Решение № 4198 от 11.07.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4198 гр. София, 11.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-3 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Богдана Желявска при участието на секретаря Ели Й. Гигова като разгледа докладваното от Богдана Желявска Гражданско дело № 20231100106393 по описа за 2023 година за да се произнесе взе пред вид следното:

Предявен е иск от В. М. Д., ЕГН **********, чрез адв. Б. Р. – САК, съдебен адрес: София, ул.

„*******, партер против Н. Б. М., ЕГН **********, София, ул. „*******, с правно основание чл.45 ЗЗД, за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от изявления в пресата в размер 26000 лв., ведно със законната лихва, считано от завеждане на делото до окончателно изплащане и сторените разноски.

В исковата молба се твърди, че в периода 21.02.2023 г. - 24.02.2023 г., ответникът Н. М. от трибуната на различни медии, кампанийно и целенасочено разпространил обидни и клеветнически твърдения по отношение на ищеца, подробно описани в исковата молба, засягащи негативно личността и достойнството му.

Към настоящия момент ищецът е действащ адвокат, като изпълнява и длъжностите член на Съвета на директорите и изпълнителен директор на „Държавна консолидационна компания“ ЕАД.

Ответникът Н. М. е бивш член на Съвета на директорите и изпълнителен директор на търговско дружество „Е.Б.Б.“ ЕАД, занимаващо се с производство на млечни изделия.

В интервютата ответникът отправял неверни и клеветнически твърдения, че ищецът е част от мафия, която е победила държавата, като изпълнителен директор на ДКК прокарвал частни /на хранителни вериги/ и лични негови интереси, оказвал ожесточен натиск върху 1 ответника, и т.н. Освен всичко казано, ищецът намира, че окачествяването му като „шарлатанин, който се е помислил за бог“, мафиот, последен кръчмар, лъжец и престъпник е обидно, тъй като е унизително за честта и достойнството му.

Ищецът твърди, че, освен посочените клеветнически твърдения, изходящи от ответника, същият го набеждавал и в извършване на престъпления.

Заявява, че нито едно от изнесените в интервютата твърдения на ответника не отговаря на истината.

Процесните твърдения на ответника причинили силен душевен дискомфорт на ищеца.

Влошило се здравословното му състояние, дългогодишни клиенти на адвокатското дружество се отказали от услугите му с обяснението, че, след изнесените клевети, нямат вече доверие в него. Процесните неверни твърдения на ответника довели и до влошаване на отношенията му с приятели, познати и семейство.

В тази връзка е предявил настоящия иск срещу ответника за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в посочения размер, ведно със законните последици.

За доказване на твърденията си е представил писмени доказателства. Поискал е ангажиране на гласни такива и назначаване на експертиза.

В хода по същество поддържа предявения иск.

Претендира разноски по представен списък.

Ответникът Н. Б. М., оспорва предявения иск изцяло по основание и размер.

На първо място заявява, че отсъстват предпоставки за ангажиране на отговорността му за обезщетяване на ищеца за причинени вреди на основание деликт, както и на каквото и да е друго основание, което може да бъде извлечено - пряко или косвено, от съдържанието на исковата молба и петитума й.

Поради изложеното, счита за изцяло неоснователен и акцесорният иск с правно основание чл. 86 ЗЗД.

Счита, че предявените претенции се използват от ищеца като средство, адресирано към ответника и към цялото общество, за ограничаване свободата на словото и налагане на автоцензура, чрез предизвикване на страх от негативни имуществени последици при употреба на свободата на изразяване.

В условията на евентуалност намира, че претендираният размер на обезщетение е необосновано завишен, не съответства на критериите за справедливост, надхвърля обезщетителната функция на института на непозволеното увреждане, което го поставя в колизия с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД.

Ответникът не оспорва твърденията на ищеца за три свои изявления в средства за масово осведомяване, излъчени на 21.02.2023 г., на 22.02.2023 г. и на 24.02.2023 г., както и че 2 съдържанието им е цитирано коректно в обстоятелствената част на исковата молба.

Оспорва твърденията, че в интервютата си, излъчени на посочените дати, е употребил обиди и неверни клеветнически твърдения, насочени срещу ищеца; за причинени от поведението му негативни ефекти в правната сфера ищеца, чрез приписване на престъпление или представляващи обида и изобщо за деликтна годност на поведението му, обект на исковата молба; за непосредствено възприемане на цитираните в исковата молба изявления от ищеца; за твърдени от него неверни факти в обсъжданите изказвания; за проведена клеветническа кампания за опетняване на името на ищеца.

Оспорва кумулативното осъществяване на елементите от фактическия състав на нормата на чл. 45 ЗЗД в обсъждания казус, в това число и презумираната от закона вина; причинната връзка между изказванията и твърдените увреждащи ефекти.

Поддържа, че твърдяното от него в публичните му изказвания, излъчени в предаванията но цитираните по - горе дати, е вярно, оценките на постъпките на ищеца като ръководител на търговско предприятие са обосновани, потвърдени пряко от поведението му.

Според отразеното в отговора на исковата молба, критичните му мнения и оценки, изразени в трите му публични изяви, които са обект на исковата молба, са проява на висок морал и безкористност.

Представил е писмени доказателства. Поискал е ангажиране на гласни такива.

В хода по същество моли съда да отхвърли изцяло предявения иск, като му присъди разноски по списък.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

От събраните доказателства се установи, че в периода 21.02.2023 г. - 24.02.2023 г., ответникът Н. М., като бивш член на Съвета на директорите и изпълнителен директор на търговско дружество „Е.Б.Б.“ ЕАД, в различни телевизионни и електронни медии е изказвал твърдения по отношение на ищеца, към онзи момент член на Съвета на директорите и изпълнителен директор на „Държавна консолидационна компания“ ЕАД.

В интервютата си, дадени во БТВ, на пресконференция в БТА и в предаването „Евродикофф“ по телевизия Евроком ответникът заявявал, че ищецът е част от мафия, която е победила държавата, че, като изпълнителен директор на ДКК, прокарвал частни /на хранителни вериги/ и лични негови интереси, оказвал ожесточен натиск върху ответника, заплашвал го, че, ако не освободи офиса си, след освобождаването си, ще извика полиция и т.н. Наричал го шарлатанин, който се е помислил за бог, мафиот, последен кръчмар, лъжец и престъпник. Страните не оспорват твърденията на ответника по отношение на ищеца, които, чрез интервютата му по БТВ, по – късно и в емисиите на медията, както и в електронното издание на в. Труд, са станали публично достояние.

3

Тези твърдения също се доказват от показанията на разпитаните по искане на ищцовата страна двама свидетели.

Свидетелят Л.Д.Д. е състудент на ищеца от Юридическия факултет и негов близък, впоследствие и семеен приятел, като понастоящем двамата работят в един офис, но в две различни адвокатски дружества.

В показанията си той каза, че си спомня за станалото, защото било на 21.02.2023 г. – няколко дни след неговия рожден ден. В няколко медийни изяви на представляващия тогава „Е.Б.Б.“, ЕАД ищецът е бил описан като лице на българската мафия. Спомня си, например новините по БТВ, след които телефонът му буквално загрял – звънели общи приятели, познати, колеги, приятели. От м. август 2022 г. до м. август 2023 г. ищецът Д. бил изпълнителен директор на ДКК/а през 2021 г. бил член на Съвета на директорите/, като не преустановил и практиката си като адвокат, не толкова активно, разбира се, поради голямата си натовареност. Според свидетеля конфликт на интереси не е имало. Изнесеното в интервютата и отражението му в обществото довели до една коренна промяна у ищеца. Двамата се виждали периодично заради адвокатската дейност. След предаването двамата се чули и ищецът започнал да му обяснява, че изнесеното не отговаря на истината. Затворил се в себе си, избягвал контакти с приятелския си кръг, с колеги, не посещавал организираните обеди с колеги. Като пример св. Д. даде организираната от него сбирка след рождения си ден, на която били поканени колеги – адвокати, магистрати от Търговско и въззивно отделение на СГС, с които периодично се събират. Един от тях помолил ищецът да не присъства, тъй като името му било асоциирано с медийна известност, шумяло се около него. Д. отказал да чества своя рожден ден, тъй като не искал да се вижда нито с колеги, нито с приятели. Клиенти на адвокатското дружество – австрийско дружество с интерес в сферата на енергетиката и възобновяемите източници и с което се предвиждал съвместен проект, заявило, че не желае да работи с тяхната кантора, заради репутацията на ищеца, поради причини от антикорупционен характер.

Съпругата му също била много притеснена заради интервютата и публикациите с участието на ответника и се наложило свидетелят да я успокоява. В резултат, ищецът станал изключително изнервен и напрегнат, избухвал срещу колеги и офис – администратори, а преди винаги той е бил балансиращият в офиса, независимо какви комуникации с клиенти е имало, винаги е бил душата на компанията.

Изнесеното много се отразило и на дъщеря му, с която свидетелят говорил на абитуриентския й бал. Тя била отличничка в 22 – ра гимназия, но заявила, че, въпреки че още не е съобщила на баща си, се е отказала да учи право, тъй като не иска да се асоциира с тази професия. Същото по – късно съобщила и на баща си.

През времето, през което Д. е бил изпълнителен директор на ДКК, кантората на св. Д. е осигурявала правни консултации и представителство по дела, по които ДКК е била страна.

Затова имало публикации и касаещи свидетеля. Ищецът е бил освободен с решение на принципала, в медиите се коментирало, че ръководството на Компанията е сменено, но не са коментирани причините за това. Не е запознат да има изявление на министъра в тази насока.

4

След м. август 2023 г. ищецът бил много напрегнат и притеснен, тъй като работата в адвокатското дружество драстично намаляла.

По – нататък Д. заяви, че ищецът още не е преодолял изнесеното, опитва се, но изпитва постоянно притеснение дали името му няма да излезе в медийни публикации. Всичко това довело до промяна у него, затворил се в себе си.

Свидетелят С.Ц.П. е колега на ищеца. Двамата се запознали преди 17 години, чисто професионално, работили по съвместен казус, после станали приятели. Когато станал изпълнителен директор на ДКК, натоварването му било доста интензивно и не се виждали така често. Знае, че Д. е цитиран по новините на БТВ на посочената дата – 21.02.2023 г.

Гледал е и пресконференция, където е бил нападнат, както се е случило и в предаването на С.Д. „Евро Диков“. Знае, че инициативата за това е идвала от ответника М., бившия директор на Е.Б.Б.“, ЕАД. По телевизията той се оплаквал, как ищецът го изхвърлил от дружеството, заявил че Д. е мафиот, престъпник. След предаването на С.Д. св. П. се опитал да се свърже с ищеца, но той не му вдигнал телефона. Успели да се видят чак около 01.03.2023 г., бил изключително превъзбуден и огорчен, затворен в себе си, а винаги е бил душата на компанията – лъчезарен, с високо самочувствие, отличен професионалист.

Споделил му, че се чувства много зле, от това, което казали за него, постоянно повтарял че животът му бил погубен, че кариерата му била погубена, не искал да вижда приятелите си, нито да празнува рожден ден. Този свидетел също потвърди, за отказа на техен клиент – австрийско дружество в областта на енергетиката да работят с ищцовото адвокатско дружество, заради изнесената информация за него.

По – нататък св. П. каза, че след публикациите Д. продължил да работи в ДКК до м. август 2023 г., когато прекратили мандата му като изпълнителен директор.

Според показанията на св. П., процесните интервюта се отразили и на семейните отношения на ищеца, защото той станал много избухлив. Свидетелят каза още, че дори на рождения му ден, колегите на Д. на шета го наричали Дон Корлеоне, нещо, което много го притеснило.