Решение № 4740 от 30.10.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4740 гр. София, 30.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 103 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ при участието на секретаря ДАРИНКА Н. ЦАНЕВА като разгледа докладваното от ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ Административно наказателно дело № 20231110209182 по описа за 2023 година при секретаря Даринка Цанева, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 9182 по описа за 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д – чл. 63 и сл. от Закон за административните нарушения и наказания /ЗАНН.

Образувано е по жалба от Г. Д. Д. депозирана чрез адв. В. Н. от САК, редовно упълномощен срещу Наказателно постановление (НП) № 23-4332-007703 от 10.05.2023 г., издадено от ГВБ - Началник на група в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с което на жалбоподателя Г. Д. Д. на основание чл. 179, ал. 2 във вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5, пр.1,2 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева, за нарушение на чл. 6, т. 1 от (ЗДвП).

В жалбата от Г. Д. Д. депозирана чрез адв. В. Н. от САК се сочи, че атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно, като се излагат твърдения, че жалбоподателят вече е бил санкциониран за същото нарушение с НП № 23-4332-005208 от 01.04.2022 г., за което е заплатил наложената му глоба.

На следващо място се твърди, че в нито в АУАН, нито в обжалваното наказателно постановление е налице пълно и точно описание на нарушението, което поставя в невъзможност жалбоподателя да направи проверка на фактите, върху които почиват правните изводи на 1 контролните органи, което от своя страна нарушава правото на защита на жалбоподателя. Моли се за отмяна на наказателното постановление като издадено при нарушение на материалния закон и административнопроизводствените правила.

В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество, жалбоподателят Г. Д. Д., не се явява, като същият се представлява се от адв. АК от САК, редовно упълномощена. Адв. Ковачева поддържа жалбата по изложените в нея аргументи и моли за отмяна на обжалваното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно.

Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение съобразно представен договор за правна защита съдействие.

Въззиваемата страна – Началник група в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, редовно призована, не се явява и не изпраща представител.

В депозирани писмени бележки от Началник на сектор при ОПП – СДВР, чрез пълномощника му главен юрисконсулт ВП се излага становище по същество на делото и се иска жалбата да бъде отхвърлена като необоснована и недоказана, а НП да бъде потвърдено изцяло като законосъобразно. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на адвокатско такова.

Съдът, като разгледа жалбата, изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа страна следното:

На 15.03.2022 г. около 17:40 часа в гр. София по ул. “Т.Никлев”, с посока на движение от бул. “Вардар” към бул. „Възкресение“, жалбоподателят Г. Д. Д. управлявал лек автомобил марка “БМВ”, модел „530Д“ с рег. № СВ ******, собственост на СВП. На кръстовището с бул.

„Възкресение”, при наличие на пътен знак Б1 и пътен знак Г2, жалбоподателят Д. извършил маневра завой наляво и не пропуснал, при което реализирал ПТП с движещия се по бул. „Възкресение” срещу пътен знак Б3 автобус марка “МАН Лион“, модел „Сити“, с рег. № ***** НМ, управляван от ЦТЦ

От пристигналите на място полицейски служители от отдел „Пътна полиция“ при СДВР и в частност от младши автоконтрольор А Г.ев Д от отдел „Пътна полиция“ при СДВР бил съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия GA № 594942/15.03.2022 г. срещу Г. Д. Д. за нарушение на чл. 6, т. 1, пр. 3 от ЗДВП, който акт бил връчен на жалбоподателя и подписан от последния. Възоснова на така съставения акт и от ДДД – Началник на сектор в отдел „Пътна полиция“ при СДВР било издадено наказателно постановление № 22-4332-005208 от 01.04.2022 г., с което на жалбоподателя Г. Д. на основание чл. 179, ал. 2 2 във вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 1, 2 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева, за нарушение на чл. 6, т.

1 от ЗДвП, което било връчено на Д. на 18.04.2022 г. С вносна бележка LB322340 от 18.04.2022 г. жалбоподателят Д. заплатил в „ОББ“ АД – КАТ – София сумата от 160.00 /сто и шестдесет/ лева, представляваща наложеното му „глоба“ с НП № 22-4332-005208/01.04.2022 г.

Междувременно, във връзка с възникналото ПТП било образувано досъдебно производство № 11125/2022 г. по описа на СРТП-ОР-СДВР, пр. пр. № 17490/2022 г. по описа на СРП, водено за престъпление по чл.

343, ал. 1, б. „Б“ , пр. 2 във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, тъй като от ПТП била причинена средна телесна повреда на ДГГ посочен в горецитираното наказателно постановление като 3 –ти участник в ПТП.

В хода на разследване по делото като свидетел бил разпитан ДГГ, който в разпита си заявил, че желае наказателното производство да бъде прекратено, поради което и с постановление за прекратяване на наказателното производство от 30.03.2023 г. на основание чл. 243, ал.1, т.1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 9 от НПК вр. чл. 343, ал.2 от НК прокурорът е прекратил наказателното производство по ДП № 11125/2022 г. по описа на СРТП-ОР-СДВР, пр. пр. № 17490/2022 г. на СРП и е указал препис да се изпрати на началникът на ОПП – СДВР с оглед преценка за вземането на административно отношение.

При условията на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, въз основа на посочения препис от постановление за прекратяване на наказателното производство по ДП № 11125/2022 г. по описа на СРТП-ОР-СДВР, пр. пр. № 17490/2022 г. на СРП, от ГВБ - Началник на група в отдел „Пътна полиция“ при СДВР е издадено обжалваното Наказателно постановление № 23-4332-007703 от 10.05.2023 г., с което на жалбоподателя Г. Д. Д. на основание чл. 179, ал. 2 във вр. с чл. 179, ал.1, т. 5, пр.1, 2 от ЗДвП е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 200 (двеста) лв., за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.

По доказателствата:

Изложените фактически обстоятелства се установяват от събраните по делото доказателствени материали, надлежно приобщени по реда на чл. 283 от НПК заверени копия на: Констативен протокол за ПТП,с пострадали лица № К-125/15.03.2022 г. съпроводителни писма, справка – картон на водача Г. Д. за извършени нарушения и наложени наказания по ЗДвП, постановление на СРП от 30.03.2023 г., заверен препис от Наказателно постановление № 22-4332-005208/01.04.2022 г., заверен препис от вносна бележка LB322340 от 18.04.2022 г., Заповед № 8121К3 13180 от 29.10.2019 г. на Министъра на вътрешинте работи на Р България, Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на МВР.

За цялостното изясняване на обстоятелствата по делото способстват писмените доказателства по делото, които са надлежно приобщени към доказателствените материали по делото, затова съдебният състав ги кредитира, доколкото същите допълват събраните от съда гласни доказателства.

Цялостният анализ на всички доказателствени материали според съдебния състав води до еднозначни изводи относно фактическите обстоятелства по конкретния случай, изложени по-горе, като релевантните факти са установени с достатъчно, при това валидни и категорични доказателства по делото.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срок, от лице с активна процесуална легитимация – санкционирано с атакуваното НП, поради което е процесуално допустима.

При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги инстанция по същество - чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да провери законността, т.е. дали правилно са приложени процесуалния и материалния закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя - арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

В изпълнение на това си правомощие (право и задължение) съдът служебно констатира, че НП е издадено от компетентен орган - чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, в предвидената от закона писмена форма и съдържание чл. 57 от ЗАНН. Налице е и редовна процедура по връчването им на жалбоподателя.

Видно от приложеното копие от заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на МВР е налице компетентност на издателя на НП.

В настоящия случай административно-наказаващият орган е нарушил принципът "non bis in idem", като е издал за едно и също нарушение спрямо един и същ нарушител два санкционни акта с две наложени му 4 административни наказания. Неспазването на този принцип води до неспазване на закона и до заобикаляне на принципа за законоустановеност. В случая този принцип е нарушен, което е достатъчно основание за отмяна на наказателното постановление.

В тази връзка следва да се отбележи, че както бе посочено против жалбоподателя Г. Д. Д., ЕГН ********** е било издадено друго Наказателно постановление № НП № 22-4332-005208 от 01.04.2022 г., с което жалбоподателят Д. е бил санкциониран за същото деяние, изразяващо се в нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП. С вносна бележка LB322340 от 18.04.2022 г. жалбоподателят Г. Д. е заплатил в „ОББ“ АД – КАТ – София сумата от 160.00 /сто и шестдесет/ лева, представляваща наложеното му наказание глоба по цитираното наказателно постановление.

Описаните в цитираното наказателно постановление и в обжалваното в настоящото производство Наказателно постановление № 23-4332007703 от 10.05.2023 г., издадено от ГВБ - Началник на група в отдел „Пътна полиция“ при СДВР деяния са почти съвпадат по време (15.03.2022 г. около 17:30 ч. в първото НП и около 17.40 за второто НП), като съвпадат по място на извършване, т.е посочено е едно и също място на реализиране на ПТП (по ул. “Т.Никлев”, с посока на движение от бул.

“Вардар” към бул. „Възкресение“, на кръстовището с бул.

„Възкресение“), между едни и същи автомобили, като в обжалваното НП вече не фигурира третият участник в ПТП, при изготвяне на един и същ констативен протокол за ПТП, като за наложената с НП № 22-4332-005208 от 01.04.2022 г. „глоба“, както бе посочено са приложени доказателства, че същата е заплатена.

По делото липсват доказателства да е анулирано от АНО НП № 224332-005208 от 01.04.2022 г. (първото по дата на издаването му). С връчването му на жалбоподателя административно-наказващият орган е приел, че липсват основания да го анулира. От изложеното съдът приема, че са издадени два валидни санкционни акта за едно и също нарушение, при една и съща квалификация, и при същите факти спрямо едно и също наказано лице - НП № 22-4332-005208 от 01.04.2022 г. и НП № 23-4332007703 от 10.05.2023 г. Административното нарушение е само едно, 5 характеризиращо се с дата, място и обстоятелства, които попълват елементите от фактическия състав. Административно-наказващият орган неправилно е образувал две административно-наказателни процедури за едно и също нарушение срещу едно и също лице, порок който не може да бъде отстранен във въззивното производство. Съставянето на две наказателни постановление за едно и също административно нарушение нарушава правото на защита на санкционираното лице, поставяйки го в положение да организира защита си за едно нарушение по две административно-наказателни производства.

Административно

– наказателното производство е строго формален процес, при който не е допустимо във въззивната инстанция да се уточнява изпълнителното деяние и да се индивидуализира наказанието, като по преценка на съда се остави едно от НП в сила. В този смисъл е Решение № 1553/09.03.2023 г. на АССГ по КНАХД № 11258/2022 г., според което съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК, приложима в производството по дирене на отговорност по административно-наказателен ред, не се образува наказателно производство, а образуваното се прекратява, когато спрямо същото лице за същото престъпление има незавършено наказателно производство, влязла в сила присъда, постановление или влязло в сила определение или разпореждане за прекратяване на делото. Прилагането на посочения принцип се обуславя от идентичността в предмета на образуваните административно наказателни производства.