Решение № 548 от 28.03.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 548 гр. Пловдив, 28.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Зорница Н. Тухчиева - Вангелова при участието на секретаря Таня Д. Стоилова като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева - Вангелова Административно наказателно дело № 20235330201404 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш серия К, № 4865452, издаден от ОД на МВР - Пловдив, с който на Е. А. Г., на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал.

1, т. 4 ЗДвП е наложена глоба в размер на 400,00 /четиристотин/ лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

С въззивната жалба се излагат конкретни съображения за незаконосъобразност на електронния фиш, като се моли за неговата отмяна.

Не се претендират разноски.

Въззиваемата страна ангажира писмено становище по допустимостта и основателността на жалбата, като моли същата да бъде оставена без уважение, а обжалваният електронен фиш да бъде потвърден като правилно и законосъобразно постановен.

Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

1

Относно спазването на срока за обжалване настоящият състав отчита, че видно от полученото от въззиваемата страна писмо вх.№ 25834 /17.03.2023 г. по описа на Районен съд Пловдив /л. 9/ и към датата на съдебното заседание същата не разполага с разписка за надлежно връчване на ЕФ.

Съгласно регламента на чл. 59, ал. 2 ЗАНН, актовете по чл. 58д подлежат на обжалване в 14-дневен срок от „връчването“ им, а не от узнаването им. Посоченото законово разрешение е изцяло логично и разбираемо, доколкото жалбоподателят би могъл успешно да упражни правото си на жалба и защита, само ако разполага с текста на обжалвания санкционен акт, като този ефект е непостижим, ако нарушителят е запознат само с номера на акта и размера на наложената санкция, но не и с неговото съдържание, от което именно би могъл да черпи аргументи за евентуално допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. В тази връзка няма как да бъдат взети предвид доводите на въззиваемата страна, че жалбоподателката е била запозната със съдържанието на обжалвания ЕФ още на 10.05.2021 г., когато била попълнила и депозирала декларация по чл. 188 ЗДвП.

Във връзка с гореизложеното следва да се съобрази трайната съдебна практика, според която при преценка за срочност на жалбата:

- в тежест на административно наказващия орган е да установи при условията на пълно и главно доказване редовно връчване на подлежащия на обжалване акт, като от датата на надлежното му получаване, а не „узнаване“ от наказания субект започва да тече срока за упражняване правото на жалба;

- при доказано от въззиваемата страна редовно връчване, в тежест на жалбоподателя е да установи спазване на установения в закона преклузивен срок за обжалване на съответния акт.

В конкретния случай, при липса на представени по преписката доказателства от въззиваемата страна за редовно връчване на ЕФ, срокът за обжалване на същия изобщо не е започнал да тече, респективно жалбата не е просрочена и подлежи на разглеждане по същество.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Съображенията в тази насока са следните:

Електронният фиш е издаден за това, че на 01.03.2021 г., в 17:05 часа, 2 в гр. Пловдив, бул. „Цариградско шосе“, пътен възел Скобелева майка, посока Запад, при максимална разрешена скорост за движение в населено място - 50 км/ч и при отчетен толеранс в полза на водача от минус 3 км/час, МПС – лек автомобил „ПЕЖО 306“ с рег. № *** се движело с установена наказуема скорост 83 км/ч. и наказуемо превишение 33 км/час.

Собственик на когото е регистриран автомобилът е Е. А. Г..

Нарушението е заснето с автоматизирано техническо средство CORDON-M2 MD 1196.

Изложената в ЕФ фактическа обстановка се доказва по безспорен и категоричен начин от:

- приложеното по административната преписка статично изображение, което съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. е годно доказателствено средство за обстоятелствата свързани с упражнения с АТСС видеоконтрол. В тази връзка само за пълнота на изложението, следва да се посочи, че в случая нарушението е заснето с техническо средство CORDONM2 № MD 1196. Видно от удостоверението за одобрен тип тази камера работи с радар, с вградено и автоматично разпознаване на номера на МПС. От изложеното е видно, че за разлика от техническите средства тип TFR-1M, при които все пак е налице човешки фактор при разпознаване на номера на МПС, при процесното АТСС процесът е изцяло автоматизиран и са изключени всякакви съмнения относно достоверността на разпознаването. Освен това е налице и пълно съвпадение между посочения в ЕФ автомобил и този, който се забелязва на статичното изображение.

- приложената по делото справка за регистрация на МПС, от която е видно, че именно жалбоподателката е регистриран собственик на процесното МПС.

В аспект на горното изцяло несподелими са възраженията на жалбоподателката, релевирани с въззивната жалба в насока липсата на доказателства установяващи извършването на вмененото й във вина административно нарушение, включително липсата на снимков материал. По преписката е приложено статично изображение на гърба на което се съдържа в пълнота информация за разпознат номер на МПС, време и място на извършване на нарушението, индивидуализиращи белези на АТСС.

Във връзка с пасивната легитимация на жалбоподателя следва изрично 3 да се посочи, че в чл. 189, ал. 4 и 5 ЗДвП е въведена презумптивна отговорност за собственика на МПС, който в общия случай следва да понесе отговорност за извършеното с притежаваното от него МПС нарушение на режима на скоростта. В този смисъл липсва изискване от заснетото с АТСС статично изображение или от видеоклипа да се установява действителния водач. Така - Решение № 1986/27.10.2021г. на Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав по а.н.д. № 1750 по описа на съда за 2021 година, Решение № 1988/27.10.2021г. на Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав, к.а.н.д. № 1969 по описа на съда за 2021 година, Решение № 1834 от 13.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1652 / 2021 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив, и др.

Собственикът може да снеме отговорността от себе си по реда на чл.

189, ал.5 ЗДвП като подаде декларация и посочи кое е действителното лице, което е управлявало МПС, с прилагане на неговото СУМПС. В този случай издадения на собственика електронен фиш се анулира, като се издава нов на посоченото лице. В обратния случай отговорността следва да се понесе от собственика, точно какъвто е и процесния случай. Нещо повече – както вече беше отбелязано, от жалбоподателката на 10.05.2021 г. е била съставена и депозирана декларация по чл. 188 ЗДвП, видно от която на посочените в ЕФ дата и час, процесният лек автомобил е бил управляван именно от нея.

Правилно е приложен и чл. 16, ал. 5 от Наредба № 8121з-532/ 12.05.2015г., като при определяне на установената наказуема скорост е приспаднат толеранс от - 3 км/час. В този смисъл следва да се съобрази, че съгласно представения по делото протокол за последваща проверка, допустимата грешка при отчитане на измерена скорост при пътни условия при скорост до 100 км/час е +/- 3 км/час. Именно този толеранс е отбелязан като приложен.

Законосъобразни са и математическите изчисления при приспадане на толеранса. В статичното изображение е отбелязана измерена скорост 86 км/ час. След приспадане на толеранса от 3 км/час се получава 83 км/час, която е и наказуемата скорост в ЕФ.

Съгласно легалната дефиниция за АТСС, дадена в параграф 65 от ДР на ЗДвП, "Автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол, 4 работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.

Тоест налице са два отделни вида АТСС: 1) стационарни; и 2) мобилни.

Мобилните АТСС от своя страна също биват два подвида: 2.1) мобилниприкрепени към превозно средство и 2.2) мобилни-временно разположени на участък от пътя.

В случая от приложеното писмо за удостоверение за одобрен тип е видно, че ЕФ е издаден при използване на втория вид мобилно АТСС /преносими, временно разположени на участък от пътя, по-известни като триножници/, което е стриктно в изпълнение на законовите норми.

Налице са всички кумулативно предвидени в Наредба № 8121з-532/ 12.05.2015г. в редакцията към датата на извършване на нарушението /след изм. и доп. с ДВ.бр.6 от 16.01.2018 г./ изисквания за законосъобразност на използването на стационарно техническо средство за видеоконтрол:

- нарушението е установено с автоматизирано техническо средство

CORDON-M2 MD 1196, представляващо преносима система за видеоконтрол /триножник/, което се установява от изричното отбелязване в този смисъл в Протокол от проверка № 4-С-ИСИС/12.02.2021г.;

- техническото средство е от одобрен тип, което е видно от приложеното по делото писмо за Удостоверение за одобрен тип средство за измерване;

- техническото средство е вписано в регистъра на българския институт по метрология под номер В-46, видно от приложеното по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване;

- техническото средство е преминало през надлежна метрологична проверка, което се установява от приетия като доказателство по делото Протокол от проверка № 4-С-ИСИС/12.02.2021г.;

5

- приложена е снимка на техническото средство, от която е видно временното му разполагане на участък от пътя.

- надлежно съставен и попълнен е протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., който съдържа всички необходими реквизити.

- в протокола по чл. 10 от Наредбата изрично е направена отметка, че техническото средство е разположено, настроено и използвано съгласно нормативните и техническите изисквания, с отбелязване на имената и подпис на служителя удостоверил това обстоятелство, което е доказателство за спазване на изискванията на чл. 6 от Наредбата.

За пълнота на изложението следва да се отбележи, че към датата на извършване на нарушението, след предприетите нарочни законодателни изменения (ДВ. бр.6 от 16.01.2018г. ), вече е отпаднало изискването мястото на контрол да се обозначава със знак Е24 и в средствата за масова информация, поради което същите не представляват изискване за законосъобразно използване на АТСС.

Отново за пълнота на изложението следва да се посочи, че действително в протокола по чл. 10 от Наредбата липсва отбелязване на първо и последно статично изображение.

Доколкото обаче в протокола надлежно са посочени вид и номер на използваното АТСС, дата на използване, контролиран участък, час и минута на начало на работа и час и минута на край на работа, съдът намира че пропуска да се посочат номера на първо и последно статично изображение не е съществен, доколкото връзката между конкретното използване на АТСС и съставения протокол по чл. 10 успешно и несъмнено се установява от останалите негови реквизити.

Все в тази връзка следва да се съобрази, че според протокола по чл. 10 от Наредбата АТСС е използвано във времевия диапазон от 09,20 часа до 20,20 часа на 01.03.2021 г., а процесното нарушение е установено на 01.03.2021 г. в 17,05 часа, тоест в рамките на посочения времеви отрязък на използване на АТСС и то на същото място посочено в Протокола, поради което по делото не възниква абсолютно никакво съмнение, че нарушението е установено именно по време на използването на АТСС, за което е съставен приложения по делото протокол. В този смисъл - Решение № 1941 от 22.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1642 / 2021 г. на XXII състав на 6