Определение № 2438 от 20.02.2024, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2438 гр. София, 20.02.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-В, в закрито заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Василена Дранчовска като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело № 20241100501202 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.435 и следв. ГПК.

Образувано е по жалба, подадена от В. С. В./длъжник по изп.производство/ срещу действията на ЧСИ С.Я., рег.№ 844, район на действие СГС, по образуването на изп.дело № 20238440402588, неуведомяването за образуване на изп.дело, налагане на запор върху сметките, вкл. върху пенсията и удържане от сметката му на сумата в размер на 1169,08 лв., непрекратяване на изп.дело на основание чл.433, ал.1,т.1 ГПК.

В обстоятелствената част на жалбата се сочи, че не били налице предпоставките за издаване на изпълнителен лист от страна на СРС, тъй като решението още не било влязло в сила, а взискателят „Топлофикация София“ ЕАД бил крадец. Затова изп.дело не следвало да бъде образувано. Твърди, че бил платил дължимите суми по така издадения изпълнителен лист още пред да бъде образувано изп.дело. Не бил уведомен за образуването на изп.дело, а наложените обезпечителни мерки били предприети преди да бъде уведомен за образуването на изп.дело. Поради стореното плащане следвало изп.дело да бъде прекратено на основание чл.433, ал.1,т.1 ГПК. Вместо това СИ събрал от сметките му сума два пъти по-голяма от задължението му по изп.лист.

Иска се изпълнителните действия да бъдат отменени като незаконосъобразни.

1

От взискателя –„Топлофикация София“ ЕАД е постъпило становище по жалбата, в което се сочи, че същата е недопустима, а по съществонеоснователна. Счита, че с оглед реквизитите на платежния документ не можело да се достигне до извода, че са налице предпоставките на чл.433, ал.1,т.1 ГПК. Това било така, защото в същото като платец бил посочен адв.

В. В., плащането било сторено по друго гр.д., не по това по което бил издаден изпълнителния лист въз основа на което било образувано процесното изп.дело.

От ЧСИ се излагат мотиви за недопустимост на жалбата, тъй като същата била просрочена – за образуването на изп.дело длъжникът бил уведомен на 14.09.2023 г., а жалбата била подадена на 02.11.2023 г. Освен това действията по образуване на изп.дело не били сред визираните в чл.435 ГПК изп.действия, които подлежат на съдебен контрол. Така било и по отношение на наложените обезпечителни мерки. Сочи, че СИ бил обвързан от исканията на взискателя, както и от сумите в изпълнителния лист, които следвало да събере. Излагат се и мотиви по същество за неоснователност на жалбата. Сочи, че няма правомощията да проверява сумите по изпълнителния лист, а следвало да предприеме действия по принудителното им събиране.

Досежно уведомяването на длъжника се позовава на разпоредбата на чл.428, ал.1 ГПК, тъй като изп.лист бил издаден въз основа на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. Съгласно чл.412, т.8 ГПК заповедта съдържала покана за изпълнение. Затова в случая на длъжника било изпратено съобщение за образуването на изп.дело, а не покана за доброволно изпълнение /ПДИ/. В случая ведно със съобщението за образуването на изп.дело на длъжника били изпратени копие от изп.лист, информация за задълженията, както и за наложените обезпечителни мерки. Изпълнил бил задълженията си по чл.507 ГПК да изпрати и запорно съобщение до третите задължени лица. Следвало да се има предвид, че се касае до обезпечителни мерки и за предприемането ми не било необходимо предупреждение. Що се касае до искането по чл.433,ал.1,т.1 ГПК за прекратяване на изп.производство, сочи, че с молбата от 14.09.2023 г. длъжникът бил представил копие от ръкописно платежно нареждане в което като основание за плащане било посочено решение по гр.д.

№ 20502/2022 г. на СРС, 125-ти състав, а като наредител адв. В. В..

Изпълнителният лист въз основа на който било образувано изп.дело бил издаден по гр.д.№ 20562/22 г. , което било потвърдено с решение на СГС по 2 гр.д.№ 4361 по описа за 2023 г. С молбата от 14.09.2023 г. било представено и копие от платежно нареждане от 27.07.2023 г., издадено от „Юробанк България“ АД, където като основание за плащане било посочено „решение по гр.д.№ 20502/2022 г. на СРС, 125-ти състав“. Затова намира, че платежните нареждания не доказват основание за прекратяване на изп.дело на основание чл.433, ал.1,т.1 ГПК.

По допустимостта на жалбата:

С нормата на чл. 435 от ГПК законодателят лимитивно и изчерпателно е установил подлежащите на съдебен контрол по реда на обжалването актове и действия на съдебния изпълнител. Подлежащите на обжалване от страна на длъжника в изпълнението актове и действия на съдебния изпълнител са изброени в разпоредбата на чл. 435, ал. 2 и, ал. 3 от ГПК . В конкретния случай действията на ЧСИ по образуването на изп.дело № 20238440402588, „неуведомяването“ за образуване на изп.дело, не са действия, които законодателят е посочил като подлежащи на съдебен контрол.

В случай, че страната /длъжник/, счита, че от ЧСИ незаконосъобразно се реализира изпълнителното производство с актове и действия, които не попадат в приложното поле на чл. 435 от ГПК, то законодателят е предвидил друг ред за защита на правата и законните интереси на страната в хипотезата, при която те са накърнени / чл. 441, ал. 1 ГПК/.

В настоящето производство не подлежат на разглеждане доводите в жалбата за законосъобразност на разпореждането за издаване на изп.лист, както и дължими ли са сумите, за които е бил издаден изпълнителния лист.

Правомощия за такава преценка не са дадени и на съдебния изпълнител.

Действително, нормата на чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК дава право на длъжника да обжалва само отказа на съдебния изпълнител да спре, прекрати или приключи принудителното изпълнение.

В конкретния случай, обаче, липсва отказ на съдебния изпълнител да прекрати изп.производство. Обжалване на „мълчалив отказ“ в производство по ГПК е недопустимо.

С разпореждане от 16.10.2023 г. изп.дело е било приключена, за което длъжникът е бил уведомен на 09.12.2023 г.

Единствено биха подлежали на съдебен контрол действия по налагане на 3 запор и особено върху пенсията като несеквестируемо имущество /чл.435, ал.2,т.2 ГПК/, но от една страна се установява, че същите са вдигнати с разпореждане от 27.09.2023 г. /л.52 от изп.дело/ и второ, видно от отбелязването на гърба на съобщението с което длъжника е бил уведомен за наложените запори, за дължимите в изп.производство суми, както и от съдържанието на протокола за явяване на страна по делото /л.36 и 37 от изп.производство/длъжникът е бил уведомен за тези действия на 14.09.2023 г.

Жалбата с която сме сезирани е подадена на 02.11.2023 г., т.е. същата е извън срока по чл.436, ал.1 ГПК.

Що се касае до това, че от длъжника била събрана сума по-голяма от дължимата, то това действие също не подлежи на съдебен контрол, а освен това видно от разпореждането на ЧСИ от 16.10.2023 г. /л.72 от изп.дело/ ЧСИ е посочил, че длъжника следва да предостави валидна банкова сметка по която да му бъде възстановена надвнесената сума.

Налага се извод, че жалбата като недопустима ще следва да бъде оставена без разглеждане.

По разноските:

Разноски от взискателя се претендират и съдът му присъжда такива за юриск.възнаграждение, което определя в размер на 50 лв.

Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата, подадена от В. С. В./длъжник по изп.производство/ срещу действията на ЧСИ С.Я., рег.№ 844, район на действие СГС, по образуването на изп.дело № 20238440402588, неуведомяването за образуване на изп.дело, налагане на запор върху сметките, вкл. върху пенсията и удържане от сметката му на сумата в размер на 1169,08 лв., непрекратяване на изп.дело на основание чл.433, ал.1,т.1 ГПК.

ОСЪЖДА В. С. В., ЕГН **********, гр.София, ул.“*******, да 4 заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“*******, сумата в размер на 50 лв., юриск.възнаграждение за производството по чл.435 и следв. ГПК.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5