Решение № 14508 от 20.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14508 гр. София, 20.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТЛОЗАР Д. Д. при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. Д. Гражданско дело № 20261110111506 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба на А. Н. Ч. срещу „Ти би ай банк“ ЕАД.

Ищецът твърди, че с ответника сключили договор за потребителски кредит № *******/20.02.2022г. с главница от 1500лв., застрахователна премия 607,26лв., лихвен процент от 41,07%, ГПР от 47,65% и срок до 05.08.2024г., като общо дължимата сума възлизала на 3356,28лв.

Ищецът твърди, че процесният договор е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, тъй като ГПР бил посочен погрешно, тъй като действителният бил в по-висок размер, доколкото не била включена в него застрахователната премия. Изтъква, че е посочен и само като процент, без да са описани компонентите му по пълен, ясен и разбираем начин. Изтъква, че не е посочен и лихвеният процент на ден. Евентуално счита, че клаузата за възнаградителна лихва е нищожна поради нарушение на добрите нрави, тъй като надвхърля три пъти размера на законна лихва. Посочва, че е платил суми без основание по недействителния договор, които подлежат на връщане.

С оглед изложеното, моли за постановяване на решение, с което да бъде признато за установено, че сключеният между страните договор за кредит е недействителен съгласно чл. 22 ЗПК, а в условията на евентуалност, че клаузата за дължимост на възнаградителна лихва е нищожна, както и ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 639,11 евро – платена без основание, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане.

Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок.

Признава, че между страните е сключен описания договор за кредит, но отрича същият да е недействителен. Признава, че застрахователната премия не е включена при изчисляване на ГПР и твърди, че това не следвало да бъде правено. Посочва, че договорът отговаря на всички изисквания по ЗПК. Поддържа, че ГПР е посочен коректно и в него са включени предвидените в закона компоненти като разходи.

Посочва, че застраховката не е задължителна, а по желание на клиента. Излага допълнителни съображения за неоснователност. Признава, че ищецът е извършил 1 плащания в общ размер от 2201лв., с които са погасени 2107,26лв. главница, 72,12лв. договорна лихва, 0,06лв. наказателна лихва и 21,07лв. такса за ППП.

Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявения иск.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:

Предявен за разглеждане е установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 22 ЗПК, евентуален установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр.

3 ЗЗД и кумулативен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

По делото не е спорно, а и се установява от събраните писмени доказателства, че на 20.02.2022г. между „Ти би ай банк“ ЕАД и ищеца е сключен договор за потребителски кредит № *******, по силата на който банката се задължава да предостави на потребителя кредит в размер на 1500лв. Посочено е в чл. 7.1, че се дължи и застрахователна премия от 607,26лв. и общият размер на кредита става 2107,26лв. Според чл. 7.2.2. в случаите, когато потребителят пожелае да сключи някоя от застраховките или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от кредитора при условията на чл. 19, частта от средствата по кредита, представляваща дължимата за конкретната застраховка се превежда от кредитора директно по банковата сметка на съответния застраховател, респективно по банкова сметка на съответния застрахователен посредник, за което потребителят дава изричното си нареждане и съгласие с подписването на договора. В чл. 9.1. е предвидено, че лихвеният процент, изчислен на годишна база, възлиза на 41,07%. В чл. 10 е уговорено, че годишният процент на разходите по кредита възлиза на 47,65%, а общата дължима сума от потребителя на 3356,28лв. В чл. 11.2 е инкорпориран погасителен план, включващ падеж и размер на вноската, сумите, които се погасяват, и дължимия остатък, като крайният срок за погасяване е 05.08.2024г.

Представена е декларация за определяне на изискванията и потребностите и за присъединяване на застраховано лице към застрахователна програма „Защита на кредита" и „Защита на сметките“ за кредитолучателите на потребителски кредит, предостави от ТБИ, и допълнителни медицински услуги „Второ медицинско мнение“ и „Програма за превенция на здравето“, предоставени то Mediguide International от дата 20.02.2022г. Представен е и сертификат № 1*******2022 от 20.02.2022г., съгласно който А. Ч. е застрахована за посочените рискове чрез застрахователното посредничество на „Ти би ай банк“ ЕАД.

Ответникът не оспорва, че застрахователната премия не е включена в общите разходи по кредита.

При горните факти, съдът извежда следните правни изводи:

Процесният договор има характеристиките на договор за потребителски кредит съгласно дадената в чл. 9, ал. 1 от ЗПК легална дефиниция, а кредитополучателят има качеството потребител по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, поради което в отношенията между страните приложение намират императивните норми на ЗПК и ЗЗП.

Според чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.

1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при 2 изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно императивната норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.

Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати , включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.

Съдът намира, че в настоящия случай са налице нарушения на закона, водещи до недействителност на договора за кредит.

Ответникът признава, че застрахователната премия, възлизаща в размер от 607,26лв., не е включена в посочения ГПР, а същият е формиран само от възнаградителната лихва, като при нейното добавяне реалният ГПР възлиза на 160,87% съобразно приетото експертно заключение. Съгласно чл. 7.2.2 от договор за потребителски кредит, застрахователната премия е платима от кредитора директно по банкова сметка на съответния застраховател, респ. по банковата сметка на съответния застрахователен посредник, като е включена в общата сума, дължима от потребителя.

Включвайки вземането за застрахователната премия в размера на главницата, ответникът е заобиколил и нарушил императивните законови изисквания. Размерът на главницата по договора за кредит представлява отпуснатите парични средства, предоставени за ползване на кредитополучателя, възлизащи в случая на 1500лв.

Кредитополучателят реално разполага с възможността да ползва и да се разпорежда само с тази сума, тоест това са фактически получените от него заемни средства.

Сумата от 607,26лв. представлява застрахователна премия, а не главница, поради което има характер на разход по кредита. Разходите за заплащане на тези суми са част от общите разходи по кредита и следва да се отчитат при изчисляването на ГПР – в този смисъл и практиката на СГС - Решение № 2041/17.04.2025г. по в. гр. д. № 2703/2025г. по описа на СГС, Решение № 2886/12.05.2025г. по в. гр. д. 3114/2024г. и др., в които е разгледан аналогичен договор за кредит. В процесния договор за потребителски кредит в размера на ГПР не е включена сумата, представляваща застрахователна премия по договора, но същата, както бе посочено, представлява част от „общия разход по кредита” и следва да се включи в него. Съобразно словесната конфигурация на чл. 19 от договора за потребителски кредит, сключването на застраховка, респ. заплащането на застрахователна премия, е с незадължителен характер и привидно сочи, че не е условие за отпускане на кредита. Същото обаче се опровергава с оглед ангажираните писмени доказателства, преценени в тяхната съвкупност. Информацията към договора за застраховка е подписана, респ. доведена до знанието на кредитополучателя, на същата дата, на които е сключен самият договор за кредит и застрахователния договор, по който ищецът – кредитодател действа като 3 застрахователен посредник - агент на застрахователя. От това следва, че сключването на застраховката се явява задължително условие, за да бъде отпуснат кредита, макар формално да се сочи, че това не е така в съдържанието на договора. Чрез тези действия по естеството си се цели прикриване на част от възнаграждението за кредитора по начин, че то да не попадне в обхвата на „общия разход по кредита на потребителя“ по § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, респективно да не бъде включено в ГПР съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК. Резултатът от тази дейност е заобикаляне на правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК, защото при отчитане на размера на застрахователната премия, дори и без да са необходими специални знания, е очевидно, че ГПР би бил значително повисок от посочения в договора. Налице е недобросъвестно изпълнение на задълженията от страна на кредитодателя относно точно, информирано и пълно запознаване на потребителя с параметрите на договора.

Горните нарушения обуславят извод за недействителност на договора за кредит съгласно чл. 22 ЗПК, поради нарушаване на императивната норма на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Текстът на тази норма не следва да се тълкува буквално, а именно - при посочен, макар и неправилно определен ГПР, а нормативното изискване следва да се приеме за изпълнено, когато е посочен както подробният начин на формиране на ГПР, така и действителният му размер, за да бъде потребителят добросъвестно информиран и да не бъде въвеждан целенасочено в заблуждение. Годишният процент на разходите е част от същественото съдържание на договора за потребителски кредит, въведено от законодателя с оглед необходимостта за потребителя да съществува яснота относно крайната цена на договора и икономическите последици от него, за да може да съпоставя отделните кредитни продукти и да направи своя информиран избор. След като в договора не е посочен ГПР при съобразяване на всички участващи при формирането му компоненти, което води до неяснота за потребителя относно неговия размер, не може да се приеме, че е спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и същият се явява недействителен, в който смисъл е и установената национална съдебна практика по идентични дела - Решение № 2428 от 25.04.2024 г. по в. гр. д. № 3706/2023 г. на СГС, Решение № 397 от 22.01.2024 г. по в. гр. д. № 6564/2023 г. на СГС, Решение № 395 от 22.01.2024 г. по в. гр. д. № 5786/2023 г. на СГС и др . В задължителното Решение от 21.03.2024г. по дело № C-714/2022г. на Съда на Европейския съюз е прието, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница. С оглед на съществения характер на посочването на ГПР в договор за потребителски кредит, за да даде възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед на изискването при изчисляването на този процент да се включат всички разходи по член 3, буква ж) от Директива 2008/48, следва да се приеме, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин както непосочването на този процент. Следователно, санкция, изразяваща се в лишаване на кредитора от правото му на лихви и разноски при посочване на ГПР, който не включва всички споменати разходи, отразява тежестта на такова нарушение и има възпиращ и пропорционален характер. Член 23 от Директива 2008/48, разглеждан във връзка със съображение 47 от същата директива, следва, че макар изборът на системата от санкции за нарушаване на националните разпоредби, приети съгласно тази директива, да е по усмотрение на държавите членки, така предвидените санкции трябва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи. Това означава, че строгостта на санкциите трябва да бъде в съответствие с тежестта на наказваните с тях 4 нарушения, като се гарантира реално възпиращ ефект и същевременно се съблюдава основният принцип на пропорционалност (вж. в този смисъл решение от 9 ноември 2016 г., Home Credit Slovakia, C 42/15, EU:C:2016:842, т. 61—63 и цитираната съдебна практика).