Решение № 454 от 14.08.2023, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 454 гр. София, 04.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Евгения Т. Генева

Членове:

Георги Ст. Мулешков

Лилия М. Руневска при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова като разгледа докладваното от Георги Ст. Мулешков Въззивно гражданско дело № 20231800500193 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Ответникът С. П. Й. обжалва Решение № 151 / 06.12.2022 г. по гр. д. № 1274 / 2021 г. на Самоковския районен съд, с което са били уважени предявените от „Т.С.“ ЕАД установителни искове с правно основание чл. 415 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ, чл. 139 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за съществуването на следните задължения за имот с аб. № 264032:

- цена на топлинна енергия в размер на 4603,38 лв. за периода м. май 2018 г. – м. април 2020 г., ведно с мораторна лихва в размер на 511,14 лв. за периода 15.09.2019 г. – 14.04.2021 г.;

- цена на услугата дялово разпределение в размер на 64,36 лв. за периода м. май 2018 г. – м. април 2020 г., ведно с мораторна лихва в размер на 10,93 лв. за периода 01.07.2018 г. – 14.04.2021 г., ведно със законната лихва върху двете главници от завеждане на заявлението по чл. 410 ГПК на 31.05.2021 г. до окончателното изплащане, и с което ответникът е бил осъден да заплати на ищеца разноски от 153, 1

80 лв. за заповедното производство и разноски от 853,79 лв. за исковото производство.

Жалбоподателят развива доводи за неправилност на обжалвания акт.

С отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна оспорва жалбата.

Третото лице помагач „Т.С.“ ЕООД не взема становище.

Софийският окръжен съд, за да се произнесе, съобрази следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима. С нея се обжалва валидно и допустимо решение на първоинстанционен съд.

Решението е правилно.

След задълбочен анализ на ангажираните по делото доказателства районният съд е достигнал до обоснования извод за дължимост на претендираните вземания. Ето защо и на основание чл. 272 ГПК въззивната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния съд, като на основание чл. 269, изр. 2 ГПК и с оглед конкретните доводи във въззивната жалба ще отбележи следното:

Ответникът има качеството на потребител и е страна по материалното правоотношение с ищеца като собственик на топлоснабдения имот. Правото на собственост са установява с два нотариални акта, представени с исковата молба. Установява се, че ответникът е изключителен собственик на имота.

Претендираните вземания са възникнали при действието на ОУ от 2016 г. Според ОУ клиентите заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-днвен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.

Задълженията по общите фактури, издадени след изготвянето на годишните изравнителни сметки се заплащат в 45-дневен срок след издаването на фактурата. Дружеството не начислява обезщетения за забава върху просрочените месечни задължения за топлинна енергия, а само върху непогасеното в срок задължение по общата фактура. Това е видно от чл. 33 вр. чл. 32 ОУ. Неслучайно ищецът претендира по настоящото дело законна лихва върху вземанията си за цена на топлинната енергия едва от начална дата 15.09.2019 г. Що се отнася до вземанията за дялово раздпределение, то лихвата се начислява ежемесечно от деня на забавата. Изискуемостта на вземанията за топлинна енергия и за дялово разпределение не е била 2 поставена в зависимост от публикуването на фактурите в интернет страницата на продавача, в какъвто смисъл са били общите условия от 2014 г.

Цената на услугата дялово разпределение се дължи на основание чл.

139 ЗЕ. Нейният размер се определя в подзаконови нормативни актове и зависи основно от избраната система на отчет – месечна или годишна.

Таксите за дялово разпределение се фактурират от топлофикационните дружества. Дали „Т.С.“ ЕАД превежда по сметка на ФДР „Т.С.“ ЕООД събраните такси, то това касае отношенията между двете дружества. Редът и начинът за заплащане на услугата дялово разпределение, които се определят от продавача на топлинна енергия, са били обявени на жалбоподателя с издадените фактури (чл. 36, ал. 2 ОУ).

За двата отоплителни сезона 2018/2019 г. и 2019/2020 г. в имота на ответника е бил извършен реален отчет на измервателните уреди. Отчетните картони за имота (л. 86 и л. 87) носят подпис на потребител (клиент). Тяхната истинност не е била оспорена. Начисленията за топлоснабдения имот са били извършени в съответствие с отчетените стойности.

Ищецът не е представил отчетен картон за показанията на общия топломер в абонатната станция, протоколи за въвеждане на АС в експлоатация и свидетелства за метрологична проверка на топломера, защото районният съд не го е задължил да стори това. Жалбоподателят се е позовал на допуснато от съда процесуално нарушение, но не е направил пред въззивната инстанция съответно искане по чл. 190 ГПК. Във връзка с довода за непредставяне на изброените документи въззивният съд ще посочи и следното: Оригиналът на отчетния картон не може да бъде представен от ищеца, тъй като той се намира в държане на потребителите (в абонатната станция на етажната собственост). Освен това отчетният картон не представлява счетоводен документ, а има единствено информативна функция за потребителите в съответната етажна собственост. Що се отнася до останалите документи, то вещото лице по съдебно-техническата експертиза е установило, че топломерът в АС е минал задължителните метрологични проверки в метрологична лаборатория, като при всяка една от проверките заключението е било, че топломерът съответства на одобрения тип.

Експертизата не е била оспорена от страните.

3

Нито ищецът е твърдял, нито районният съд е приел, че общите условия представляват нормативен акт. Няма никакво съмнение, че те представляват договор. Ето защо позоваването в жалбата на конкретно определение на ВАС, което не казва нещо различно, е крайно неуместно.

Никоя законова разпоредба не повелява, че приспадане и добавяне на суми от изравнителните сметки към други фактури може да става само с изричното съгласие на потребителя. В настоящия случай никакви стари задължения на ответника извън процесния период не са били прихванати с каквито и да било суми за връщане, защото за процесния период ответникът не е извършил никакви плащания и следователно не е имало какво да му се връща.

Позоваването в жалбата на ОУ / 2002 г., ОУ 2006 г. и ОУ / 2008 г. е неотносимо. Тези отменени общи условия не създават никакви допълнителни или изключителни права за ответника, тъй като правоотношението му с ищеца, което е предмет на делото, се е развило при действието на ОУ / 2016 г.

Ищецът не е трябвало да представя никакви доказателства за изправността на уредите в имота на ответника, тъй като те са собственост на потребителя и той е длъжен да следи за тяхната изправност. Ако уредите са били неизправни, то ищецът е следвало да начисли топлинна енергия за отопление на база отопляема кубатура, а не по снети отчети от ИРРО.

Топлинната енергия за БГВ (топла вода) е трябвало да бъде начислена на база 140 л на денонощие за всеки един член на домакинството, а не съобразно отчетените стойности на единствения водомер в жилището.

Ищецът е ангажирал доказателства за извършено отчитане на индивидуалните разпределители. Именно по негово искане тези доказателства са били представени от третото лице помагач, тоест от фирмата за дялово разпределение (топлинния счетоводител).

В обобщение, решението на районния съд следва да бъде потвърдено изцяло, включително и в частта за разноските.

При този изход на делото жалбоподателят дължи на въззиваемата страна разноски за юрисконсултско възнаграждение, което съдът служебно определя на 100 лв. на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП.

Тъй като всеки един от четирите иска е с цена до 5000 лв., решението не 4 подлежи на касационно обжалване.

По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК Софийският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 151 / 06.12.2022 г. по гр. д. № 1274 / 2021 г. на Самоковския районен съд.

ОСЪЖДА С. П. Й. от гр. София, ЕГН **********, да заплати на „Т.С.“ ЕАД с ЕИК ********* разноски от 100 лв. за въззивното производство.

Решението е постановено при участието на „Т.С.” ЕООД с ЕИК ********* като трето лице – помагач на страната на ищеца „Т.С.“ ЕАД.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5