Решение № 201 от 05.02.2026, Административен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 201

Разград, 05.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Разград - IV състав, в съдебно заседание на двадесет и седми януари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ЮЛИЯНА ЦОНЕВА

При секретар ПЛАМЕНА МИХАЙЛОВА като разгледа докладваното от съдия ЮЛИЯНА ЦОНЕВА административно дело № 20257190700338 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 95 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Постъпила е жалба вх. № 1330/27.10.2025г. от „Беркай - 2010“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. Разград, ул. „Хайдут Сидер“ № 2, вх. Б, ет. 1, ап. 1, представлявано от управител Х. И. Х., действащ чрез пълномощник ЕАдвД „Илонка Райчинова“ – гр. София, [ЕИК], представлявано от адв. И. Р., против Решение за отказ за издаване на удостоверение относно приложимо законодателство в областта на социалната сигурност (удостоверение А1) № 32008834321 от 25.09.2025 г. за лицето С. Х. А. и за период 01.01.2023г. – 31.01.2023г., постановено от главен инспектор по приходите при ТД на НАП „Средни данъкоплатци и осигурители“ (СДО). В жалбата и по същество чрез процесуалния представител, се поддържат съображения за незаконосъобразност на оспореното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и актовете на Европейския съюз, приложими за случая. Жалбоподателят счита, че са изпълнени изискванията на чл. 12, § 1 от основния Регламент (ЕО) № 883/2004 на ЕП и на Съвета за координация на системите за социална сигурност, за да се приложи българското осигурително законодателство по отношение на посочения работник. Твърди, че необосновано решаващият орган е мотивирал отказа си единствено по критерия за реализиран вътрешен оборот под 25 % спрямо общия реализиран оборот за съответния типичен период, който е само ориентировъчен критерий при преценката къде е обичайното осъществяване на дейността на Работодателя, като с този отказ по непоправим начин се нарушават осигурителните права на работника, в противоречие както с целите на цитирания горе Регламент, така и с целите на българското осигурително законодателство. От съда се иска да отмени оспореното решение, респ. преписката по искането за издаване на удостоверение А1 да бъде върната със задължителни указания по прилагането на закона. Заявена е претенция за присъждане на разноски, съгласно представен Списък по чл. 80 от ГПК.

Ответникът - Главен инспектор по приходите при ТД на НАП „Средни данъкоплатци и осигурители“ (СДО), ангажира писмено становище чрез упълномощен юрисконсулт, като оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа изцяло мотивите по оспореното решение за отказ, които счита за съответни на приложимите разпоредби на Регламент (ЕО) № 883/2004 (основен регламент) и Регламент (ЕО) № 987/2009 (регламент за прилагане). Моли в тази връзка жалбата да бъде отхвърлена и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

За Окръжна прокуратура – Разград, редовно уведомена, не се явява представител и не ангажира становище.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното:

Производството по издаване на оспорения акт е започнало във връзка с постъпило в ТД на НАП „Средни данъкоплатци и осигурители“ (СДО) Уведомление по чл. 15 от Регламент (ЕО) 987/2009 г. за командировано лице в Република Германия за период 01.01.2023г. – 31.01.2023г. и Искане за издаване на удостоверение А1 с вх. № 55-32-2570 от 12.09.2025 г., подадено от „БЕРКАЙ-2010“ ЕООД - гр. Разград, [ЕИК], за определяне на приложимото осигурително законодателство по отношение на лицето С. Х. А. - заето лице по смисъла на основния Регламент (ЕО) № 883/2004, за посочения горе период на командироването му.

Въз основа на приложените към искането документи и извършена от административния орган проверка на представените доказателства и данните от информационната система на НАП е установено, че за посоченото горе лице С. Х. А. има регистриран Трудов договор № 32 от 26.04.2017г., сключен с „Беркай - 2010“ ЕООД, [ЕИК], като Работодател, с уговорен в полза на последния срок за изпитване на основание чл. 67 във вр. с чл. 70, ал. 1 и ал. 2 от КТ, като лицето е назначено на длъжност „работник животновъд“, считано от 26.04.2017г.

С Допълнително споразумение от 01.01.2023г. към трудовия договор, страните се споразумели работникът да бъде командирован в Република Германия, гр. Trossin, в кравеферма „Gut Trossin“ GmbH, със задача: хранене, обслужване, доене на крави, за периода от 01.01.2023г. до 31.01.2023г. Представена е и Заповед за командировка в чужбина № 1 от 01.01.2023 г., с която на основание чл. 121 от КТ и Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина, работникът се командирова от работодателя в Германия, гр. Trossin, в посочената горе кравеферма със същата задача като работник-животновъд. Представен е и сключения Договор за услуга от 01.05.2020 г. между „Gut Trossin“ GmbH, като възложител и „Беркай 2010“ ЕООД, като изпълнител, с предмет: извършване на селскостопанска дейност (отглеждане и доене на животни) в посочено от Възложителя място, като договорът е сключен за неопределен срок от подписването му.

Възникналото по трудовия договор правоотношение със С. Х. А. е прекратено със Заповед № 38 от 01.02.2023г. на Работодателя, считано от същата дата по взаимно съгласие на страните.

По делото няма спор относно заплащането от страна на жалбоподателя „Беркай - 2010“ ЕООД – гр. Разград, [ЕИК], на всички данъчни и осигурителни задължения в полза на българския бюджет, произтичащи от трудовото правоотношение с работника.

В Искането за издаване на удостоверение А1 и с нарочни Декларации към него е декларирано от жалбоподателя, че до приключване на командировката няма да се прекратява трудовия договор с работника, т.е. ще се запази трудовото правоотношение, като лицето не е наето с цел да бъде командировано и не е изпратено, за да замести друго лице, чийто срок на командироване е изтекъл. Работната заплата се изплаща безкасово, ежемесечно от Работодателя „Беркай 2010“ ЕООД. Дружеството е с основна икономическа дейност в Република България - Производство на мляко и млечни продукти, без сладолед – КИД-1051 и Дейност на ресторанти и заведения за бързо обслужване – КИД-5610. Към 31.01.2023 г. в дружеството работят 158 броя персонал, от които изключително на територията на България - 31 броя, от тях 4 броя са административен персонал. Декларирани са обектите на дружеството, които са само в България: кафе-аператив в гр. Разград, кравеферма в с. Дянково, телчарник в същото село и нает офис в гр. Разград, като няма обекти извън страната.

„Беркай 2010“ ЕООД е вписано в Търговския регистър на 24.03.2010 г. със седалище и адрес на управление: гр. Разград, п.к. 7200. ул. „Хайдут Сидер“ № 2, вх. Б. ет. 1. aп. 1, с управител Х. И. Х.. Дружеството е регистрирано по ЗДДС от 20.04.2010 г. За финансовата 2024 г. има данни за подадена годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО с декларирана счетоводна печалба и код на основната икономическа дейност – 141 „Отглеждане на едър рогат добитък, с млечно направление“.

В подаденото Искане, част IV „Допълнителни данни“, т. 1.19. - Какво е процентното съотношение на реализирания оборот на територията на Република България спрямо общия реализиран оборот за предходните 12 месеца преди периода на командироването на работника С. Х. А. в Германия, е посочено - 18.78 % / 81.22 %.

Същите данни се установяват от приложената Справка за обстоятелствата по чл. 92, ал. 3 от ЗДДС, въз основа на които за период м. 01.2022 г. – м. 12.2022 г. са установени извършени продажби на дружеството в България – 1 995 660.02 лева и износ – 8 687 014.23 лева, при което при направена съпоставка по подадените Справки-декларации по ЗДДС на дружеството за реализирания оборот за период м.01.2022 г. – м.12.2022 г. е направен извод, че процентното съотношение на оборота, реализиран в изпращащата държава – България, спрямо общия, реализиран от дружеството за период предходните 12 месеца, е 15,85 %.

При тези данни е постановен оспорвания отказ, като е направен извод, че не може да се обоснове наличието на обичайно извършване на значителни по обхват дейности на Работодателя в Република България. От страна на „БЕРКАЙ-2010“ ЕООД не е изпълнено едно от решаващите условия - да осъществява обичайно дейността си на територията на страната, да поддържа трайни взаимоотношения с местни контрагенти и да поддържа минимум 25 % от оборота си на територията на страната, предвид което не са изпълнени условията, при които на основание чл. 12 (1) от Регламент 883/2004 лицето може да остане подчинено на българското осигурително законодателство за периода от 01.01.2023г. до 31.01.2023г. Административният орган се е позовал на Решение на СЕС от 3 юни 2021 г.

Оспореното Решение за отказ за издаване на Удостоверение А1 е връчено на жалбоподателя на 06.10.2025 г., а жалбата до съда е изпратена чрез ССЕВ на 24.10.2025 г., респ. получена на 27.10.2025г. (справка л. 20 от делото).

При така установените факти, от правна страна съдът прецени следното:

Жалбата е процесуално допустима. Подадена е срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, в срока по чл. 95, ал. 3, изр. 2 от ДОПК – в 7-дневен срок след изтичане на срока (14-дневен) за обжалване по административен ред, и от лице, за което обжалваният акт е неблагоприятен, имащо правен интерес от оспорване.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Обжалваното решение е издадено от орган по приходите в кръга на неговата материална компетентност, съгласно чл. 88, ал. 2 ДОПК във вр. с чл. 19, § 2 от Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност.

При издаването на акта е спазена изискуемата писмена форма, съдържа фактически и правни основания за постановения отказ и в процедурата при постановяването му са съобразени приложимите за случая норми на ДОПК, като не са допуснати съществени процесуални нарушения.

Неправилно е приложен, обаче, материалният закон.

При изпращането на работници от една в друга държава-членка на ЕС, основното правило предполага, че осигуровките им би трябвало да се внасят по законодателството на приемащата държава, което, обаче, би могло да причини сериозни затруднения за работодател, работници и институции. Ето защо регламентите на ЕС дават възможност осигурителните вноски за командировани работници да продължат да се внасят по законодателството на изпращащата страна-членка. Това се прави с цел улесняване свободното движение и предоставяне на услуги в ЕС.

Правилата за определяне на приложимото социално законодателство са уредени в Дял II, чл. 11 - чл. 16 от цитирания горе Регламент № (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност (основен регламент) и са детайлизирани в Регламент (ЕО) № 987/2009, в който се съдържат предимно процедурни правила за прилагане на основния регламент (регламент за прилагане). Целта на уредбата е да се предотврати едновременното прилагане на осигурителните законодателства на повече от една държава-членка, спрямо трудово активните лица, които се движат в рамките на Общността, а така също да се елиминират ситуации, при които не се прилага законодателството на нито една от държавите-членки в трансгранична ситуация. НАП в Република България е компетентният административен орган, който определя приложимото законодателство според Дял II от Регламент № 883/2004.

В разпоредбата на чл. 11, § 1 от Регламента е изведен ръководният принцип, че за едно заето лице е приложимо законодателството само на една държава-членка, като при наети лица разпоредбата на чл. 11, § 3, б. а) определя, че се прилага законодателството на държавата-членка, в която се осъществява дейността. В специфични ситуации, които представляват изключения от това общо правило, са предвидени други критерии за приложимост.

Така, в разпоредбата на чл. 12, § 1 от Регламент № (ЕО) № 883/2004 е предвидено изключение при командироване на заети лица, според което лице, „което осъществява дейност като наето лице в държава-членка от името на работодател, който обичайно осъществява дейността си в нея, и което е командировано от този работодател в друга държава-членка, за да осъществява там дейност от името на същия работодател, продължава да е подчинено на законодателството на първата държава-членка, при условие че предвидената продължителност на тази работа не превишава 24 месеца и не е изпратено да замества друго командировано лице.“. Следователно, за да е подчинено командированото лице на българското законодателство, е необходимо да са изпълнени изискуемите от горепосочената правна норма изисквания за приложение на изключението по чл. 12, § 1. По делото няма спор, че са спазени повечето от посочените условия: към момента на командироването заетото лице С. Х. А. продължава да е подчинено на законодателството на изпращащата държава - България; налице е пряка връзка между командирования работник и изпращащия работодател; срокът на командировката не превишава 24 месеца и работникът не е изпратен да замества друго лице, чийто срок за командироване е изтекъл. Спорът е относно изпълнението на изискването работодателят обичайно да осъществява значителна дейност на територията на изпращащата държана – Република България.