Решение № 2803 от 21.07.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2803 гр. Пловдив, 21.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Таня Асп. Георгиева Точевска при участието на секретаря Росица П. Марджева като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева Точевска Гражданско дело № 20225330105669 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правна квалификация по чл. 439 ал. 1 от ГПК.

Ищцата ИВ. СТ. М., ЕГН: **********, от ****** чрез пълномощник адв. С.П., е предявила против „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК: 202423225, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Люлин 6”, бул. „Панчо Владигеров“ № 21, Бизнес център „Люлин 6“, представлявано от *****, иск за признаване на установено, че не дължи на ответника поради изтекла давност по изпълнително дело № ******, сумата от общо 1 511, 29 лева, по изпълнителен лист от 09.12.2014 г., издаден по частно гр. дело № 15075/ 2014 г. на ПРС, XVI гр. с-в, от която: главница- 719, 84 лева, представляваща неплатено задължение по договор за потребителски заем в размер на 800 лева № **** от 27.02.2013 г., възнаградителна лихва в размер на 364, 16 лева за периода 09.04.2013 г.- 20.08.2013 г., мораторна лихва в размер на 102, 29 лева за периода от 30.04.2013 г. до 26.09.2014 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението- 21.10.2014 г. до изплащане на вземането, както и разноските по делото в общ размер на 325 лева.

В исковата молба се твърди, че по изпълнителен лист от 09.12.2014 г., издаден по частно гр. дело № 15075/ 2014 г. на ПРС, XVI гр. с-в, ИВ. СТ. М. била осъдена да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, следните суми: главница- 719, 84 лева, представляваща неплатено задължение по договор за потребителски заем в размер на 800 лева № *****г., възнаградителна лихва в размер на 364, 16 лева за периода 09.04.2013 г.20.08.2013 г., мораторна лихва в размер на 102, 29 лева за периода от 30.04.2013 г. до 26.09.2014 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението- 21.10.2014 г.

1 до изплащане на вземането, както и разноските по делото в общ размер на 325 левадържавна такса и юрисконсултско възнаграждение. За събиране на сумите се образувало изпълнително дело № ***** г. на *****. В хода на изпълнението вземането било прехвърлено с цесия на ответника, който бил конституиран като нов взискател на 14.03.2017 г. Твърди се, че сумите по листа не били дължими поради изтекла давност. По изпълнителното дело била връчена ПДИ на 10.08.2015 г. и се насрочил опис на движими вещи на 23.11.2016 г., като на три пъти- на 30.11.2016 г., на 06.12.2016 г. и на 25.01.2017 г. длъжникът платил по 50 лева за погасяване на дълга. На 25.04.2019 г. бил наложен запор на банковите сметки на длъжника. От плащането на последната сума- 25.01.2017 г. за период от две години не били извършени никакви действия, поради което на 25.01.2019 г. делото било прекратено по силата на закона поради перемпция. При това положение с обратна сила се заличавали всички изпълнителни действия, като те не можели да породят правно действие. Била изтекла и общата петгодишна давност за вземанията по листа до момента на завеждане на делото. Моли за признаване на установено, че е изтекла погасителна давност за вземанията по листа. Претендира и разноски. В съдебно заседание чрез пълномощника си поддържа иска, като представя и писмена защита.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез пълномощника си е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Посочва се, че между ищеца и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД бил сключен договор за кредит № ***** от 27.02.2013 г., а на 06.01.2015 г. се образувало изпълнително дело ***** С молбата за образуване се прекъсвала давността, като в последствие на 03.11.2016 г. на длъжника била изпратена ППИ, а на 23.11.2016 г. той подал молба за разсрочено плащане. На 14.03.2017 г. ответникът бил конституиран като нов взискател и се поискал опис на движими вещи, а на 18.10.2018 г. до длъжника пак била изпратена ППИ за опис. На 25.04.2019 г. се изпратило запорно съобщение до ПИБ, на 25.08.2020 г. взискателят поискал опис на движими вещи, а на 16.03.2021 г.- поискал справка за трудови договори на длъжника. В случая нямало бездействие на кредитора, което да се санкционира, защото описаните действия прекъсвали давността. Посочва се, че не било необходимо непременно изпълнителния способ да е успешен, за да се прекъсне давността, защото се изисквало действието да е предприето.

Следвало да се прави и разграничение между давностен и перемпционен срок, като перемпцията била без правно значение за прекъсване на давността. Според актуалната практика на ВКС, ТР № 2/ 2015 г. пораждало действие от датата на обявяването му и то само за висящите изпълнителни производства, а не за вече приключилите. Пренесено към настоящия случай, от образуване на първото изпълнително дело до 26.06.2015 г. действало ППВС № 3/ 1980 г. и погасителна давност не течала, независимо от извършените действия, като след този период вече били извършени множество действия, които я прекъсвали. Във връзка с цесията, прехвърлила вземането, новият кредитор бил уведомил длъжника, чрез изпращане на писмо на адреса му и макар че там то не било получено, била положена дължимата грижа лицето да бъде информирано. Моли за отхвърляне на иска. Също претендира разноски и прави възражение за прекомерност на разноските на ищеца. В съдебно заседание страната не се явява, но представя писмено становище по спора.

2

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

С разпореждане по частно гр. дело № 15075/ 2014 г. на ПРС, XVI гр. с-в, на 09.12.2014 г. е издаден изпълнителен лист, по силата на който ищцата е била осъдена да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, ЕИК: 130697606, следните суми: главница- 719, 84 лева, представляваща неплатено задължение по договор за потребителски заем в размер на 800 лева № **** г., възнаградителна лихва в размер на 364, 16 лева за периода 09.04.2013 г.- 20.08.2013 г., мораторна лихва в размер на 102, 29 лева за периода от 30.04.2013 г. до 26.09.2014 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението- 21.10.2014 г. до изплащане на вземането, както и разноските по делото в общ размер на 325 лева- държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Въз основа на така издадения изпълнителен лист с молба от 06.01.2015 г. против ищцата е образувано изпълнително дело № *****. По делото е изискана информация за проучване на имущественото състояние на длъжника (справка за гражданско състояние, писмо по ТД на НАП, ОД на МВР), изпратена е и ПДИ. Длъжникът на 10.08.2015 г. е подал молба за разсрочено плащане на задълженията си- по 100 лева месечно. С ППИ от 03.11.2016 г. на длъжника е указано, че при липса на доброволно плащане, ще се пристъпи към опис на движими вещи. Длъжникът на 23.11.2016 г. е подал молба, с която е уведомил ***, че всеки месец ще внася по 50 лева, като в тази връзка е извършил две такива плащания, съответно на 30.11.2016 г. и на 25.01.2017 г., за които има съставени протоколи от ****за извършено погасяване на дълга. С молба от 14.03.2017 г. по делото като нов взискател е конституиран ответникът, въз основа на договор за цесия от 10.01.2017 г.

Наново са извършени справки относно имуществено проучване на длъжника- от НАП, НОИ, БНБ, ИКАР, ОД на МВР. С молба от 18.06.2018 г. взискателят е поискал извършване на справка за осигурител, а с разпореждане на *****от 08.10.2018 г. е насрочен опис на движими вещи, които не се е състоял. На 25.04.2019 г. е наложен запор върху банкови сметки, до длъжника е изпратена и ППИ. С молба от 25.08.2020 г. взискателят е поискал предприемане на принудителни действия спрямо длъжника, като отново са изискани справки за имуществото и доходите му. Междувременно длъжникът е започнал изпращане на суми от по 50 лева на дати 08.02.2012 г. и 08.03.2021 г., за което са изготвяни и протоколи от ЧСИ. Отново на 16.03.2021 г. е поискано от кредитора да се извърши справка от НОИ. Последвали са и нови плащания от длъжника на суми от по 50 лева, на дати 09.04.2021 г., 10.05.2021 г., 14.06.2021 г., 14.07.2021 г., 09.08.2021 г., 08.09.2021 г., 15.10.2021 г., 19.11.2021 г., 21.12.2021 г., 24.01.2022 г. и 28.02.2022 г., за които също са изготвяни протоколи от ****за всяко отделно погасяване. С молба от 30.03.2022 г. длъжникът чрез пълномощника си е поискал прекратяване на изпълнителното дело поради настъпила перемпция, но с разпореждане от 15.04.2022 г. ****е отказал да уважи молбата.

Във връзка с издадената по настоящото дело обезпечителна заповед, с разпореждане на **** от 04.05.2022 г. изпълнителното производство е спряно.

Копие от това изпълнително дело е приложено към настоящото производство.

3

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Институтът на давността принципно не се прилага служебно, но доколкото само в тази връзка са наведени твърдения в исковата молба за недължимост на сумата по изпълнителния лист, то съдът е длъжен да се произнесе по въпроса, още повече, че предмет на настоящото производство е единствено погасяване на сумите по давност. Съображенията на ищеца в подкрепа на твърденията му се основават на това, че сумите по изпълнителния лист били погасени поради общата петгодишна давност, а и с оглед бездействието на кредитора по принудително събиране на сумите по изпълнителното дело в продължение на две години, от което се навеждат съображения, че същите не били дължими.

На първо място, с ТР № 2/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС в т. 10 се предвиди, че нова погасителна давност за вземанията започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. От приложеното изпълнително дело е видно, че по същото единственото валидно изпълнително действие е изпратената до длъжника ППИ от 03.11.2016 г., доколкото в нея е посочено, че ще бъде извършен опис на движими вещи при липса на доброволно плащане. Останалите действия до този момент (като изискване на справки за проучване на длъжника) не са насочени към приложение на определен изпълнителен способ, поради което и не представляват изпълнителни действия.

Така от горепосочената дата за период от две години- или до 03.11.2018 г. след като няма извършено нито едно друго изпълнително действие, по смисъла на чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК са изтекли две години на бездействие на кредитора. Оттук- принудителното изпълнение се е считало за прекратено по силата на закона и без да е необходимо издаването на нарочен и формален акт на ЧСИ, който реално само би констатирал настъпването на това обстоятелство, без обаче да поражда последиците му, настъпващи по силата на закона.

Последващите изпълнителни действия (описи и запори) се явяват направени по прекратено по силата на закона дело, поради което са нищожни и не могат да породят своите последици.

Не могат да се споделят съображенията в отговора на ответника за това, че давността била прекъсната с подаване на молбата от 19.07.2018 г. на взискателя, с което е поискано налагане на запор върху заплатата на длъжника, както и с разпореждането на ****от 18.10.2018 г. за насрочен опис на движими вещи. Молбата на взискателя е за извършване на справка чрез отдалечен достъп от ****в НОИ за наличието на получавани от длъжника пенсии или трудови възнаграждения, а в случай, че имало такива (каквито в последствие се установява, че няма)- тогава да се наложи запор върху тях. В случая няма насочване към конкретно имущество на длъжника, а искането е направено под условие, което обаче не се е сбъднало и в тази връзка не може да се приеме, че е налице валидно действие, доколкото реално само е извършена справка за доходи на осигурено лице, чрез която не може да се прекъсне давността. На следващо място, действително с разпореждане от 08.10.2018 г. ****е насрочил опис на движими вещи на длъжника в имота му. Изрично в това разпореждане обаче е посочено, че ако длъжникът не бъде редовно уведомен за описа или, че ако 4 взискателят не плати за описа дължимата такса по Тарифата, такъв няма да се проведе.