Решение № 73 от 28.07.2025, Районен съд - Елена
- Съд
- Районен съд - Елена
- Дело
- Гражданско дело 24/2025
- Вид
- Решение № 73
- Подписан
- 28.07.2025
- В сила
- 16.12.2025
- Състав
- Искра Стоянова Вараджакова
Цитирани разпоредби
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 114, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 116, б. "а" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 116, б. "б" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 20а, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 228 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 232, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 4б, ал. 1 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл. 4б, ал. 3 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл. 294, ал. 1 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 73 гр. Елена, 28.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛЕНА в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Искра Ст. Вараджакова при участието на секретаря Йорданка Ст. Йорданова като разгледа докладваното от Искра Ст. Вараджакова Гражданско дело № 20254130100024 по описа за 2025 година
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Постъпила е искова молба от „Р. К.“ ООД гр. С., представлявано от В. С. Г.ев, чрез адв. Н. К., против Г. К. Т. от с. С. с., общ. З..
В същата се твърди, че на 26.07.2018 г. страните сключили Договор за наем на земеделски земи № ВТ2018. Ищецът имал качеството на наемодател, а ответникът на наемател. Предмет на договора били земеделски земи с обща площ 315.839 дка и същият бил сключен за пет стопански години, считано от 01.10.2018 г. Ищецът изпълнил задължението и предал на ответника фактическата власт върху имотите - предмет на договора. Страните уговорили дължимо годишно наемно плащане в размер на 1211.96 евро, като всички дължими суми по договора следвало да се заплащат в лева по централния курс на БНБ, поради това дължимото годишно наемно плащане в български валута било в размер на 2370.39 лв. Падежът на задължението бил 31 август за съответната стопанска година. Общият размер на дължимите наемни плащания за всички стопански години бил 11851.95 лв., която сума не била заплатена от ответника на ищеца.
На 30.07.2018 г. страните сключили Договор за наем на земеделски земи № Р0825. Предмет на договора били земеделски земи с обща площ 1
442.926 дка. Договорът бил сключен за една стопанска година, считано от 01.10.2019 г. Ищецът изпълнил задължението си и предал на ответника фактическата власт върху имотите - предмет на договора. Страните уговорили годишно наемно плащане в размер на 2657.56 лв. Падежът бил до 31.12.2019 г.
Ответникът не заплатил дължимата сума на ищеца.
На 27.10.2021 г. между страните било сключено споразумение, съгласно което ответникът безусловно и неотменимо признал всяко едно от вземанията по посочените договори за наем, с което давността за вземането била прекъсната и бил предоговорен нов падеж на задълженията, а именно 01.10.2022 г.
На 07.08.2023 г. страните сключили ново споразумение, съгласно което ответникът отново безусловно и неотменимо признал всяко едно от вземанията по посочените договори за наем, с което давността отново била прекъсната. Предоговорен бил нов падеж по посочените договори, а именно 31.01.2024 г. В чл. 3 от споразумението било постигнато съгласие между страните за срока от първоначалния падеж на всяка дължима годишна наемна вноска по двата договора за наем ответникът да заплати на ищеца годишна лихва (договорна) в размер на 3%.
Ищецът твърди, че подал в Районен съд – Елена заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 410 от ГПК. Образувано било ЧГД № 425/2024 г. по описа на Районен съд – Елена.
Съдът издал заповед за изпълнение в полза на ищеца за претендираните суми за главница и договорна лихва. Присъдени били и разноски в общ размер 794.89 лв. Ответникът подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение, поради което за ищеца възникнал правен интерес от предявяване на настоящия установителен иск по чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК.
Ищецът „Р. К.“ ООД моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответника Г. К. Т., че последният му дължи следните суми:
1. сумата 11851.95 лв., представляваща наемно плащане за стопанските 2018/2019 г.; 2019/2020 г.; 2020/2021 г.; 2021/2022 г.; 2022/2023 г. по Договор за наем на земеделска земя № ВТ2018/26.07.2018 г., Споразумение от 27.10.2021 г. към него и Споразумение от 07.08.2023 г. към него;
2. сумата 2657.56 лв., представляваща наемно плащане за 2 стопанската 2019/2020 г. по Договор за наем на земеделска земя № Р0825/30.07.2019 г., Споразумение от 27.10.2021 г. към него и Споразумение от 07.08.2023 г. към него;
3. сумата 213.34 лв., представляваща договорна годишна лихва в размер на 3% върху главницата 2370.39 лв. (наемно плащане за стопанската 2018/2019 г. по Договор за наем на земеделска земя № ВТ2018/26.07.2018 г., Споразумение от 27.10.2021 г. към него и Споразумение от 07.08.2023 г. към него) за периода от 09.10.2021 г. до 09.10.2024 г.;
4. сумата 213.34 лв., представляваща договорна годишна лихва в размер на 3% върху главницата 2370.39 лв. (наемно плащане за стопанската 2019/2020 г. по Договор за наем на земеделска земя № ВТ2018/26.07.2018 г., Споразумение от 27.10.2021 г. към него и Споразумение от 07.08.2023 г. към него) за периода от 09.10.2021 г. до 09.10.2024 г.;
5. сумата 239.18 лв., представляваща договорна годишна лихва в размер на 3% върху главницата 2657.56 лв. (наемно плащане за стопанската 2019/2020 г. по Договор за наем на земеделска земя № Р0825/30.07.2019 г., Споразумение от 27.10.2021 г. към него и Споразумение от 07.08.2023 г. към него) за периода от 09.10.2021 г. то 09.10.2024 г.;
6. сумата 213.34 лв., представляваща договорна годишна лихва в размер на 3% върху главницата 2370.39 лв. (наемно плащане за стопанската 2020/2021 г. по Договор за наем на земеделска земя № ВТ2018/26.07.2018 г., Споразумение от 27.10.2021 г. към него и Споразумение от 07.08.2023 г. към него) за периода от 09.10.2021 г. до 09.10.2024 г.;
7. сумата 213.34 лв., представляваща договорна годишна лихва в размер на 3% върху главницата от 2370.39 лв. (наемно плащане за стопанската 2021/2022 г. по Договор за наем на земеделска земя № ВТ2018/26.07.2018 г., Споразумение от 27.10.2021 г. към него и Споразумение от 07.08.2023 г. към него) за периода от 09.10.2021 г. до 09.10.2024 г.;
8. сумата 142.22 лв., представляваща договорна годишна лихва в размер на 3% върху главницата от 2370.39 лв. (наемно плащане за стопанската 2022/2023 г. по Договор за наем на земеделска земя № ВТ2018/26.07.2018 г., Споразумение от 27.10.2021 г. към него и Споразумение от 07.08.2023 г. към него) за периода от 09.10.2022 г. до 09.10.2024 г.,
3 ведно с годишна договорна лихва в размер на 3% върху главницата 11851.95 лв. и главница 2657.56 лв., считано от 11.10.2024 г. до окончателното им изплащане,
Претендира направените разноски в заповедното и в исковото производство.
Във визирания едномесечен срок е постъпил отговор от страна на ответника Г. К. Т., чрез адв. М. Г.. Ответникът оспорва иска като частично неоснователен. Същият признава, че между страните действително съществуват търговски отношения по повод сключен Договор за наем на земеделска земя от 26.07.2018 г. с предмет - земеделска земя с площ 315.839 дка за пет стопански години и Договор за наем на земеделска земя от 30.07.2019 г. с предмет - земеделска земя с площ 442.926 дка за една стопанска година. Счита, че претенциите на ищеца по отношение на Договора за наем на земеделска земя от 26.07.2018 г. за стопанските 2018/2019 г., 2019/2020 г., 2020/2021 г. и 2021/2022 г., както и по отношение на Договор за наем на земеделска земя от 30.07.2019 г. за стопанската 2019/2020 г. са погасени, поради настъпила погасителна давност. На следващо място, намира, че претенцията на ищеца относно претендираната договорна лихва е неоснователна, тъй като допълнителните споразумения, сключени между страните, не следват формата на договорите, а именно писмена с нотариална заверка на подписите и не са вписани в имотния регистър.
Ответникът моли съда да отхвърли предявения иск, като неоснователен и недоказан. Претендира направените разноски по делото.
В съдебно заседание ищецът „Р. К.“ ООД, не се представлява.
Пълномощникът му адв. Р. Т. депозира писмено становище, от което е видно, че поддържа исковата молба. Излага подробни съображения по същество на спора. Моли съда да уважи предявения иск. Претендира направените разноски в заповедното и в исковото производство. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ответника адв. М. Г..
В съдебно заседание ответникът Г. К. Т. не се явява и не се представлява, като не депозира и писмено становище.
Съдът, след като обсъди и прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становището на страните, прие за установено 4 следното:
Видно от извършената справка в Търговския регистър, ищецът „Р.
К.“ ООД е със седалище и адрес на управление в гр. С. и е вписан в Търговския регистър, като се представлява от управителите В. С. Г.ев и Т. Л.
Ш..
Видно от Договор за наем на земеделска земя № ВТ2018/26.07.2018 г., същият е сключен между ищеца „Р. К.“ ООД, действащ в качеството на наемодател, и ответника Г. К. Т., действащ в качеството на наемател, съгласно който първият предоставил на втория за временно и възмездно ползване собствените си земеделски земи с обща площ 315.839 дка, находящи се в землища, прилежащи към Община В. Т., за срок от пет стопански години, считано от 01.10.2018 г. до 30.09.2023 г. Ищецът се задължил да предаде земеделските земи – предмет на договора за наем в състояние, което отговаря на начина им на трайно ползване. Ответникът се задължил да заплати на ищеца наемна цена в размер на 1211.96 евро за всяка една стопанска година в срок до 31 август. В чл. 8 от сключения между страните договор било отбелязано, че всички дължими суми ще се заплащат в български лева, по централния курс на БНБ към датата на падежа на плащане на съответната наемна вноска.
От Договор за наем на земеделска земя № Р0825/30.07.2019 г. се установява, че същият е сключен между ищеца „Р. К.“ ООД, действащ в качеството на наемодател, и ответника Г. К. Т. като земеделски производител, действащ в качеството на наемател, съгласно който първият предоставил на втория за временно и възмездно ползване собствените си земеделски земи с обща площ 442.926 дка, находящи се в землища, прилежащи към Община Борово, Община Бяла, Община И.о и Община Сливо поле, за срок от една стопанска година, считано от 01.10.2019 г. до 30.09.2020 г. Ищецът се задължил да предаде земеделските земи – предмет на договора за наем в състояние, което отговаря на начина им на трайно ползване. Ответникът се задължил да заплати на ищеца наемна цена в размер на 2657.56 лв. в срок до 31.12.2019 г. В чл. 8 от сключения между страните договор било отбелязано, че всички дължими суми ще се заплащат в български лева.
От Споразумение от 27.10.2021 г. се установява, че страните сключили такова във връзка с Договор за наем на земеделска земя № 5
ВТ2018/26.07.2018 г. и Договор за наем на земеделска земя № Р0825/30.07.2019 г., поради това, че ответникът не изпълнил задължението и не заплатил на ищеца дължимата наемна цена за четири стопански години, а именно: 2018/2019 г., 2019/2020 г., 2020/2021 г. и 2021/2022 г., както следва: по Договор за наем на земеделска земя № ВТ2018/26.07.2018 г. в размер на 2370.39 лв. за всяка една стопанска година, а по Договор за наем на земеделска земя № Р0825/30.07.2019 г. в размер на 2657.58 лв. Ответникът безусловно и неотменимо признал всяко едно от посочените вземания. Освен това, страните постигнали съгласие падежът на всяко едно от посочените задължения да бъде променен на 01.10.2022 г.
Видно от Споразумение от 07.08.2023 г., същото е сключено между страните по повод Договор за наем на земеделска земя № ВТ2018/26.07.2018 г. и Договор за наем на земеделска земя № Р0825/30.07.2019 г., тъй като ответникът не изпълнил задължението си и не заплатил на ищеца дължимата наемна цена за пет стопански години, а именно: 2018/2019 г., 2019/2020 г., 2020/2021 г., 2021/2022 г. и 2022/2023 г., както следва: по Договор за наем на земеделска земя № ВТ2018/26.07.2018 г. в размер на 2370.39 лв. за всяка една стопанска година, а по Договор за наем на земеделска земя № Р0825/30.07.2019 г. в размер на 2657.58 лв. Ответникът безусловно и неотменимо признал всяко едно от посочените вземания за всяка една стопанска година. Освен това, страните постигнали съгласие падежът на всяко едно от посочените задължения да бъде променен на 31.01.2024 г. На последно място, същите се договорили ответникът да заплати на ищеца договорна годишна лихва в размер на 3% върху наемната цена за всяка една стопанска година, считано от падежа, посочен в б. „А“ от договора, до окончателното й погасяване.
Разпечатката съдържа 40 от 115 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f7cc333f-3ba5-426b-9ab9-a00430fa295b