Решение № 1824 от 22.12.2020, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1824 гр. Варна , 22.12.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на девети декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

Ирена Н. Петкова

Наталия П. Неделчева мл.с. Лазар К. Василев като разгледа докладваното от мл.с. Лазар К. Василев Въззивно гражданско дело № 20203100502861 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 263795/01.09.2020 г., депозирана от Областна дирекция на МВР – гр. Варна, с адрес: гр. Варна, ул. „Цар Калоян“ № 2, представлявана от Даниел Стайков Пашов, действаща, чрез юрисконсулт Богдана Йорданова, срещу Решение № 3800 от 10.08.2020г., постановено по гр. д. № 18067 по описа на РС-Варна за 2019 г., ГО, 42 съдебен състав, с което на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР и чл. 86 от ЗЗД, въззивникът е осъден да заплати на Д. Т. Ц. с ЕГН **********, с адрес : гр. Варна, местност „Прибой 1“– 633, СУМАТА от 1 532,28 лв. /хиляда петстотин тридесет и два лева и двадесет и осем стотинки/, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 220 часа, за периода от 31.10.2016 г. до 30.09.2019 г ., получен в резултат от преизчисление на положения нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда - 31.10.2019 г., до окончателното изплащане на задължението, както и СУМАТА от 206,91 лв., /двеста и шест лева и деветдесет и една стотинки /представляваща лихва за забава върху главницата, изчислена върху всяко неплатено задължение - допълнително възнаграждение за извънреден труд, за периода 31.10.2016 г.30.09.2019 г., получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд, считано от първо число на месеца следващ тримесечието на дължимото плащане, до датата на предявяване на иска.

Във въззивната жалба се навеждат подробни доводи за това, че атакуваният съдебен акт е постановен в нарушение на материалния закон. Въззивникът оспорва изводите на първоинстанционния съд досежно субсидиарното приложение на общия трудов закон – КТ и приетите въз основа на него подзаконови нормативни актове – НСОРЗ, относно преизчисляването на нощното работно време в часове дневно работно време, доколкото 1 между въззивника и въззиваемия е учредено служебно правоотношение, чието съдържание е нормативно регламентирано от специалните правни норми, обективирани в ЗМВР и приетите въз основа на него подзаконови нормативни актове – Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. Поддържа се, че не е налице празнота в специалното трудово законодателство, което да обуслови субсидиарното приложение на общите норми. Отделно дори да се приложат последните, то те не могат да дерогират приложението на чл. 3, ал. 3 от Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., съгласно която продължителността на нощното работно време не следва да надвишава 8 часа, което обуславя извода, че коефициентът не е 1.143, а 1, доколкото съотношението между продължителността на дневното работно време (8 часа) и нощно такова (8 часа) дава този резултат. Твърди, че за всеки отработен час в периода от 22:00 часа до 06:00 часа, на служителите на МВР се заплаща допълнително трудово възнаграждение в размер на 0.25 лева на отработен час, което също е израз на наличие на специални норми, уреждащи отношенията във връзка с отчитането и заплащането на нощния труд на държавните служители в МВР, изключващи приложението на общия ред.

Излагат се и аргументи, че получените часове в повече при преизчисляване на дневния и нощния труд създават неточно разбиране за наличие на извънреден труд, доколкото в действителност служителят не е престирал работна сила извън установеното работно време.

Сочи, че в конкретния случай не е имало действаща нормативно уредба – нито закон, нито акт на МС, която да допуска преобразуване на отработените часове. Въззивникът твърди, че ЗМВР е специален закон, който урежда статута на държавните служители в министерството, като по никакъв начин не ги дискриминира по отношение на останалите работници и служители, а напротив, дава им допълнителни права и обезщетения.

Областна дирекция на МВР – гр. Варна моли за отмяна на атакувания съдебен акт изцяло, както и да бъдат присъдени в нейна полза сторените съдебно-деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение за две инстанции. В условията на евентуалност, моли за частично отхвърляне на иска за периода от 01.01.2018г. до 16.07.2018г., поради липса на действаща нормативна уредба, уреждаща преизчисляването на нощен към дневен труд, чийто размер е 282.16 лв., като сбор от дължимата сума за първо тримесечие на 2018 г. – 157.89 лева и за второ тримесечие на 2018г. – 124.27 лева, и лихва за забава в размер на 42.03 лева, като сбор от дължимата сума за първо тримесечие на 2018 г. – 2.39 лева и за второ тримесечие на 2018г. – 16.64 лева, съгласно заключението на вещото лице.

В отговора на въззивната жалба се твърди, че решението е правилно, обосновано и законосъобразно, което обуславя неоснователността на въззивната жалба. Въззиваемият моли за оставянето и́ без уважение, за потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски. Твърди, че липсата на изрична норма за преобразуване на положения нощен труд в дневен не следва да се тълкува като законова забрана за преизчисляване, а представлява празнота в уредбата относно реда за организацията и разпределението на работното време. Сочи, че при наличието на такава непълнота, същата следва да бъде запълнена по реда на чл. 46, ал. 2 от ЗНА, като се приложат общите правила на НСОРЗ и по-конкретно чл. 9, ал. 2 от същата, в който е определена методологията за превръщането на нощните работни часове в дневни. Твърди, че правилно съдът не е приложил разпоредбата на чл. 9г от Наредба за работното време, почивките и отпуските за процесния период, тъй като цитираната разпоредба е неотносима към конкретния спор. Намира така направеното искане за прилагане на нормата на чл. 9г от НРВПО за преклудирано, тъй като е направено за пръв път с въззивната жалба.

В проведеното открито съдебно заседание въззивникът, редовно призован, чрез юрк.

Богдана Йорданова, не се явява, но с нарочна молба поддържа въззивната жалба и моли за уважаването и присъждане на сторените разноски в хода на производството. Прави възражение за прекомерност на уговорения в полза на процесуалния представител на 2 въззиваемия адвокатски хонорар.

Въззиваемият, редовно призован за същото съдебно заседание, също не се явява, но чрез адв. Тодоров поддържа отговора на въззивната жалба, моли за присъждане на сторените разноски, като прилага списък по чл. 80 от ГПК.

За да се произнесе по спора, съставът на Окръжен съд-Варна съобрази следното:

Производството по гр. д. № 18067 по описа за 2019 г. на РС-Варна, ГО, е образувано по обективно кумулативно съединени искове с правно основание по чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл.

187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР и чл. 86 от ЗЗД, от Д. Т. Ц. с ЕГН ********** срещу Областна дирекция на МВР – Варна, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1 532,28 лв. /хиляда петстотин тридесет и два лева и двадесет и осем стотинки/, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 220 часа, за периода от 31.10.2016 г. до 30.09.2019 г., получен в резултат от преизчисление на положения нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда - 31.10.2019 г., до окончателното изплащане на задължението, както и СУМАТА от 206,91 лв., /двеста и шест лева и деветдесет и една стотинки /представляваща лихва за забава върху главницата, изчислена върху всяко неплатено задължение - допълнително възнаграждение за извънреден труд, за периода 31.10.2016 г.-30.09.2019 г., получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд, считано от първо число на месеца следващ тримесечието на дължимото плащане, до датата на предявяване на иска.

В исковата молба ищецът твърди, че за периода от 11.10.2016г. до 30.09.2019г. е полагал труд като „старши полицай“ в 01 РУ-ОД на МВР на 8, 12 и 24- часови смени при сумирано изчисляване на работното време. Твърди, че за процесния период е полагал нощен труд, който подлежи на преобразуване към дневен такъв, поради което му се дължи допълнително възнаграждение. Посочва, че за процесния период е действала Наредба № 8121з776/29.07.2016г. на министъра на вътрешните работи, уреждаща реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурството, времето за отдих и почивките на държавните служители. Твърди, че в наредбата липсва регламентация на преобразуването на часовете нощен труд в дневни, за разлика от предходно действалата, като счита, че приложение следва да намерят общите законови разпоредби на трудовото законодателство.

В тази връзка излага подробни правни доводи: В чл. 9 от НСОРЗ при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време, т. е. 1.143. Твърди, че реално полаганият труд през нощта е 8 часа и разликата между номиналния брой часове нощен труд за тримесечен период и умножаването му с коефициент 1.143 представлява своеобразен извънреден труд, за който следва да се приложи съответната часова ставка. Твърди, че в периода 31.10.2016 г. до 30.09.2019 г. е положил общо 1512 часа нощен труд, който след приравняване на дневен с коефициент 1.143 възлиза на 1728,21 часа. В следствие на това приравняване, ищецът претендира заплащането на извънреден труд в размер на 216,21 часа, който на база основното месечно възнаграждение и увеличено с 50% съгласно чл. 187, ал. 6 ЗМВР възлиза в размер на 1340,53 лева.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявения иск. Не оспорва, че за посочения период ищецът е полагал труд при него по служебно правоотношение, заемайки длъжност по щата на ОД на МВР - Варна.

3

Потвърждава, че ищецът е работил на 12 часови смени, определени в заповед № 365з3139/31.08.2016 г. относно разпределение на работното време на държавните служители в ОД на МВР - Варна. Счита, че в случая приложение следва да намери единствено специалният закон - ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, предвид спецификата на полаганата работа от полицейските служители в МВР. Сочи, че в чл. 179, ал. 4 ЗМВР изрично е посочено, че извън допълнителните възнаграждения по ал.

1 и по чл. 178, ал. 1 ЗМВР на държавните служители се изплащат и други възнаграждения в случаи, определени със закон или акт на МС. Твърди, че за процесния период действаща е била Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., в която липсва разпоредба, регламентираща преизчисляване на нощния труд в дневен. В този смисъл оспорва приложимостта на Наредбата за структурата и организацията на РЗ, излагайки правни доводи за това. Счита, че липсва основание за трансформиране на нощния труд в дневен и определянето на извънреден такъв. Твърди, че положеният от ищеца нощен и извънреден труд са били заплатени като вид допълнителни възнаграждения.

Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора и като взе предвид, събрания и приобщен по делото доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически и правни положения:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК в правомощията на въззивния съд е да се произнесе служебно по валидността на решението, а по отношение на допустимостта – в обжалваната му част.

Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, при спазване на законоустановената писмена форма, поради което същото е валидно. Съдебният акт е постановен при наличието на всички положителни процесуални предпоставки за възникването и надлежното упражняване на правото на иск, като липсват отрицателните такива, поради което е и допустимо в обжалваната част.