвала, че трудно заспива. Карала е свидетеля да я взима от училище всеки ден като преди да излезе го е питала дали вече е там. Съдът прецени показанията на свидетеля с оглед близката му родствена връзка с молителката и евентуалната му заинтересованост към изхода на делото по реда на чл. 172 от ГПК, като ги съпостави с другите събрани в хода на процеса доказателства и твърденията на страните, поради което кредитира показанията на свидетеля в обсъдените части, в които споделя за своите лични възприятия, но досежно споделеното му от молителката, съдът не ги цени доколкото последните са сведения станали известни на свидетеля именно от молителката по делото. Не ги цени и в отношенията и срещите му с брата на молителката Теодор, тъй като същите нямат връзка с твърдения акт на насилие и предмета на доказване в настоящото производство.

От разпита на свидетелката Николова се установява, че между нейната племеница М. и дъщеря и Н. имало конфликт през ноември месец, но свидетелката сочи, че не може да посочи точна дата, като твърди да е било след 20-ти ноември. Сочи, че знае за конфликта от своята дъщеря, която живее заедно с М. М. в едно жилище и е била там. Свидетелката твърди, че дъщеря й е споделила, че след като Н. е дошла е поискала багажа си, като М. от своя страна й е казала да влезе и да се успокои, но Н. й е казала, че е пропаднала и няма да седи с нея. След обидите М. е казала на Н. да излезе, да напусне жилището и е изритала едната обувка на Н.. Свидетелката сочи, че Н. е отишла да живее при баща си, тъй като е била приета в училището което е искала и след раздялата се е страхувала, че ще се наложи да се върне в Сандански и няма да остане в това училище. Сведенията изложени от свидетелката в обсъдената част не противоречат и на останалия събран по делото доказателствен материал, поради което съдът ги кредитира изцяло, като отново извърши преценка по реда на 172 от ГПК, с оглед родствената връзка между свидетелката и ответната страна. В останалата част съдът не кредитила показанията на свидетелката, тъй като по отношение на обстоятелството, че ответницата не е ораничавала контактите на детето 4

Теодор с баща му, както и за това, че ответницата е търсила дъщеря си съдът намира за неотносими с оглед предмета на спора, а в друг част неточни и вътрешно противоречиви.

По делото е прието и заключението на вещото лице изготвило назначената от съда съдебно-психологична експертиза. Вещото лице посочва, че от индивидуалното психологическо интервю с детето Н., се установява, че до 11.06.2024 година детето е живяло с баща си, като в резултат е по – склонна да заема неговата позиция в родителския конфликт, повлияна е и се съобразява с неговото мнение. Същевременно Н. се чувства неудобно и се надява да не бъде обвинявана от майка си и родителите по майчина линия за случилото се на 27.11.2023 г. и за случилото се след тази дата. Към момента на изследването Н. не съобщава да се страхува от майка си, като към онзи момента живее с именно с нея и брат си Теодор. Вещото лице сочи, че е между Н. и брат е налице топла емоционална връзка.