Решение № 29 от 23.01.2024, Районен съд - Костинброд

РЕШЕНИЕ

№ 29 гр. К., 23.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: С. М. Стойков при участието на секретаря Мария Г. Гергинова като разгледа докладваното от С. М. Стойков Гражданско дело № 20221850100572 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба, предявена от ищеца – ЗК „Лев Инс“ АД, с която се иска да бъде установено че ответника – Агенция „Пътна инфраструктура“ му дължи сумата от 466.70 лева, представляваща главница, ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 30.11.2021 г. до окончателното изплащане и сумата от 139.76 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 19.12.2018 г. до 30.11.2021 г.

Ищецът претендира и присъждане на направените съдебно-деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение в настоящото и в заповедното производство.

Производството е постъпило по подсъдност от РС С., където е предявена първоначално ИМ и е осъществена процедурата по чл. 131 и следващите от ГПК, като след възражение от страна на ответника е изпратено на настоящия съд.

Твърди се в ИМ, че на 20.07.2018 г., около 06.40 часа при движение по път от републиканската мрежа – ВП 2-81, лек автомобил марка/модел „Ауди А6“ с ДК№ **** е навлязъл в необозначена, необезопасена и несигнализирана неравност /дупка/ на пътното платно, като реализира ПТП с материални щети по предна и задна десни гуми и дясна предна джанта.

Твърди, че за настъпилото ПТП е съставен констативен протокол № 1574618/20.07.2018 г., като пред ищеца е образувана щета № 0000-1261-18- 252622 по имуществена застраховка Каско на МПС, полица № *** със срок на валидност от 09.11.2017 г. до 09.11.2018 г.

1

Твърди, че за причинените щети по автомобила Ауди е изплатена сума от 456.70 лева на собственикът му – К. Д. М. с платежно нареждане от 11.10.2018 г.

Твърди, че е поканил ответника с писмо № l-3266/17.12.2018 г. да възстанови на ищеца изплатеното застрахователно обезщетение.

В съдебно заседание ищецът не изпраща представител. Прави искане за гледане на делото в негово отсъствие. Представя писмени доказателства с ИМ. Събрани са други писмени по негово искане. Разпитан е свидетел при призоваване и е допуснато извършване на авто-техническа и оценителна експертиза. Претендира разноски, като представя списък по чл. 80 от ГПК.

С отговора на ИМ се оспорва предявената претенция.

Твърди, че представения от ищеца протокол за ПТП е в противоречие с чл. 172, ал. 2, вр. чл. 183 от ГПК и иска изключването му от доказателствата, като счита, че има противоречие в отразените в протокола обстоятелства и заявената щета.

Твърди, че в него няма пълно и ясно описание на механизма на реализираното ПТП.

Твърди, че мястото не е посетено от служители на МВР. Твърди липса на доказателствена сила, относно механизма на ПТП.

Изтъква липсата на снимки, както и липсата на подпис на ответника при съставяне на протокола. Твърди непълнота в протокола, изразяваща се в липса на размери на препятствието /дупка/, както и липса на размери на деформациите. Счита, че ако посоченото в протокола „препятствие“ съответства на посоченото „предвидимо препятствие“ в уведомлението за щета не става ясно как същото е повлияло в посока реализация на ПТП.

Изтъква съставяне на протокола само по данни на водача на увреденото МПС, който по този начин е заинтересовано лице.

Твърди непълнота в застрахователния договор що се отнася до „покрити рискове“ и съответно недоказан застрахователен риск на ПТП. Позовава се на липсващи доказателства, че при ПТП водача не е бил под въздействие на алкохол.

Твърди непълноти в документацията при ищеца по заведената щита – липса на реквизити, становище и подпис на юрист, както и несъбиране на доказателства за евентуални основания за отказ за изплащане на обезщетение от застрахователя. Счита, че представената полица не удостоверява основание за изплащане на обезщетение.

В съдебно заседание ответникът не изпраща представител. Писмено е поискано гледане на делото в негово отсъствие.

Иска отхвърляне на предявената претенция. Претендира разноски по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК. Прави възражение за прекомерност.

Исковата молба е подадена в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, след като по ч. гр. д. № 68509/2021 г. по описа на СРС е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, като след постъпило възражение в срок и даване на указания на заявителя по реда на чл.

415, ал. 1, т. 1 от ГПК, в месечния срок е предявен настоящият иск.

2

След преценка на събраните доказателства съдът намира следното от правна и фактическа страна.

Исковата претенция е основателна и следва да бъде уважена поради следното:

На основание чл. 410., ал. 1, т. 3 от КЗ застрахователят по имуществена застраховка встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу собственика на вещта и лицето, което е било длъжно да упражнява надзор върху вещта, причинила вреди на застрахования по чл. 50 от Закона за задълженията и договорите

Според съда са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответника, след като са осъществени предпоставките по посочената разпоредба от КЗ.

Ищецът е страна по договор за имуществена застраховка Каско на МПС, полица № *** със срок на валидност от 09.11.2017 г. до 09.11.2018 г., със застрахован лек автомобил марка/модел „Ауди А6“ с ДК№ ***, който към момента на увреждането е собственост на свидетеля К. Д. М..

На 20.07.2018 г. около 06.00 часа свидетеля М. е управлявал притежаваният към този момент от него автомобил „Ауди А6“ с ДК№ *** по второкласен път II-81 с посока на движение от гр. С. към гр. М.. Автомобилът се е движил в дясната лента по пътя в района на 14 км, като в района пътя е с по една лента за движение във всяка посока. Времето е било сухо, като към този момент в района са се извършвали ремонтни дейности по пътната настилка и при ниска интензивност на трафик и насрещно движение автомобилът, управлявания от свидетеля автомобил е преминал с десните гуми през необозначена, необезопасена и несигнализирана неравност – дупка по платното за движение, при което са спукани /разхерметизирани/ двете десни гуми на автомобила, и същият е спрял на място.

Свидетелят М. у уведомил за произшествието на тел 112, като на място е пристигнал автопатрул при РУ К., като от Д. П. Г. – автоконтрольор, е бил съставен протокол за ПТП № 1574618/20.07.2018 г., на схемата от който е отразена неравността по платното за движение, през която е преминал автомобила на св. М. при движението си.

Като увредено лице по цитираната имуществена застраховка св. М. е завел претенция пред ищеца, като е образувана преписка - щета № 0000-1261-18-252622.

По заведената щета е са изготвени опис, доклад и експертиза, като с с платежно нареждане 11.10.2018 г. на К. М. е изплатена сумата от 456.70 лева, в което число ищецът е оценил повредите по увреденият при произшествието автомобил – оценката е експертна, на общата сума от 383.50 лева, плюс 73.20 лева за транспортиране на повредения автомобил /налице е фактура за тази дейност/ като към тази сума е прибавена и сумата от 10 лева за ликвидационни разходи .

Според заключението на вещото лице необходимата сума за отстраняване на повредите е в размер на сумата от 387.58 лева, което е малко над оценката на ищеца, като следва да бъде присъдена претендираната сума.

Няма съмнение за наличието на причинна връзка между произшествието и 3 настъпилата повреда по застрахованото МПС, в каквато насока заключението на Вл е еднозначно за наличието на такава връзка и възможността за увреждане и при наличието на извършваните в този момент по пътя ремонтни дейности.

Неоснователни са възраженията на ответника по отношение на КП, след като няма твърдените от него противоречия. Произшествието е било посетено незабавно след сигнала на св. М. и служителят на МВР е отразил наличието на неравност по пътя и повредените по автомобила. Налице са и снимки, които обаче са само за увреденото МПС.

При тези факти, установени несъмнено от приложените писмени доказателства, както и от заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа и оценителна експертиза съдът намира че предявената претенция е основателна и следва да бъде уважена в размер на сумата от 466.70 лева, представляваща обезщетение за заплатените от ищеца суми в размер на 456.70 лева за нанесените повреди по автомобила, собственост на К. М. и сумата от 10 лева за ликвидационни разноски.

Следва да бъде отхвърлена претенцията за установяване дължимост и на сумата от 139.76 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 19.12.2018 г. до 30.11.2021 г., след като ищецът твърди, че е поканил ответника да заплати изплатената сума, но липсват доказателства за това. Налице е отговор от Община К. з, с който това лице отрича да има отговорност за участъка от пътя, което свидетелства за уведомяване на Община К., но липсва такова уведомление покана до ответника, съответно и доказателства за връчване на тази покана за да се приеме, че ответникът е в забава и съответно дължи обезщетение за забава.

При тези факти съдът намира, че са налице предпоставките на цитираната разпоредба от КЗ, след като са налице предпоставките за това – налично застрахователно правоотношение, причиняване на вреда при използване на застрахованото имущество – автомобил, и изплащане на обезщетение за тази вреда, а от друга страна е налице отговорност на ответника като лице, на която е възложено управлението и поддържането на конкретния пътен участък.

Произшествието е настъпило по време на движение по ВП 81, който е част от републиканската пътна мрежа, след като е включен в списък на републиканските пътища, приет с Решение № 945 от 1 декември 2004 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от Закона за пътищата, републиканските пътища са изключителна държавна собственост, а разпоредбата на чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗП определя ответника като лицето което поддържа републиканските пътища съобразно транспортното им значение, изискванията на движението и опазването на околната среда, както и осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътища. В този смисъл именно ответника, като лицето, на което е възложено поддържането на път ВП 81 е отговорно за вредите, настъпили от недостатъци на пътя.

Основно за ангажиране отговорността на ответника е наличието на причинно следствена връзка между настъпилите повреди по цитираното МПС и неравността по пътя, вследствие на която са причинени вредите при преминаване на автомобила, управляван от с.

М.. Налице са доказателства за наличието на такава връзка, в каквато насока съдът се позовава на заключението на вещото лице, че без съмнение повредите са причинени от неравност дупка.

Поради това претенцията на ищеца за главница следва да бъде уважена, а както бе посочено следва да се отхвърли претенцията за забава за период преди подаване на заявлението.

Предвид изхода от делото е основателно искането на ищеца за присъждане на разноски, които възлизат на общата сума от 75 лева в заповедното производство – 25 лева за ДТ и 50 лева за юрисконсултско възнаграждение, докато разноските в настоящото 4 производство са в общ размер на 515 лева – 75 лева за ДТ, 300 лева за възнагр. на ВЛ, 40 лева за възнагр. на свидетел и 100 лева за юрисконсултско възнаграждение, или общо 580 лева за двете производства.

Предвид отхвърляне на част от претенциите, на база обща претендирана сума в размер на 606.46 лева и уважена в размер на 466.70 лева, то на ищеца следва да бъде присъдена сума съразмерно с уважената част, а именно сумата от 446.38 лева.

Ответника не е определил сума за разноски за юрисконсултско възнаграждение, като предвид размера на претенциите и сложността съдът намира, че сумата от 100 лева е справедливо обезщетение за осъщественото в исковото производство представителство, поради което в негова полза, на база обща претенция в размер на 606.46 лева и отхвърлена част в размер на 139.76 лева, следва да бъде присъдена сума съразмерно с отхвърлената част, а именно сумата от 23.04 лева.