Решение № 632 от 21.08.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 632 гр. София, 20.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО II ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иван Коев

Членове:

Стефан Милев

Силвия Б. Русева при участието на секретаря Мариана Ал. Косачева в присъствието на прокурора Д. В. М. като разгледа докладваното от Иван Коев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231100602846 по описа за 2023 година

Производството е по реда на глава ХХI от НПК.

Софийският районен съд, с присъда от 07.07.2022 г., постановена по НОХД № 13740 по описа на Софийски районен съд за 2019 г., Наказателно отделение, 101-ви състав, е признал А. С. Г., с ЕГН: **********, за виновен в това, че на 08.02.2019 г., за времето от около 13 :00 ч. до около 13:05 ч., в гр. София, ж.к. "Зона Б5", отнел чужди движими вещи – 1 бр. шапка марка "Найк" на стойност 58.50 лв. и 1 бр. елек марка "Дино" на стойност 44.00 лв., или всички вещи на обща стойност от 102.50 лв., от владението на собственика им – Ж.В.П., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и заплашване – нанесъл удар с крак в областта на корема на П. и взел шапката от главата му, след което размахал пред П. ръце, свити на юмрук с думите "Дай ми елека!" и взел елека – престъпление по чл. 198, ал. 1, вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, като го е осъдил на наказание "лишаване от свобода" за срок от 9 (девет) месеца.

На основание чл. 66, ал. 1 НК е отложил изпълнението на така наложеното наказание "лишаване от свобода" за срок от 3 (три) години, считано от влизане на присъдата в сила.

На основание чл. 59 НК от така определеното наказание "лишаване от свобода", в случай, че бъде приведено в изпълнение, е приспаднато времето, през което подс. Г. е бил задържан за срок до 24 часа по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, както и с постановление на СРП от 11.02.2019 г., вкл. и мерките взети му от съда.

Със същата присъда подс. А. Г. е признат за невиновен в това, че за времето от 13 :30 ч. до около 17:30 ч. на 08.02.2019 г., в апартамент № 5, находящ се в гр. София, ж.к. "*******, в съучастие като извършител с М.М.Х., с ЕГН: ********** – извършител, противозаконно лишил от свобода Ж.В.П., с ЕГН: **********, като против волята му го държал в заключения от обв. Х. апартамент, чрез нанасяне на удари с ръце и крака по цялото тяло съвместно с М. Х., като Д.ието е извършено по отношение на непълнолетно лице – 161 годишния Ж. П., поради което и на основание чл. 304 АПК го е оправдал по повдигнатото му обвинение по чл. 142а, ал. 3, вр. с ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. с ал. 1 НК.

На основание чл. 189, ал. 3 НПК и чл. 190, ал. 2 НПК е осъдил А. С. Г. да заплати по сметка на СДВР сумата от 84 лв., представляваща направени разноски по делото в досъдебната фаза на процеса, както и сумата от 200 лв. по сметка на ВСС – разноски в съдебната фаза, вкл. и сумата от 5 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист.

Недоволен от постановената присъда е останал подсъдимият Г., който чрез защитника си адв. Е. Й. – САК, я обжалва. С въззивна жалба от 21.07.2022 г. и допълнително развити съображения към нея от 09.05.2023 г. се правят оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения, необоснованост, неправилност, незаконосъобразност на постановената присъда. Във въззивната жалба се поддържа и алтернативно оплакване за несправедливост на наложеното наказание. Иска се, ако въззивният съд приеме за доказано обвинението против подсъдимия, да измени присъдата като намали наказанието. С допълнителните възражения се излагат доводи отново за допуснати съществени процесуални нарушения от първоинстанционния съд, съобразно чл. 13 и чл. 14 НПК, довели до грешни фактически изводи от там и до неправилно приложение на материалния закон.

Твърди се, че съдът не е обсъдил правилно дадените показания от св. Ж. П., които показания освен това са били непоследователни и нелогични. Възразява се върху начина на кредитиране на показанията от разпитаните свидетели.

В проведеното разпоредително заседание на 27.05.2023 г., въззивният съд, по реда на чл. 327 НПК, прецени, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия и/или свидетели, изслушването на експертизи, както и ангажирането на нови писмени и/или веществени доказателства и в този смисъл не се налага провеждане на въззивно съдебно следствие, за обезпечаване на правомощието на въззивната инстанция по чл. 313 и чл. 314 НПК и правилното решаване на делото.

В съдебното заседание пред въззивния съд, въззивната жалба и допълнителните съображения се поддържа от защитника на подс. Е. Й.. Отново се излагат кратки съображения, за необоснованост на присъдата, тъй като не са съпоставени всички събрани по делото доказателства.

Подсъдимият А. Г., поддържа становището на защитника си и изразявам желание да бъде оправдан.

Представителят на Софийска градска прокуратура, счита въззивната жалба за неоснователна. Споделя изложените мотиви на първоинстанционния съд и развива допълнителни съображения за правилността на присъдата. Пледира, постановената присъда, като правилна и законосъобразна, да се потвърди от настоящата инстанция.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, обжалваната присъда, изложеното във въззивната жалба и допълнителните съображения, вкл. и доводите на страните в проведеното съдебно заседание и след като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна проверка на първоинстанционния съдебен акт, по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 319, ал. 1 и ал. 4 НПК и от легитимирано лице, отговаря на изискванията на чл. 320 НПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.

Настоящият съд намира, преценявайки обосноваността и законосъобразността на обжалвания първоинстанционен съдебен акт, че разгледана по същество – въззивната жалба е неоснователна.

За да постанови обжалваната присъда първоинстанционният съд е приел за установена фактическата обстановка безспорно доказваща авторството на престъплението от дееца, а именно, че на 08.02.2019 г., за времето от около 13 :00 ч. до около 13:05 ч., в гр. София, ж.к.

"Зона Б5", отнел чужди движими вещи – 1 бр. шапка марка "Найк" на стойност 58.50 лв. и 1 бр. елек марка "Дино" на стойност 44.00 лв., или всички вещи на обща стойност от 102.50 2 лв., от владението на собственика им – Ж.В.П., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и заплашване – нанесъл удар с крак в областта на корема на П. и взел шапката от главата му, след което размахал пред П. ръце, свити на юмрук с думите "Дай ми елека!" и взел елека – престъпление по чл. 198, ал. 1 НК.

Изложената фактическа обстановка съдът е приел за установена и доказана съобразявайки се изцяло със събраните писмени доказателства и гласни доказателствени средства, а именно: показанията на свидетелите – Ж. П., Л.Б., С.Б., А. С., А.С., Б.А. и М. Х., дадени в хода на съдебното следствие, както и тези на Ж. П., А. С. и А.С., дадени пред органа на досъдебното производство, вкл. и тези на Ж. П., дадени пред съдия на ДП – приобщените чрез прочитане по реда на чл. 281 НПК. За установяването на фактическата обстановка е допринесла и заключенията на изготвените СОЕ, СМЕ, СМЕ на веществени доказателства чрез ДНК анализ и комплексни СППЕ и други, приобщени по реда на чл. 283 НПК, които са относими доказателства за изяснява на фактическата обстановка по делото.

Първостепенният съд е подложил на внимателен анализ дадените показания на св. Ж. П. и как същите кореспондират с останалата доказателствена маса по делото.

Въззивният съд споделя изводите на първоинстанционния съд относно доказаността на приетата фактическа обстановка. Изпълнил е задълженията си по чл. 13 и чл. 14 НПК и е дал отговор на обстоятелствата подлежащи на доказване съобразно чл. 102 НПК.

Въззивната инстанция не споделя доводите развити във въззивната жалба, които са във връзка с начина на кредитиране на свидетелските показания и по специално тези на пострадалото лице – св. П.. Съдът правилно е разграничил показанията на разпитаните свидетели и е подложил на много внимателен анализ дадените показания, като ги е съпоставил с останалите доказателствени източници, като и правилно същите са ценени частично от проверяваната инстанция. Правилно и законосъобразно в центъра на доказателствената си аргументация долният съд е поставил показанията на пострадалото лице – Ж. П., не само поради качеството му на пострадал от Д.ието, но и на потърпевш от случилото се. Този съдебен състав намира за неоснователни твърденията, че не е доказано по несъмнен начин авторството на Д.ието, като тези аргументи не намират опора в доказателствената маса по делото, а целят да изградят защитна теза на дееца. Съдът не намира да е налице някакъв порок при извършването на следствените действия. На следващо място, избраният от първата инстанция подход при анализа на свидетелските показания е удачен и не противоречи на правилата на наказателния процес за обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото и в тази връзка този съдебен състав не споделя доводите на защитата в подадената въззивна жалба, които и впрочем са бланкетно посочени оплаквания, без реално да са конкретизирани направените възражения и да е посочено в какво се състои оплакването във връзка с начина на кредитиране на показанията.

Адекватно са ценени приложените писмени доказателства, т.к. кореспондират с останалите материални източници по делото и точно отразяват и потвърждават правно релевантни обстоятелства, включени в предмета на доказване. Освен това, събраните по делото писмени активи съответстват на кредитираните свидетелски показания и служат за тяхна доказателствена проверка, като по този начин се затвърждават изводите относно стеклите се събития и извършеното Д.ие от дееца. Достоверността на показанията се определя от тяхната логичност, непротиворечивост и последователност само по себе си и съответната относимост към предмета на доказване, вкл. и дали кореспондират с останалите доказателствени източници.

Не се споделят и оплакванията във връзка с начина на кредитиране на останалите гласни доказателства. Районният съд е подложил на много внимателен анализ показанията на свидетелите и как те кореспондират с останалата доказателствена маса и източници, както и при наличие на дадени показания в ДП, при тяхното съпоставяне по реда на чл. 281 НПК. Този съдебен състав не намира, че представлява нарушение на процесуалните правила частичното кредитиране на показания, като последното е изключително право на съда, който има правомощията да прецени кога едни показания са противоречиви и кога следва да бъдат кредитирани частично или изобщо да не бъдат кредитирани. Обстоятелството, че за едното 3 повдигнато обвинение не са събрани достатъчно доказателства не означава, че следва деецът да бъде признат за невинен и за другото.

На следващо място, избраният от първата инстанция подход при анализа на свидетелските показания е удачен и не противоречи на правилата на наказателния процес, за обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Не се констатира и доказателствен вакуум. Доколкото настоящият съдебен състав се солидализира с мотивите на районния съд, то не намира за необходимо да преповтаря начина на кредитиране на гласните показания. Този съдебен състав намира, че авторството на Д.ието извършено от дееца, както е описано в ОА, е установено по изискуемия начин по чл. 303, ал.

2 НПК.

Липсват основания, които да мотивират въззивният съд да промени съществено направените в първоинстанционния съдебен акт фактически констатации, тъй като в мотивите му са обсъдени събраните по делото доказателствени материали и не е допуснато превратното им тълкуване. В тази връзка е необходимо да се отчете, че когато изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да анализира само тези, които се оспорват, за да отговори на наведените доводи във въззивната жалба /Решение № 372 от 01.10.2012 година по Н.Д. № 1158 по описа за 2012 година на Върховния касационен съд, Наказателна колегия, ІІІ Наказателно отделение; Решение № 181 от 2012 г. на ВКС, І Н. О.; Решение № 513 от 2013 г. на ВКС, І Н.О. ; Решение № 371 от 2016 г. на ВКС, ІІІ н. о./.