Решение № 187 от 27.04.2026, Окръжен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 187 гр. Пазарджик, 27.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Албена Г. Палова

Членове:

Мариана Ил. Д.

Николинка Н. П. при участието на секретаря Диана Мл. Т. като разгледа докладваното от Николинка Н. П. Въззивно гражданско дело № 20265200500125 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба подадена от Т. С. А., с ЕГН ********** с постоянен адрес: гр. П., ***, тел. № 0887****** против Решение № 566/19.12.2025г., постановено по гр.д. № 798/2025г. по описа на I гр.с. на PC - П., с което първостепенният съд е отхвърли предявения от жалбоподателя против Н. Т. Ф. ревандикационен иск по чл.

108 от ЗС и е осъдил жалбоподателя да и заплати съдебно- деловодните разноски. Счита обжалваното решение за неправилно поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост на фактическите изводи на съда и нарушение на материалния закон - отменителни основания по см. на чл. 281, т.З от ГПК.

Жалбоподателят поддържа че изводите на съда, за да отхвърли иска по чл. 108 от ЗС се основават на приетите за установени факти, че ответницата е придобила процесния недвижим имот по давност. Поддържа , че този правен извод е плод на изключително едностранчива и поставена изцяло в услуга на ответницата решаваща съдебна дейност.

Мотивите на съда заобикаляли всички очевадни факти и доказателства, изобличаващи неистинността на тезата на ответицата.Поддържа се , че съгласно чл. 6. ал.2 от ГПК предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните.

С ИМ ищецът бил изложил на какво основание заявява, че съм собственик. С Отговора на ИМ ответницата ясно и недвусмислено е посочила своята защитна теза, а именно че владеела процесната сграда от 1997 г. до подаване на ОИМ и я е придобила по давност. Така бил очертан предметът на делото от страните. За този период по делото обаче били 1 приобщени писмени доказателства

- нотариални актове, фотографска снимка и показанията на всички свидетели, от които еднозначно се установява, че съпрузите Т. С.Б. и М. Х.Б. - баба и дядо на ищеца съответно родители на ответницата, са изградили постройката по време на брака си и са я ползвали до тяхната смърт съответно през 2004 г. и 2005 г. Дори и да е ползвала фактически сградата, то ответницата е била допускана от своите родители да прави това. За владение и намерение за своене, установени от ответницата през 1997г. - както тя твърди, изобщо не може да се говори. Оттук насетне районният съд правилно е посочил, че процесната сграда има наследствен характер, като предвид това приложение следва да намерят разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 1/06.08.2012г. но гълк. д. № I 2012г. на ОСГК на ВКС. Това предполага задълбочено да се изследват всички събрани по делото правнорелевантни факти и доказателствата за тях, за да се прецени дали ответницата е упражнявала непосредствената фактическа власт върху сградата като владелец на своята идеална част и държател на чуждата идеална част или е завладяла правата на съсобственика си чрез конкретни действия по отричане на тези права, които да са станали негово достояние и в полза на ответницата да е текъл период на давностно владение с всичките му компоненти /корпус, анимус, манифестиране, срок, явност и необезпокояваност/. Твърди се , че именно тук съставът па PC - П. е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като в разрез с нормата на чл. 236, ал.2 от ГПК изобщо не е извършил цялостен анализ на всички събрани по дело по доказателства, не ги е коментирал поотделно и в тяхната съвкупност, не ги е съпоставил и не е градил съжденията си върху тях, както и не е обсъдил ищцовите основни доводи и възражения срещу твърдяното от ответницата давностно владение. В нарушение на съдопроизводствените правила районният съд изобщо не бил коментирал всичките приложени от ищеца писмени доказателства във връзка с воденото между страните административно производство. В нарушение на съдопроизводствените правила районният съд не е съпоставил свидетелските показания с гореупоменатите писмени доказателства и не ги е коментирал.В нарушение на съдопроизводствените правила районният съд не преценил свидетелските показания на свидетелите на ответницата при условията на чл. 172 от ГПК, тъй като са пряко заинтересовани от изхода по настоящото дело, защото то ще обуславя изхода по другите техни дела, но районният съд изобщо не е взел предвид това. Поддържа се още, че районният съд не е обсъдил представения от ищеца и неоспорен от ответницата Констативен протокол от 21.09.2022г., съставен от администрацията на Община П. във връзка с процедура по незаконно строителство, според съдържанието на който, нито пред присъстващите лица, нито пред общинската администрация, ответницата не се е манифестирала като едноличен собственик на процесната сграда -адресат на Заповед № 731 от 20.08.2024г. на Кмета на Община П. .Същото тълкуване не се извежда и от прочита на нейната жалба вх. № 24-10-96 # 26 от 05.09.2024г. по вх. per. на Община П. па стр. 2. абз. 1. ред 3 и 4, в който се четяло , че „ сградата е изградена много преди лицата, посочени в заповедта, да са станали съсобственици". Поддържа се , че жалбата съставлява изходящ от ответницата частен документ, обективиращ нейни писмени изявления досежно обстоятелства, имащи отношение към предмета на настоящото гражданско дело, които 2 изявления са неблагоприятни за самата нея по настоящото дело. Все в тази връзка се поддържа , че писмените доказателства касаещи развилото се съдебно производство по административното дело, също разкриват липсата на изразено намерение за своене у ответницата и безропотното й зачитане на правата на нейните съсобственици в процесната сграда.Необоснован и формиран в противоречие с писмените доказателства се явявал изводът на районния съд, че се установявало ответницата да е променила държането си във владение. Всъщност Н. Ф. никога не е била владелец на чуждата, а само на собствената си идеална част от процесната сграда. Субективното й отношение спрямо процесния имот е такова, че след възникването на съсобственост по наследяване тя е била владелец на своята наследствена идеална част и държател на чуждата идеална част. Щом като ответницата се с считала за държател към 2022 г., а и след това, то това изключва възможността да се приеме, че тя се е считала за владелец в годините преди това. Намерението й за своене отсъства, с оглед на което не е налице елемент от фактическия състав на твърдяното от нея давностно владение. Като е достигнал до други правни изводи съставът на PC - П. е допуснал нарушение на материалния закон - разпоредбите на чл. 69 и чл. 79, ал.1 от ЗС' и се е отклонил от задължителните ръководни постановки по тяхното приложение, дадени с Тълкувателно решение № 1/06.08.2012г. по тълк. д. № 1/2012г. на OCГK на ВКС. Мали се за отмяна на обжалваното решение, вместо което да се постанови друго такова, с което да бъде уважена претенцията по чл. 108 от ЗС против Н. Т. Ф. като основателна и доказана.Претендират се съдебно- деловодни разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна е постъпил писмен отговор, в която се оспорва основателността на оплакванията и се поддържа , че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, тъй като районният съд, бил изградил своите правни изводи въз основа на правилно установената фактическа обстановка. Не се сочат доказателства.

Претендират се съдебно- деловодни разноски.

Окръжен съд – Пазарджик като разгледа жалбата в рамките на наведените основания и взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства намира за установено следното:

Жалбата е допустима, тъй като е подадена в предвидения от закона срок срещу подлежащ на обжалване акт от страна, останала недоволна от съдебния акт, но разгледана по същество е неоснователна.

Обжалваното решение е валидно и допустимо.

Предявеният иск е допустим. За ищеца съществува правен интерес да установи правото си на собственост върху спорния имот , тъй като заявените от ответницата права като титуляр на правото на собственост върху този имот изключват претендираните от ищеца. Това смущава и накърнява абсолютното право на собственост на ищеца и обосновава правния му интерес от установяването му.

По същество. Производството пред районния съд е образувано по иск с правно основание чл. 108 ГПК за признаване на установено по отношение на ответницата , че 3 ищецът по наследство е собственик на ¼ ид.ч. от процесната сграда и за осъждане на ответницата да предаде владението върху тази спорна част. Ищецът обосновава исковата си претенция с твърденията, че по наследство от своята майка починала през 2024 г. , респективно / евентуално по наследство от своите дядо и баба / починали пред 2004 г.и 2005 г./ е собственик на права в посочените идеални части върху процесната сграда , представляваща такава по допълващо застрояване в УПИ , находящ се в гр. П., а именно СГРАДА с идентификатор № *** /петдесет и шест хиляди двеста седемдесет и седем точка петстотин и две точка хиляда и пет точка четири/, находяща се в град П., община П., област Пазарджик, по кадастрална карта и кадастралните регистри на град П., одобрени със Заповед № РД-18-14/20.06.2014г. на Изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение на КККР. засягащо сградата: няма извършено изменение на КККР със заповед, с административен адрес на сградата: град П., п.к. 4550, улица „С." № 18 /осемнадесет/, която сграда е разположена в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № *** /петдесет и шест хиляди двеста седемдесет и седем точка петстотин и две точка хиляда и пет/, със застроена площ на сградата от 10 кв.м. /десет квадратни метра/, брой етажи: 1 /един/, брой самостоятелни обекти в сградата: 0 /нула/, с предназначение: селскостопанска сграда, предходен идентификатор на сградата: няма.

В срока за отговор ответницата Н. Ф., оспорва ищецът да има право на собственост , върху процесната сграда , включително и на базата на наследяване, тъй като наследодателят на ищеца също не е бил собственик. Позовава се на давностно владение , с начален момент върху сградата от 1997 година до смъртта на родителите й, като последните били допуснати от нея да ползват сградата. Твърди, че е демонстрирала противопоставяне и на наследодателя на ищеца. Твърди че през годините само тя се е грижила за сградата и я е поддържала, извършила е ремонт, имала поставен водомер, като потреблението на водата само тя го плащала. Твърди че владее сградата повече от изискуемия срок по чл. 79 от ЗС, а през 2011 направила ремонт, ключ не бил даван на майката на ищеца, както и че наследодателката на ищеца от 2011 година живее в село Р.. Моли да се отхвърли иска и да й се присъдят сторените разноски.

От представените и неоспорени по делото писмени доказателства / Нотариален акт за покупко продажба на недвижим имот № 24, том I, нот. дело № 56/1974г. на P C – П.;

Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 284, том VI. нот. дело № 1545/1997г. на PC – П.; Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 176, том III, нот. дело № 468/2009г., вх. peг. № 799/17.06.2009г. на СВ - гр. П.; Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 18, том VII, нот. дело № 539/2014г., вх. peг. № 1521 /25.06.2014г. на СВ- гр. П.; Нотариален акт за дарение на недвижими имоти № 78. том I, нот. дело № 56/2025г., вх. per. № 159/31.01.2025г. на СВ - гр. П./ - безспорно се установява, че през 1997 г. майката на ищеца С. А.а и ответницата Н. Ф. са били надарени от своите родители и са станали собственици при равни права / по 1/ 2 ид.ч. / на имот пл. № 1850 , за който е отреден УПИ ХІІ-1850 в кв.

105 по ПУП на гр. П. и в който е построена двуетажна жилищна сграда с приземен етаж.

Дарителите са прехвърлили също така при равни права на своите дъщери собствеността 4 върху приземния етаж, като са посочили и реалните обекти / стаи , които им предоставят / от този етаж, а именно : на С. двете стаи с излаз към улицата и двора ,антре , баня и тоалетна , лятна кухня до жилищната сграда и гаража „средния“ , а на Н. - двете стаи с изглед към дворното място и другия гараж / от към съседа М. Д. / . Прехвърлителите освен това са си запазили пожизнено безвъзмездно правото на ползване върху дарявания имот. Установява се , че преди това през 1974 г. майката и бащата на ищеца по време на своя брак са придобили собствеността чрез договор за издръжка и гледане / нот. акт № 24/1974 г. / върху втори редовен жилищен етаж от сградата, заедно с 1/ 2 ид.ч. от тавана, като по делото не са представени писмени доказателства , но е безспорно, че ответницата е собственица на другия жилищен обект в сградата, а именно – първи жилищен етаж.