Определение № 4953 от 15.10.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4953 гр. София, 15.10.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Драгомир Драгнев

Членове:

Александър Цонев

Бисера Максимова като разгледа докладваното от Бисера Максимова Касационно гражданско дело № 20268002102878 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Г. Ц. Й., действащ чрез назначения му от съда особен представител адвокат И. В. – САК, срещу въззивно решение № 142 от 05.02.2026 година, постановено по в. гр. д. № 2899/2025 г. по описа на Апелативен съд – София, с което е потвърдено решение № 5206 от 10.08.2025 г., постановено по гр. д. № 12134 по описа за 2023 г. на СГС.

С обжалваното пред въззивния съд решение № 5206 от 10.08.2025 г. по гр. д. № 12134/2023 г. състав на СГС е осъдил Г. Ц. Й. да заплати на А. В. А. на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 284, ал. 2 от ЗЗД сумата от 42 050,35 лева, представляваща 1/2 от цената, платена по договор за покупко-продажба на недвижим имот, оформен в нотариален акт № ..., том ..., рег. № ..., дело № ... от ... г. по описа на нотариус рег. № 486 на НК с район на действие РС Сливница, съответна на притежаваната идеална част от продадения съсобствен недвижим имот, ведно със законната лихва от датата на исковата молба - 27.10.2023 г. до окончателното плащане на сумата.

Касаторът счита, че постановеното въззивно решение е неправилно, незаконосъобразно и постановено в противоречие с материалния закон, както и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът, като основание за допускане на съдебното решение на касационно обжалване, сочи разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК като твърди, че обжалваното въззивно решение противоречи на практиката на ВКС по следните въпроси:

1. Представлява ли даденото пълномощно достатъчно основание за възникване на договор за поръчка между страните и за ангажиране на отговорност по чл. 284 ЗЗД при липса на 1 доказано съгласие за възникване на мандатно правоотношение?

2. Допустимо ли е съдът да извежда съществуването на облигационно правоотношение по договор за поръчка единствено от съдържанието на пълномощното и извършени правни действия от пълномощника, без да са налице доказателства за съгласие между страните относно възлагането и приемането на задължения?

3. При тълкуване на волеизявленията на страните по реда на чл. 20 ЗЗД следва ли съдът да установява действително изразената обща воля на страните или може да я замества с предполагаема такава, извеждайки правни последици, които не са обективирани в изявленията им?

4. Допустимо ли е да се ангажира отговорност по чл. 284, ал. 2 ЗЗД при липса на доказано мандатно правоотношение и без установено съдържание на задълженията на пълномощника?

5. Следва ли възражението за наличие на дарствено намерение по отношение на получена парична сума да бъде обсъдено по същество от съда и може ли същото да бъде отхвърлено единствено поради липса на нотариална форма?

По така поставените въпроси касаторът сочи следната съдебна практика: решение № 50116/18.10.2022 г. по т. д. № 1247/2021 г. на I т.о. на ВКС и решение № 734/12.12.2024 г. по гр. д. № 381/2024 г. на IV г.о. на ВКС.

Отделно твърди, че въззивното решение е очевидно неправилно.

По така депозираната касационна жалба е постъпил отговор от адвокат Н. Х. Б. - САК, в качеството му на процесуален представител на ищцата А. В. А., със становище за нейната неоснователност.

При преценка на допустимостта на касационната жалба, настоящият състав на ВКС, трето гражданско отделение приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срок, от надлежна страна, срещу решение на въззивен съд по гражданско дело, което е достъпно за касационен контрол с оглед цената на иска - чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. Приложено е изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, с което са изпълнени формалните изисквания на закона.

За да се произнесе по основанията за допускане на касационно обжалване, Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение съобрази следното:

За да постанови обжалвания правен резултат, въззивният съд е приел, че от доказателствата по делото се установява, а и между страните не било спорно сключването на граждански брак между ищцата и В. Г. Й., както и неговото прекратяване с влязло в сила решение на СРС; не било спорно и се установявало, че по време на брака си посочените лица придобили в режим на съпружеска имуществена общност УПИ... с площ от 960 кв. м. в квартал ... по регулационния план на [населено място], [община], област С., заедно с построената в имота полумасивна жилищна сграда със застроена площ от 64 кв.м, с административен адрес на имота Софийска област, [община], [населено място], [улица]; че след прекратяване на брака била прекратена съпружеската имуществена общност като всеки от съпрузите получил равен дял или по 1/2 идеална част от правото на собственост върху недвижимия имот.

Съдът е отбелязал, че с пълномощно с нотариална заверка на подписа от 11.01.2022 г.

2 ищцата упълномощила ответника да продаде от нейно име, при цена и условия, каквито договори, описания в исковата молба недвижим имот. Отбелязал е, че въз основа на упълномощаването ответникът сключил договор за покупко-продажба на процесния недвижим имот, оформен в нот. акт № .../... г., като продажната цена била в размер на 43 000 евро или 84 100,69 лева като сумата от 4 300 евро, равняваща се на 8 410,07 лева, била платена по банкова сметка на Г. Ц. Й. преди подписване на договора като капаро, а остатъкът в размер на 38 700 евро, равняващи се на 75 690,62 лева, бил платен по банкова сметка на Г. Ц. Й. след подписване на договора.

Апелативният съд е приел, че спорен по делото е въпросът дали между страните са възникнали облигационни отношения въз основа на договор за поръчка, респ. дали страните са изразили чрез даденото от ищцата в полза на ответника пълномощно дарствено намерение към него.

Въззивният съд е посочил, че договорът за поръчка по правило е неформален; тежестта да докаже мандатното правоотношение е за страната, която го твърди, като са допустими всички доказателствени средства; пълномощието е отделна правна сделка, която може да се прибави или не към договора за поръчка; когато довереникът трябва да продаде от името и за сметка на доверителя негов недвижим имот, допустимо е наличието на мандатното правоотношение да се установи от упълномощителната сделка и от съдържанието на нотариалния акт, в който е оформена продажбата, когато в него е записано, че пълномощникът действа от името и за сметка на упълномощителя.

В конкретния случай съдът е приел, че видно от представеното по делото пълномощно, ищцата А. В. А. и В. Г. Й. са упълномощили ответника Г. Ц. Й. да ги представлява пред компетентния нотариус с район на действие РС - Сливница и от тяхно име да извърши прехвърлителна сделка като продаде при цена и условия, каквито договори, на лица, които прецени, следния недвижим имот: УПИ ... с площ от 960 кв.м. в квартал .. по регулационния план на [населено място], [община], област С., заедно с построената в имота полумасивна жилищна сграда със застроена площ от 64 кв.м.; да получи от името на упълномощителите продажната цена по сделката; да представлява упълномощителите пред компетентния нотариус при оформянето, подписването и получаването на всички прилежащи документи за собственост.

Съдът е констатирал, че видно от представения по делото нот. акт № ..., том ...., рег.№ ..., дело № ... от ... г., в същия е посочено, че ответникът Г. Ц. Й. действа като пълномощник на продавачите по сделката - покупко-продажба, която е изповядана със същия нотариален акт; като продавачи са вписани А. В. А. и В. Г. Й., а като купувачи Д. И. К. и И. Ж. Ж.- К..

Съдът, прилагайки правилата на чл. 20 ЗЗД, е споделил извода на СГС, че страните по спора са обвързани от мандатно правоотношение, тъй като задължението на довереника /ответник/ е да извърши нещо от името на доверителя и за негова сметка, в случая да продаде недвижимия имот като сам определи параметрите на продажбата.

Съдът е посочил, че тезата на ответника, че в случая се касае до дарствено намерение на представлявания, не се подкрепя от събраните по делото доказателства. Изложил е съображения, че по силата на чл. 284, ал. 2 от ЗЗД за ответника, като довереник в 3 мандатното правоотношение, възниква задължение да плати на ищцата като доверител половината от получената продажна цена, съобразно правото й на собственост върху недвижимия имот, предмет на договора за покупко-продажба. И тъй като по делото не се твърди, а и не се доказва ответникът да е изпълнил задължението си по чл. 284, ал. 2 ЗЗД, съдът е стигнал до крайния си извод за основателност на предявения иск. Поради съвпадане на изводите на двете инстанции, въззивната инстанция е потвърдила обжалваното пред нея решение.

По допускане на касационното обжалване настоящият съдебен състав приема следното:

В настоящото производство по предварително селектиране на касационните жалби, съставът на ВКС трябва да се произнесе с определение дали да допусне или не до касационно обжалване въззивното решение, т.е. произнася се по наличието на основанията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, в рамките на изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, и служебно в указаните от закона случаи.

За да бъде допуснато касационното обжалване на въззивното съдебно решение при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК, според задължителните за съдилищата разрешения в т. 1 от ТР на ОСГТК на ВКС № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., по делото следва да се установи, че с акта си въззивният съд е разрешил материалноправен или процесуалноправен въпрос, обусловил изхода на делото във въззивната инстанция, както и наличието на един или повече от допълнителните селективни критерии за допускане на касационно обжалване, уредени в т. т. 1-3 от ал. 1 на чл. 280 от ГПК.

В мотивите към същата точка от цитираното тълкувателно решение е посочено и в постановената въз основа на тях и доразвиваща ги, постоянна практика на касационната инстанция се приема, че правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение по см. на чл. 280, ал. 1 от ГПК, като общо основание за допускане на касационно обжалване е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. За да обоснове допускане на касационно обжалване материалноправният и/или процесуалноправен въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело - за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Търсеното с формулирането на въпроса разрешение от касационната инстанция следва да има освен непосредствено значение за изхода на спора, но също и общоприложим към други сходни случаи ефект. Въпросите не може да са хипотетични, но същевременно следва да не са и от фактологично естество /при което отговорите им да са поставени в зависимост от събраните по делото доказателства и установените въз основа на тях факти по конкретното дело/, а да имат характер на въпроси по прилагането на закона /в широк смисъл – на общ правен принцип, правен институт и/или на норма, или норми от действащия обективен правов ред/.

Първите два въпроса, изведени в изложението на касатора, са поставени в контекста на връзката между упълномощаването и действията на пълномощника за обосноваване на наличието на мандатно правоотношение между страните и същите обосновават наличието на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на решението на касационно 4 обжалване. Що се отнася до наличието на специалния критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, съдът съобрази следното:

Отговорът на поставените въпроси следва да бъде съобразен с практиката на ВКС, която се споделя от настоящия състав, и според която договорното представителство поражда както вътрешни отношения между представляван и представител, така и външни отношения между представлявания и третото лице /при пряко представителство/ или между представителя и третото лице /при косвено представителство/. При цялата условност на разделението, вътрешните отношения включват правоотношенията, произтичащи от упълномощаването, което може да е или да не е съпроводено от договор за поръчка или друго правоотношение, от което произтича овластяването.