Решение № 261 от 24.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 261 гр. София, 24.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕЛЯН ЛЮБ. ДИЛКОВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Р. СТЕФАНОВА като разгледа докладваното от ДЕЛЯН ЛЮБ. ДИЛКОВ Административно наказателно дело № 20251110217170 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН

Образувано е по жалба на П. В. П. против Наказателно постановление № 25-4332027117/27.10.2025 г., издадено от началника на сектор при ОПП-СДВР, с което, на основание чл.

185 ЗДП, на жалбоподателя била наложена глоба, в размер на 50 лева, за нарушение на чл. 139, ал.

2, т. 3 ЗДП.

НП е обжалвано от санкционираното лице. В жалбата си оспорва наказателното постановление, с доводи за недоказаност. Моли за отмяната му.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява. Поддържа жалбата, по изложените в нея съображения.

Административнонаказващият орган, редовно призован, се представлява. Оспорва жалбата, намирайки атакуваното НП за законосъобразно и правилно.

Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа страна следното:

На 12.10.2025 г., около 12:20 ч., жалбоподателят П. управлявал лек автомобил ***, ДК № *** в гр. София, по ул. „Пиер Дегейтър“, с посока на движение от ул. „Тинтява“ към ул. „Самоков“.

При извършена проверка, от страна на полицейски екип при 01 РУ-СДВР било установено, че управляваният от П. автомобил е оборудван с пожарогасител, макар същият нямал стикер за преминат периодичен технически преглед.

Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по 1 делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: показанията на свидетелите М. М. и В. Й.; АУАН; НП; картон на водач; заповеди за компетентност.

Съгласно константната съдебна практика (Р 3115/10.05.2013 г. по а.д. № 863/2013 г., VI кас. с-в.; Р 4292/27.06.2013 г. по а. д. № 4340/2013 г., II кас. с-в; Решение от 29.06.2009 г. по к.н.а.х.д. № 2821/2009 г., XII кас. с-в; Решение от 07.11.2008 г. по к .н.а.х.д. № 5485/2008 г., II кас. с-в; Решение от 20.12.2008 г. по к .н.а.х.д. № 6110/2008 г., XII кас. с-в; Решение от 07.11.2008 г. по к.н.а.х.д. № 5488/2008 г., II кас. с-в; Р 202/09.01.2013 г. по а. д. № 8671/2012 г. , V кас. с-в; Р 2659/22.04.2013 г. по а. д. № 11623/2012 г. , V кас. с-в; Р 3138/10.05.2013 г. по а. д. № 11616/2012 г. , V кас. с-в; Р 3607/27.05.2013 г. по а. д. № 2655/2013 г. , X кас. с-в; Р 3670/29.05.2013 г. по а. д. № 2059/2013 г., V кас. с-в; Р 3607/27.05.2013 г. по а. д. № 2655/2013 г. , X кас. с-в; Р 3670/29.05.2013 г. по а. д. № 2059/2013 г., V кас. с-в; Р 3138/10.05.2013 г. по а. д. № 11616/2012 г. , V кас. с-в и редица други. В тази насока е и застъпеното от АССГ принципно становище, че всяка страна следва да докаже ползващите я обстоятелства: Решение от 2009 г. по к.н.а.д № 4913/2009 г. , XII кас. с-в; Р 6959/15.12.2012 г. по адм. д. № 6963/2012 г. , II кас. с-в; Решение от 2009 г. по к.н.а.д № 6429/2009 г. , XII кас. с-в; Р 4793/12.07.2013 г. по адм. д. № 5987/2012 г. , V кас. с-в; Р 5192/24.07.2013 г. по а. д. № 176/2013 г., XIV кас. с-в), задължение на наказващия орган е – да докаже тезата си. В конкретния случай, и двамата разпитани свидетели декларираха ясен спомен за физическо наличие на техническо устройство – пожарогасител в проверявания автомобил, в който смисъл и административно обвинителната теза – за отсъствие на такъв не би могла да бъде приета за доказана.

Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата

Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана страна – наказаното физическо лице и срещу подлежащо на обжалване НП. С оглед на това, последната е породила присъщия й суспензивен (спира изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.

По приложението на процесуалния закон

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл.

314, ал. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл. 13, чл.

107, ал. 2 и чл. 313-314 НПК вр. чл. 84 от ЗАНН) констатира, че АУАН е издаден от компетентен орган; в предвидената от закона писмена форма и съдържание – чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, както и при спазване на предвидения за това процесуален ред.

Налице е редовна процедура по връчването на НП на жалбоподателя, но и по правило това обстоятелство има отношение единствено към началото на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, но не и към законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда 2 връчването му.

По приложението на материалния закон

НП, е незаконосъобразно, от материалноправна гледна точка.

Както вече бе отбелязано в предходен раздел на настоящото изложение, по делото не се установява съставомерно поведение, попадащо в приложното поле на цитираната от актосъставителя и АНО законова разпоредба, доколкото същата визира необходимост от физическо наличие на пожарогасител, като липсата на препращане към подзаконов нормативен акт (Наредба № 8121з-647 от 1 октомври 2014 г. и СД ISO/TS 11602-2:2015 Защита от пожар. Носими и возими пожарогасители. Част 2: Контрол и техническо обслужване) не предполага необходимост от анализ на съставомерността, в тази насока.

Актуален е и въпросът р приложимостта на чл. 3, ал. 2 ЗАНН, доколкото, след промените с ДВ 64/2025 г., изискването за наличие на пожарогасител е отпаднало (респективно – нормата на чл.

139, ал. 2, т. 3 ЗДП е отменена) и това се явява по-благоприятен за дееца закон.

По разноските

С оглед изхода на производството пред настоящата съдебна инстанция и разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, въззиваемата страна би следвало да поеме тежестта на деловодните разноски на насрещната. При липса на претенция за присъждане и на доказателства за сторени реално такива, обаче, съдът не дължи произнасяне.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 25-4332-027117/27.10.2025 г., издадено от началника на сектор при ОПП-СДВР, с което, на основание чл. 185 ЗДП, на П. В. П. била наложена глоба, в размер на 50 лева, за нарушение на чл. 139, ал. 2, т. 3 ЗДП.

Решението може да се обжалва с касационна жалба, по реда на АПК, чрез Софийски районен съд пред Административен съд – София-град, в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3