Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 805 от 09.10.2024, Районен съд - Перник

Съд
Районен съд - Перник
Дело
Гражданско дело 977/2024
Вид
Решение № 805
Подписан
09.10.2024
Състав
Борислава Петрова Борисова-Здравкова

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38 · Закон за адвокатурата
  • чл. 240, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1, т. 11 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 23 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9, ал. 1 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 805 гр. Перник, 09.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Борислава П. Борисова-Здравкова при участието на секретаря Д. Ст. Дрехарска като разгледа докладваното от Борислава П. Борисова-Здравкова Гражданско дело № 20241720100977 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са от „ЕОС МАТРИКС“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.

София, жк. Малинова долина, ул. „Рачо Петков-Казанджията“ № 4-6, чрез пълномощника адв. П., срещу С. С. Л., ЕГН **********, с адрес: ***, обективно кумулативно съединени искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, чл. 240, ал. 2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 20 194,29 лв. - главница по Договор за потребителски паричен кредит № *** от *** г., сключен с “Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, вземанията по който са прехвърлени на ищеца по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 12.05.2023 г., сумата 1892,98 лв. - договорна лихва за периода от 21.09.2022 г. – 13.11.2023 г., сумата 350,20 лв. – обезщетение за забава за периода от 21.09.2022 г. – 17.12.2023 г. вкл., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 18.12.2023 г. до изплащане на вземането, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение № 3349/20.12.2023 г. по ч.гр.д. № 5884 по описа за 2023 г. на Районен съд - Перник.

В исковата молба се излага, че по силата на сключения договор за кредит „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД е предоставил на ответника сумата 21 145,11 лв., която последният се задължил да върне на 78 месечни анюитетни вноски с краен срок за погасяване – 21.02.2028 г. Твърди се, че поради неплащане на две последователни вноски кредитът е станал предсрочно изискуем, за което длъжникът е уведомен с нарочно 1 уведомление на 13.11.2023 г.

На 12.05.2023 г. с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД е прехвърлил на ищеца вземанията, произтичащи от договора з а потребителски кредит, сключен с ответника, за което последният бил уведомен от кредитора.

Тъй като длъжникът не изпълнил задълженията си по договора за кредит, ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за процесните суми.

Срещу заповедта постъпило възражение от длъжника и в указания срок ищецът предявил искове за установяване на вземанията, предмет на настоящото производство.

В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника чрез пълномощника му адв. Д. М., в който предявените искове се оспорват по основание и размер. Възразява, че договорът за кредит е недействителен, на основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД поради неспазване на изискванията на чл. 10 ЗПК, тъй като не е написан по ясен и разбираем начин и всички негови елементи да са с еднакъв по вид, формат и размер шрифт, не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните, както и поради нарушение на чл. 11, ал.

1, т. 10, вр. чл. 22 ЗПК, тъй като не е налице съществен елемент от неговото съдържание, а именно ГПР, и не са описани основните данни, които са послужили за неговото изчисляване.

Твърди, че на непосочен ГПР следва да се приравни и случаят, в който е посочена само математическата формула за изчисляването му, както и че е налице грешно посочен ГПР, а действителният такъв е в пъти по-висок и противоречи на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Възразява, че в договора за кредит не е посочена договорната лихва, която кредитополучателят трябва да плати, а същевременно е предвидено заплащането на такса разглеждане и застрахователна премия, които не са включени в ГПР и срещу заплащането на които кредиторът не престира реална услуга. Сочи, че не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, съгласно който договорът трябва да съдържа условията за издължаване, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. С оглед изложеното, счита, че на основание чл. 23 ЗПК ответникът дължи само чистата стойност на кредита, възлизаща на главница в размер на 3000,00 лв.

Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца.

Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

По заявление на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК ***, е издадена Заповед за изпълнение № 3349/20.12.2023 г. по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 5884 по описа за 2023 г. на РС-Перник срещу С. С. Л., ЕГН **********, за сумата 20194,29 лв. - главница по Договор за потребителски паричен кредит № 4734429 от *** г., сумата 1892,98 лв. - възнаградителна лихва за периода от 21.09.2022 г. до 13.11.2023 г., и сумата 350,20 лв. – лихва за забава за периода 21.09.2022 г. – 18.12.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата 20194,29 лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаванае на заповед за изпълнение – 2

18.12.2023 г. до изплащане на вземането, и разноски в размер на 448,75 лв. – държавна такса, и 240,00 лв. – адвокатско възнаграждение с включн ДДС.

Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника на 03.01.2024 г., който е депозирал възражение на 12.01.2024 г.

С разпореждане е указано на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си, на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, получено на 02.02.2024 г. На 29.02.2024 г., видно от датата на пощенското клеймо, е депозирана исковата молба за установяване на вземанията по издадената заповед за изпълнение, въз основа на която е образувано настоящото производство.

По делото е представен договор за потребителски кредит № *** г. между ответника и „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД за сумата 21 145,11 лв., при годишен лихвен процент 8% и годишен процент на разходите 8,30 %, подлежаща на връщане на 78 брой погасителни вноски от по 384,60 лв., като общият размер на подлежащата на връщане сума е 27711,77 лв., Общи условия и погасителен план към него, подписани от ответника.

От приетите по делото Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 12.05.2023 г., Приложение № 1 към него и потвърждение за извършената цесия се установява, че вземанията по договора за кредит, сключен с ответника, са прехвърлени от „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД.

От приложеното по делото пълномощно на л. 35 и 36 се установява, че „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД е упълномпощил „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД да уведоми от негово име всички длъжници по вземанията по кредити, които е цедирал с договор от 12.05.2023 г., за извършената цесия, индивиудализирани в Приложение № 1 към него.

Към исковата молба е приложено уведомление за извършената цесия, изходящо от „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД чрез пълномощника му „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, получено от ответника лично на 13.11.2023 г., видно от известието за доставяне.

От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза се установява, че размерът на шрифта в Договора и Общите условия е 12 pt, като отделни думи или изречение са с шрифт 10 pt /в открито съдебно заседание вещото лице пояснява, че тези думи касаят изписването на името/., а размерът на шрифта в погасителния план е 10 pt.

Експертът уточнява, че в Договора, Погасителния план и Общите условия е използван шрифт с еднакъв по вид формат и мащаб 62%, което визуално се отразява на възприемането на текста.

От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна ескпертиза се установява, че кредитът в размер на 21145,11 лв. е оставащ дълг по потребителски кредит *** г. с титуляр С. С. Л., който е реструктуриран в нов кредит. Вещото лице посочва, че по договора за кредит е извършено плащане в общ размер на 2695,18 лв. като плащанията са посочени в табличен вид помесечно, след отчитането на които задълженията на ответника са в размер на сумата 20194,29 лв. – главница, сумата 1721,26 лв. – договорна лихва за периода 13.09.2022 г. – 13.11.2023 г. и 499,06 лв. – лихва за забава за периода 21.09.2022 г. – 3

18.12.2023 г. В случай, че извършените плащания бъдат отнесени за погасяване само на главницата и законната лихва за забава, задълженията по договора биха били в размер на сумата 18449,93 лв. – главница/ от кяото 1638,48 лв. - падежирали вноски за периода 21.04.2023 г. – 21.10.2023 г. и 6811,45 лв. - предсрочно изискуема/, и сумата 245,20 лв. – лихва за забава за периода 22.04.2023 г. – 18.12.2023 г.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Предявен е иск по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, чл. 240, ал. 2 и чл 86 ЗЗД.

Искът е предявен за установяване вземане на ищеца към ответника по заповед за изпълнение на парично задължение, срещу която е подадено възражение в срок, поради което на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК за ищеца е налице правен интерес от предявявания установителен иск.

При така предявените искове в тежест на ищеца е да установи, че между цедента и ответника е сключен договор за заем с твърдяното съдържание, по силата на който за ответника е възникнало задължение да върне сума в претендирания размер, че между цедента и ищеца е сключен валиден договор за цесия, по силата на който са му прехвърлени вземанията по договора за заем, че цесията е съобщена на ответника от надлежната страна, и настъпване на изискуемостта на вземането.

Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.

Предвид правата и задълженията на страните по представения договор, следва, че вземанията произтичат от договор за потребителски кредит, поради което съдът е длъжен служебно да извърши проверка за съответствие на неговите клаузи с императивните разпоредби на Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителите, като в случая е направено и изрично възражение от ответника за противоречието му с императивните норми на закона.

Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора.

От заключението на вещото лице се установява, че Погасителният план и Общите условия /представляващи неразделна част от договора за кредит/ са със шрифт 10, от което следва, че е нарушено императивното правино на чл. 10, ал. 1 ЗПК. Предвид изложеното, на 4 основание чл. 22 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, в който случай съгласно чл. 23 ЗПК потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна ескпертиза съдът приема, че заетата сума е предоставена на ответника, поради което за последния е възникнало задължение за връщането й. Доколкото законната лихва за забава се дължи на основание чл. 86 ЗЗД, а не на основание клауза в договора за кредит, тя също е дължима върху непоагсената част от главницата от падежа на съответната вноска.

С оглед изложеното, съдът приема, че задълженията на ответника по договора за кредит са в посочения от вещото лице размер по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, определен като извършените плащания са отнесени за погасяване на задълженията за главница и законна лихва за забава, според който дължимата главницата е в размер на сумата 18449,93 лв., а лихвата за забава е в размер на 245,20 лв. за периода 22.04.2023 г. – 18.12.2023 г.