Решение № 14408 от 12.12.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14408 гр. София, 12.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Й Г при участието на секретаря СР като разгледа докладваното от Й Г Гражданско дело № 20221110142286 по описа за 2022 година

Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.

Предявени са от „А“ ЕООД, чрез пълномощника адв. К. М., срещу „ЗД БИ“ АД осъдителни искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ във вр. с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: 429,90 лева, представляваща застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди вследствие на ПТП, настъпило на 22.07.2021г. в гр. В по вина на водача на лек автомобил „Рено Шамад“ с рег. №ххх, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника по силата на договор за застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 03.08.2022г. до окончателното й изплащане, както и 45,02 лева – мораторна лихва върху главницата за периода от 23.07.2021г. до 02.08.2022г.

Ищецът твърди, че на 22.07.2021г. е настъпило ПТП между собствения му автомобил „Сеат Ибиза“ с рег. №ххх и лек автомобил „Рено Шамад“ с рег.

№ххх. Поддържа, че ПТП е настъпило по вина на водача на лек автомобил „Рено Шамад“ с рег. №ххх, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника по силата на договор за застраховка „Гражданска отговорност“, валиден към датата на ПТП. Навежда твърдения, че стойността на щетите по автомобила е в размер на 429,90 лева, както и, че въпреки 1 отправената извънсъдебна претенция, ответникът не му заплатил дължимото застрахователно обезщетение. Поради изложеното моли ответникът да бъде осъден да му заплати претендираните суми, както и направените по делото разноски.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор на исковата молба от насрещната страна, с който искът за главница се оспорва, като се навеждат твърдения, че задължението е погасено изцяло чрез плащане. По отношение на претендираното вземане за мораторна лихва, оспорва същото, като счита, че не е налице забава. Поради изложеното моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на разноските на насрещната страна.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено следното:

С определение от 20.10.2022г. са обявени за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че по вина на водача на лек автомобил „Рено Шамад“ с рег. №ххх е реализирано ПТП на 22.07.2021г., при което е увреден лек автомобил „Сеат Ибиза“ с рег. №ххх, собственост на ищеца, като стойността на щетите по същия възлиза на претендираната от ищеца сума, че към датата на ПТП между ответника и водача на лек автомобил „Рено Шамад“ с рег. №ххх е бил налице договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. С протоколно определение от 07.12.2022г. е обявено за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване между страните обстоятелството, че на 12.08.2022г. ответникът е наредил по банкова сметка на ищеца плащане в размер на 898,78 лева във връзка с процесното събитие.

Съгласно разпоредбата на чл.429, ал.1, т.1 от КЗ с договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие, а разпоредбата на чл.

432, ал. 1 КЗ предоставя право на увредения, спрямо когото застрахованият е отговорен по чл. 45 ЗЗД, да претендира заплащане на дължимото обезщетение 2 пряко от застрахователя на деликвента.

За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.432, ал.1 от КЗ ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване:

1/наличието на елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане по смисъла на чл.45 от ЗЗД, а именно: деяние, противоправност, вреди и техния размер, причинна връзка между деянието и вредите. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 от ЗЗД), като в тежест на ответника е при оспорване да обори презумпцията; 2/сключен договор за застраховка “Гражданска отговорност” между застрахователя – ответник и деликвента, респ. наличие на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, който покрива гражданската отговорност на деликвента.

Съдът намира, че по делото се доказаха в съвкупност посочените предпоставки за основателност на иска, както и обстоятелството, че задължението е погасено от ответника чрез плащане в хода на процеса, поради което искът по чл.432, ал.1 от КЗ подлежи на отхвърляне като погасен чрез плащане.

Според разпоредбата на чл. 429, ал. 3 КЗ в застрахователната сума, дължима от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите", се включва и лихва за забава от датата на уведомяване на застрахователя, респ. предявяване на претенцията от третото лице пред застрахователя. В случая, видно от представените по делото доказателства, застрахователят е уведомен за събитието на 28.07.2021г., поради което именно от тази дата дължи обезщетение за забава. Предвид липсата на доказателства по делото за размера на обезщетението за забава в размер на законната лихва върху главницата от 474,92 лева за периода от 28.07.2021г. до 02.08.2022г., съдът с оглед правомощията си по чл.162 от ГПК го определя чрез изчисление с лихвен калкулатор на сумата от 44,30 лева, като за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 45,02 лева и за периода от 23.07.2021г. до 27.07.2021г. искът следва да бъде отхвърлен. На ищеца следва да бъде присъдено и обезщетение за забава за периода от подаване на исковата молба – 03.08.2022г. до датата на плащането 12.08.2022г., изчислено с лихвен калкулатор, в размер на 1,19 лева.

С оглед обстоятелството, че ответникът е платил задължението едва в 3 хода на настоящото производство, с което е дал повод за завеждане на делото, същият следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в общ размер на 460 лева, съгласно представения списък по чл.80 от ГПК, от които 100 лева – държавна такса, и 360 лева – адвокатско възнаграждение с включен ДДС. Ответникът е направил възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение, което съдът намира за неоснователно, тъй като същото е в минималния размер, предвиден в Наредба №1 от 9 юли 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

По изложените мотиви, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „А“ ЕООД, ЕИК ххх, със седалище и адрес на управление гр. ххх, съдебен адрес гр. ххх, чрез пълномощника адв. К. М., срещу „ЗД БИ“ АД, ЕИК ххх, със седалище и адрес на управление гр. ххх, осъдителен иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ във вр. с чл.45 от ЗЗД за присъждане на сумата от 429,90 лева, представляваща застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди вследствие на ПТП, настъпило на 22.07.2021г. в гр. В по вина на водача на лек автомобил „Рено Шамад“ с рег. №ххх, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника по силата на договор за застраховка „Гражданска отговорност“, тъй като задължението е погасено чрез плащане в хода на процеса.

ОСЪЖДА на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД „ЗД БИ“ АД , ЕИК ххх, със седалище и адрес на управление гр. ххх, да заплати на „А“ ЕООД, ЕИК ххх, със седалище и адрес на управление гр. ххх, съдебен адрес гр. ххх, сумата от 44,30 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 429,90 лева за периода от 28.07.2021г. до 02.08.2022г., както и сумата от 1,19 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от подаване на исковата молба – 03.08.2022г. до датата на плащането 12.08.2022г., като ОТХВЪРЛЯ претенцията по чл.86, ал.1 от ЗЗД за разликата над присъдената сума от 44,30 лева до пълния предявен размер от 45,02 лева и за периода от 23.07.2021г. до 27.07.2021г.

ОСЪЖДА „ЗД БИ“ АД, ЕИК ххх, със седалище и адрес на управление 4 гр. ххх, да заплати на „А“ ЕООД, ЕИК ххх, със седалище и адрес на управление гр. ххх, съдебен адрес гр. ххх, направените по делото разноски в размер на 460 лева.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5