Акт от 14.06.2021, Административен съд - Хасково

Р Е Ш Е Н И Е

№

367

14.06.2021 г. гр.Хасково

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на двадесет и седми май две хиляди двадесет и първа година в състав:

СЪДИЯ:

ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА

Секретар: Ивелина Въжарска

Прокурор: като разгледа докладваното от съдия В.Желева административно дело №208 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.171, т.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на Х.П.Р. ***, подадена чрез пълномощника му адв.К.Г., с посочен по делото съдебен адрес:***, офис ***, против Принудителна административна мярка (ПАМ) за принудително преместване на МПС, наложена според Констативен протокол №012115 от 30.01.2021 г. на ОП „Организация и контрол на движението, паркинги и охрана“ на Община Димитровград.

В жалбата се моли за отмяна на издадения от дежурен полицай Д. С.– служител към РУ на МВР – Димитровград Констативен протокол №012115/30.01.2021 г., тъй като били допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, водещи до опорочаване на „процедурата по ангажиране на административно-наказателната отговорност“. Също така административният акт бил незаконосъобразен, поради неспазване на установената форма, както и невъзможност за установяване наличието на компетентност от актосъставителя.

Наложената принудителна административна мярка била незаконосъобразна, противоречаща на материалноправните и процесуалните разпоредби. В случая същата била наложена на основание чл.61, ал.1, т.1 от Наредба №9 на ОбС Димитровград, чл.61, ал.2, т.2 от Наредба №9 на ОбС Димитровград и чл.64 от Наредба №9 на ОбС Димитровград. Тази разпоредба включвала три отделни хипотези, визиращи различни материалноправни предпоставки за налагане на ПАМ, като текстът й съответствал на чл.171, т.5, буква „б“ от ЗДвП. В жалбата се твърди, че на мястото, на което била паркирана колата, липсвал неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на ППС. С оглед предвиденото в чл.61, ал.2, т.2, изр.3-то и изр.4-то от Наредба №9, се налагал извод, че при физически извършено принудително преместване на МПС от мястото на паркиране до така наречения „наказателен паркинг“, каквото било извършено в случая, било задължително съставянето на акт, но данни за последния липсвали.

Твърди се, че на

30.01.2021 г. Х.Р. бил паркирал лекия си автомобил на паркинга пред блока, находящ се на ул.„Е. С.“ №*** в гр.Д., непосредствено до намиращите се от двете му страни паркирани коли. Липсвал пътен знак, предупреждаващ за преместване в случай на неправилно паркиране. В съставения Констативен протокол били изброени бланкетно само цитираните по-горе членове от Наредба, но в какво всъщност се изразявало нарушението така и не било посочено. В протокола липсвал подпис на лицето, на което автомобилът бил предаден за отговорно пазене, което представлявало още една предпоставка той да бъде отменен като незаконосъобразен.

По-нататък в жалбата се развиват теоретични съображения, които по същество противоречат на първоначално изложените в нея твърдения и няма да бъдат преповтаряни тук.

Относно материалната законосъобразност на оспорената ПАМ се счита, че липсвали кумулативно изискващите се по хипотезата на чл.61, ал.2, т.2, вр. ал.1 от Наредбата предпоставки за прилагането на ПАМ, а именно – обозначаването на мястото на паркиране с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирани пътни превозни средства.

Претендира се наложената принудителна административна мярка да бъде отменена.

Ответникът, служител към ОП „Организация и контрол на движението, паркинги и орхана“ при Община Димитровград – Д. Г., се явява в съдебно заседание и излага съображения за неоснователност на жалбата. Моли същата да бъде отхвърлена, като се потвърди обжалваната ПАМ. Заявява, че лично подписал Констативен протокол №012115/30.01.2021 г., като е разрешил репатрирането, но заеманата от него длъжност била старши полицай в група „Общинска полиция“ в РУ Димитровград.

Данните в протокола били попълнени от Й. Г., служител на общинското предприятие. Сочи, че на приложените по делото снимки се виждали знаците, както и указателните табели към тях, забраняващи паркирането на МПС-та, изключая живущите в блоковете, които имали съответните издадени от общината пропуски, удостоверяващи, че живеят там. Репатрирането на процесния автомобил било извършено след проверка, че същият не притежава такъв пропуск.

Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

На 30.01.2021 г. в 11.35 часа, след установяване от дежурния полицай Д. Г., на нарушение по Наредба №9 на ОбС Димитровград, се е извършило принудително преместване на МПС марка Мазда, цвят син, ДК №*********, от ул.„Е.С.“ №***. Принудителното преместване е извършено със специализиран автомобил №*********с водач/кранист О.

Ч., оператор Й. Г.. Автомобилът е предаден за отговорно пазене на специализиран паркинг, приет от Г. К.. Посочените обстоятелства са вписани в Констативен протокол №012115, попълнен на бланка на Община Димитровград, ОП „Организация и контрол на движението, паркинги и охрана“. Протоколът съдържа подпис на Деж.полицай и печат на общинското предприятие. Подписан е и от Й. Г. и Г. К..

В протокола е вписано, че са направени 7 бр. снимки, като е приложен снимков материал – 3 бр. снимки на лек автомобил с рег.№*********, с отбелязване на гърба им: „паркиран на ул.„Е.С.“ №*** и 3 бр. снимки на пътни знаци, за които на гърба на снимката се съдържа вписване: „подход от западната страна на ул.„Е.С.“ **“, „подход от източната страна на ул.„Е.С.“ №***“ и „подход от западната страна на ул.„Е.С.“ **

С жалбата са представени Свидетелство за регистрация Част I на лек автомобил с рег.№*********, със собственик Х.П.Р. и Фискален бон за заплащане на 30.01.2021 г. в 12:37:58 ч. в брой на „такса репатриране“ 36.00 лв. и „такса паркинг“ 6.00 лв. на ОП „ОКТПО“ Димитровград.

Жалбата срещу принудителната административна мярка е подадена на 12.02.2021 г.

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в преклузивния срок за обжалване на годен за оспорване административен акт и от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита.

Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.

Оспореното разпореждане да бъде извършено принудително преместване на специализиран паркинг на автомобила, собственост на жалбоподателя, по своя характер представлява принудителна административна мярка (ПАМ) от вида „преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач“, предвидена за прилагане в разпоредбата на чл.171, т.5 от ЗДвП.

Принудителните административни мерки са акт на държавна принуда, поради което се прилагат с индивидуален административен акт, а съгласно чл.23 от ЗАНН, случаите, когато могат да се прилагат принудителни административни мерки, техният вид, органите, които ги прилагат, и начинът за тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване се уреждат в съответния закон или указ.

В разпоредбата на чл.168, ал.1 от ЗДвП е предвидено, че определените от министъра на вътрешните работи длъжностни лица от службите за контрол и/или длъжностни лица, определени от собствениците или администрацията, управляваща пътя, могат да преместват или да нареждат да бъде преместено паркирано пътно превозно средство на отговорно пазене на предварително публично оповестено място без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач. По силата на цитираната разпоредба, в кръга на лицата, които могат да прилагат мярка на административна принуда по чл.171, т.5 от ЗДвП, са включени и длъжностни лица, определени от собствениците или администрацията, управляваща пътя.

Съгласно чл.19, ал.1 от Закона за пътищата (ЗП), републиканските пътища се управляват от Агенция „Пътна инфраструктура“, общинските пътища от кметовете на съответните общини, частните пътища от техните собственици. Съдържанието на понятието „управление на пътища“ е посочено в чл.19, ал.2 от ЗП, чрез изброяването на дейности, сред които и (т.5) осигуряване на общественото ползване на пътищата чрез регулиране и контрол на автомобилното движение, даване на разрешения и въвеждане на забрани за ползване на пътищата. Следователно създаването на организация за спазване на реда и правилата, установени със Закона за движението по пътищата (чл.9, ал.1 от ЗП) е в компетентността на кметовете на общините. По силата на чл.168, ал.1 от ЗДвП, във вр. с §6, т.1, изр.второ от ДР на ЗДвП, който приравнява и улиците към пътищата, кметът на общината има законовата възможност да определи длъжностни лица, които да налагат принудителната мярка преместване на паркирано пътно превозно средство на отговорно пазене на предварително публично оповестено място без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач.

По делото няма спор, че принудително преместеният автомобил с рег.№********* е бил паркиран на ул.„Е. С.“ №*** в гр.Д., т.е. на улица, публична общинска собственост по чл.3, ал.2, т.1 от ЗОС, в чертите на града.

В чл.61, ал.1 от Наредба №9 за обществения ред при използване на пътни превозни средства на територията на община Димитровград, приета от Общински съвет – Димитровград, също е предвидено, че принудителната административна мярка „Принудително преместване на МПС от мястото на паркиране, без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач“ се извършва от службите за контрол и от длъжностни лица, определени със заповед на Кмета на община Димитровград.

В т.3 на представената по делото Заповед №РД-06-1436/24.09.2019 г. на Кмета на Община Димитровград, издадена на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА и чл.62, ал.2 от Наредба №9 на Община Димитровград, поименно са определени длъжностни лица за извършване на контрол по изпълнение на изискванията на Наредбата съгласно чл.69, сред които и служителите на ОП ОКДПО Йовчо Митков Господинов и на Общинска полиция – Димо Р. Господинов.

Оспорената по делото принудителна административна мярка по отношение на автомобил с рег.№********* е приложена от Д. Г., на длъжност старши полицай в група „Общинска полиция“ в РУ Димитровград, като при събраните доказателства се установява по несъмнен начин, че постановилото принудителната административна мярка лице разполага с материална и териториална компетентност за това – в случая издателят на ПАМ действа като длъжностно лице, определено с нарочна заповед от кмета на общината.

По отношение спазване изискванията за форма на административния акт по смисъла на чл.146, т.2 от АПК, съдът съобрази следното:

Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, буква „а“, т.6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Принудителната административна мярка по чл.171, т.5, буква „б“ от ЗДвП не е сред изчерпателно изброените ПАМ, които се прилагат с мотивирана заповед, и по аргумент на противното, за тази ПАМ не се изисква формата на мотивирана писмена заповед.

Прилагането на същата се извършва чрез действия по преместване на автомобила и предоставянето му за отговорно пазене, без законът да предвижда и изисква съставяне на нарочен акт в писмена форма за налагане на конкретната ПАМ по чл.171, т.5, буква „б“ от ЗДвП. Ето защо за този вид ПАМ не са задължителни и изискуемите от чл.59, ал.2 на АПК реквизити, включително фактически и правни основания за издаване на акта, а непосочването им, или непълното им посочване, не води до нарушения във формата на акта, както и не представлява формално основание за отмяна на приложената ПАМ. Изложеното означава, че макар в Констативен протокол №012115 от 30.01.2021 г. да не е отразено (чрез зачертаване на някое от квадратчетата в бланката) по коя от вписаните в него разпоредби – на чл.61, ал.2, т.1; на чл.61, ал.2, т.2, или на чл.64, т.1 до т.11 от Наредба №9 на ОбС Димитровград е нарушението, заради което е извършено принудителното преместване, това не е съществен пропуск.