Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1193 от 09.04.2024, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 13543/2023
Вид
Решение № 1193
Подписан
09.04.2024
В сила
08.05.2024
Състав
Любомир Нинов

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.433,ал.1,т.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.439 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.110 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.116, б."в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл.58, т.1 · Закон за устройство на съдилищата
  • чл.18 · Закон за частните съдебни изпълнители
  • чл. 18,ал.1 · Закон за частните съдебни изпълнители

РЕШЕНИЕ

№ 1193 гр. Варна, 08.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Любомир Нинов при участието на секретаря Анелия Ц. Николова като разгледа докладваното от Любомир Нинов Гражданско дело № 20233110113543 по описа за 2023 година

Ищецът Й. П. твърди, че с изпълнителен лист, издаден възоснова на разпореждане №23907/14.06.2010г. на ВРС и заповед за изпълнение №5091/14.06.2010г., срещу неговия баща - Й. Б. П. ЕГН**********, е образувано изпълнително дело №20197110400447 на ЧСИ Д. П.а - Я., peг.

№711 с р-н на действие Окръжен съд Варна.

Баща му Й. Б. П., е починал на 02.09.2013г.

По издаден пак срещу бащата изпълнителен лист е било образувано изп.дело №20107110401752 на същия съдебен изпълнител, което е било прекратено. Вземането по изпълнителния лист е било цедирано от взискателя БНП П. Ф. ЕАД на ответника „К. и. и. БГ" на 15.05.2015г. Общия размер на претендираната сума по изп.дело №20197110400447 на ЧСИ Д. П.а - Я., към момента е 1460,30лв., от които главница в размер на 277,91лв., законна лихва за периода 16.05.2015г.- 1 05.09.2023г. е 237,89лв.; 195,52лв. неолихвяеми вземания, 347лв. присъдени разноски; 150лв. разноски по изпълнителното дело и 251,98лв. такси по тарифа към ЗЧСИ. Ищецът сочи, е конституиран като длъжник по образуваното през 2019г. изпълнително дело едва през 2022г., когато му е изпратено уведомление изх.№12442/18.04.22г., с което е поканен да заявя дали приемам наследството оставено му от неговия баща и след като е заявил приемането на наследството, е конституиран като длъжник по и.д. Твърди, че не дължи сумата, претендирана по изпълнителното дело, тъй като към момента на образуване на изпълнително дело №20197110400447 на ЧСИ Д. П.а - Я., peг.№711 с р-н на действие ОС Варна и предприемане на действия за принудително изпълнение, погасителната давност за вземането вече е била изтекла, а в периода от 2013г. до 2022г., срещу него изпълнителни действия не са предприемани.

1

Моли съда, да постанови решение, с което да приеме за установено, че вземането на "К. и. и. БГ" ЕАД срещу ищеца по изпълнителен лист възоснова на който е образувано изпълнително дело № 20197110400447 на ЧСИ Д. П.аЯ., peг. №711 с р-н на действие Окръжен съд Варна, е погасено по давност и ищецът на дължи заплащане на сумата от 1 460,30лв., от които главница в размер на 277,91лв, законна лихва за периода 16.05.2015г. - 05.09.2023г. в размер на 237,89лв., 195,52лв. неолихвяеми вземания, 347лв. присъдени разноски; 150лв. разноски по изпълнителното дело и 251,98лв. такси по тарифа към ЗЧСИ.

Ответната страна в срока по чл.131 от ГПК е подала отговор, в който твърди, че по молба на "БНП П. П. Ф." ЕАД през 02.11.2010г. е образувано изп. дело №1752/2010г. по описа на ЧСИ Д. П.а - Я. и е приведен в изпълнение процесният Изпълнителен лист. С молбата си за образуване на изпълнително дело "БНП П. П. Ф." ЕАД възлага правомощията по чл.18 от ЗЧСИ на ЧСИ. На тази дата е прекъсната погасителната давност. На 08.11.2010г. е изведена Покана за доброволно изпълнение. На 21.08.2015г. е последвало и депозирането на молба за конституиране на нов взискател от „К. и. и. БГ" ЕАД, което отново прекъсва течащата относно вземането погасителна давност. Със съобщение с Изх. №593/08.01.2016г., взискателят е уведомен, че длъжникът е починал. На 08.01.2016г. е отправено искане за удостоверение за наследници до Община Варна. Със съобщение с Изх. № 593/08.01.2016г., взискателят е уведомен за същото. По делото бил конституиран като наследник настоящия ищец в настоящото производство, а именно Й. Й. П.. На 31.03.2016г. е отправена покана за доброволно изпълнение до Й. Й. П., като наследник, а на 26.06.2017г. взискателят депозира молба за справка БНБ. На 15.11.2017г. е депозирана Молба за опис на движими вещи. След като изп.д.№1752/2010г. е било прекратено, взискателят е изтеглил процесния изпълнителен лист и на 26.03.2019г. е депозирана молба за образуване на ново изпълнително производство, като е образувано изп.дело № 447/2019г. по описа на ЧСИ Д. П.а-Я., с което за пореден път е била прекъсната погасителната давност относно вземането, тъй като на съдебния изпълнител са възложени правомощията по чл.18 от ЗЧСИ и е направено искане за предприемане на конкретни изпълнителни действия, включително насрочване на опис на движими вещи. На 03.04.2019г. е изпратено искане за удостоверение за наследници от Община Варна. Ha 08.04.2019г. е изпратена Покана за доброволно изпълнение до ищеца, като наследник на починалия. На 22.06.2020г., е депозирана Молба за опис на движими вещи. Това довело до изпращането на 23.10.2020г. е изходирана Призовка за принудително изпълнение, описът е бил насрочен за 02.12.2020г.

Насрочването на опис на движимите вещи в дома на длъжника е валидно изпълнително действие, което изгражда съответния способ и прекъсва погасителната давност. На 04.02.2022г. е заведена Молба за справка БНБ, с искане за налагане на запор върху откритите банкови сметки, с включено алтернативно искане, в случай че не бъдат наложени запори, да се насрочи опис на движими вещи. На 10.05.2022г. е депозирана Молба от страна на ищеца, че приема наследството останало от неговия баща. На 11.05.2022г. е изведена Покана за доброволно изпълнение отново. Ha 09.11.2023г. е подадена молба за справка БНБ, с искане за налагане на запори. В случай, че не бъдат наложени запори, да се насрочи опис на движими вещи. Всяко направено искане от страна на взискателя за предприемане на изпълнителни действия прекъсва погасителната давност, тъй като съдебният изпълнител е 2 длъжен да предприеме необходимото по изпълнение на искането. Счита, че всички гореизброени изпълнителни действия са прекъснали течащата относно вземането погасителна давност, поради което считам, че погасителната давност относно процесното вземане не е изтекла. Не е необходимо предприемането на действие от съдебния изпълнител в рамките на изпълнителния способ да е задължително успешно, за да се счита давността за прекъсната. Това следва от самата разпоредба на чл.116, б.„в" ЗЗД, в която законодателят неслучайно си служи с думата „предприемане" на изпълнителни действия, а не „извършени" или друга подобна формулировка.

В настоящия случай погасителната давност е била прекъсвана многократно с предприемането или осъществяването на горепосочените изпълнителни действия, с което предишният взискател "БНП П. П. Ф." ЕАД, настоящия взискател „К. и. и. БГ" ЕАД, ЧСИ Д. П.а - Я. не са бездействали, а напротив, са предприемали необходимите действия е хода на образуваните изп.д.

№1752/2010г., №447/2019г., което доказва активно поведение за удовлетворяване интересите на взискателя. Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ. Необразуването на ново изпълнително дело с нищо не вреди на кредитора нито ползва или вреди на длъжника. То може да бъде квалифицирано като дисциплинарно нарушение на съдебния изпълнител, само доколкото не е събрана дължимата авансова такса за образуване на отделното дело и с това са нарушени канцеларските правила по воденото на изпълнителните дела." Тълкувателно решение №2/26.06.2015г., постановено по тълк.д. №2/2013г. на ОСГТК на ВКС посочва кои процесуални действия на съдебния изпълнител представляват изпълнителни действия и имат за последица прекъсване на погасителната давност. Със споменатото TP на ВКС от 26.06.2015г., обаче, се отменя като загубило сила ППВС №3/18.11.1980г. постановено по чл.58, т.1 ЗУС (отм), с което е постановено, че образуването на изпълнително производство прекъсва давността като по време на изпълнителното производство давност не тече. Съгласно ППВС № 3/18.11.1980 г. образуването на изпълнително производство прекъсва давността като по време на изпълнителното производство давност не тече. Едва от 26.06.2015г. с TP №2/26.06.2015г. е дадено различно разрешение, като е прието, че в изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение, като от момента на същото започва да тече нова давност. Моли да се отхвърли предявеният иск и да се присъдят сторените по делото разноски.

Съдът приема, че предявеният иск намира правното си основание в чл.439 от ГПК.

След запознаване с твърденията на страните и събраните по делото доказателства и на осн. чл.235, ал.2 от ГПК съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Страните не спорят, а и от представеното по делото удостоверение за наследници се установява, че ищецът Й. Й. П. е син на Й. Б. П. п.3.09.2013г.

По настоящото дело са приложени изп.д.№20107110401752 и 20197110400447, като първото от тях е образувано по молба на „БНП П. П.

Ф.“ ЕАД срещу Й. Б. П. за събиране на суми по изп.л.от 21.10.2020г. издаден по ч.гр.д.№8772/2010г. на ВРС. Посоченият изпълнителен лист е за сумите от 3

277.91лв. главница по договор за кредит от 18.04.2007г., 66.79лв. лихва за времето от 30.04.2008г. до 10.06.2010г., заедно със законната лихва от датата на сезиране на съда-10.06.2010г. до окончателното изплащане на задължението и 125лв. разноски по делото. Това изп.д. е прекратено на 3.01.2019г. съгласно поставен на обратната страна на изпълнителния лист печат обективиращ този акт, като прекратяването е влязло в сила на 10.01.2019г., а основанието за него е липсата на поискано повече от две години изпълнително действие. Видно от съдържанието на приложеното изп.д. на 14.01.2011г. е направен опит за връчване на ПДИ, но длъжника не е открит на адреса си, като са събрани сведения, че вече не живее там. ЧСИ с разпореждане от 13.06.2012г. е насрочил опис и оценка на имуществото на длъжника в дома му без да посочи административен адрес за 16.07.2012г., които са отложени поради неявяване на страните, като това се е повторило и на 25.04.2014г. Настоящия ответник с молба от 30.06.2015г. е поискал да бъде конституиран като взискател на мястото на първоначалния такъв поради настъпила цесия на вземането в негова полза, като искането е уважено с постановление на ЧСИ без дата заемащо л.44 от изп.д., като за извършената замяна е изпратено съобщение до длъжника, което е получено от лице с фамилия Янева на 4.09.2015г. ЧСИ след получено уведомление по адм.път, че длъжника по изп.л. е починал и е оставил за наследник настоящия ищец с акт от 24.02.2016г. е конституирал същия като длъжник по делото. Направен е нов опит за връчване на ПДИ чрез майката на новоконституирания длъжник, като тя не е открита, а са събрани сведения, че е в чужбина.

Взискателят с молба от 15.11.2017г. е направил искане да се насрочи дата за извършване на опис на движими вещи в дома на длъжника, по повод на която ЧСИ е отговорило по електронен път, че поради непълнолетието на длъжника по отношение на него не може да се провежда принудително изпълнение до навършване на пълнолетие. Посоченото изпълнително дело е прекратено с постановление на ЧСИ от 3.01.2019г. на осн. чл.433, ал.1, т.8 от ГПК-липса на поискани изпълнителни действия от страна на взискателя в продължение на две години.

Съгласно тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС т.10 е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл.433,ал.1,т.8 ГПК. Според мотивите на същото тълкувателно решение прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ/независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане на взискателя съгласно чл. 18,ал.1 ЗЧСИ/ - насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Прието е, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Прието е също, 4 че при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Посочено е, че искането да бъде приложен отделен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Прието е, че нова давност започва да тече с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.