Решение № 1024 от 11.07.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1024 гр. Пловдив, 10.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на десети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Румяна Ив. Андреева Атанасова

Бранимир В. Василев като разгледа докладваното от Пламен П. Чакалов Въззивно гражданско дело № 20235300501666 по описа за 2023 година

Обжалвано е Разпореждане изх. № 34970/11.04.2023г. постановено по изп. д. № 2010*****0400490 по описа на ЧСИ К. П., с район на действие Окръжен съд Пловдив, с което се оставя без уважение молба с вх. № 29074/30.03.2023г. от длъжника И. И. К., ЕГН **********, с адрес: гр. ***** чрез адв. С. М., съдебен адрес за призоваване и съобщения: гр. ***** за прекратяване на изпълнителното производството на основание чл. 433, ал.1, т.8 ГПК.

Длъжникът И. И. К., ЕГН ********** моли съда да отмени разпореждането на съдебния изпълнител по съображения, подробно изложени в жалбата и постанови решение за задължаване на съдебния изпълнител да прекрати /констатира/ прекратяването на изпълнителното дело.

Взискателят „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. ***** счита жалбата за неоснователна и моли съда да я отхвърли. Претендира разноски.

Съдебният изпълнител счита жалбата за неоснователна.

Съдът като прецени доказателствата по делото с оглед направените оплаквания в жалбата намери за установено следното:

Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, изпълнителното производство се прекратява от съдебния изпълнител с постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за 1 издръжка.

В т. 10 от мотивната част на ТР № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС са дадени тълкувателни разяснения относно юридическите факти, прекъсващи давността съгласно чл. 116, б. "в" ЗЗД, като предприемане на действия за принудително изпълнение на вземането, касаещи материално - правния институт на погасителната давност. Така съобразно цитираното тълкувателно решение прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя, или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.

В тази част от тълкувателното решение изрично е посочено, че искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи. Това тълкувателно решение е прието на 26.06.2015г. от този момент следва да се прилагат неговите указания – вж. ТР № 3/28.03.2023г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д. № 3/2020г.

Въпреки, че с молбата за образуване на изпълнителното производство взескателят е възложил на частния съдебен изпълнител и всички действия по чл.18, ал.1 ЗЧСИ, „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК ***** многократно е подавало молби за предприемане на изпълнителни действия. Такива молби са подавани както следва: на 28.09.2015г. – л. 131, на 12.08.2016г. – л 132, на 02.10.2017г. – л. 157; на 02.11.2018г. – л. 164; на 23.08.2019г. – л. 188; на 13.10.2020г. – л. 189; на 04.10.2021г. – л. 198 и на 24.01.2023г. Отделно от това през април 2017г. е насрочен опис на движим вещи, а през юни 2018г. е наложен запор върху вземания на длъжника в банки. Тук следва да се има предвид, че е без значение дали длъжникът има банкова сметка в съответната банка, защото според т.5 от ТР № 3/10.07.17г. по тълк. д. № 3/15г. на ОСГТК на ВКС това представлява действие по налагане на запор, а през ноември 2018т. е наложена и възбрана върху недвижим имот.

Изложеното дотук налага извода, че постановеният отказ да се прекрати изпълнителното производство е законосъобразен, тъй като перемпция не настъпила и не са били налице условията на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, понеже периодично след 2015г. са предприемани действия от взискателя, с които е прекъсвана давността и не е бил налице период по – дълъг от две години, в който такива действия да не са предприемани.

С оглед изложеното съдът намира, че подадената жалба е неоснователна и 2 затова същата ще се остави без уважение.

С оглед изхода на делото жалбоподателят следва да заплати разноски на взискателя в размер на 50лв. на основание чл. 27, ал.2 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Воден от горното съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 19358/15.06.2023г. по регистратурата на Пловдивския окръжен съд, подадена от И. И. К., ЕГН **********, с адрес: гр. ***** чрез адв. С. М., съдебен адрес за призоваване и съобщения: гр. *****, против Разпореждане изх. № 34970/11.04.2023г. постановено по изп. д. № 2010*****0400490 по описа на ЧСИ К. П., с район на действие Окръжен съд Пловдив, с което се оставя без уважение молбата ú с вх. № 29074/30.03.2023г. за прекратяване на изпълнителното производството на основание чл. 433, ал.1, т.8 ГПК.

ОСЪЖДА И. И. К., ЕГН **********, с адрес: гр. ***** да заплати на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр.

***** сумата 50 (петдесет) лева разноски.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3