Определение № 466 от 26.07.2023, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно търговско дело 747/2022
- Вид
- Определение № 466
- Подписан
- 26.07.2023
- В сила
- 26.07.2023
- Състав
- Бистра Николова, Милен Василев, Тодор Тодоров
Цитирани разпоредби
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 70, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 55, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 466 гр. София, 25.07.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Бистра Николова
Членове:
Тодор Тодоров
Милен Василев като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно търговско дело № 20221001000747 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК и по чл. 4б от ЗДТ.
Постъпила е молба /неправилно озаглавена „жалба“/ с вх. № 16775/18.07.2023 г. на ищеца „Завод за асинхронни електродвигатели“ АД за изменение и допълване в частта за разноските на въззивното решение от 15.05.2023 г., както и за възстановяване на недължимо внесена държавна такса.
В молбата се твърди, че въззивният съд не е постановил диспозитив относно искането на ищеца за присъждане на разноски за първата инстанция, въпреки, че е разглеждал същото в мотивите при разглеждане на частните жалби по чл. 248, ал. 3 ГПК. По този начин били присъдени разноски на ищеца само за производството пред САС. Освен това несъразмерно на изхода по иска били присъдени разноски за адвокат на ищеца за производството пред САС, чийто минимален размер по Наредба № 1/2004 г. бил 10 980,02 лв. Следвало да се присъдят и разноски за внесената от ищеца държавна такса за въззивната жалба по предходното въззивно производство по т.д. № 5001/2017 г. на САС. Твърди се и, че по указания на съда ищецът довнесъл и такса в размер на 4 853,61 лв. за въззивното обжалване, която подлежала на възстановяване, тъй като била налице хипотезата на чл.
70, ал. 3 ГПК.
Ответникът Република България чрез министъра на финансите, редовно уведомен, не взема становище на молбата.
Софийският апелативен съд като прецени доказателствата по делото намира за установено следното:
В сезиращото заявление са направени две искания – за възстановяване на такса, за която се твърди, че е недължимо внесена, и за изменение на въззивното решение в частта за разноските.
Същите следва да се разгледат поотделно.
По искането по чл. 4б от ЗДТ
1
Според чл. 4б ЗДТ недължимо платени такси се връщат по искане на заинтересованата страна.
В настоящото искане се твърди, че таксата в размер на 4 853,61 лв., внесена от ищеца по указания на СГС по въззивната жалба, предмет на настоящото т.д. № 747/2022 г., е недължимо внесена, тъй като ищецът вече бил внесъл такса за въззивната си жалба, предмет на предходното въззивно производство – по т.д. № 5001/2017 г. на САС. Аргументът е неоснователен.
По всяка една жалба се дължи отделна такса, като внасянето на таксата по една жалба е ирелевантно към дължимостта на таксата по друга жалба. Наред с това, жалбата по т.д. № 5001/2017 г. е била насочена срещу един съдебен акт /решението от 13.06.2017 г. по гр. д. № 12895/2015 г. на СГС/, а жалбата по настоящото т.д. № 747/22 г. е насочена срещу друг съдебен акт /решение от 28.02.2022 г. по т.д. № 961/2020 г. на СГС/. Таксата по жалбата на ищцата е изчислена върху обжалваемия интерес съобразно отхвърлителната част на първоинстанционното решение, като същата е определена правилно. Противно на доводите в искането няма основание и за приложение на чл. 70, ал. 3 ГПК, тъй като цената на иска е правилно определена от СГС. Ето защо искането за връщането й е неоснователно.
По искането по чл. 248 от ГПК
Молбата е подадена в преклузивния срок по чл. 248, ал. 1 ГПК – в срока за касационно обжалване спрямо ищеца. Спазено е изискването за представяне на списък на разноските по чл. 80 ГПК. Ето защо молбата е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
С въззивното решение от 15.05.2023 г.: 1) е отменено решението от 28.02.2022 г., поправено с решение от 21.04.2022 г., по т. д. № 961/2020 г. на СГС, в частта, с която ответникът Република България е осъден да заплати на ищеца „Завод за асинхронни електродвигатели“ АД на осн. чл. 55, ал. 1 ЗЗД сумата 241 394,75 щатски долара, представляваща надвнесени лихви по договор от 4.10.1999 г. за уреждане на задълженията към държавата, произтичащи от необслужвани кредити към търговски банки, договорени до 31.12.1990 г., заедно със законната лихва от 12.10.2015 г. до окончателното изплащане, както и съдебни разноски за разликата над 24 219,30 лв.; 2) ответникът е осъден да заплати на ищеца на осн. чл. 55, ал. 1 ЗЗД сумата 158 400,46 лв., представляваща пазарната равностойност на компенсаторни инструменти с номинална стойност 545 572,71 лв., използвани за плащане на недължими лихви в общ размер на 377 442,24 щатски долара по договор от 4.10.1999 г. за уреждане на задълженията към държавата, произтичащи от необслужвани кредити към търговски банки, договорени до 31.12.1990 г., заедно със законната лихва от 12.10.2015 г. до окончателното изплащане, както и сумата 4 485,61 лв. – съдебни разноски за производството пред САС; 3) предявеният иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД е отхвърлен за разликата над сумата 158 400,46 лв. до размера от 223 684,81 лв., като погасен чрез съдебно прихващане със сумата 65 284,35 лв., включваща следните вземания на ответника към ищеца: за сумата 7 534,51 лв.
– присъдени разноски с решение от 27.05.2002 г. по т.д. № 28/2001 г. на СГС, за сумата 34 783,35 лв. – присъдени разноски с решение от 29.07.2009 г. по т.д. № 1028/2008 г. на Окръжен съд – гр.
Пловдив, за сумата 22 227,49 лв. – присъдени разноски с определение от 18.07.2012 г. по т.д. № 786/2011 г. на Окръжен съд – гр. Пловдив, за сумата 739 лв. – разноски по изп. дело № 5267/2007 г. на СИС при РС Пловдив, като за разликата над 223 684,81 лв. до сумата 241 394,75 щатски долара същият иск е отхвърлен като неоснователен; 4) потвърдено е първоинстанционното решение в останалата му част; 5) отменено е изцяло определението от 15.06.2022 г. по т. д. № 961/2020 г. на СГС, с което е било изменено по реда на чл. 248 ГПК първоинстанционното решение като 2 присъдените на ищеца разноски са увеличени от 33 228,79 лв. на 38 668,79 лв.; 6) ищецът е осъден да заплати на ищеца сумата 1 275,96 лв. – съдебни разноски за производството пред СГС и САС.
Оплакванията в искането по чл. 248 ГПК са в няколко посоки.
На първо място, твърди се, че въззивният съд е пропуснал да п останови диспозитив относно искането на ищеца за присъждане на разноски за първата инстанция, въпреки, че е разглеждал същото в мотивите при разглеждане на частните жалби по чл. 248, ал. 3 ГПК. Оплакването е неоснователно. Във въззивното решение има изричен диспозитив и за присъдените на ищеца разноски за всички предходни инстанции, вкл. за първата инстанция. Молителят е пропуснал да забележи, че САС е отменил частично обжалваното решение на СГС в частта за присъдените разноски за разликата над 24 219,30 лв., а е потвърдил същото в частта за присъдените разноски до този размер – с диспозитива „потвърждава решението в останалата му част “. В тази останала част се включва и неотменената част от присъдените на ищеца разноски до този размер.
На второ място, поддържа се, че присъдените на ищеца разноски, в частност за адвокат за производството пред САС, били несъразмерни спрямо изхода на спора и действително направените разноски. Това възражение също е неоснователно. Във въззивното решение подробно и прецизно са описани по пера отделните разноски, претендирани и направени от ищеца и ответника по отделните инстанции. При новото разглеждане въззивният съд не установи грешки или пропуски, вкл. и в изчисленията спрямо съразмерното съотношение между уважената и отхвърлена част от иска.
Ето защо молбата по чл. 248 ГПК следва да се остави без уважение.
Така мотивиран съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата /неправилно озаглавена „жалба“/ с вх. № 16775/18.07.2023 г. на ищеца „Завод за асинхронни електродвигатели“ АД за изменение и допълване в частта за разноските на въззивното решение от 15.05.2023 г. по т.д. № 747/2022 г. на САС, ТО, 11 състав, както и за възстановяване на недължимо внесена държавна такса по въззивната жалба.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в 1-седмичен срок от връчването му на молителя.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3