Определение № 830 от 11.11.2024, Окръжен съд - Сливен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 830 гр. Сливен, 08.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мартин Цв. Сандулов

Членове:

Мария Ян. Блецова Калцова

Стефка Т. Михайлова Маринова като разгледа докладваното от Стефка Т. Михайлова Маринова Въззивно частно гражданско дело № 20242200500523 по описа за 2024 година Производството е образувано по частна жалба против определение за прекратяване на производство като недопустимо и се движи по реда на 274 и сл. от ГПК.

Частният жалбоподател твърди, че определението е незаконосъобразно и неправилно и развива съображения относно допустимостта на предявяване на осъдителен иск за вземания, за които е отхвърлено заявление по чл. 410 от ГПК. Моли да се отмени атакуваното определение и делото да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия.

В законовия срок не са постъпили отговори от ответниците по частната жалба.

Въззивният съд намира, че частната жалба е подадена в срок от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, поради което е допустима.

Разгледана по същество, същата е и основателна, с оглед което следва да бъде уважена.

По ч.гр.д. № 4611/2022г. на СлРС, образувано въз основа на заявление по чл. 410 от ГПК от „Профи кредит България“ ЕООД, гр. София за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, заповедният съд е уважил частично същото, като с разпореждане от 31.10.2022г. го е отхвърлил за вземанията за договорно възнаграждение, за възнаграждение за допълнителни пакети Фаст и Флекси, и за лихви за забава и е указал на заявителя, че може да предяви осъдителен иск за вземанията, за които е постановен отказ.

Разпореждането в тази част е обжалвано с частна жалба и горестоящият съд я е оставил без уважение и е потвърдил обжалваната част на атакувания акт.

Исковата молба, с която са предявени осъдителни искове по чл. 422 вр. чл. 415 ал. 1 т. 3 от ГПК за същите вземания, за които заповедният съд е отказал да издаде заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, е предявена от заявителя пред СлРС на 08.12.2022г., образувана е в гражданско дело, проведено е о.с.з., съдът я е приел за редовна и допустима, извършил е доклад, дал е указания на страните, приключил е 1 съдебното дирене и устните състезания, но не се е произнесъл по съществото на спора, а с определение № 3272, държано в з.с.з. на 04.09.2024г., е прекратил производството, защото е счел исковете за недопустими, тъй като заповедният съд е отхвърлил заявлението за някои вземания, въззивната инстанция е потвърдила разпореждането и е обсъдила в мотивите си въпросите по същество, посочвайки защо заявителят няма право на тези парични вземания, поради което според първоинстанционния съд въпросът е разрешен окончателно, със СПН и не може да бъде разрешаван отново.

Тези съображения са несподелими от настоящия въззивен състав.

Нормата на чл. 415 ал. 1 т. 3 от ГПК е еднозначна и категорична – съдът указва на заявителя, че може да предяви иск за вземането си когато е отказал да издаде заповед за изпълнение. Законодателят нито е поставял условия, нито е въвеждал изключения от този принцип, разпоредбата не подлежи на разширително тълкуване и настоящата хипотеза изцяло попада в приложното й поле. Доводите, че в мотивите на определението на въззивния съд е направена преценка относно дължимостта на вземанията, за които заявлението е отхвърлено, нито могат да изключат правилото на чл. 415 ал. 1 т. 3 от ГПК, нито се ползват със СПН на съдебно решение. Те са изложени единствено с оглед на законодателно въведеното служебно задължение на съда да проверява за наличие на неравноправни клаузи в потребителски договор.

Осъдителните искове са допустими и при редовна искова молба, съдът дължи произнасяне по същество.

Поради това обжалваното определение се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено, а делото – върнато на СлРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Ръководен от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 3272 от 04.09.2024 г. по гр. д. № 5573 по описа за 2022г. на СлРС, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ВРЪЩА гр. д. №5573 по описа за 2022г. на СлРС на районен съд Сливен за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2