Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1252 от 21.06.2021, Административен съд - Пловдив

Съд
Административен съд - Пловдив
Дело
Административно дело 1095/2021
Вид
Решение № 1252
Подписан
21.06.2021
В сила
14.07.2021
Състав
СВЕТЛАНА БОЙКОВА МЕТОДИЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.203 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.203, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.204, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.205 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.21 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.36, ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.38 · Закон за адвокатурата
  • чл.38, ал.1, т.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.59 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.174 · Закон за движението по пътищата
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.10, ал.1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.10, ал.3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.1, ал.1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.1, ал.2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.5 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.9 · Правилник за устройството и дейността на Министерството на вътрешните работи

РЕШЕНИЕ

№1252 гр. Пловдив, 21.06.2021 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХXІХ състав, в открито заседание на девети юни, през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Методиева при секретаря Ваня

Петкова и с участието на прокурор при ОП

- Пловдив Иляна Джубелиева, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 1095 по описа на съда за 2021 година, з да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл.203 и сл. от АПК, във връзка с чл.1, ал.2 от ЗОДОВ.

Образувано е по искова молба от А.К.Б. с ЕГН ********** ***, депозирана чрез пълномощника му адв.А.Б., срещу ответника

ОД на МВР - гр. Пловдив. С исковата молба е предявена претенция за осъждане на ответната страна да заплати на ищеца имуществени вреди, претърпени от него в резултат на отмененото незаконосъобразно Наказателно постановление № 18-1030-000023 от 16.01.2018 г., издадено от Началник група при Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Пловдив срещу ищеца, представляващи сторените в хода на съдебното обжалване на наказателното постановление по АНД № 4253/2018 г. по описа на Пловдивски районен съд, 23 наказателен състав и по КАНД № 2765/2018 г. по описа на Административен съд Пловдив разноски за заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на общо 500 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 12.03.2019 г. до окончателното изплащане на сумата. Претендират се и направените в хода на настоящото производство разноски, както и присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА.

В съдебно заседание ищецът се представлява от адв.Б., който моли да се уважи исковата претенция, като доказана по основание и размер, за което излага подробни съображения, като поддържа искането за присъждане на разноски.

Ответникът по иска ОД на МВР - Пловдив, редовно призован, не е изпратил представител в съдебно заседание. Постъпил е писмен отговор по исковата молба от упълномощен главен юрисконсулт при ответната страна Пенкова с изложено становище относно недопустимост на исковата претенция, както и доводи за неоснователност и недоказаност на същата. Искът се оспорва по основание и по размер, направено е възражение за наличие на основанията по чл.5 от ЗОДОВ, като се прави и искане за присъждане на по-малко обезщетение и за намаляване на адвокатското възнаграждение по настоящото дело под предвидения, или до предвидения в Наредба № 1/2004 г. размер на адвокатските възнаграждения. Претендира се юрисконсултско възнаграждение и разноски по производството.

Задължително участващият по реда на чл.10, ал.1 от ЗОДОВ прокурор Джубелиева счита, че исковата претенция следва да бъде уважена.

Пловдивският административен съд, на първо място, намира, че искът е допустим. С оглед на съдържанието на исковата претенция, се касае до иск с правно основание по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, доколкото е заявено искане за присъждане от съда на обезщетение за имуществени вреди, за които се твърди да са настъпили в резултат от незаконосъобразен акт на държавен орган при изпълнение на административна дейност. В тази насока следва да се има предвид, че съгласно Тълкувателно постановление № 2/2015 г. от 19 май 2015 год. по тълкувателно дело № 2 по описа за 2014 г. на ВКС, Общото събрание на Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, наказателното постановление, като резултат от упражнената дейност по административно наказване, също представлява по естеството си правораздавателен акт, който не се издава по реда на АПК и не носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 АПК, но въпреки това основният вид на дейността по налагане на административно наказание и на извършените действия или бездействия във връзка с административното наказване не дава основание разпоредбата на чл.1, ал.1 ЗОДОВ да се тълкува ограничително като приложното й поле да се ограничи до административните актове, издавани по реда на АПК, а незаконосъобразните наказателни постановления, с оглед на правораздавателния им характер, да бъдат изключени от предметния обхват на закона. В същото ТП е посочено и че за квалифициране на иска като такъв по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ определяща е не правната природа на отменения акт, а основният характер на дейността на органа, негов издател.

Независимо, че наказателното постановление не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 АПК, определящо за квалификацията на иска за вреди по чл.1, ал.1 ЗОДОВ, е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява властнически акт и въпреки че поражда наказателно - правни последици, е правен резултат от санкционираща административна дейност. Заключено е, че неговото издаване е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административно - наказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност.

Тъй като законодателят към момента на провеждане производството по обжалване на наказателното постановление не е бил предвидил все още ред за присъждане на разноски в производствата по ЗАНН пред Районния съд, нито пред Административния съд в хода на касационното производство, като разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН е приета с ДВ., бр.94/29.11.2019 г., то доколкото искът по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е за обезщетение за вреди, настъпили вследствие незаконосъобразно издадено наказателно постановление, то и исканията за обезщетяване на направени разноски в производството по обжалване, направени преди настъпилото изменение, подлежат на разглеждане именно по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Този ред е допълнен и от разпоредбата на чл.203, ал.1 от АПК, като съгласно чл.204, ал.1 от АПК, за допустимостта на иска е необходимо да е налице предхождаща отмяна на административния акт по съответния ред. В случая исковата претенцията е основана именно на отмяна на наказателно постановление по предвидения за това съдебен ред по ЗАНН.

Както се каза вече, разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН е приета след провеждане на производството по обжалване на наказателното постановление, поради което и в хода на същото не е имало процесуална възможност ищецът да иска присъждане на направените разноски, понеже последното съдебно заседание по делото на РС - Пловдив, в което е даден ход на производството по същество, видно от приложеното АНД № 8240/2018 г., е било проведено на 14.02.2019 г., когато все още не е било налице изменението на разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, обнародвано с ДВ бр.94/29.11.2019 г. и в сила три дни след обнародването му, даващо вече възможност на страните в производствата по обжалване на наказателни постановления да правят искания за присъждане на разноски. Затова е допустима тази искова претенция за вреди, произтичащи от размера на заплатено адвокатско възнаграждение в производството по отмяна на наказателно постановление.

Искът е предявен от надлежна страна, предвидена сред лицата, които могат да търсят обезщетение в разпоредбата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, респ. чл.203 от АПК.

Същият е предявен и против надлежен ответник, доколкото по смисъла на чл.205 от АПК искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт са причинени вредите. В случая, издател на посоченото наказателното постановление, от чиято незаконосъобразност се твърди да са произтекли вреди за ищеца е Началник група в Сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на МВР - Пловдив. Последната е юридическо лице, съгласно чл.37, ал.2 от ЗМВР, поради което и доколкото издателят на отмененото наказателното постановление е част от административната структура на това юридическо лице /по арг. на чл.9 ПУДМВР/, правилно искът е насочен именно срещу Областна дирекция на МВР Пловдив.

По същество исковата претенция се явява основателна.

От приетите и приложени по делото доказателства се установява от фактическа страна, че срещу ищеца Б. е било издадено Наказателно постановление № 18-1030-000023 от 16.01.2018 г., с което на същия са били наложени административни наказания глоба от 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца по чл.174 от ЗДвП. Наказателното постановление е било обжалвано от ищеца Б. по реда на чл.59 от ЗАНН, като по жалбата, депозирана чрез негов пълномощник адв.Б., било образувано адм. дело № 4253/2018 г. По това дело бил представен заедно с пълномощното и договор за правна защита и съдействие от 14.06.2018 г., сключен между ищеца Б. и адв.Б., по който било заплатено възнаграждение за адвокат от 300 лева. Адвокат Б., като пълномощник на ищеца, участвал в съдебното заседание по АНД № 4253/2018 г., по което дело било постановено решение № 1309/23.07.2018 г. за потвърждаване на наказателното постановление. Решението на РС Пловдив било обжалвано пред Административен съд Пловдив от ищеца, като по касационната жалба, депозирана отново чрез пълномощник адв.Б. било образувано КАНД № 2765/2018 г. По това дело, ведно с пълномощно за адв.Б. бил представен и договор за правна защита и съдействие от 08.08.2018 г., по който било уговорено и заплатено възнаграждение за адвокат от 200 лева. С решение № 2692/14.12.2018 г.

Административен съд Пловдив отменил решението на РС Пловдив по АНД № 4253/2018 г. и върнал делото за ново разглеждане от друг състав на РС Пловдив. По повод на последното било образувано АНД № 8240/2018 г. по описа на РС Пловдив, 24 н.с., по което с Решение № 332/20.02.2019 г. наказателното постановление било отменено изцяло. Решението на РС Пловдив не било обжалвано и влязло в законна сила на 12.03.2019 г.

Съгласно Тълкувателно решение № 6/2013 г. на ВКС ОСГТК, когато възнаграждението за адвокат е заплатено в брой, то с оглед доказване на плащането, този факт следва да бъде отразен в договор за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото и в този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение. В случая, от приложените по АНД № 4253/2018 г. и КАНД № 2765/2018 г. в оригинал договори за правна защита и съдействие към пълномощните от 14.06.2018 г. и съответно 08.08.2018 г. е видно, че е било договорено и платено в брой възнаграждение от 300 лева при подписването на първия от договорите и съответно възнаграждение от 200 лева по втория от договорите, а договорите са подписани от двете страни. В тази насока и според съда, въпросните два договора за правна защита и съдействие, което не са оспорени от ответника, са годни да удостоверят извършения от страна на ищеца разход за адвокатска защита в производството пред ПРС и пред Административен съд Пловдив по обжалване на отмененото впоследствие наказателното постановление. Затова и разход в претендиран размер от 500 лева /300 лева + 200 лева/, като направен от ищеца Б., е доказан.

За да възникне правото на иск за обезщетение по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е необходимо да са налице няколко кумулативно определени предпоставки, а именно: да има причинена вреда - имуществена или неимуществена; да съществува незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината; незаконосъобразният акт, действието или бездействието да са при или по повод изпълнението на административна дейност; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и настъпилата вреда. При липсата, на който и да е от елементите на посочения фактически състав, не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

В конкретния случай, както се посочи, е установена по делото наличната отмяна на издаден при изпълнение на особена по своя характер административна дейност, каквато е административно-наказателната дейност, акт – наказателно постановление, като незаконосъобразен. В развилото се пред Районния съд по АНД № 4253/2018 г. и КАНД № 2765/2018 г. производство по обжалване на наказателното постановление се установява ищецът да е направил имуществен по своя характер разход, като е заплатил адвокатски хонорар на упълномощения и представлявал го в производството адвокат. Така направеният разход се явява имуществена вреда за ищеца, която, освен това, е в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен акт – наказателно постановление – и е непосредствена последица от него, доколкото ищецът не би търсил и заплащал адвокатска защита, ако срещу него не бе издадено незаконосъобразното наказателно постановление. В тази насока следва да се има предвид и изричното разрешение, дадено в задължителното за съдилищата ТР 1/2017 г. на ВАС, според което адвокатската защита е конституционно гарантирана в КРБ и законово регламентирана в ЗА и в чиито мотиви е отхвърлено като абсурдно с конкретно изложени доводи твърдението, че направеният разход за адвокатски хонорар в посочените производства, не се явява имуществена вреда за ищеца, тъй като е платен само по силата на свободното договаряне между страните. Съгласно последно посоченото ТР 1/2017 г. на ВАС, при предявени пред административните съдилища искове по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл.4 от ЗОДОВ. В тази насока и възраженията на ответната страна относно това, че защитата в съдебното производство по ЗАНН не е задължителна, поради което и не може да се установи пряка и непосредствена връзка между направения разход, който да се отчете като имуществена щета за ищеца и отмяната на наказателното постановление, не могат да се счетат за основателни, като се има предвид и изричното разрешение, дадено в задължителното за съдилищата ТР 1/2017 г. на ВАС.