Определение № 91 от 09.02.2024, Окръжен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 91 гр. Монтана, 09.02.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Аделина Тушева

Таня Живкова като разгледа докладваното от Аделина Троева Въззивно частно гражданско дело № 20241600500029 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 248, ал. 3 от ГПК, образувано по частна жалба на адвокат Д. М. като представляващ Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ против определение № 1570/04.12.2023 г. по гр. д. № 537/2023 г. по описа на Районен съд – Монтана.

Жалбоподателят твърди, че обжалваното определение е незаконосъобразно в частта, с която е намалено възнаграждението, присъдено за оказана безплатна правна помощ, с размера на дължимия ДДС. Изтъква, че предоставянето на безплатна правна помощ не е необлагаема услуга по смисъла на ЗДДС. Върху дължимото възнаграждение, вкл. и това по чл. 38 от ЗАдв, се дължи ДДС, което следва и от смисъла на §2а от НМРАВ. Моли определението да бъде отменено и вместо него искането за изменение на решението в частта за разноските бъде отхвърлено.

Ответникът по частната жалба „ххххх“ АД в писмено становище оспорва доводите на жалбоподателя и моли жалбата да бъде оставена без уважение. Развива становище, че възнаграждение, определено по чл. 38 от ЗАдв, има характера на обезщетение за положения от адвоката труд и не превръща оказаната безплатна правна помощ във възмездна сделка, подлежаща на облагане с ДДС. Възнаграждението се присъжда като разноски и се възлага на насрещната страна, която не е получател на услугата.

Доказателствата по делото са писмени. МОС ги обсъди във връзка с доводите на страните и приема за установено следното:

Частната жалба е подадена в законния срок, поради което е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна.

1

В производството по гр. д. № 537/2023 г. на Районен съд – Монтана ищцата Д П а е била представлявана от адв. М., който е оказал безплатна правна помощ при условията на чл. 38 от Закона за адвокатурата. Със съдебното решение, след като е уважил иска на К , МРС е осъдил ответната страна „хххххх“ АД да плати на адв. М. възнаграждение в размер на 960 лв.

По искане на ответника на основание чл. 248 от ГПК съдът с обжалваното определение е намалил размера на възнаграждението до 800 лв, като е счел, че саналице предпоставки з анамаляване размера на възнаграждението поради прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК.

Съдът намира обжалваното определение за неправилно, поради което го отменя.

Първоинстанционният съд правилно е изложил мотиви в обжалваното определение, че минималният размер на дължимото възнаграждение е 800 лв, изчислено по правилата на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, но не е взел предвид факта, че адв. М. чрез адвокатското дружество е лице, регистрирано по ЗДДС, поради което дължи внасяне на 20% ДДС, който следва да се начисли върху присъдени яразмер на възнаграждението. Така първоначално присъдената сума от 960 лв представлява минималното възнаграждение с включен ДДС, затова не са били налице условия за намаляване на хонорара, тъй като това ще доведе до присъждане на възнагражедние под минималния размер по Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

МОС намира за неоснователно възражението на „ххххх“ АД, че безплатната правна помощ е обезщетение и не попада в обхват на облагаемите сделки по ЗДДС.

Предоставянето на безплатна адвокатска помощ на предвидено в чл. 38, ал. 1 ЗАдв основание не представлява безвъзмездна услуга по смисъла на ЗДДС. При присъждане на възнаграждение за оказана безплатна адвокатска защита и съдействие в полза на адвокат, регистриран по ЗДДС, дължимото възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. във вр. с § 2а от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения следва да включва ДДС. С присъждането на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата се овъзмездява предоставената от адвоката правна услуга, затова тя е обект на облагане по см. на чл.

2, т. 1 във вр. с чл. 8 ЗДДС (в този смисъл Определение № 44 от 28.01.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 2525/2021 г., II т. о.).

Услугата е безплатна за представляваната страна, но предоставилият услугата адвокат получава възнаграждение, макар то да е присъдено със съдебния акт и да е дължимо от насрещната страна. Това превръща сделката в облагаема, поради наличието на плащане.

При така изложените мотиви МОС отменя определението и вместо него оставя без уважение молбата на „ххххх“ АД за изменение на съдебното решение от 11 2 октомври 2023 г. в частта за разноските като неоснователна.

На основание горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 1570/04.12.2023 г. по гр.д. № 537/2023 г. по описа на Районен съд – Монтана, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба на на „ххххх“ АД за изменение на съдебното решение от 11 октомври 2023 г. в частта за разноските като неоснователна.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3