Решение № 6242 от 17.10.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6242 гр. С., 17.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Любомир Луканов

Членове:

Клаудия Р. Митова

Цветомила Данова при участието на секретаря Стефка Ив. Александрова като разгледа докладваното от Клаудия Р. Митова Въззивно гражданско дело № 20251100507177 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258-273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на А. Д. П. срещу Решение № 5139/24.03.2025 г. по гр.д. № 64656/2023 г. по описа на Софийски районен съд (СРС) в частта на определения режим на лични отношения на бащата С. Н. К. с детето С.С.К., родено на ******** г., в частта, в която е отхвърлена претенцията за заплащане на издръжка от бащата на малолетната С. за разликата над присъдените 500 лева месечно до пълния предявен размер от 1 500 лева месечно и в частта, в която е отхвърлена претенцията за заплащане на издръжка за минало време за периода 08.01.2023 г. – 07.01.2024 г. за разликата над присъдения размер от 4 200 лева до пълния предявен размер от 18 000 лева. Излагат се оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение в обжалваните части, необоснованост на същото и постановяването му при допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон. Отправено е искане за отмяна на решението в атакуваните части и постановяване на друго, с което да се определи режим на лични контакти на бащата с детето С. съгласно направените искания от С. Н. К. с исковата молба и от въззивника с писмения отговор, както и за определяне на месечна издръжка на детето след депозиране на исковата молба и за една година назад в пълния предявен размер.

Претендира присъждане на сторените разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна С. Н. К. е подал отговор, с който 1 оспорва въззивната жалба като неоснователна по подробно изложени съображения.

Претендира присъждане на разноски.

Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл.259, ал.1 ГПК от страна, притежаваща правен интерес от обжалването, и е насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден и допустим съдебен акт.

Софийски градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи по делото, приема за установено следното:

С Решение № 5139/24.03.2025 г. по гр.д. № 64656/2023 г. по описа на СРС е предоставено, на основание чл.127, ал.2 СК, упражняването на родителските права по отношение на детето С.С.К. на майката А. Д. П., при която е постановено то да живее, определен е режим на лични отношения на бащата С. Н. К. с малолетната С. (всяка четна седмица от годината (2, 4, 6, 8 и т. н.), с преспиване от 19.00 часа в петък до 16.00 часа в неделя, като този режим се осъществява в рамките на учебната година, но не касае официалните празници и пролетните, летните и коледните ваканции на децата; 30 дни през лятото, които не съвпадат с платения годишен отпуск на майката, разделени на два пъти по 15дни с преспиване, като майката има задължение да посочи дните на платения си годишен отпуск до 31.05; всяка нечетна година за Коледните празници, считано от 18.00 часа на 23 декември до 18 часа на 26 декември, както и за неработните дни по случай 3 март, 6 май и 6 септември; по време на пролетната ваканция, когато тя не съвпада с Великденските празници (в случай, че пролетната ваканция включва дните, определени за Великденски празници през съответната година, прилага се режима относно тези празници); за първата половина на тази ваканция през четни години, а през нечетни - за втората половина; всяка четна година за неработните дни по случай 22 септември, за Новогодишните празници, считано от 18 часа на 30 декември до 18 часа на 1 януари на следващата нечетна година, както и за Великденските празници, от 10 часа на Разпети петък до 18 часа на Светлия понеделник; ежегодно за два часа на рождения ден на детето, в случай, че 06.03. не попада в определения му режим на контакти, както и за рождения ден на бащата от 18 часа на 03 април до 20 часа на същия ден). Със съдебното решение, на основание чл.143, ал.2 СК, С. Н.

К. е осъден да заплаща на дъщеря си С., действаща чрез нейната майка и законен представител А. Д. П., месечна издръжка в размер на 500 лева, считано от 08.01.2024 г. до настъпване на законово основание за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва при забава за всяка вноска до окончателното изплащане на издръжката и претенцията е отхвърлена до пълния предявен размер от 1500 лева. С първоинстанционното решение бащата е осъден, на основание чл.149 СК, да заплати на дъщеря си С., действаща чрез нейната майка и законен представител А. Д. П., месечна издръжка в размер на 4 200 лева за периода от 08.01.2023г. до 07.01.2023г. ведно със законната лихва при забава за всяка вноска до окончателното изплащане на издръжката и искът е отхвърлен за горницата над присъдения размер до пълния предявен размер от 18 000 лева. С. Н. К. е осъден да заплати по сметка на СРС държавна такса в размер на 888 лева и е допуснато предварително изпълнение на решението в частта за издръжката.

2

Не е спорно и от приетото от първоинстанционния съд удостоверение за раждане от 14.03.2017 г., издадено от Столична община – район „Красно село“ се установява, че страните са родители на родената на ******** г. С.С.К..

При изслушването й по реда на чл.59, ал.6 СК от въззивния съд въззивникът А. Д. П. посочва, че понастоящем дъщеря й С. отказва да прекарва дълго време с баща си. Намира предложения от назначеното от въззивния съд вещо лице примерен режим на лични отношения на бащата с детето за адекватен на нуждите на малолетната, тъй като ще способства С. да допусне и този родител до сърцето си и помежду им да бъде изградена по – добра връзка. Счита, че първоначално малолетната следва да прекарва празниците в дома й, тъй като била много разстроена от необходимостта за Великден да отиде при баща си.

Заявява, че стимулира контактите между дъщеря й и нейния баща, а резервираността на детето към него отдава на начина, по който той контактува с него. Изразява притеснение за евентуално наличие на неосъзнат интерес на бащата към малолетната. Споделя впечатления, че С. се чувства добре в компанията на другите две деца на С. Н. К.. Твърди, че само училищната такса на детето възлиза на 1 600 лева месечно. През втората година от обучението на детето бащата се възпротивил срещу избраното от нея училище, но не предприел действия да го запише в друго.

При изслушването по реда на чл.59, ал.6 СК от въззивния съд въззиваемият К. посочва, че работното му време е в интервала 10:00 часа – 18:30 часа всеки делничен ден.

Намира предложения от вещото лице примерен режим за подходящ за начало на контактите с дъщеря му С. и категорично заявява желанието си да участва в нейния живот, включително като се включва в делничния й график със завеждането й до училище. Споделя, че след постановяване на привременните мерки от първоинстанционния съд настъпила промяна в отношението на детето към него, то се отдръпнало и понастоящем дори не се ръкувало с него при срещите помежду им. Известно му е, че детето учи в частно училище, макар той да е предложил други варианти. Информация за образованието на детето не полочвал и нямал контакт с учебното заведение, където С. се обучава. Намира за подходящ размера на издръжката, определен с първоинстанционното решение. Категоричен е, че опасенията на майката не почиват на реални събития.

В проведеното на основание чл.21, т.15 вр. чл.15, ал.6 ЗЗДет за нуждите на въззивното производство социално проучване от АСП, Д „СП“ – Красно село, констатациите от което са отразени в социални доклади от 12.09.2025 г. и от 29.09.2025 г., е установено, че основните грижи за детето С. се полагат от неговата майка, която адекватно задоволява неговите здравни, образователни и емоционални нужди. Тя разчита на подкрепата на своя партньор, с когото подрастващата има добра връзка. Бащата заплаща определената по привременните мерки издръжка и се среща с детето предимно в петък. По време на социалното проучване майката споделя впечатления, че детето желае да прекарва време с баща си, но не иска да нощува в дома му, поради изискващото поведение на този родител и липсата на разбиращ подход към нуждите на малолетната. Детето няма здравословни проблеми, а личният й лекар не отчита притеснителни индикации в поведението и 3 емоционалното му съС.ие. През учебната 2025/2026 г. С. е ученик във втори клас на Частно основно училище (ЧОУ) „Света С.“, социализирана е, има изграден приятелски кръг, старателна и активна е в учебния процес. Социалното проучване е неправило извод за наличие на привързаност на детето към майката. Пред социален работник подрастващата споделя, че с баща си се вижда в петък и по – рядко в събота, не преспива в дома му, тъй като се чувства най – добре при майка си. Въззиваемият споделя, че след раздялата му с въззивника последната не позволявала на детето да остава с него, в периода 13.02.2023 г. 10.11.2023 г. връзката му със С. била прекъсната, тъй като майката не отговаряла на телефонните му повиквания. В хода на първоинстанционното производство контактът с дъщеря му бил възстановен, но по време на последните им срещи детето демонстрирало по – студено и сдържано поведение. Заявява желание и готовност да полага грижи за дъщеря си и счита, че тя следва да остава в дома му с преспиване. В жилището на бащата се поддържа отлична хигиена и то разполага с обособена детска стая, обзаведена за нуждите на подрастващата.

Видно от договор за образователна услуга и храна от 19.05.2025 г., приет от въззивния съд като писмено доказателство по делото, се установява, че таксата за обучение и храна в ЧОУ „Света С.“ на детето С. за учебната 2025/2026 г. е в размер на 16 100 лева.

Въз основа на фактура от 30.09.2025 г. се доказва в производството, че за месец октомври 2025 г. за обучение по езда на детето майката е заплатила такса в размер на 700 лева. От представения фискален бон от 17.09.2025г. и разпечатка на хартиен носител на публикация на електронна страница на Столичен куклен театър се установява, че за участие на детето в куклено- театрална школа към театъра са заплатени 180 лева на месец.

Пред въззивния съд въззивникът е декларирала среден месечен доход в размер на 2 915 лева, а въззиваемият – 10 099 лева.

От изготвената за нуждите на въззивното производство съдебна психологична експертиза (СПЕ) се установява, че майката демонстрира висок родителски капацитет, стабилност, ангажираност, емпатия, способност да структурира ежедневието и адекватност на грижите. Тя е основана фигура на сигурност, доверие и авторитет за С.. Бащата има ресурс за позитивен контакт, но към момента липсва устойчив, предвидим модел на участие.

За детето бащината фигура заема периферно място, отчетено е наличие на ресурс за връзка, но и на липса на последователност и стабилно изграден модел на участие. Експертното изследване е направило извод, че и двамата родители притежават необходимите качества и ресурс за предоставяне на базисни, своевременни и адекватни родителски грижи на малолетната. Като рискови фактори са отчетени конфликта на лоялност при детето, засилената зависимост от майката като доминираща фигура на привързаност и периферното преживяване на бащата, редуцирано присъствие на същия, засилено от участието в живота на подрастващата на новия партньор на майката. При малолетната е наблюдаван интерес от структурирани, кратки и предвидими взаимодействия с бащата и е детерминиран риск за покачване на емоционалното напрежение при нея от насилствено разширяване на режима на лични контакти с бащата с включване на преспиване. Отправени са препоръки за въвеждане 4 на постепенен режим на контакт с по-чести и по-кратки срещи при уважаване на границите на детето, вместо насилствено въвеждане на преспивания. Наблюденията върху интеракциите на бащата с детето са дали основание експертът да отчете положителни елементи, изразяващи се в интерес и удоволствие от съвместни дейности, когато взаимодействието е структурирано и поставените от детето границите се зачитат.

Разпечатката съдържа 29 от 70 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f7c5dcaa-8130-4699-9a41-567232638ebc