Решение № 80 от 03.04.2024, Районен съд - Мадан

РЕШЕНИЕ

№ 80 гр. гр.Мадан, 03.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20235430100445 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ от Н. Е. К. против „Горубсо - Мадан“ АД за осъждането на ответника да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в резултат от претърпяната на 02.08.2021г. трудова злополука, в размер на 20 000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на злополуката - 02.08.2021г., до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че ищецът имал над 10 години трудов стаж при ответника на длъжност подземен миньор, като с Предизвестие № 38/07.11.2022г., трудовият му договор бил прекратен на осн. чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ. На 02.08.2021г. бил на работа втора смяна, на обичайното му и стационарно работно място - участък „Върба - Батанци“, бл.1, хор.540. Около 19:00ч., докато извършвал бурене на забоя, отгоре се отслоил скален къс с остри ръбове и паднал върху дясната му ръка, в резултат на което получил множествени травми на ръката и дланта. С Разпореждане № 5104-20-51 от 13.08.2021г., ТП на НОИ - Смолян, станалата злополука била приета за трудова по смисъла на чл.55, ал.1 от КСО. В деня на злополуката първа помощ му била оказана в ЦСМП при МБАЛ „Проф. Д-р Константин Чилов“ ЕООД гр.Мадан, от където незабавно го приели за операция поради: „тежко смазване на 5-ти пръст на дясна ръка с голяма рана. Пръста „виси“ на флесорното сухожилие със синкаво - ливиден цвят. Отворена МКФС (метакарпофалангеална става) и прекъснати екстензорни сухожилия“ От извършената рентгенография на дясна длан и пръсти се установило, че била налице фрактура на проксимална фаланга на 5-ти пръст на дясна длан с 1 дислоциране под ъгъл. Същият ден му била извършена операция: „Шев на капсула или лигамент на горен крайник. Шев на сухожилно влагалище...

Открито наместване и вътрешна фиксация на проксимална фаланга... Гипсова имобилизациш във физиологично положение“, под местна анестезия, която продължила два часа и половина. След едноседмично лечение, на 09.08.2021г. бил изписан от болницата с указания за сваляне на шината на 02.09.2021г. и отстраняване на метала след срастване. На 15.09.2021 г. постъпил повторно в МБАЛ „Проф.Д-р Константин Чилов“ ЕООД гр.Мадан за отстраняване на метала от пръста. Същият ден му била извършена операция, при която фиксиращият имплант бил отстранен и на следващия ден - 16.09.2021 г. бил изписан. След втората операция, на 04.10.2021г. постъпил в Специализирана болница за рехабилитация „Родопи“, гр.Рудозем за провеждане на рехабилитация. При постъпването му в болницата бил с оплаквания от болка и силно ограничени движения на дясната ръка, дланта и пръста. При извършен тест за обем движения бил констатиран намален обем на движенията в проблемната област: “киткена става-дясна: флексия - 70/80; екстензия - 85/90“, както и ограничен функционален капацитет. Последвало определяне и провеждане на подходящи терапевтични процедури с цел подобряване на функционалния капацитет на дясна ръка, увеличаване обема на движенията и облекчаване на болката. Проведени му били 7 бр. активни мускулно - скелетни упражнения; 7 бр. физикална терапия /ЛНЧТ-ИМП/; 7 бр. фототерапия /биоптрон/; 7 бр. допълнителна процедура - УЗ. На 11.10.2021г. го изписали с препоръки за продължаване на лечението в извънболнична или домашна среда. Няколко месеца след последната му операция, обаче състоянието на пръста му се влошило сериозно. Пръстът му се свил и не можел да го разгъва и движи, болката се увеличила драстично, особено вечер, появил се оток около проксималната фаланга и ставата.

Поради тези оплаквания, на 08.12.2021г. бил на консултация при доц.д-р Л.

С., д.м. — началник клиника по хирургия на ръка в УМБАЛ „Н.И.Пирогов“, който след преглед установил, че била налице флексорна контрактура (свито положение на пръста, при което разгъването му е невъзможно). Назначил му ежеседмична редресация на пръста (манипулация за безкръвно коригиране на налична деформация в резултат на промени в сухожилия и в мускулния апарат), след което му била поставена екстензорна гипсова имобилизация, определен бил шест месечен план за лечение, след който му било препоръчано оперативно лечение. В резултат на този инцидент ищецът и получената от него травма претърпял и продължавал да търпи болки, страдания и неудобства. Бил подложен на две операции, съпроводени с интензивни болки. Приемал обезболяващи вкл. и към момента. Спазвал и изпълнявал стриктно препоръките на лекарите, провел физиотерапия както в болнична среда, така и вкъщи, прилагайки показаните упражнения от физиотерапевт. Въпреки изминалото време и положените от негова страна усилия, подобрение в състоянието на пръста му нямало. Две години след инцидента, състоянието на пръста му било влошено. Пръстът му бил 2 деформиран, нямало чувствителност, изпитвал болка основно нощно време и при промяна на атмосферните условия, налагащи прием на обезболяващи.

Изкривеният пръст и липсата на чувствителност на същия влияели на хватателната му способност и изпитвал сериозни затруднения при извършването на обичайни дейности в ежедневието. Поради тази причина започнал активно да си служи с лявата ръка, която от помощна се превърнала в основна за него. Зимно време дори не можел да си сложа ръкавица на дясната ръка, заради изкривеното кутре. Освен това, видът на пръста му влияел изключително негативно на самочувствието му. Когато общувал с хората и трябвало да се здрависа с ръка, виждал как се взират в пръста му и често се налагало, въпреки че му било неприятно, да обяснява каква е причината за това. Мнението на лекарите, които бил посещавал във връзка с състоянието на пръста му, било че или трябва да бъде ампутиран или да се оперира, като с операцията ще се постигне изправяне на пръста до 45 градуса в ПИС /проксимална интерфаленгеална става/, без да е възможно възстановяване на нормалните движения и функция на същия. Ищецът сочи, че вследствие на претърпяната трудова злополука в продължение на 160 дни (от 02.08.2021г. до 28.01.2022г.), повече от 5 месеца, бил нетрудоспособен. По изложените съображения моли за уважаване на иска.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил ОИМ от ответника, който оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен. В ОИМ е посочено, че на 02.08.2021 г. ищецът е претърпял трудова злополука при работодателя „Горубсо-Мадан“ АД. Вследствие на злополуката се е наложило да му бъдат направени две операции на ръката. Видно от приложената към исковата молба Епикриза от МБАЛ „Проф. Д-р Константин Чилов“ ЕООД град Мадан от 16.09.2021 г. след втората извършена операция пациентът бил „с гладък постоперативен период“, „без медицински риск от проведеното болнично лечение“ и се „изписва с подобрение“. От изложеното в исковата молба не ставало ясно при какви обстоятелства се е получило това „свиване“ на пръста - дали докато ищецът е бил в отпуск поради временна неработоспособност и се е лекувал, след като се е върнал на работа или в друг момент и при други обстоятелства. ТЕЛК бил медицинският орган, който бил компетентен да се произнесе по административен ред относно причинната връзка между влошаването на състоянието на увредения работник или служител и увреждането от трудова злополука. Липсата на такова решение компрометира твърдението на ищеца за наличието на влошаване на здравето, което да е във връзка с началното увреждане и обуславяло отхвърлянето на иска с правно основание чл. 200 от КТ. Ответникът сочи, че от страна на застрахователя Дженерали Застраховене било заплатено на Н. К. застрахователно обезщетение в размер на 1247,04 лева във връзка с претърпяната на 02.08.2021 г. трудова злополука, довела до временна загуба на работоспособност, като ответникът се позовава на чл. 200, ал. 4 от КТ.

Посочва, че трудовата злополука е причинила само временна неработоспособност на ищеца. На 31.01.2022 г. К. се е завърнал на работа и е 3 изпълнявал активно трудовите си задължения като подземен миньор в продължение на близо една година, преди трудовото му правоотношение с „Горубсо-Мадан“ АД да бъде прекратено и лицето да се възползва от правото си на ранно пенсиониране при условията на първа категория труд. Ако ищецът не се бил възстановил напълно след изтичането на срока на Болничен лист Е20212408782/06.01.2022 г., на 31.01.2022 г, е следвало да продължи лечението си. Лекарските консултативни комисии /ЛКК/ разрешавали непрекъснат отпуск за временна неработоспособност до 180 календарни дни.

Видно от табелните журнали на у-к „Върба - Батанци“ при „Горубсо-Мадан“ АД, където бил работил Н. К. от 31.01.2022 г. до 07.12.2022 г. той не бил отсъствал от работа и не бил представял болнични листове поради здравословни проблеми с ръката и претърпяната травма. За целия посочен период след като се е завърнал на работа до прекратяването на трудовото му правоотношение на 08.12.2022 г. е отсъствал по болест само веднъж - от 24.11.2022 г. до 07.12.2022 г. поради диагноза „Остър бронхит - неуточнен“, което било достатъчно основание да се счита, че здравето и работоспособността му са били напълно възстановени след претърпяната злополука и близо 6-месечното лечение. От представените с исковата молба доказателства нямало данни за наличие на трайно увреждане на здравето, което да възпрепятства воденето на нормален и пълноценен живот от страна на ищеца, с оглед на което претендираният размер на обезщетението за неимуществени вреди е твърде завишен и противоречал на принципа на справедливо обезщетяване на пострадалия, както и на целта на закона. По изложените съображения моли за отхвърляне на иска.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно чл. 200, ал. 1 КТ за вредите от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайна неработоспособност над 50 % или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено, независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им, като дължи обезщетение за разликата между причинената вреда - неимуществена и имуществена, включително пропуснатата полза, и обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване - ал. 3.

Фактическият състав за възникване на отговорността на работодателя при увреждане здравето на работника или служителя, имаща по същество обективен характер, включва следните кумулативни предпоставки: наличие на трудово правоотношение между работодателя и пострадалия работник, трудова злополука, претърпяна от работника в периода на трудовото правоотношение и причинила телесното увреждане, неимуществена или имуществена вреда, претърпяна от пострадалото лице и причинна връзка между трудовата злополука и неимуществените и имуществените вреди.

4

Липсва спор между страните, а и от събраните по делото доказателства се установява, че ищецът е работил по трудово правоотношение на длъжност подземен миньор при ответника- работодател /видно от представеното заверено копие от трудова книжа на ищеца – на л. 89 от делото/, като по време и във връзка с извършваната работа – добив на руда същият е претърпял злополука на 02.08.2021 г. в 19.00 ч. в гр. Мадан, участък „ВърбаБатанци“, бл. 1, пд. Хор 540. При бурене на забоя се отслоил скален къс с остри ръбове и същият паднал върху ръката на ищеца, вследствие на което ищецът претърпял множествени травми на дясна китка и длан. Злополуката е призната за трудова с Разпореждане № 5104-20-51 от 13.08.2021 г. на ТП на НОИ Смолян /л. 6 от делото/. Посочената злополука има характер на трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО. Квалификацията на злополуката като трудова и обстоятелствата, при които е настъпила, са отразени и в посоченото по-горе разпореждане на НОИ, ТП Смолян по чл. 60, ал. 1 КСО, което е влязло в сила на 10.04.2023 г. Разпореждането на органа по чл. 60, ал.1 КСО има двойствено значение - от една страна то представлява индивидуален административен акт относно наличието или не на трудова злополука, а от друга страна е официален удостоверителен документ за установените в него факти, и в частност - за наличието на трудова злополука като положителен юридически факт, който е елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя, и от който зависи съществуването на правото на обезщетение /в този смисъл Решение № 410 от 29.06.2010 г. по гр. д. № 599/2009 г. на ВКС/. Изложените в отговора на исковата молба възражения за недопустимост на иска предвид липсата на Експертно решение на ТЕЛК установяващо причината връзка между трудовата злополука и влошеното здравословно състояние на пострадалото лице са неоснователни, доколкото същото не е задължително условие за квалификация на злополуката като трудова, нито за установяване на претърпените вследствие на злополуката увреждания от ищеца. Цитираната от ответника съдебна практика е неотносима към настоящия казус, доколкото посочените решения на Върховния касационен съд касаят хипотези при която се претендират вреди от професионално заболяване, а не от трудова злополука.

Разпечатката съдържа 19 от 49 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f7d2037a-2dd4-46f3-b66c-14d9003828b5