Решение № 28 от 04.03.2022, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 28 гр. Варна, 04.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Янко Д. Янков

Членове:

Даниела П. Костова

Светослава Н. Колева при участието на секретаря Соня Н. Дичева в присъствието на прокурора М. Н. Г. като разгледа докладваното от Даниела П. Костова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20213000600269 по описа за 2021 година за да се произнесе намери за установено следното:

Производството е образувано по: 1/протест на прокурор при ОП-Варна, както и 2/по въззивната жалба на А.В.В. - Министър на финансите, като представляващ Държавата, против присъда № 40 от 14.05.2020г. на Варненския окръжен съд, наказателно отделение, по НОХД № 1333/2020г., с която подсъдимата Д. Ж. Д. била призната за НЕВИНОВНА и оправдана по възведените й обвинения както следва:

- по чл.255 ал.3 вр. ал.1 т.2 от НК, за това, че на 25.03.2013г. в гр.Варна, в качеството си на управител на „Е Ен груп" ООД, с настоящо наименование „Геонев" ЕООД, ЕИК 200525936, избегнала установяване на данъчни задължения - корпоративен данък в особено големи размери - 96 311.61 лв., като потвърдила неистина в

ГДД по

ЗКПО с вх.

№

0300И01111250/25.03.2013г. подадена по електронен път с КЕП Н. А. Г., в която декларирала корпоративен данък за внасяне в размер на 27 555.98 лв.;

- по чл.255 ал.3 вр. ал.1 т.2, 6 и 7 от НК, за това, че на 14.05.2014г. в гр.Варна, в качеството си на управител на „Е Ен груп" ООД, с настоящо наименование „Геонев" ЕООД, ЕИК 200525936, избегнала установяването и плащането на данъчни задължения по ЗДДС в особено големи размери 65 300 лв., като потвърдила неистина (несъществуващо право на данъчен кредит по несъществуващи покупки) в подадена с КЕП на Н. А. Г. декларация по ЗДДС с вх. № 03002162700/14.05.2014г., използвала документи с невярно съдържание при упражняване на стопанска дейност на дружеството, 1 отразявайки стойности по получени доставки и начислявайки ДДС, по сделки, по които е получател, отразени във фактури, както следва: № 1000000214/15.04.2014г. с доставчик "Дяян-М"ООД, ЕИК 103776679; № 3000000022/17.04.2014г., с доставчик "Дяян-С" ЕООД, ЕИК 201981581 ; № 3000000023/17.04.2014г., с доставчик "Дяян-С"ЕООД, ЕИК 201981581;

№3000000024/22.04.2014г., с доставчик "Дяян-С“ЕООД, ЕИК 201981581, приспаднала по посочените фактури неследващ се данъчен кредит в размер на 65 300 лева.

На основание чл.307 от НПК съдът ОТХВЪРЛИЛ като неоснователен изцяло предявения от Министъра на финансите граждански иск срещу подсъдимата Д.Д. в размер на 96 311, 61лв. и в размер на 65 300 лева, за причинени имуществени вреди в резултат на престъплението.

След запознаване с мотивите към присъдата, с писмо от 29.07.2021г. с изх. № 2229/2016г., прокурорът заявил, че ОТТЕГЛЯ депозирания от него протест. Поради това Апелативният съд в открито съдебно заседание от 10.12.2021г. ПРЕКРАТИ въззивното съдебно производство в неговата наказателна част, като в срока за обжалване (15 дни), жалба не постъпи.

Съобразно т.1 на ТР 5 от 21.05.2018г.на ВКС по т.д.5/2017г., ОСНК, присъдата в наказателната й част следва да се счита за влязла в законна сила с влизане в сила на посоченото определение.

Производството пред АпС Варна продължи по жалбата на гражданския ищец, като предмет на въззивната проверка е присъдата единствено в частта й, с която предявения от името на Министъра на финансите граждански иск, с правно основание чл.84 от НПК, срещу Д.Д. в размер на 96 311, 61лева и в размер на 65 300 лева за причинени имуществени вреди в резултат на престъплението, е отхвърлен като неоснователен.

Във въззивната жалба на Министъра на финансите се моли за отмяна на присъдата в гражданско-отхвърлителната част. Претендира се за уважаване на гражданската претенция, която се счита за доказана по основание и размер. Изтъкнати са подробни съображения в допълнителното изложение към въззивната жалба, които ще бъдат коментирани по-долу в изложението по същество.

В съдебно заседание пред Апелативния съд и прокурорът, и защитата на подъсимата Д. заемат становище за неоснователност на жалбата.

За гражданският ищец представител не се явява, като гл.ю.к. при ТД НАП - И. А., е депозирала молба за даване ход на делото, поддържайки жалбата на изложените в нейното подробно допълнение основания.

ОС - Варна, за да оправдае подсъдимата, приел за установено от фактическа страна следното:

На 19.12.2008г. в Търговския регистър към Агенцията по вписванията било вписано търговско дружество „Е Ен груп" ООД с ЕИК 200525936, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.“Радко Димитриев“ №7, ет.6, ап.2. Дружеството било регистрирано като данъчен субект към ТДД в НАП Варна. Управител и представляващ била св.Н.Г. със собственост на 4 750 лв., а св.М. притежавала останалата част от капитала на дружеството (до 5000 лв., 2 т.е. 250лв.).

Св.Н. Г. живеела на семейни начала със св.Д.А. и имали две деца. Св.А. участвал в дружествата „Дяян‘“ ЕООД, „Дяян М“ ООД, „Дяян С“ ООД, а св.Г. в „Дяян М“ ООД и в „Дяян пропъртис“ ЕООД, като в „Дяян С“ ООД извършвала правни консултации като адвокат.

Съдружник в „Дяян М“ ООД бил и св.М.П.. Всички посочени горе фирми ползвали общи офиси на ул.“Радко Димитриев“ №7 и №7А. Имали работници, служители, база и склад под наем в гр.Провадия. Счетоводствата на дружествата се водели от свидетелите С.Ч. К.П. и Г. Г. (сестра на св.Н. Г. подписала ГФО). Предмет на дружествата бил изграждане на пожарогасителни инсталации, инженеринг и търговия с производните пожарогасителни вещества и пожарна техника.

Подс.Д. работела като технически секретар в „Дяян“ ЕООД. Там работела и св.М..

След като на дружеството „Е Ен груп" ООД била отказана регистрация по ДДС от НАП, по инициатива на св.Н. Г. било взето решение тя да прехвърли своите дялове си на подс.Д.. Така под давлението на св.Г. от 18.07.2011г., юридически правоприемник и управител на „Е Ен груп" ООД станала подс.Д. със собственост 90% на дялове, а собственик на останалите 10% от капитала останала св.М.. Независимо от това и двете останали на първоначалната си работа при св.А. от където и получавали заплатите си като технически секретари. На 01.09.2011г. дружеството било регистрирано по ДДС.

През посочения в обвинението период ГДД по ЗКПО и СД по ЗДДС, както и дневниците за покупки и продажби, били изготвяни от счетоводителя на фирмата, подписвани от св.Г. с електронен подпис и подавани в ТД на НАП - Варна по електронен път с КЕП. Впоследствие (по време на ревизията) дружествените дялове на „Е Ен груп" ООД били продадени. На 28.07.2015г. с протокол от общото събрание дяловете от капитала, собственост на съдружниците подс.Д. и св.М., били прехвърлили на св.Г.О.Г. и от 11.08.2015г. в Търговския регистър била вписана промяната на наименованието, като е преобразувано от ООД в ЕООД, т.е. от „Е Ен груп" ООД на „Геонев“ ЕООД.

Подс.Д. работела като технически сътрудник във фирмата на св.А.. Под давлението на св.Г. придобила дял от "Е Ен груп“ ООД, в замяна на което била оставена да работи от св.А. на първоначалната си работа, т.е. не била уволнена. Тя била единствено и само формален собственик на 90% от дяловете и формален управител на фирмата. По това време изпитвала финансови затруднения, което я мотивирало да приеме предложението на св.Г. за прехвърлянето на дружествените дялове. Станала управител на дружеството, но продължила да работи като технически секретар във фирмата на св.А., от където получавала заплатата си. Съгласила се да й бъдат прехвърлени дяловете, за да не остави семейството си без доходи - по това време съпругът й бил безработен, а семейството им - с две малки деца. След прехвърлянето на дяловете подс.Д. подписала пълномощни на св.Г. да 3 представлява дружеството "Е Ен груп“, включително и пред НАП.

Макар и формален управител, подсъдимата изобщо не участвала в дейността на дружеството. Не разписвала и не изготвяла първични счетоводни документи, не водела счетоводство. Като съдружник и управител не извършвала сделки по своя инициатива, или някаква фактическа дейност и не получавала дивидент. Била управител на „Е Ен груп" само по доккументи, но реално не изпълнявала длъжността. Тя и съдружничката и св.М. реално не управлявали дружеството.

Решенията за сделки и счетоводното отразяване били вземани единствено от св.А. и св.Г. без съгласието на подс.Д.. Тя нямала никакви съмнения по отношение коректната работа на дружеството. Счетоводител съставял декларациите подавани в ТД на НАП с електронния подпис на св.Г..

Подс.Д. не подписвала и съставяла фактури и СД по ЗДДС и ГДД по ЗКПО.

Едва в хода на ревизионното производство разбрала, за реализацията на процесните фактури. Всички управленски и счетоводни решения в „Е Ен груп" ООД се вземали от св.А. и св.Г.. Под тяхно решение бил сключен договор между „Е Ен груп" ООД с „Порше лизинг“ за два лизингова автомобила Ауди А7, които се ползвали и управлявали само от св.А. и синовете му, но не и от съдружниците на „Е Ен груп" ООД. Докато работела като технически сътрудник в „Дяян“ ЕООД и формално представлявала „Е Ен груп" ООД подсъдимата не извършвала търговска дейност.

Съдът достигнал до тези факти след подробен анализ на всички доказателствени източници (показанията на свидетелите Е. М., М.П., Г. Г., С.Ч. С.Й., Д.Ж., К.П. и Г.Г.), въз основа на които приел, че подсъдимата имала единствено формалната роля в дейността на „Е Ен груп“ и била в невъзможност да осъществява счетоводно дейността на фирмата, която реално управлявали пълномощника й (св.Г.), съвместно със св.А..

Съдът приел, че подс.Д. не развивала търговска дейност, не изготвяла и не подавала в ТД при НАП неистински годишна справка- декларация по ЗКПО и СД по ЗДДС за дружеството, тъй като тя само формално го представлявала. СД били подавани чрез електронен подпис на св.Г. от нейния IP адрес, до който подс.Д. нямала достъп. А св.Г. Г. (сестра на Н. Г.) и счетоводител по професия, подписала два годишни финансови отчета на „Е Ен груп“ ООД и то по молба на св.А. и сестра си.

Нереалността на процесните доставки към дружеството съдът приел отново позовавайки се на свидетелските показания на Е. М., М.П., Г. Г., С.Ч.

С.Й., Д.Ж., К.П. и Г.Г., както и на всички писмени документи данъчни фактури, справки декларации насрещни проверки, счетоводни документи, дневници за покупки и продажби, писма, данъчни декларации, решения за регистрации и други, както и експертните заключения).

Съдът приел, че всички решения касаещи „Е Ен груп“ се взимали от св.Г. и св.А., които управлявали фирмата и които се ползвали от облагите й, като реализирали скъпи екскурзии и управлявали луксозни и скъпи автомобили, за които дружеството изплащало лизинговите вноски. Приел, че подс.Д. и св.М. били само по документи съдружници в ООД, но никога не 4 вземали самостоятелни решения и реално под никаква форма не участвали в дейността на дружеството „Е Ен груп“ ООД, чието седалище и офис било при останалите фирми на свидетелите А. и Г.. Счетоводните и правни въпроси движела св.Г.. Дружеството притежавало два лизингови автомобила марка „Ауди“ А7, който били управлявани от св.А. и синовете му. Св.А. нямал пряко касателство към „Е Ен груп“ ООД, но реално участвал със св.Г. във вземането на решенията, включително и за покупки на стойност 200 000 лв.

Съдът приел за показателно в това отношение (и разкриващо ръководната им позиция в „Е Ен груп“ ООД) предприетото от тях действие по продажбата на ООД в хода на започналата ревизия на св.Г., за която „покупка" последният получил сумата от 500-600 лв. от неустановено лице, което към 2018г. пребивавало в Затвора - Варна. Св.Г. се съгласил, тъй като подобно на подс.Д. имал нужда от средства за прехрана.

Съдът приел, че няма доказателства подс.Д. (макар и управител на дружеството), обективно да е осъществявала търговската дейност и да е извършвала функции по данъчното отразяване и отчитане. Напротив – приел за установено, че това е реализирано чрез пълномощник, по сила на пълномощни, като реално функциите на данъчно задълженото лице и решенията за дейността се осъществявали и вземали от св.Г. и св.А..

Обективността на показанията на свидетелите по делото обусловили крайния извод на съда, че подс.Д. била само формален представител на ООД. Не участвала във вземането на решенията по дейността на дружеството. Нямала оперативна самостоятелност, не реализирала сделки като управител. Не осъществявала функциите във връзка с декларирането и воденето на счетоводството. Не съставила инкриминираните декларации по ЗДДС и ЗКПО. Не знаела за тяхното невярно съдържание. Не ги подписвала, нито целяла укриване на данъци. Приел, че независимо от факта на налично престъпление, вината на подс.Д. не може да се презумира само въз основа на качеството й на управител на дружеството.