Решение № 100 от 26.05.2022, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 100 гр. Ямбол, 26.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Росица Ст. Стоева

Членове:

Калина Г. Пейчева

Анита Хр. Велева при участието на секретаря Пенка Г. Узунова като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Въззивно гражданско дело № 20222300500121 по описа за 2022 година

Производството пред Окръжен съд - Ямбол е по чл.258 и сл. ГПК. Образувано е по въззивна жалба на С.П.К., ЕГН **********, с.********, общ.************ чрез пълномощника й адв.

С.Ч. от САК, против Решение №260000/05.01.2022 г., постановено по гр.д.№257/2021 г. по описа на РС-Ямбол, с което съдът е отхвърлил предявеният от въззивницата иск за осъждане на въззиваемата страна ЗД "Бул Инс" АД, ЕИК 831830482, представлявано от изп. директори С.С.П. и К.Д.К. да й заплати сумата от 5 000 лв., частична претенция от 200 000 лв, представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди в резултат на настъпило на 14.04.2018 г. пътно-транспортно произшествие, довело до смъртта на баща й П.К.К на 14.04.2018 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 21.09.2018г. до окончателното й изплащане. С посочения съдебен акт въззивницата е осъдена да заплати на ЗД "Бул Инс" АД направените по делото разноски в размер на 6720 лв.

Жалбоподателят, чрез пълномощника си адв. С.Ч. развива съображения за опороченост на атакуваното първоинстанционно решение, изразяваща се в материална незаконосъобразност, недостатъци в съдопроизводствената дейност при постановяването му и необоснованост. Тази своя позиция аргументира с конкретно очертани пропуски в анализа и оценката на събраните доказателствени източници, обективирайки твръдения за допуснато игнориране на релевирани от въззивницата искания и твърдения в доказателствената и решаващо-оценъчна дейност на първата инстанция. Изброява група от документи, представени от въззиваемата страна /договор за цесия от 08.05.2018 г., Уведомление по чл.99, ал.3 ЗЗД, Споразумение от 20.08.2018 г. ,платежно нареждане от 27.08.2018 г., и документи ,представени по реда на чл.192 ГПК от "Източна Консултантска Компания" АД /молба от 22.08.2018 г., платежно нареждане от 27.08.2018 г., Извлечение от сметка №14/28.08.2018 г./, които носят отпечатък от десния палец на въззивницата предвид отделения като безспорен факт относно неграмотността й. Противопоставят се съображения за незаконосъобразно пренебрегване от ЯРС на констатираното неизпълнение на законовото изискване в чл.189 ГПК за задължително приподписване на документите от двама свидетели, респ. счита се за формална и повърхностна правната оценка на този пропуск в аспекта на съдебните аргументи при изследването на предпоставките за нищожност или 1 унищожаемост на представените от въззиваемата страна :Договор за цесия, уведомление до застрахователя и молба до "Източна Консултантска Компания" АД. Развиват се оплаквания за липса на обективно изследване на произтичащо от доказателствения материал несъответствие, установяващо се при обикновена съпоставка на датата на съставяне договора за цесия 08.05.2018г., с отразената в договора дата на издаване на личната карта на един от приподписалите го свидетели 07.09.2018 г. с №647795082,т.е. четири месеца след съставяне на самия договора. Уточнява се, че към този момент свидетелят е притежавал незаписана в договора валидна лична карта с №644485673, изд. на 26.11.2012 г., което генерализира заключението за привидно изпълнение на изискването в чл.189 ГПК.

Акцентира върху неизпълнение на законовото правило на чл.189 ГПК и в молба с вх.

№2688850/10.11.2021 г. от С.К., с която последната заявява, че желае сумата по цедираното вземане да й бъде преведена по сметка на друго лице. Възраженията в жалбата прокламират тезисни съображения относно нормативната специфика на предписаното в чл.189, ал.1 ГПК изискване за приподписване на частните документи от двама свидетели, придружени от съпътстващо ги логическо аргументиране в контекста на съжденията за незавършеност на фактическия състав по сключване на договора за цесия, поради неотстранимото съмнение относно информираната изява на волята на въззивницата. Изтъква се необходимостта от ревизия на решаващите правни изводи на ЯРС, при съобразяване радикалната степен на опороченост на процесните документи с оглед задължението за спазване на действения законодателен механизъм за охрана правото на въззивницата да узнае изцяло съдържанието на документираното и само въз основа на осведомеността си да изрази съгласие с това съдържание. На тази плоскост следва да бъде обособено и материалноправното възражение за липса на точно изпълнение по см. на чл.75, ал.1 ЗЗД, както и непроявена грижа от длъжника ЗД "Бул Инс"АД в хипотезата на чл.75, ал.2 ЗЗД, който при сключване на споразумение с различен от титуляра на правото на обезщетение субект, е бил длъжен да се запознае с документите, въз основа на които се извършват действия от името на С.К. и да забележи техните недостатъци. И пред въззивната инстанция се преповтаря оспорването на автентичността и доказателствената валидност на полученото от ответното дружество уведомление по чл.99, ал.3 ЗЗД, което материализира заместващия полагането на подпис отпечатък на Ст.К., но не и изискуемия съдържателен минимум от реквизити, в частност подписите на поне двама свидетели. Твърди се, че несъблюдаването на предписаната от закона форма за валидност съобр. чл.189 ГПК на процесното уведомление по чл.99, ал.3 ЗЗД е довело като своя закономерна последица до неправомерно изпълнение от страна на въззиваемото дружество в полза на трето лице, некредитор. В аргументативната линия на заявените оплаквания за неточно изпълнение по см. на чл.75, ал.1 ЗЗД и непроявена грижа по чл.75, ал.2 ЗЗД се развиват допълнителни доводи, че ЗД "Бул Инс" АД преди сключване на споразумение с "Източна Консултантска Компания" АД е следвало да се увери в наличието на представителна власт на цесионера, в съотв. с чл. 7 от договора за цесия от 08.05.2018 г., като в случая не е налице такава, което изключва погасителния ефект на плащането,респ. опровергава фактическия състав на приравнените валидиращи това плащане хипотези в нормата на чл.75,ал.2 ЗЗД. Използва като допълнителна доказателствена опора на лансираните в жалбата твърдения, обясненията на ищцата по чл.146 ГПК, индициращи на осъществена спрямо нея измама по см. чл.29 ЗЗД, като за изясняването на свързаните с нея обстоятелства е образувано и ДП №96/2021 г. по описа на ОДМВР-Ямбол. По същество настоява въззивната инстанция в пределите на ревизионните й правомощия да отмени атакувания съдебен акт, и да постанови нов, с който да уважи изцяло предявените искове. Отправя и искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски за двете съдебни инстанции.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна ЗД"БУЛ ИНС " АД, ЕИК 831830482, в който се обосновава становище за неоснователност на въззивната жалба и се настоява за потвърждаване на оспореното решение като законосъобразно и обосновано.

Изразяват се аргументи, че приложените по делото писмени и гласни доказателства, в съвкупност еднозначно очертават факта на сключения договор за цесия между въззивницата С.К. и "Източна Консултантска Компания" АД, по силата на който въззивницата е прехвърлила вземането си за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, произтичащо от настъпилата смърт на баща й П.К. при ПТП на 14.04.2018 г. Окачествяват се като несъстоятелни възраженията срещу действителността на договора за цесия и 2 уведомяването за цесията, на застрахователното дружество. В подкрепа на верността на тези доводи се отбелязва, че отразената в договора за цесия дата на издаване на документа за самоличност на единия свидетел, следваща датата на съставяне на самия договор, може да се цени единствено при обсъждане достоверността на датата на договора за цесия, но не се отразява върху действителността му, нито опровергава изискваното от закона присъствие на двама свидетели при сключване и подписване на договора за цесия. Твърди наличие на изпълнение чрез изплащане на сумата от 60 000 лв. по валидно сключения договор за цесия.

Развива съображения, доказателствено мотивирани в обясненията на въззивницата, от които се установява, че същата е получила 10 000 лв. в брой лично от М.Г., член на съвета на директорите на "Източна Консултантска Компания" АД , както и 60 000 лв. в брой по банковата сметка на свекърва й А.Т.Г., посочена от въззивницата. Посочва, че плащането по банков път на 27.08.2018 г. се удостоверява от приложените писмени доказателства.

Интерпретира отсъствието на възражения от въззивницата срещу постъпилото плащане като такова без основание, което в съчетание с липсата на възстановяване от нейна страна на получените суми, еднозначно потвърждава действието на сключения договор за цесия. В заключение настоява ЯОС в пределите на контролната си функция да приеме първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и да го потвърди, както и да присъди на въззиваемото дружество разноските пред втората инстанция.

Въззивникът не се явява в о.с.з. и не изпраща представител. В молба вх.№2090/16.05.2022 г. изразява становище, че поддържа въззивната жалба, настоявайки въззивната инстанция да уважи изцяло предявените искове. В приложения към нея се съдържат пълномощно за преупълномощаване процесуалния представител на въззивницата - адв. К.Г., списък на разноските по чл.80 ГПК, и писмени бележки. Релевирано е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззиваемото дружество.

Въззиваемата страна ЗД "Бул Инс" АД, се представлява от адв.Г.Д., редовно преупълномощен от адв. М.Г.. Поддържа становище, с което оспорва депозираната въззивна жалба, със съображения утвърждаващи формулираните в писмения отговор. Изразява позиция, че първоинстанционното решение е обосновано, законосъобразно и настоява за потвърждаването му. Отправя искане за присъждане на разноски за въззивното производство, съпътствано с възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар от пълномощника на насрещната страна.

След внимателен преглед на въведените в жалбата оплаквания, становищата на страните, атакувания съдебен акт и след индивидуална и комплексна оценка на събраните по делото доказателства, ЯОС установи следната фактическа обстановка:

От представените писмени доказателства, тяхната обективна съпоставка с безспорните моменти в позициите на страните с неъмнена установеност по делото е прието, че на 14.04.2018 г. в резултат на ПТП на второкласен път на автомагистрала -Тракия при км 297+300 м. в посока гр.София, причинено от виновно поведение на водача В.И.Й. на лек автомобил "Форд Транзит" с рег.№У 1981 АТ /насочил автомобила косо надясно, в резултат на което изпаднал в режим на аварийно безконтролно движение, след което напуснал платното за движение и се преобърнал/ била причинена смъртта на П.К.К. Собственикът на посоченият автомобил към дата на настъпване на събитието е имал сключена валдина задължителна застраховка гражданска отговорност при ЗД "Бул Инс" АД, по застрахователна полица №BG /02/117001152317 с период на валидност 15.04.2017 г. 14.04.2018 г., т.е. застрахователното събитие е настъпило в обхвата на нейното действие. От представения по делото КП за ПТП с пострадали лица №3/2018 г. се установява образуването на ДП№59/2018 г. по описа на РУ-Стралджа, ведно с констатирано при посещение на местопроизшествието от полицейски служител настъпване смъртта на двама пътника, единият от които П.К.К.

От приобщеното в писмената доказателствена съвкупност удостоверение за наследници се установява, че въззивницата С.П.К. е законен наследник -дъщеря на починалия П.К.К.

По правно регламентирания в чл.383 КЗ ред въззивницата С.К. е предявила извънсъдебна претенция пред ЗД "Бул Инс" АД за определяне и изплащане на претърпени вследствие смъртта на нейния баща неимуществени вреди.

Приложен в доказателствената наличност е договор за цесия от 08.05.2018 г. , сключен 3 между въззивницата в качеството й на цедент и "Източна консултантска компания"АД, като цесионер, който материализира прехвърляне вземането за неимуществени вреди на цедента, заедно с всички акцесорни вземания срещу ЗД "Бул Инс" АД във вр. с дължимото обезщетение за увреждане на нематериалната сфера на цедента от смъртта на нейния баща, срещу уговореното задължение на цесионера да заплати за прехвърленото вземане цена в размер на 60 000 лв. в срок до 15.10.2018 г.

Разпечатката съдържа 24 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f7d0788b-9317-4997-be7b-57cd007958b2