Определение № 18099 от 26.08.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 18099 гр. София, 26.08.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-В, в закрито заседание на двадесет и шести август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елена Иванова

Членове:

Иванина Ив. Пъстракова

Анна-Мария М. Събева като разгледа докладваното от Иванина Ив. Пъстракова Въззивно частно гражданско дело № 20251100511763 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от В. П. Н. срещу определение №38875 от 18.09.2025 г. по гр. д . №26636/2025 г. на СРС, 165 състав, с което е върната подадена искова молба с вх. №162363/09.05.2025 г., производството е прекратено, като съдът е приел, че е налице злоупотреба с процесуални права по смисъла на чл. 3 ГПК.

В жалбата се твърди, че определението е неправилно и незаконосъобразно. Моли същото да бъде отменено, а делото върнато на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Насрещната страна оспорва частната жалба в предоставения й срок.

Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV – В въззивен състав, като взе предвид данните по делото и доводите на жалбоподателя, приема следното:

Частната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество съдът намира следното:

Образувано е във връзка с постъпила искова молба от В. П. Н., чрез адв. Д. М. от САК, срещу „Изи Асет Мениджмънт“ АД, с която се моли да бъде осъден ответникът да заплати сумата от 1 лв., частичен иск от общо 100,39 лв., представляваща недължимо 1 платена по нищожен Договор за потребителски кредит №3927366, сключен между страните, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 09.05.2025 г., до окончателното й изплащане.

Ищецът твърди, че на 18.09.2020г. е сключил Договор за паричен заем №3927366 с отв. „Изи Асет Мениджмънт“ АД, по силата на който последният, в качеството си на кредитодател, отпуснал сумата от 1 500 лв. в полза на ищеца и кредитополучател по кредита. Сочи, че в чл. 4 от договора било уговорено предоставяне на обезпечение – две физически лица поръчители, които да отговарят на конкретни изискуеми от кредитора условия, банкова гаранция в полза на кредитора или одобрено от заемодателя дружество – гарант, като за последното обезпечение било предвидено възнаграждение в размер на 598,18 лв., платимо разсрочено ведно с погасителните вноски. Съгласно чл. 3, ал. 1 от сключения договор за поръчителство „Изи Асет Мениджмънт“ АД е било упълномощено да получи паричните средства за възнаграждение за поръчител със задължението след това да ги предаде на „Файненшъл България“ ЕООД. Излага твърдения, че с влязло в сила Решение № 1931/03.02.2024 г., постановено по гр. д. № 19361/2023 г. по описа на СРС, 173-ти състав, договорът за предоставяне на поръчителство бил обявен за недействителен. Поддържа, че договорът за паричен заем също бил недействителен поради неправилното посочване на ГПР. С оглед изложеното счита, че по същия се дължи само чистата стойност на кредита, като надплатената сума се явява погасена при начална липса на основание. Претендира присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, с който поддържа неоснователност на исковите претенции. Твърди, че процесният договор за кредит е действителен като отговарящ на поставените изисквания в ЗПК. Сочи, че няма основание дружеството кредитодател да включи възнаграждението по договора за предоставяне на обезпечение при изчисляване на ГПР. Поддържа, че възнаграждението на дружеството гарант не е част от заемното правоотношение и не представлява пряк разход по кредита.

Добавя, че не представлява разход за допълнителна услуга, доколкото сключването на договор с гаранта не е задължително условие за получаване на кредита. Сочи, че при промяна на условията по договора не се изчислявал и посочвал нов ГПР. Моли за отхвърляне на исковите претенции с присъждане на разноски по делото.

С определение №38875 от 18.09.2025 г. по гр. д . №26636/2025 г. на СРС, 165 състав, с искова молба с вх. №162363/09.05.2025 г. е върната, производството е прекратено, като съдът е приел, че е налице злоупотреба с процесуални права по смисъла на чл. 3 ГПК.

Същото е обжалвано с частна жалба, предмет на настоящото производство.

Съгласно чл. 56 КРБ всеки гражданин има право на защита, когато са нарушени или застрашени негови права или законни интереси. Съдебната власт предоставя защитата (чл.

117, ал. 1 КРБ) чрез правораздаване, което осъществяват съдилищата в съдебната система (чл. 119 КРБ).

Чл. 3 ГПК е пряка проекция на чл. 57, ал. 2 и чл. 4, ал. 1 от КРБ. На основание чл. 3 ГПК (материалноправна разпоредба в процесуалния закон) лицето, злоупотребило с правото на иск, дължи да обезщети вредите в причинна връзка с неговото противоправно поведение.

В конкретния казус първоинстанционният съд сочи, че е направена справка в ЕИСС, от която е видно, че от името на ищцата са образувани 36 бр. дела по искове за неоснователно обогатяване/ недействителност на правни сделки с проц. представител- адв. З., с отнети адв. права към момента от САК, а впоследствие с адв. М. от САК.

На първо място обаче следва да се вземе предвид, че такава справка не е приложено по 2 делото. От друга страна посоченият от районния съд факт не е достатъчен за еднозначен извод за злоупотреба с правото на иск по конкретното дело. Правото на достъп до съд е гарантирано от действащите на територията на страната нормативни актове от най-висш йерархичен ред. Държавата е длъжна да осигури функционирането на съдебната система така, че да осигури ефективен достъп до правосъдие. Правовата държава не допуска отделният гражданин да бъде лишен от правото на иск, само защото разглеждането на неговите дела изисква съдебен ресурс. Накърняването интересите на обществото не следва да се отъждествява с увеличаване натовареността на съдилищата. Нито извод за злоупотреба с право на иск следва само от това, че ищецът сезира често съдилищата. Накърняване на обществения интерес в смисъла по чл. 57, ал. 2 и в нарушение на принципа на правовата държава е налице, когато целта на ищеца от предявените множество искове в относително кратък период от време е да затрудни функционирането на правосъдието или на друга публична институция, надлежна страна или участник в процеса по заведените дела. Съдът следва да извърши преценката в цялост, за да заключи, че по конкретното дело правото на иск е упражнено недобросъвестно и да приложи санкцията по чл. 130 ГПК. Затова е необходимо да установи колко са другите висящи дела, кога са заведени, какъв е техният предмет, има ли самостоятелни фактически основания за различните предявени искове, а когато са за ангажиране на отговорност на държавата за вреди – кои са публичните органи, които представляват или упражняват правото на иск на държавата, и т. н. В този смисъл определение № 3674/03.07.2026 г. по ч. гр. д. № 2465/2026 г., ВКС, Гражданска колегия, Четвърто отделение. Това в конкретния случай не е сторено.

С оглед изложеното съдът намира, че първоинстанционният съд поначало правилно е приел, че чл. 130 ГПК е възможна санкция за злоупотреба с право на иск, но неправилно е достигнал до извод за наличие на злоупотреба с правото на иск по гр. д. № 26636/2025 г. на СРС, респ. за пречка по чл. 130 ГПК.

С оглед изложеното обжалваното разпореждане следва да се отмени, а делото да се върне на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение №38875 от 18.09.2025 г. по гр. д . №26636/2025 г. на СРС, 165 състав, с което искова молба с вх. №162363/09.05.2025 г. е върната, производството е прекратено.

ВРЪЩА делото на Софийски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4