Решение № 1103 от 22.01.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1103 гр. София, 22.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИЯ СТ. Д. при участието на секретаря НАДЯ СТ. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. Д. Гражданско дело № 20231110132270 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по искова молба вх. № 165507/12.06.2023 г., подадена от С. Д. Д. срещу „КолПойнт Ню Юръп“ ЕАД.

Предявени са конститутивни искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т.

1 КТ за отмяна на уволнението, извършено с изтичане на уговорения 2месечен срок на предизвестие № 35649/17.01.2023 г., считано от 18.03.2023 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ – поради закриване на част от предприятието, съответно за отмяна на уволнението, извършено със Заповед № 12404/12.04.2023 г. поради налагане на дисциплинарно наказание за неявяване на служителя на работа в течение на повече от два последователни дни, както и осъдителни искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл.

225, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от 7015,28 лева – обезщетение за оставане без работа в резултат от незаконното уволнение за периода от 19.03.2023 г. до 04.06.2023 г. и иск с правно основание чл. 214 КТ за заплащане на сумата от 2881,27 лева – обезщетение за незаконно отстраняване от работа за периода от 15.02.2023г. до 18.03.2023г.

Ищецът С. Д. Д. твърди, че по силата на Трудов договор № А23169/28.05.2021г. и допълнително споразумение към него от същата дата е заемала при ответника длъжността „агент преглеждане на съдържание“ към звено „Chemeleon”, при условията на работа от разстояние от дома на служителя, за което и било осигурено оборудване. Поддържа, че на 17.01.2023г. и е връчено 2-месечно предизвестие за прекратяване на трудовия договор на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ, в срока на изтичането на което със Заповед № 3687 от 13.02.2023г., издадена на основание чл. 120, ал. 1 КТ поради производствена необходимост, била преназначена да изпълнява длъжността „телеагент” в проект/звено “Shread team”, като отказала да 1 подпише предоставените и документи. Сочи, че на същата дата /13.02.2023 г./ получила и отказала да подпише нов трудов договор и предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение. Твърди, че на 14.02.2023г. получила имейл с приложена Заповед № 3695/14.02.2023г., адресирана до нея в качеството и на служител по двете длъжности – „агент преглеждане на съдържание“ и „телеагент”, съгласно която следвало да се яви на работа на 15.02.2023г. в офиса на работодателя за предаване на оборудването, предоставено и за работа от вкъщи, което изпълнила. Поддържа, че е върнала оборудването в офис на дружеството на бул. България след указания по телефона от служител на ответника. Поддържа, че на 28.02.2023 г. чрез куриерска фирма „Спиди” получила покана за писмени обяснения по повод образувано дисциплинарно производство срещу нея поради неполагане на труд в периода от 15.02.2023 г. до 23.02.2023 г. на преназначената и длъжност „телеагент”, във връзка с което и на 13.04.2023 г. и била връчена Заповед № 12404/12.04.2023г. за прекратяване на трудовото правоотношение.

Поддържа, че уволнението извършено с изтичане срока на предизвестието, е незаконно поради липсата на съгласие на Инспекцията по труда, доколкото се ползва от закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 1 КТ като майка на дете до 3-годишна възраст. Излага доводи, че Заповед № 3687/13.02.2023г., издадена на основание чл. 120, ал. 1 КТ е незаконосъобразна, тъй като не е съобразена с притежаваната от служителя квалификация, като ищецът е била лишена от възможността да полага труд на новоназначената длъжност – неявяването на работа е поради незаконното отстраняване от работното място от работодателя, на когото на 15.02.2023г. е предала оборудването, отнети са пропуските за офисите, не е била запозната с трудовите си функции, нито и е предоставен работен график. В тази връзка счита, че и последвалото уволнение, извършено със Заповед № 12404/12.04.2023г., е незаконно, тъй като е наложено за неизпълнение на трудови функции на длъжност, на която в действителност не е била назначена. Моли съда да уважи предявените искове.

Претендира присъждане на разноски.

Ответникът „КолПойнт Ню Юръп” ЕАД в срока по чл. 131 ГПК е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове, като твърди уволнението да е законосъобразно извършено. Поддържа, че трудовото правоотношение не е прекратено с изтичането на предизвестието от 17.01.2023г., като излага доводи за недопустимост на иска за отмяна на Заповед № 3687/13.02.2023г., издадена на основание чл. 120 КТ, тъй като законосъобразността и представлява преюдициален въпрос по предявения иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за отмяна на уволнението. Твърди да е налице реално закриване на част от предприятието – ищецът не се е представила задоволително на проведеното интервю за заемане на длъжност с португалски език в друг проект, нито е приела предложението за заемане на позиция с английски език, което е наложило преназначаването и на длъжността „телеагент” в проект/звено “Shread team”. Не оспорва обстоятелството, че към датата на изтичане на предизвестието на 18.03.2023г., ищецът е майка на дете до 3-годишна възраст, поради което е изготвено ново предизвестие с изх. № 35807/13.02.2023г., изтичането на което да бъде след датата на ползваната от 2 ищеца закрила. Последното е връчено на С. Д. на 13.02.2023г. заедно със Заповед №3687/13.02.2023г. за изпълнение на длъжността „телеагент”, в проект/звено “Shread team”, при отказ, в присъствието на двама свидетели.

Поддържа, че служителят е изпълнила частично връчената на 14.02.2023г.

Заповед № 3695/14.02.2023г. – предала е оборудването, но не се е явила на работа на 15.02.2023г., в 09:30 ч. в офиса на работодателя, находящ се в гр.София, ул. „Алабин” № 1, сграда “Telus Tower”, което е наложило дисциплинарното уволнение. Твърди се, че Инспекцията на труда с писмо с изх. №23007187/06.02.2023г., съответно с последващо писмо с изх.

№23015632/14.03.2023г. не е дала предварително разрешение за прекратяване на правоотношението, но преди връчването на 13.04.2023г. на Заповед № 12404/12.04.2023г. С. Д. изрично е отбелязала в попълнената от нея декларация по чл. 333 КТ, че не се ползва от закрила като майка на дете, ненавършило 3-годишна възраст, с посочване на датата на раждане на детето – 10.04.2020г. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира присъждане на разноски.

Съдът, съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ в тежест на ищеца е да докаже съществувало между страните трудово правоотношение. В тежест на ответника е да докаже, че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение /изтичане срока на предизвестието, респективно връчване на уволнителната заповед/ е налице реално закриване на част от предприятието, касаещо заеманата от ищеца длъжност, съответно състоянието на производствена необходимост, наложило възлагането на служителя временно да изпълнява друга работа, факта на нарушението на трудовата дисциплина, изслушването и/или приемането на обяснения от ищеца относно посоченото в заповедта нарушение, наличието на заповед с изискуемото по чл.195 КТ съдържание, спазването на сроковете за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 194 ГПК, съобразяване на наложеното наказание с критериите по чл.

189 ГПК, както и спазване на чл. 333 КТ.

Не се спори, поради което с доклада по делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че между страните е съществувало трудово правоотношение по Трудов договор № А23169/28.05.2021 г. и допълнително споразумение към него от същата дата, по силата на което ищецът С. Д. Д. е изпълнявала длъжността „агент преглеждане на съдържание“ при ответника „КолПойнт Ню Юръп” ЕАД.

Не се спори по делото, а и от представеното на лист 29 и лист 106 по делото предизвестие № 35649/17.01.2023 г. се установява, че работодателят е отправил до ищцата двумесечно предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 1 КТ /закриване на част от предприятието/, като съгласно разписката под предизвестието, същата го е получила на 17.01.2023 г. За пълнота на изложението, следва да се спомене и че видно от представения на листове 13-19 по делото Трудов 3 договор № А-23169/28.05.2021 г., в чл. 14 от същия е уговорено, че срокът на предизвестие при прекратяване на договор е в размер на 2 месеца. Съгласно чл. 326, ал. 4 КТ срокът на предизвестието започва да тече от следващия ден на получаването му, от което следва, че срокът е започнал да тече на 18.01.2023 г. и е следвало да изтече на 18.03.2023 г.

Видно от находящата се на лист 107 от делото декларация от 17.01.2023 г., ищцата е декларирала че се ползва от закрила по чл. 333, ал. 1 КТ като майка на дете до 3 години – родено на 10.04.2020 г.

Видно от находящото се на лист 111 от делото писмо изх. № 23007187/06.02.2023 г. на Дирекция „Инспекция по труда“ София – гр. София, по направеното от ответника искане не е дадено предварително разрешение съгласно чл. 333, ал. 1, т. 1 КТ за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 1 КТ.

Не се спори по делото, а и от представеното на лист 116 по делото Предизвестие № 35807/13.02.2023 г. се установява, че в срока на първоначалното предизвестие работодателят е отправил до ищцата двумесечно предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 1 КТ /закриване на част от предприятието/, като същата го е получила на 13.02.2023 г. при отказ. Това обстоятелство не се оспорва от ищцата и същата изрично го е признала в обстоятелствената част на подадената искова молба.

Съгласно разпоредбата на чл. 344, ал. 2 КТ, работодателят може по свой почин да отмени заповедта за уволнение до предявяването на иск от работника или служителя пред съда. Настоящият състав е категоричен, че в правомощията на работодателят е и да измени същата, а именно – да увеличи срока на предизвестието, доколкото това е в интерес на работника/служителя.

В случая не се твърди и не се установява по делото ищцата да има интерес от прекратяване на трудовото правоотношение с изтичане на първоначално предоставения срок на предизвестие (напр. да е започнала работа при друг работодател на 19.03.2023.) Даже напротив – търси се обезщетение за оставяне без работа за периода от 19.03.2023 г. до 04.06.2023 г.

От съвкупния анализ, систематичното и логическото тълкуване на двете предизвестия се установява, че същите касаят прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца на едно и също основание - чл. 328, ал. 1, т. 2, предл.

1 КТ, а именно закриване на част от предприятието. Логично и безпротиворечиво, второто предизвестие единствено изменя първото като продължава неговия срок. Следователно на 13.02.2023 г. с достигане до ищеца н а Предизвестие № 35807/13.02.2023 г., даденият с първоначалното предизвестие двумесечен срок е бил продължен. Доколкото продължаването на срока е станало преди изтичане на първоначално дадения такъв, не е необходимо съгласие на работника за оттеглянето. Тук не може да намери приложение нормата на чл. 326, ал. 4 КТ, която предвижда съгласие на работодателя, когато предизвестието се оттегля от работника или служителя до срока на изтичането му. Това е така, тъй като, както беше посочено погоре, продължаването на предизвестието от работодателя е действие в интерес 4 на работника, защото се запазва трудовото правоотношение за по-дълъг период. Затова не е необходимо съгласие на работника за изменението му от страна на работодателя. Съгласно чл. 326, ал. 4 КТ срокът на предизвестието започва да тече от следващия ден на получаването му, от което следва, че срокът е започнал да тече на 14.02.2023 г. и е следвало да изтече на 14.04.2023 г.

Видно от находящото се на лист 124 от делото писмо изх. № 23015632/14.03.2023 г. на Дирекция „Инспекция по труда“ София – гр. София, по направеното от ответника искане не е дадено предварително разрешение съгласно чл. 333, ал. 1, т. 1 КТ за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 1 КТ.