Решение № 78 от 17.01.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 78 гр. Пловдив, 17.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Боян Д. Кюртов при участието на секретаря Катя Ж. Чокоевска като разгледа докладваното от Боян Д. Кюртов Административно наказателно дело № 20235330205284 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалван е електронен фиш серия К № 7416555 издаден от ОДМВР гр.Пловдив, с който на И. П. И., ЕГН **********, адрес гр.Г., ул.“П.“№*** е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 200 / двеста / лв. за нарушение по чл.21, ал.2, вр ал.1, вр. с чл.182, ал.4, вр ал.1, т.3 от ЗДвП.

Жалбоподателят чрез повереник моли Съда да отмени наложената глоба, по съображения изложени в жалбата. Претендира и разноски.

Въззиваемата страна- ОДМВР– Пловдив, не изпраща представител, но в писмено становище по делото претендира потвърждаване на процесния фиш. Възразява за размера на адвокатското възнаграждение, в случай на отмяна на ЕФ.

Съдът след преценка на събраните и приложени по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:

ЖАЛБАТА е допустима за разглеждане като подадена в срок и от лице имащо правен интерес, а по същество същата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

1

На 09.12.2022г. около 15.41ч автомобил Ауди Ку 7 с рег. № ********* собственост на жалбоподателя, се движел в с. М., общ. Х., обл.П. по ул.

„******”. В близост до №2 скоростта му била 62 км/ч, при ограничение за движение с нарочен знак В-26 от 40 км/ч. Горното било заснето с АТСС тип TFR1-M № 511. В последствие бил разпечатан електронния фиш предмет на разглеждане в настоящото дело и връчен на жалбоподателя. С него обаче било вменено от фактическа страна превишение на допустима скорост над 50 км/ч, а цифром е посочена скорост над 40 км/ч с превишение от 22 км/ч над допустимото.

Тази фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от писмените доказателства по делото- ел. фиш и фотоснимка към него, удостоверение за одобрен тип на средство за измерване, протокол за изпитване, протокол за употреба на АТСС, както и справка за регистрация на МПС, които съгласно чл.189, ал.15 от ЗДвП се ползват с доказателствена сила и които Съдът възприема и кредитира като обективни и непротиворечиви.

По фактите жалбоподателя не спори, навеждайки твърдение, че при издаване на процесния фиш са допуснати нарушения на процесуалните правила. На първо място следва да се посочи, че ако жалбоподателя не е управлявал автомобила си на посоченото време и място в ел. фиш, то той е могъл спазвайки процедурата предвидена в закона да оспори фиша, посочвайки лицето, което дефакто е извършило нарушението. След като не е сторил това то извода е, че той лично е управлявал посоченото МПС негова собственост. В тази връзка не е основателно възражението, че жалбоподателя с връчване на фиша не бил уведомен за горната възможност, тъй като той и към момента не е подал подобно възражение. При това положение вече е безпредметно обсъждането на подобна възможност, тъй като сроковете за това са отдавна изтекли. На следващо място закона сочи, че образецът на фиша се утвърждава от Министъра на вътрешните работи, а в случая това е сторено. В последния са ясно посочени три имена , адрес и ЕГН на жалбоподателя, с което той е индивидуализиран. Не е нужно посочване формата на вина, още повече по принцип административнонаказателната отговорност се носи за непредпазливи деяния, т.е. същите не са изключени по правило, както това е в НК. Ето защо и в това производство не е нужно уточняването на формата за вина, както това е нужно по НК. На следващо място по делото са приложени удостоверение за одобрен тип и протокол от 2 изпитване на техническото средство, ето защо нарушението е категорично установено. Това сочи на извод, че горното е станало с годно техническо средство. Отчетен е и съответен толеранс при измерването, с което не са нарушени правата на жалбоподателя в тази насока. Основателно е възражението за налично разминаване във ЕФ досежно установената, допустимата и санкционираната скорост. Видно от писмените доказателства – протокол за употреба на АТСС от процесната дата, а и ВД- снимка от нарушението с автомобила на жалбоподателя, всъщност налице е знак В-26 за ограничение на скорост до 40 км/ч. Неправилно във фиша като фактическо обстоятелство е посочено, че ограничението е 50 км/ч. Това обаче не води до нужно от цялостна отмяна на процесния ЕФ, а само редукция на санкционираната скорост от превишение с 22км/ч на 12 км/ч, тъй като нарушението е несъмнено установено. От друга страна няма как настоящата инстанция да измени процесния фиш като „коригира“ вмененото с думи като допустима скорост 50 км/ч като приеме за допустима по-ниската скорост от 40 км/ч, тъй като това очевидно би било във вреда на жалбоподателя, по чиято жалба е настоящото производство.

На следващо място не е необходимо да бъде означено, че в района се извършва видеоконтрол, защото към момента на извършване на процесното нарушение законът не изисква това. Нарушението е ясно посочено като време, място и начин на извършване . Ясно е, че мястото на нарушението е фактически посочване местоположението на техническото средство, както това е сторено във фиша, защото отразените географски координати дават възможност за проверка на местоположението на нарушението. Безспорно същите сочат мястото на техническото средство, но то е в близост до посочения административен адрес. Последното е ясно отразено в протокола от използване на техническото средство, поради което нарушението е несъмнено установено според съда.

Не на последно място следва да се посочи, че правилно е било подведено констатираното нарушение под нормата на чл.21, ал.2, вр с ал.1 от ЗДвП, тъй като очевидно в района е имало поставен знак В-26, а в протокола за ползването на АТСС е посочено, че техническото средство е било на 200метра след него. Нормата на ал.2 съдържа изключение от общото правило на предходната алинея. Що касае санкционната норма, то достатъчно е 3 позоваването на чл.189, ал.4 ЗДвП в процесния ЕФ, тъй като тя сочи механизма на определяне размера на глобата. Същият ясно съдържа и привръзката с нормата на ал.1 на същата разпоредба, поради което дееца сам може да изчисли двойния размер на дължимата глоба. В процесния казус обаче следва да се намали размера й от 200лева на 100лева, а фиша досежно основанието за издаване при условията на чл.189, ал.4, вр с ал.1, т.2 ЗДвП, поради посоченото по – горе вменено с думи нарушение на знак В-26, съдържащ ограничение до 50 км/ч, вместо действителното 40 км/ч. По този начин санкционираното превишение е само 12 км/ч вместо 22 км/ч, но това изменение е в полза на жалбоподателя. Следва да се посочи, че съгласно фотоснимките от нарушението скоростта е била по-висока – 65 км/ч, но това с нищо не нарушава правата на жалбоподателя. Ясно в съдържанието на процесния ЕФ е посочен генериращия повторност на нарушението предходен ЕФ, а именно Серия К № 5336672, влязъл в сила на 20.12.2021г. При това положение настоящото нарушение е извършено в срока по §6, т.33 от ДР на ЗДвП от една година.

С оглед този изход на делото жалбоподателя има право на разноски на основание нормата на чл.63д ЗАНН. Налице е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което според настоящата инстанция е основателно. Видно от приложения договор е била заплатена сумата от 500 лева. Същата следва да се намали до минимума от 400 лв съгласно НМРАВ.

По съразмерност от тази сума следва да се присъди половината, с оглед намалението на глобата от 200 на 100 лева. Въззиваемата страна също има има право на разноски по съразмерност и такива са поискани своевременно с депозираното писмено становище. Определено на неговия минимален размер от 80 лева, то такива в размер на 40 лева по съразмерност по горното правило, следва да бъдат възложени в тежест на жалбоподателя на основание чл.63д ЗАНН.

Ето защо и поради горните мотиви, Пловдивският районен съд, ХІV н. с.

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ електронен фиш серия К № 7416555 издаден от ОДМВР гр.Пловдив, с който на И. П. И., ЕГН **********, адрес гр.Г., ул.“П.“№** е 4 наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 200 / двеста / лв. к а т о НАМАЛЯВА същата на 100 лева, а основанието за извършено нарушение по чл.21, ал.2, вр ал.1, вр. с чл.182, ал.4, вр ал.1, т.2 от ЗДвП.

ОСЪЖДА жалбоподателя И. П. И., ЕГН **********, адрес гр.Г. ул.“П.“№** ДА ЗАПЛАТИ НА ОДМВР Пловдив сумата от 40 лева разноски за юрисконсултско възнаграждение пред настоящата инстанция по съразмерност.

ОСЪЖДА ОДМВР – ПЛОВДИВ да заплати на жалбоподателя И. П. И., ЕГН **********, адрес гр.Г., ул.“П.“№** сумата от 200 лева разноски за възнаграждение на повереник пред настоящата инстанция по съразмерност.

Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл.12 от АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5