Определение № 4715 от 25.03.2026, Районен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4715 гр. Варна, 25.03.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 39 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христина Колева като разгледа докладваното от Христина Колева Гражданско дело № 20243110113043 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Постъпила е молба с вх. № 11983/13.02.2026 г., подадена от адв. А. Д., процесуален представител на С. Р. Р., с искане за изменение на постановеното решение в частта за разноските. Излага, че съдът неправилно не е присъдил пълния претендиран размер на разноските по делото, съобразно представения списък на разноските по чл. 80 ГПК. Излага становище, че съдът не е подложил на правилна преценка фактическата и правна сложност на делото и извършените от страните процесуални действия, в резултат на което е присъдил и адв. възнаграждение в занижен размер. Позовава се на практиката на СЕС, по дело С438/22 г. и С-57/15, според която тълкуването на нормата на чл. 78, ал.5 ГПК следва да се извърши съответно на смисъла и съдържанието на понятията разумност и пропорционалност на разноските за адв. възнаграждение.

Отделно от горното твърди, че според практиката на СЕС, националният съд трябва да провери дали съществува корелация между нивото на хонорарите и качеството на оказваните от адвокатите услуги.

В предоставения срок по реда на чл. 248, ал. 2 ГПК, насрещната страна не е подала отговор.

Молбата по чл. 248 ГПК е процесуално допустима, подадена от страна с правен интерес да иска допълване на постановения акт и депозирана в предвидения преклузивен срок.

Разгледана по същество молбата е неоснователна по следните съображения:

С постановеното по делото Решение № 458/09.02.2026 г., с а изцяло уважени предявените от ищцата искове с правно основание чл. правно основание чл. 26 ЗЗД и с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. I ЗЗД, а ответникът е осъден да заплати на адв А. Д. сумата от 245,42 евро /480,00 лева с ДДС/ представляваща адвокатско възнаграждение за осъщественото безплатно процесуално представителство на ищеца, на основание чл. 78, ал.

1

1 от ГПК вр. чл. 38, ал.2 от ЗА.

В мотивите на постановеното по делото решение, които съдът не намира основание да ревизира, подробно е посочил начина по който е определил размера на дължимото адвокатско възнаграждение, както и обстоятелствата които е отчел при определяне размера на същото, като за пълнота намира за необходимо да посочи и следното:

С оглед предмета на делото и наличието на многобройна съдебна практика, както и служебното задължение на съда да следи за наличие на неравноправни клаузи, процесуалната защита в настоящия случай е стандартна, лишена от правна сложност и продължителни процесуални действия.

Горното представлява предпоставка за определяне на адв. възнаграждение под ориентирите предвидени в Наредба № 1/09.01.2004 г. в действащата към периода на сключване на договора за правна помощ. Аргумент в тази насока се извежда и от решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, със задължителен характер на даденото от СЕС тълкуване на чл. 101, пар. 1 ДФЕС, съгласно което определените с Наредба № 1/09.01.2004 г. ориентировъчни размери на адвокатските възнаграждение не са задължителни при договаряне на хонорара между страните по договора за правна услуга и с оглед абсолютната й нищожност националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба.

Неоснователно е искането на ищцата за определяне на възнаграждение за безплатна правна помощ за четири иска, предвид че по делото са разгледани два иска, а предявените в евентуалност два иска не са разгледани. Следва да се посочи, че настоящит състав споделя установената практика в Определение №284 от 6.04.2012 г. на ВКС по ч.гр.д.№238/2012 г., IV г. о., Определение №70 от 5.02.2018 г. на ВКС по ч.т.д.№257/2018 г., I т.о., Определение №477 от 4.11.2016 г. на ВКС по ч.т.д. №1218/2016 г., I т. о. и др., съобразно която, когато между страните са предявени евентуално съединени искове дължимата такса е една, едно е и адвокатското възнаграждение. Отговорността за разноски се преценява с оглед основателността на предявената претенция срещу ответника - предявена по главен иск или по съединен с него евентуален иск. Ако претенцията бъде уважена по главния иск, ответникът дължи направените от ищеца разноски, ако главният иск бъде отхвърлен или производството прекратено, тогава отговорността за разноски по делото се определя от изхода по евентуалния иск.

В обобщение, не са налице предпоставките за ревизиране на крайния съдебен акт постановен по настоящото дело в частта за разноските.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № № 711983/13.02.2026 г., подадена от адв.

А. Д., процесуален представител на С. Р. Р., с която е направено искане за изменение на 2 постановеното по делото Решение № 458/09.02.2026 г., в частта за разноските.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Препис от определението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

3