Решение № 408 от 29.05.2025, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 408 гр. Бургас, 29.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иво В. Добрев при участието на секретаря Мария Н. Тошева като разгледа докладваното от Иво В. Добрев Гражданско дело № 20242100101699 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявени искове от М. М. М., ЕГН **********, с адрес ****, чрез адвокат Стоян Кацаров от БАК, със съдебен адрес гр.Бургас, ул. “Васил Левски“№16, ет.1, офис 114 срещу Община Несебър, Булстат 000057122, с адрес гр.Несебър, ул. “Еделвайс“ №10, представлявана от кмета Николай Димитров, с която е предявена претенция за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 60 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на злополука от 24.11.2021г.- падане в необезопасена и необозначена шахта, находяща се на територията на гр.Несебър, в рамките на поземлен имот с идентификатор ***- публична общинска собственост, както и сумата от 23.20 лева- имуществени вреди от същата злополука, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 24.11.2021г. до окончателното плащане. Претендират се и направените по делото разноски.

Твърди се в исковата молба, че на 24.11.2021г. ищцата се придвижвала по ул.“Христо Кудев“ в гр.Несебър. След навлизането и в тревна площ, находяща се в поземлен имот с идентификатор ***- публична общинска собственост пропаднала в необезопасена шахта с дълбочина 3.50 метра. Съоръжението било изградено от бетонни обръчи с поставени в края му метални скоби, изпълнени във вид на стълба, като нямало връзка с действащата в района канализация. Поставената върху шахтата фазерна подложка не издържала тежестта на пострадалата и се счупила, а като последица от падането М. получила счупване на гръбначния стълб, което и причинило трайно затруднение движението на снагата за срок от 12 месеца при обичаен ход на възстановителния процес. Ищцата постъпила за лечение в МБАЛ „Свети Иван Рилски“ЕАД гр.София, където претърпяла оперативно лечение, а във връзка с престоя си заплатила болнична такса от 23.20 лева. След изписването и от болничното заведение възстановяването продължило, като цялостния оздравителен процес приключил след две години. Заявява се, че ответникът не е положил дължимата грижа на добър стопанин по отношение на имота си, като е нямало пречки за обезопасяване на шахтата. Налице било бездействие на отговорните физически лица за изпълнение на задълженията, произтичащи от чл.11 ал.1 ЗОС. Отговорността в случай на настъпил деликт трябвало да носи община Несебър. Претърпените от ищцата вреди били в причинна връзка с противоправното поведение на лицата, натоварени с отговорността да 1 поддържат общинската собственост, съответно обезопасят шахтата.

Начинът на причиняване на увреждането бил изключително стресиращ за пострадалата, като принципно съществувала вероятност при получаване на подобна травма, последната да изгуби способността си да се движи. Ищцата и към настоящия момент не била напълно възстановена като продължавала да изпитва силни болки в областта на счупването и крайниците. Причинените стрес и страдания се характеризирали с траен характер, като следвало да се отчете и обстоятелството, че М. била в пълна невъзможност да изпълнява служебните си задължения за период по-голям от три месеца. Претърпените болки и притеснения, затрудненото движение на крайниците, продължаващо и понастоящем обосновавали справедлив размер на обезщетение от 60 000 лева.

Ответникът в постъпилия отговор на първо място оспорва редовността на исковата молба, тъй като шахтата, в която ищцата твърди да е паднала не била индивидуализирана.

Счита исковата претенция за завишена по размер, като сочи, че намиращата се шахта срещу първата пресечка на ул.“Христо Кудев“, видно от справка в гугъл мапс през месец юни 2015г. и месец септември 2023г. била обезопасена. Падането в шахтата се дължало единствено и само на неправомерното поведение на ищцата. Мястото, в което се намирала същата представлявало терен- зелена площ, а стъпването и газенето върху такива площи съгласно Наредба №1 от 10.03.1993г. за опазване на озеленените площи и декоративната растителност подлежало на санкциониране. Последното ако не до отпадане отговорността на ответника следвало да се преценява като обстоятелство, водещо до намаляването и, тъй като до инцидента се стигнало в резултат на незаконосъобразните действия на пострадалата.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

На 24.11.2021г. около 08.30 часа ищцата вървяла по ул.“Христо Кудев“ в гр.Несебър.

Върху част от улицата, попадаща в поземлен имот с идентификатор *** били обособени и изпълнени, от ответника, паркоместа. Срещу паркомясто №13 в непосредствена близост до тротоара се намирали обрасли с трева площи, в които М. навлязла с намерение да набере лапад. В същия район била разположена нефункционираща канализационна шахта с дълбочина 3.50метра. Последното, неизползвано по предназначение съоръжение, нямало поставен метален капак, като вместо такъв отворът на шахтата бил покрит с фазерна плоскост. При стъпване върху нея М. пропаднала директно в шахтата. Успяла да запази съзнание и да се обади на съпруга си, който след продължително търсене и с помощта на свидетеля В.С. я открил на дъното на шахтата. На място се отзовали екипи на спешна помощ и пожарната, а пострадалата извадили, ползвайки техническо устройство- лебедка.

Още същия ден ищцата била приета за лечение в МБАЛ “Свети Иван Рилски“ ЕАД гр.София с оплаквания за силна болка в областта на кръста до степен да не може да се движи самостоятелно. Направените изследвания показали счупване на прешлен на гръбначния стълб. На 29.11.2021г. в посоченото болнично заведение е проведена оперативна интервенция, а на следващия ден М. била изписана с препоръка да избягва физически натоварвания и ползва лумбостат.

Експертна лекарска комисия констатирала временна неработоспособност на пострадалата да изпълнява служебните си задължения за срок от три месеца до 28.02.2022г.

За установяване на релевантните по делото факти, освен приобщените писмени доказателства са събрани гласни доказателства, назначена и изготвена е съдебномедицинска експертиза.

В показанията си В.С. сочи, че в деня на инцидента рано сутринта е повикан от съпруга на пострадалата, който не успявал да открие същата. Със съвместни усилия установили местонахождението и на дъното на шахта, която пък се намирала на сантиметри от бордюра на асфалтов път. Шахтата била покрита с плоскост- тънка като хартия и не се забелязвала от високата трева. Незабавно съобщили за случилото се като на място 2 пристигнали медицински екип и служители на пожарната. Лекарят не успял да слезе на дъното на шахтата, като това направил пожарникар. Тъй като ищцата не можела да се движи се наложило да я извадят с помощта на техническо средство-лебедка. Още същия ден М. била откарана до болнично заведение в гр.София, където претърпяла оперативно лечение.

Преди операцията ищцата била изцяло обездвижена, а след изписването и продължавала да изглежда изключително уплашена и стресирана от случилото се. Според свидетеля до подобно състояние се е стигнало включително след премисляне и обсъждане възможността М. да претърпи много по-сериозни травми и увреждания, като последица от падането.

Периодът на затруднения при движение продължил три-четири месеца, като през това време грижи за пострадалата полагала свидетелката С-Д. По думите му ищцата не се е възстановила и до момента нито физически, нито психически от преживяното.

М.С.-Д. споделя, че живее близко до ищцата като в деня на инцидента и поставила болкоуспокояваща инжекция. Описва мястото на произшествието, където трябвало да се изгради тротоар, но след като това не се случило районът запустял и се затревил. Нямала обяснение защо откритата шахта е оставена там. Уточнява, че веднага след случилото се бил поставен циментов капак на шахтата, а малко след това самото място е изравнено и асфалтирано. Описва състоянието на ищцата след операцията и към настоящия момент.

Сочи, че тя продължавала да носи ортопедичен колан и понастоящем, както и да изпитва силни болки, включително при промяна на времето. Преживеният голям стрес и уплаха не били отшумели и към момента, като М. не смеела да мине покрай мястото на инцидента.

Споделя също така, че след претърпяната травма ищцата се променила и затворила в себе си.

Т.И. разказва, че е служител на община Несебър в отдел “Инвеститорски контрол“.

Уточнява, че през пролетта на 2022г., ответникът изградил на ул. “Христо Кудев“ върху тревни площи нови десет паркоместа. Имало и тревни площи с изпълнени градинки, оградени с бордюри, на мястото на които се изпълнили още пет-шест паркоместа. Според него процесната шахта била ползваема, но нямал спомен дали била затворена с капак. Не знаел за какво е отредено процесното място и дали е извършвана промяна в предназначението на терена.

Свидетелката В.С. се спира на конкретните задължения, които пострадалата изпълнявала като специалист комунална дейност в отдел БКСО-Община Несебър през 2021г.

Уточнява, че работата и била свързана с интензивно ходене.

По делото е назначена и изготвена съдебномедицинска експертиза от заключението, на която се установява, че на 24.11.2021г. и като резултат от падането в шахтата ищцата е получила компресивна фрактура на тялото на първи лумбален прешлен без отпадна неврологична симптоматика. Последното увреждане затруднявало трайно движението на тялото и снагата за срок по-голям от 30 дни. В конкретния случай било предприето оперативно лечение и извършена транспедикуларна перкутанна вертебропластика с костен цимент, при гладък следоперативен период. След изписване на пациента били направени препоръки за използване на лумбостат и назначена медикаментозна терапия. Временната нетрудоспособност, според вещото лице, е продължила три месеца. От извършеното рентгеново изследване се установявали костна остеопороза и лумбална спондилоартроза, като независимо от направената вертебропластика болевия синдром ще персистира. И към момента ищцата ползвала противовъзпалителни медикаменти и лумбостат. Става ясно от заключението, че пострадала е провеждала рехабилитация през 2022, 2024 и 2025г., като предвид възрастта и не се очаквало пълно възстановяване.

Заключението на вещото лице е обективно, безпристрастно и пълно, поради което съдът го цени без резерви.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск, предмет на настоящото дело, черпи правното си основание от 3 разпоредбите на чл. 49 във вр. чл. 45 и чл. 52 ЗЗД. Отговорността по чл. 49 ЗДД е акцесорна и има т. нар. обезпечително-гаранционна функция, тъй като тя е отговорност за чужди противоправни и виновни действия и бездействия- настъпва в резултат на виновно причинени вреди от страна на натовареното лице при или по повод изпълнението на възложената му работа. Кумулативните предпоставки, за да се породи тази отговорност, са следните: вреди, причинени на пострадалия от лице, на което отговорният по чл. 49 ЗЗД е възложил някаква работа, които вреди са настъпили при или по повод на изпълнението и по вина на изпълнителя, при наличието на причинна връзка между тях.

С твърденията, изложени в исковата молба, ищцата се е позовавала на бездействието на ответника по предприемането на необходимите действия и мероприятия за обезопасяване на процесната шахта. Община Несебър като собственик на поземления имот следвало да положи грижата на добър стопанин, възлагайки на конкретни лица поддръжката на своята собственост, които трябвало да предприемат действия по поставяне на капак, ограждане или обозначаване на шахтата. Съгласно разпоредбата на §7 ал.1 т.4 ЗМСМА шахтата е собственост на ответната община, поради което и за нея е съществувало задължението да я стопанисва обезопасена, чрез своите служители. Същият ангажимент за ответника произтича от нормата на чл.11 ал.1 ЗОС, с която е вменено задължение на общината да поддържа имотите и вещите общинска собственост с грижата на добрия стопанин. Шахтата не е отговаряла на условията за безопасност, като в случая е без значение дали общината е възложила на трето лице изпълнението на дейностите по поддръжка на същата. По мнение на настоящия състав и при липса на спор, че е съществувала обективна възможност за обезопасяване мястото на инцидента, следва да се приеме, че е налице противоправно поведение на служители на ответника по отношение причиняване на процесния деликт.