Решение № 624 от 27.05.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 624 гр. Пловдив, 27.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно гражданско дело № 20255300500089 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.422 във вр. с чл. 410 и чл. 258 и сл. от ГПК, чл.79, ал.1, пр.1 и чл.86 от ЗЗД.

Образувано е по подадена въззивна жалба от „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК 123526430, против Решение № 4086/19.10.2024г., постановено по гр.д.№ 11454/2023г. по описа на Районен съд – Пловдив, XVIII гр.с., с което са отхвърлени предявените срещу Л. А. К., ЕГН **********, обективно съединени искове за признаване за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи следните суми: 357,06 лв. – главница, представляваща стойност на доставена електрическа енергия в обект на потребление, находящ се в гр. Пловдив, ул. „***, ИТН: ***, за периода 23.10.2022 г. – 22.12.2022 г.; 13 лв. – обезщетение за забава за периода 13.12.2022 г. – 24.04.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от постъпване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда –24.04.2023 г. до окончателното погасяване, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 2625/25.04.2023 г. по ч.гр.д. № 5609/2023 г. по описа на ПРС, XІІ гр.с. Моли да бъде отменено и вместо това да се постанови друго, с което да се отхвърлят изцяло предявените искове, но като погасяване 1 чрез извършено плащане в хода на делото.

Въззиваемата страна Л. А. К., ЕГН **********, чрез назначения особен представител, е депозирала писмен отговор, че жалбата е неоснователна.

Пловдивският окръжен съд – V възз. гр. с., след преценка на процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата и събраните доказателства по делото във връзка с доводите на страните, прие за установено следното:

Пред Районен съд – Пловдив от „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД против Л. А. К., е заведена искова молба по чл.422 от ГПК, с която посочва, че ответницата е ползвател на обект, находящ се в гр. Пловдив, ул.

„***, който бил снабдяван с ел. енергия, като същият се индивидуализирал с измервателна точка № ***, а за ответника бил открит клиентски номер 1010208141. Потребителят имал задължението да заплаща консумираната ел. енергия в сроковете по Общите условия, като в изпълнение на задълженията си като краен снабдител, ищецът доставил на ответника за периода 23.10.2022 г. – 22.12.2022 г. ел. енергия на обща стойност 357,06 лв. При забава в плащането, на основание чл. 27, ал.1 от общите условия, дължала и лихва от деня на забавата, която в конкретния случая възлизала на сумата от общо 13 лв. за периода 13.12.2022 г. – 24.04.2023 г. За неплатените задължения били издадени фактури, в които са посочени падежи за плащане, период, размер на дължимата сума, както и размер и период на обезщетението за забава.

Предвид неизпълнение на задълженията на ответника да плати търсените суми, ищецът подал против ответницата заявление за издаване на заповед за изпълнение. По образуваното заповедно производство, по ч.гр. д. № 5609/2023 г. на ПРС, ХІI гр. състав, била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за посочените суми, ведно с разноски – държавна такса в размер на 25 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв. Заповедта била връчена на по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което за ищеца се породил правен интерес да предяви настоящите искови претенции в срока по чл. 415 ГПК.

Към исковата молба прилага 2 бр. фактури, препис-извлечение от клиентска сметка на ответницата за дължими суми в размер на 357,06 лв. – главница за периода 23.10.2022г. до 22.12.2022г., и 13 лв. – лихва за периода от 13.12.2022г. до 24.04.2023г.

2

Ответницата Л. А. К., ЕГН **********, в срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от назначения особен представител на ответника – адв. И. П., с който оспорва предявените искове като неоснователни. Твърди, че исковете са допустими, но неоснователни.

В хода на производството е допусната поисканата от ищеца СТЕ. С приетото заключение, изготвено от в.л. инж.Л.К., са направени констатации, че в периода от 23.10.2022г. до 22.12.2022г. до процесния обект с точка н измерване *** има доставена енергия – дневна 1069 квтч. и нощна 644 квтч.

Фактурираните количества ел.енергия отговарят на реално доставените в ИТН ***.

Приложено е писмо, изпратено от Община Пловдив, отдел МДТ, затова, че ответникът не е подавал декларация по чл. 14 от ЗМДТ.

Представена е и Справка за извършените плащания /на л.100/, от която е видно, че са заплатена в цялост сумите 357,06 лв. – главница за периода 23.10.2022г. до 22.12.2022г., и 13 лв. – лихва за периода от 13.12.2022г. до 24.04.2023г.

Районният съд, за да отхвърли предявените искове, излага основни съображения, че няма спор по делото, че ищецът има качеството на краен снабдител по смисъла на Закона за енергетиката /ЗЕ/, като притежаващ лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия № Л-141-11 от 13.08.2004г., издадена от ДКЕВР. Това е отразено и в Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН България Електроснабдяване” АД - чл. 2, ал. 1, чл. 3 и следващите, които са одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-13 от 10.05.2008 г. Позовава се на нормата чл. 98а от ЗЕ, според която продажбата на електрическа енергия от крайния снабдител на потребители се осъществява при публично известни общи условия, а в чл. 35, ал. 1 от ОУ на оператора е предвидено, че тези общи условия влизат в сила тридесет дни след първото им публикуване, без да е необходимо изричното им писмено приемане от потребителите. Затова, за да възникване на правоотношението по покупко - продажба на ел. енергия, не е необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на услугата, защото обвързаността между страните възниква по силата на закона. За възникване на облигационна връзка, обаче и за пораждане на задължение, за който и да е субект, да заплати стойността на потребени 3 услуги за консумирана електроенергия, е необходимо да се установи, че той има качеството на клиент - потребител на тези услуги. Според нормата на чл.

1, т. 4 от ОУ, „клиент” на ел. енергия е потребител физическо лице собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа на „ЕВН България Електроразпределение” АД, съгласно действащото законодателство, което ползва електрическа енергия за домакинството си, респ. потребител на електрическа енергия за стопански нужди е физическо или юридическо лице, както и лице на издръжка на държавния или общинския бюджет, което купува електрическа енергия за стопански и/или обществени нужди за обект, присъединен към електроразпределителната мрежа на „ЕВН България Електроразпределение” АД, съгласно действащото законодателство.

Районният съд посочва, че доказателства за това, че ответникът е собственик на имота, или потребител на услуги, предоставени от ищеца за процесния период, не са били ангажирани по делото в предвидените преклузивни срокове по ГПК. Ищцовото дружество не е установило една от необходимите предпоставки за възникване на облигационна обвързаност между страните и пораждане на задължения за заплащане на претендирани суми за доставена електроенергия.

С въззивната жалба на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД са направени възражения, че константната съдебна практика, извършените от ответника плащания на сумите имат характер на извънсъдебно признание на иска. Позовава се на Решение № 144/12.08.2016 г. по т.д. № 603/2015 г., ВКС, ТК, I о. На следващо място, са въведени оплаквания, че с оглед мотивите на обжалваното решение, съгласно които липсват доказателства относно наредителя на заплатените в хода на производството суми, в нарушение на съдопроизводствените правила, на ищеца не са дадени указания за ангажиране на доказателства в тази връзка, поради което правото му на защита е ограничено. Процесуалният представител на ответника също не оспорва нововъзникналите в хода на производството обстоятелства, не е ангажирал и доказателства в обратен смисъл. Направено е искане за приемане на Заявление – декларация от 2013г. за започване на продажба на електрическа енергия от Л. К., Декларация за достъп до мрежата, Договор за присъединяване от 12.11.2013г. и Договор за наем от 01.10.2013г., сключен между Л. К.

4

/наемател/ и К.Ш. /наемодател/ за стая и кухня от къща, находяща се в гр.Пловдив, ул.“***. Същите бяха приети в открито съдебно заседание, тъй като се констатира, че неправилно не са били приети пред Районния съд, тъй като е следвало да се дадат указания на страната, която ги представя, за уважителната причина, поради която не са приложени по-рано, а именно заявени са били своевременно пред район Централен, но не са били изготвени в срок.

Окръжен съд – Пловдив, въззивна инстанция, на осн. чл.269 от ГПК, се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. За нарушаване на императивни правни норми съдът е длъжен да следи служебно и без да има изрично оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. От приетата Справка за извършените плащания на сумите 357,06 лв. – главница за периода 23.10.2022г. до 22.12.2022г., и 13 лв. – лихва за периода от 13.12.2022г. до 24.04.2023г., извършено в хода на делото на датата 27.09.2024г. Процесуалният представител на Л. К. не е възразил срещу съдържанието на документа, с който е инкорпорирано признание на ответницата за дължимостта на процесните суми чрез извършено доброволно плащане в хода на гр.д.№ 11454/2023г. Плащането от ответника на претендираните от ищеца сума се ползва с доказателствена сила, защото се отнася до неизгодни за за К. факти.

От новоприетите писмени доказателства се доказва и обстоятелството, че ответницата е клиент – потребител на ел. услуги, предоставяни от ищеца.

Обжалваното решение, с което е отхвърлен иска като неоснователен поради недоказване на качеството на клиент-потребител на ответницата ще бъде отменено и вместо това ще се постанови друго, с което ще се отхвърли иска, но поради погасяване на дължимите суми чрез плащане в хода на делото.

Разноски.

Съобразно правния резултат Л. К. ще бъде осъдена да заплати на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД за всички съдебни инстанции общо сумата 1325 лв., в която се включват 25 лв. за държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение по ч.гр.д.№ 5609/23г. по описа на ПРС, XII гр.с., сумата 50 лв. за държавна такса, 400 лв. - депозит за особен 5 представител, 250 лв. –депозит за СТЕ и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение по гр.д.№ 11454/2023г. по описа на ПРС, XVIII гр.с., и 50 лв. за държавна такса, 400 лв. -депозит за особен представител, 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

По мотивите, Пловдивският окръжен съд – V възз. гр.с.

РЕШИ:

О т м е н я Решение № 4086/19.10.2024г., постановено по гр.д.№ 11454/2023г. по описа на Районен съд – Пловдив, XVIII гр.с., с което са отхвърлени предявените от „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК 123526430, против Л. А. К., ЕГН **********, обективно съединени искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр.1 от ЗЗД и чл.

86 от ЗЗД, за признаване за установено в отношенията между страните, че Л.

А. К., ЕГН ********** дължи на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД следните суми: 357,06 лв. – главница, представляваща стойност на доставена електрическа енергия в обект на потребление, находящ се в гр. Пловдив, ул.

„***, ИТН: ***, за периода 23.10.2022 г. – 22.12.2022 г.; 13 лв. – обезщетение за забава за периода 13.12.2022 г. – 24.04.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от постъпване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 24.04.2023 г. до окончателното погасяване, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 2625/25.04.2023 г. по ч.гр.д.