Решение № 9451 от 20.05.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9451 гр. София, 20.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВАНЯ Б. И. ЗГУРОВА при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. И. ЗГУРОВА Гражданско дело № 20231110156972 по описа за 2023 година

Предявени са установителни искове от „...............“ ........... /предишно наименование „...........“ ЕООД/ срещу Д. С. И., иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.79 ЗЗД, относно признаването за установено по отношение на ответника, че в полза на ищцовото дружество съществува ЧАСТ от вземането, предмет на издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 17.03.2021г. по ч.гр.д.№ 8422/2021г. по описа на СРС, в размер на 122,75 лв., представляваша дължима цена за потребени далекосъобщителни услуги по договори, сключени с „........................“ЕАД за предоставяне на мобилни услуги с кл. № ........ от ....................г., за които са издадени фактури № ............/1............г., ............../...........г., ............/............г., за периода ................г., ведно със законна лихва за периода от ........ г. до изплащане на вземането, което вземане е било прехвърлено последователно чрез договори за цесия съответно от .............г. и от .........г. , първо в полза на „...........“ ООД, а в последствие в полза на ищеца / с предишно наименование „.............“ЕООД, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от .............г. по ч.гр.д.№ ......../........г. по описа на СРС, 69 състав.

1

Ищцовото дружество основава претенциите си с твърденията, че вземанията произтичат от неизпълнението на Договор за далекосъобщителна услуга, сключен с "........................." ЕАД , което вземане е било прехвърлено последователно чрез договори за цесия първо в полза на „..................“ ООД, а в последствие в полза на ищеца.

В законоустановения срок, от страна на ответника постъпи писмен отговор на исковата молба, с който предявеният иск се оспорва с възраженията, че натрупаните задължения по договора са били заплатени доброволно и не е дал повод зазавеждане на делото, както и че ищецът не се легитимира като носител на вземанията. Оспорени са договорите за цесия, като се твърди тяхната нищожност , за което в отговора ответникът развива подробни съображения. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че между ответника и ".................." ЕАД е бил сключен Договор за далекосъобщителна услуга, който е бил действащ, и въз основа на него за ползвана от ответника далекосъобщителна услуга в периода от ...........г. до ..........г. е начислена дължима цена в размер на 122,75 лв., както и че е придобило тези вземания в следствие на два последователни договора за цесия, за които ответникът е бил надлежно уведомен от цедентите.

В тежест на ответника е да докаже възраженията си, включително извършеното плащане.

Между страните не се спори, а и видно от приложените писмени доказателства /л. 22-36 от делото/, между ..........ЕАД и ответника е сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер ................ от ...........г., с който абонатът е добавил за ползване мобилен номер ................, условията за чието ползване са подновени с допълнително споразумение от ............г. и окончателно с допълнително споразумение от ................г., с което са избрани условията на тарифен план ............... с месечна абонаментна такса в размер на 29,99 лв. с ДДС, като е добавена услугата Удвоени МВ на максимална скорост ............., с месечна абонаментна такса в размер на 1,99 лв. с ДДС за срок от 24 месеца. На същата дата-21.11.2016г. абонатът е подписал договор за лизинг на устройство ................ № ................, 2 чието заплащено е дължимо на 24 месечни лизингови вноски в размер на 6,90 лв. с ДДС всяка.

Не се спори между страните и че „................“ ЕАД е изпълнявало надлежно задълженията си по процесния договор за предоставяне на услугите, както и на лизинговото устройство. От представените месечни сметки, които не са оспорени от ответника, се установява, че е начислена сума за месечни абонаменти и лизингови вноски за периода ................г. в общ размер на 122,75 лв. Представените сметки /л. 37-40 от делото/ едностранно издадени от дружеството, представляват частни свидетелстващи документи, обективиращи изгодни за техния издател факти, и не се ползват с материална доказателствена сила, но задължението на ответника да заплаща месечна абонаментна такса е поето със сключването на договора за мобилни услуги без значение от обема на предоставените услуги, т.е. на потребителя е предоставена възможност да ползва мобилните услуги по договора, като единствено от него зависи дали ще използва предоставените му услуги или не – дали ще провежда разговори, ще изпраща СМС или ще ползва мобилни данни. Предвид това съдът намира, че доколкото няма доказателства, а и не са въведени твърдения от ответника сключеният договор да е бил прекратен в по-ранен момент, съответно да е било преустановено предоставянето на услугите, за същия е възникнало задължение да заплати дължимите месечни абонаменти за периода 15.12.17г.-14.03.18г. в общ размер на 122,75 лв.

Ответникът твърди, че е извършил плащане на посоченото задължение, като прилага 2 бр. платежни нареждания за заплатена сума по 83,79 лв. и разписка за плащане чрез .................... за сумата от 167,58 лв. Получател на сумите е адв. дружество Г. и П.. Като основание е посочено „парично задължение“. Ответникът твърди, че сумите са заплатени в погасяване на процесното задължение в полза на адвокатското дружество след посещение на офиса на упълномощените представители на ищеца. Съдът намира, че с оглед така приложените доказателства не се доказва погасяване на вземането.

Действително, процесуален представител на ищеца в настоящото производство е горепосоченото адвокатско дружество, но това не е достатъчно за съда да приеме за доказано погасяването на задължението.

След извършване на служебна справка, а и видно от приложената от самия ответник заповед за изпълнение по ч.гр.д. 52214/2021г. с издаден изп. лист, се установява, че ответникът дължи на ищеца сумата от 335,16 лв. (74,97 3 лв.+55,20 лв.+25 лв.+180 лв.). В приложените като доказателство за плащане платежни нареждания и преписка не е посочено сумите кое точно задължение погасяват и имайки предвид и другите задължения на ответника към ищеца, съдът намира, че твърдението на ответника се явява недоказано. Още повече, заплатените от ответника суми възлизат точно на сумата, за която е издаден горепосоченият изп. лист - 335,16 лв., което е допълнителен аргумент в подкрепа на извода, че от така ангажираните доказателства не може да се установи плащане на процесните задължения.

В резултат на сключени Договор за прехвърляне на вземания /цесия/ № ............../............. г. между „..............“ ЕАД и „..............“ ООД, ведно с потвърждение от „..............“ ЕАД за прехвърляне на вземането от 122,75 лв. срещу ответника, и Договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.10.2019 г., сключен между „.................“ ООД и „..............“ ЕООД, ведно с извлечение от Приложение № 1 към договора от 01.10.2019г., вземане в общ размер от 122,75 лв. /съвпадащ с претендирания по заявлението размер/ срещу Д. И. е било прехвърлено на ищцовото дружество на 01.10.2019 г.

Съдът не споделя възраженията на ответника, че договорът от 01.10.2019г. е недействителен поради липса на предмет, доколкото в чл. 1, ал.1 от договора е посочено, че цесионерът продава на цесионера вземания, посочени в Приложение № 1 – „Списък на вземанията“. Очевидно в случая е допусната техническа грешка, която не влече невъзможен предмет и не внася неяснота по отношение на това кой на кого прехвърля вземания и че новият кредитор е именно ищцовото дружество.

Условието за прехвърляне на вземанията се е сбъднало и договорите последователно са породили правни последици, като със сключване на договора за цесия цесионерът става носител на вземането. По делото е представено уведомление до длъжника за извършените цесии от „.............“ ООД – в качеството на пълномощник /съгласно пълномощно на л. 18 от делото/ на цедента по Договора за цесия от 16.10.2018 г. и в качеството на цедент по Договора за цесия от 01.10.2019 г. Няма данни за лично връчване на уведомлението на длъжника, което според ответника води до ненадлежно съобщаване за цесията. В тази връзка съдът намира, че въпреки липсата на данни уведомлението да е достигнало до длъжника, с връчването на ответника на исковата молба и приложеното към нея уведомление за 4 извършените прехвърляния на вземането, същият е надлежно уведомен в съответствие с разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Уведомяване на длъжника за цесията може да се извърши и от новия кредитор /при надлежно упълномощаване от стария, както е в случая -решение № ......../................ г., т. д. № ............/.......... г. на II т. о. и решение № ....... от .......... г. на ВКС по гр. д.

№ .........../.......... г., III г. о. / чрез предявяване на иска за защита на цедираното вземане /за неговото присъждане или установяване/, като уведомяването настъпва с получаване от длъжника на препис от исковата молба на цесионера, защото то е факт, осъществил се до приключване на устните състезания, подлежащ на съобразяване от съда - чл. 235, ал. 3 ГПК. В този смисъл решение № ............./............ г. по т. д. № ........./..............г. по описа на ВКС, II т. о. и решение № .........../............. г. по т. д. № ............./....... г. по описа на ВКС, I т. о. Като споделя и прилага цитираната съдебна практика настоящият състав приема, че е налице надлежно съобщаване на цесията съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД, с което осъщественото прехвърляне на вземането поражда действие и за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД.

Що се отнася до твърдението на ответника, че не е представен Приложение № 1 – „Списък на вземанията“, от което да се установи, че процесното вземане е част от него, съдът намира, че същото неоснователно.

По делото са приложени потвърждение от „..........“ ЕАД за прехвърляне на вземането от 122,75 лв. срещу ответника, както и извлечение от Приложение № 1 към договора от 01.10.2019г., видно от което вземане в общ размер от 122,75 лв. срещу Д. И. е прехвърлено на ищеца. Съдът намира, че с така ангажираните доказателства се установява прехвърлянето на процесното вземане. Липсата на цялото Приложение № 1 в случая не е необходимо с оглед приложеното извлечение от него.

По изложените съображения следва да се приеме, че ищцовото дружество е носител на вземането за неустойка, произтичащо от процесния договор за мобилни услуги, тъй като е налице валидно прехвърляне на вземането в патримониума на „............“ ЕООД /предишно наименование „..........“ ЕООД/, за което длъжникът е надлежно уведомен. Ищецът е надлежен нов кредитор на ответника и притежава материалноправна легитимация спрямо длъжника по отношение на вземането за неустойка в претендирания размер.

5

Що се отнася до възраженията за ненадлежно прекратяване на договора, съдът намира, че същите са правно ирелевантни, доколкото претендираната сума е за дължима сума срещу предоставена услуга за процесния период.

Същата се претендира на основание иск за реално изпълнение, а не на основание прекратяване или разваляне на договора. След като се установи наличието на облигационна връзка между страните и предоставяне на процесните услуги, както и лизингово устройство, за това се дължи заплащане на съответната цена. Всяка една от месечните сметки следва да бъде заплатена до конкретно посочена в нея крайна дата, което е в съответствие с изискванията по чл. 29 от ОУ, предвид което процесното задължение се явява изискуемо. Дали прекратяването или развалянето на облигационните правоотношения са реализирани съобразно условията на договора, респ. ОУ, в случая не касае изхода на спора. В настоящото производство не е претендирана неустойка за предсрочно прекратяване на договора, което би довело евентуално до изследване на този въпрос.