Решение № 5727 от 18.09.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5727 гр. София, 18.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Евгени Ст. Станоев при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Евгени Ст. Станоев Въззивно гражданско дело № 20241100509440 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 13924/15.07.2024 г., постановено по гр.д. № 50870/2023 г. по описа на СРС, 163 състав, е отхвърлен положителен установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 ГПК с правно основание чл. 538 вр. чл.

535 ТЗ вр. чл. 240 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът Л. Г. Д., ЕГН **********, дължи на ищеца В. П. М., ЕГН **********, сумата от 10 000 л в . , представляваща дължима главница по Запис на заповед, издаден на 26.10.2022 г., с падеж на 29.4.2023 г., ведно със законна лихва за период от дата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК – 27.06.2023 г., до окончателното изплащане на вземането, за което е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК № 19640/05.07.2023 г. по ч.гр.д. № 35452/2023 г. по описа на СРС, 163 състав.

С решението е разпределена и отговорността за разноски, като на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът е осъден да заплати на ответника сумата от 550 лв.

Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба от 1 ищеца в първоинстанционното производство – В. М..

Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение. Счита, че въззиваемият ответник не е оспорил наличие на каузално правоотношение (договор за заем), в обезпечение на вземането по което е издаден процесният запис на заповед.

Поддържа, че е оспорена единствено истинността на ценната книга. Излага съображения, че въззивникът ищец не е следвало да докаже наличието на каузално отношение, тъй като ответникът не го е оспорил и го е признал. Така мотивиран, моли първоинстанционното решение да бъде отменено и искът да бъде изцяло уважен. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК по делото е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия Л. Г. Д., с който я оспорва като неоснователна. Счита, че по делото не е доказано каузалното правоотношение, за което доказателствена тежест е имал ищецът въззивник. Поддържа, че е оспорил иска както в изпълнителното, така и в заповедното производство.

Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено.

По делото е постъпил документ, озаглавен „Жалба“ с вх. № 222457/08.07.2024 г. по регистъра на СРС от ответника по предявения иск – Л.

Д., с който се обжалва Определение от 05.07.2024 г. по гр.д. № 50870/2023 г. по описа на СРС, 163 с-в, с което районният съд е отказал да допусне повторна съдебнографическа експертиза на процесния запис на заповед. В жалбата не е отправено конкретно искане до въззивния съд, поради което с Определение № 14418/19.09.2024 г. по делото са дадени указания на въззивника да уточни дали прави доказателствено искане до въззивния съд и, ако отговорът е положителен, да посочи какво е то, като са указани неблагоприятните последици от неизпълнението на указанията на съда. В дадения срок уточнение не е депозирано, поради което съдът е приел, че не е сезиран с доказателствено искане по жалбата.

Съдът, като обсъди доводите на страните и представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

2

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По въпросите относно правилността той е ограничен от посоченото в жалбата, като следи служебно за правилното приложение на императивна правна норма, както и за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на ненавършилите пълнолетие деца /ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г., на ВКС, ОСГТК/.

Предмет на въззивна проверка е решението на районния съд в неговата цялост.

В случая постановеното от районния съд решение е валидно и допустимо.

По същество на спора съдът приема следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от 13.09.2023 г., с която е предявен положителен установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 ГПК с правно основание чл. 538 вр. чл. 535 ТЗ вр. чл. 240 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът Л. Г. Д., ЕГН **********, дължи на ищеца В. П. М., ЕГН **********, сумата от 10 000 лв., представляваща дължима главница по Запис на заповед, издаден на 26.10.2022 г., с падеж на 29.4.2023 г., ведно със законна лихва за период от дата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК – 27.06.2023 г., до окончателното изплащане на вземането, за което е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК № 19640/05.07.2023 г. по ч.гр.д. № 35452/2023 г. по описа на СРС, 163 състав.

В исковата молба се твърди, че ответникът е получил от ищеца в заем сумата от 10 000 лв. на 26.10.2022 г., когато е подписан процесният Запис на заповед. На падежа ответникът отказал да плати, поради което била изпратена нотариална покана, след която ответникът отново не изпълнил задължението си.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който посочва, че процесният Запис на заповед е фалшифициран, а всички дължими на ищеца суми са заплатени на 04.11.2022 г.

По предявения иск в доказателствена тежест на ищеца е да докаже в 3 условията на пълно и главно доказване, че е възникнало валидно и изискуемо парично задължение, произтичащо от запис на заповед, издаден от ответника на посочената в исковата молба дата, по който запис ищецът се легитимира като поемател, както и настъпването на падежа на задължението. При въведено от ищеца твърдение за връзка на задължението по процесния Запис на заповед с каузално правоотношение в негова тежест е да докаже същото – че е предал в заем на ответника сумата от 10 000 лв. на 26.10.2022 г.

При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да установи, че е платил сумата по процесния Запис на заповед, както и останалите си възражения.

Предметът на делото по иска, предявен по реда на чл. 422 ГПК, се определя от правното твърдение на ищеца в исковата молба за съществуването на подлежащо на изпълнение вземане, за което е издадена заповедта за изпълнение. Подлежащото на изпълнение вземане в хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл. 417, т. 10 ГПК въз основа на запис на заповед е вземането по редовен от външна страна менителничен ефект.

Записът на заповед е ценна книга, материализираща права, и доказателство за вземането. Вземането по запис на заповед произтича от абстрактна сделка, на която основанието е извън съдържанието на документа.

На л. 8 от ч.гр.д. № 35452/2023 г. по описа на СРС, 163 състав, е представен Запис на заповед, без протест и разноски, издаден на 26.10.2022 г. в гр. София, по силата на който Л. Г. Д. в качеството си на издател се задължава безусловно срещу представянето на записа на дата 29.04.2023 г. да заплати на поемателя В. П. М. сумата от 10 000 (десет хиляди) лева. Записът е подписан от ответника, като подписът е оспорен в производството пред първата инстанция.

За установяване на достоверността на подписа е допусната съдебнопочеркова експертиза, изследвала оригиналния документ, намиращ се на л. 8 от ч.гр.д. № 35452/2023 г. по описа на СРС, 163 състав. В заключението си вещото лице е констатирало, че ръкописно изписаните буквени и цифрени текстове, както и подписът, положен в полето за „Издател:“ в процесния Запис на заповед са изпълнени от ответника Л. Д.. Заключението не е оспорено от страните, а процесуалният представител на ответника е поискал повторна експертиза, която да сравни подписите, положени върху процесния Запис на 4 заповед и такъв, намиращ се между кориците на пр.пр. № 39734/2023 г. по описа на СРП. Това искане е оставено без уважение от районния съд, който е приел, че не са налице предпоставките на чл. 201 ГПК за назначаване на повторна експертиза.

Въззивният съд приема, че действително не са налице предпоставките на чл. 201 ГПК – изслушаното заключение не създава съмнения за необоснованост и неправилност, а поисканите задачи са различни от тези, които са били поставени на първоначалната експертиза, поради което повторна такава няма как да бъде допусната.

От казаното дотук следва, че по делото е безспорно установено, че оригиналът на Запис на заповед от 26.10.2022 г., намиращ се на л. 8 от ч.гр.д.

№ 35452/2023 г. по описа на СРС, 163 състав, е подписан лично от ответника Л. Иванова.

Въззивният съд приема, че същият е редовен от външна страна, тъй като е озаглавен „Запис на заповед“ и съдържа: наименованието „запис на заповед“ в текста на документа на български език – т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 28.12.2005 г. по тълк. д. № 1 / 2004 г. на Върховен касационен съд, ОСТК; безусловно обещание да се плати определена сума пари – 10 000 лв.; падеж – 29.04.2023 г.; място на плащането – гр. София, ул. „********; името на лицето, на което или на заповедта на което трябва да се плати – В. М.; дата и място на издаването – 26.10.2022 г. в гр. София; подпис на издателя – положен лично от него.

В т. 17 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4 / 2013 г. на Върховен касационен съд, ОСГТК върховните съдии са приели, че предмет на делото при предявен установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК в хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл. 417, т. 9 ГПК (сега т. 10) е съществуване на вземането, основано на записа на заповед.

При редовен от външна страна менителничен ефект и направено общо оспорване на вземането от ответника ищецът не е длъжен да сочи основание на поетото от издателя задължение за плащане и да доказва възникването и 5 съществуването на вземане по каузално правоотношение между него като поемател и длъжника издател, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед.

При въведени от страните твърдения или възражения, основани на конкретно каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед, на изследване подлежи и каузалното п р а в о о т н о ш е н и е , доколкото възраженията, основани на това правоотношение, биха имали за последица погасяване на вземането по записа на заповед.

В производството по установителния иск, предявен по реда чл. 422, ал. 1 ГПК, ищецът кредитор доказва вземането си, основано на менителничния ефект – съществуването на редовен от външна страна запис на заповед, подлежащ на изпълнение. При въведени твърдения или възражения, основани на конкретно каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед, всяка от страните доказва фактите, на които са основани твърденията и възраженията и са обуславящи за претендираното, съответно отричаното право – за съществуването, респ. несъществуването на вземането по записа на заповед.

П р и липса на спор между страните относно наличието на конкретно каузално правоотношение, чието изпълнение е обезпечено с издадения запис на заповед, съдът разглежда заявените от ответника длъжник релативни възражения, като например: за невъзникване на вземането, за погасяването му или за недействителност на основанието по каузалното правоотношение.

Ако страните спорят относно конкретното каузално правоотношение и връзката му с издадената ценна книга, като сочат различни каузални правоотношения, по повод или връзка с които е издаден записът на заповед, съдът обсъжда в мотивите на решението този въпрос. При доказана връзка между записа на заповед и конкретно каузално правоотношение, независимо от коя страна е въведено в делото, съдът разглежда заявените от длъжника релативни възражения, относими към погасяване на вземането по издадения запис на заповед.

В исковата молба ищецът е въвел твърдение за наличие на договор за заем, в обезпечение на задължението на ответника по който последният е подписал процесния Запис на заповед от 26.10.2022 г. Правилно в 6 определението си по чл. 140 ГПК съдът е разпределил в доказателствена тежест на ищеца да установи наличието на това каузално правоотношение – предаване на твърдяната сума в собственост на ответника. В тежест на ответника е да докаже, че е погасил задължението си по договора за заем чрез плащане на 04.11.2022 г.