Определение № 547 от 05.09.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 547 гр. София, 05.09.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Величка Борилова

Членове:

Зорница Гладилова

Мария Райкинска като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно търговско дело № 20231001000250 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.248, ал.1 ГПК и се развива по молба с вх.№ 16073/10.07.2023 г. на „Портал“ЕООД /н/, чрез адв.В. Д. от САК, с която е поискано изменение на постановеното по делото решение в частта му относно присъдените в полза на насрещната страна разноски в производството.

Поддържа се, че с постановеното въззивно решение съдът не се е произнесъл по направеното от настоящия молител възражение за прекомерност на претендираните разноски от ответника „Престън еко“ЕООД за адвокатско възнаграждение и присъдил същите в пълния им претендиран размер.

Твърди се присъдените разноски да надхвърлят съществено минимално определения размер в Наредба № 1/2004 г. за минималния размер на адвокатските възнаграждения и не бил съобразен със спецификата на производството по несъстоятелност, като за процесния казус приложима била разпоредбата на чл.9, ал.1, във вр. с чл.7, ал.1, т.4 от Наредба № 1/2004 г.

Поддържа се в о.с.з. въззиваемата страна да не е представлявана от адвокат и следователно присъденото за осъществяваната от него правна помощ следвало да бъде само за изготвяне на отговор по въззивна жалба, без процесуално представителство.

Отделно присъденото възнаграждение се явявало прекомерно и не съобразено с действителната фактическа и правна сложност на делото пред въззивната инстанция, в която не били навеждани нови доводи и твърдения, нито събирани нови доказателства.

По подробно изложение доводи в подкрепа па тези твърдения е поискано изменение на решението в частта му относно разноските, като присъдените в полза на насрещната страна в производството разноски за платено адвокатско възнаграждение бъдат намалени до размер на 400 лв. - минималния, според молителя, дължим се съобразно Наредба № 1/2004 г.

В отговора по молбата “Престън еко“ЕООД, чрез адв.О. от САК оспорва развитите в същата съображения и поддържа нейната неоснователност.

Останалите страни не са взели становище по молбата.

Софийският апелативен съд в решаващия състав, като съобрази доводите на страните в настоящето производство и прецени данните по делото, намира следното:

1

Молбата на „Портал“ЕООД /н/, е процесуално допустима, като депозирана в срока по чл.248, ал.1 ГПК - постъпила е в рамките на едномесечния срок от постановяване на въззивното решение, от надлежно процесуална легитимирана страна – въззиваемата страна в производството, направила изрично възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна като платено възнаграждение за осъществена правна защита и съдействие от процесуалния й представител, чрез нарочно упълномощения му адвокат.

Разгледана по същество молбата се явява неоснователна.

С постановеното Решение № 339/30.05.2023 г. настоящият съд е потвърдил Решение № 260000/03.01.2023 г., постановено по т.д.н. № 199/2020 г. по описа на СГС, в частта му, с която производството по посоченото дело е спряно на осн.чл.632, ал.5, във вр. с ал.1 ТЗ, като е присъдил разноски в полза на въззиваемата страна - „Престън еко“ЕООД в размер на 1 400 лв. за платено адвокатско възнаграждение на процесуалния му представител, съобразно представения списък за разноските и доказателствата към него.

Решаващият състав счита, че така определения размер на адвокатското възнаграждение не е прекомерно и съответства на фактическата и правна сложност на спора.

Развиващото се главно производство е такова по обжалване на постановено в производство по несъстоятелност решение по реда на чл.632, ал.5 ТЗ от един от кредиторите с прието вземане - „Портал“ЕООД, а разноските се присъдени в полза на участвалия в това производство друг кредитор с прието вземане - „Престън еко“ЕООД.

Установимо е от служебно извършената справка в ТР по партидата на несъстоятелния длъжник „Мусала Ив“ЕООД, ЕИК 131376927, че „Престън еко“ЕООД е кредитор с прието вземане в размер на 1 689 000 лв., представляващо остатък от главница по договор за заем.

Нормата, която урежда минималния размер на дължимите се адвокатски възнаграждения в производството по несъстоятелност, е тази на чл.7, ал.3 от Наредба № 1/2004 г.

Същата не урежда изрично настоящата хипотеза, доколкото не регламентира изрично какво би било дължимото се минимално адвокатско възнаграждение в производството по обжалване на решение, постановено по реда на чл.632, ал.5, във вр. с ал.1 ТЗ, но държейки сметка за спецификата на цялото производство по несъстоятелност, е уредила неизчерпателно възможните хипотези съответно на фазата, в която то се намира.

Както систематичното, така и логическото тълкуване на разпоредбата, според настоящата инстанция, предпоставя относима към казуса да се счете първата от уредените в нея хипотези, доколкото общо касае процесуалното представителство и съдействие в производството по несъстоятелност, като за останалите е безусловно ясно, че се отнасят за конкретни фази от производството - предявяване на вземания, участие в процедура по придобиване на имущество.

Следователно в случая дължимото се минимално възнаграждение на процесуалния представител на ответника по въззивната жалба, определено от Наредба № 1/2004 г. е в размер на 1 500 лв. - т.е. по-висок от присъдения в полза на „Престът еко“ЕООД.

По изложените съображения молбата на въззивника за изменение на постановеното решение в частта му относно разноските, се явява неоснователна.

Горният извод не може да се опровергае и от обстоятелството, че процесуалния представител на „Престън еко“ЕООД не се е явил лично в единственото проведено по делото пред въззивната инстанция открито съдебно заседание.

За същото адв.О. е представил нарочна молба, в която е посочил извинителна причина за неявяването си, без обаче да сее позовал на последната като основание за отлагане на делото, вкл. е взел становище по доказателствените искания на насрещната страна и е заявил, че той няма да ангажира такива.

Следователно в случая същият е осъществил процесуално представителство в полза на доверителя си пред въззивната инстанция, вкл. при спазване на строга процесуална дисциплина – неявяването му да не доведе до отлагане на делото, и правилото на чл.9, ал.1 от Наредба № 1/2004 г. е неприложимо.

2 състав,

Така мотивиран на посочените основания, Софийският апелативен съд, ТО, 5- и ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата с вх.№ 16073/10.07.2023 г. на „Портал“ЕООД /н/, чрез адв.В. Д. от САК, с която е поискано изменение на постановеното по настоящето дело решение №339/30.05.2023 г. в частта му относно присъдените в полза на насрещната страна разноски в производството.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБългария.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3