Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 3456 от 04.11.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Частно наказателно дело 6435/2025
Вид
Определение № 3456
Подписан
04.11.2025
В сила
04.11.2025
Състав
Емилия Атанасова Колева

Цитирани разпоредби

  • чл. 122 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 282 · Наказателен кодекс
  • чл. 213, ал. 5 · Наказателно-процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3456 гр. София, 04.11.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 28 СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емилия Ат. Колева като разгледа докладваното от Емилия Ат. Колева Частно наказателно дело № 20251100206435 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 213, ал. 5 НПК.

Образувано е по жалба на И. Д. А. срещу Постановление на СГП от 03.04.2025г.

/изведено през регистратурата на 07.04.2025г./ за отказ от образуване на досъдебно производство по пр.пр. № 6365/2025г. по описа на СГП, потвърдено с Постановление на Апелативна прокуратура – София от 30.07.2025г. по преписка № 1822/2025г.

В жалбата са изложени твърдения за група от длъжностни лица в РС – Бургас и ОС – Бургас, които прикрили извършено деяние от служители на РС – Бургас по чл. 309, чл. 313 НК /създаване на неистински документи – отрязък от съобщения по няколко граждански дела, по които страна бил И. А. като физическо лице и като представител на фирми/. Твърди се, че тези деяния били прикрити от съдиите - докладчици на делата. Направено е искане за отмяна на атакуваното постановление на СГП.

Софийски градски съд намира, че жалбата, с която е сезиран, е процесуално допустима.

Видно от съдържащата се в материалите по пр.пр. № 1822/2025г. на Апелативна прокуратура – София, постановлението, с което е потвърдено Постановление на СГП за отказ от образуване на ДП, е получено от И. А. на дата 01.10.2025г. /л. 10 от преписката/.

Жалбата е депозирана на 06.10.2025г., в рамките на предвидения в закона 7-дневен срок.

Същата е подадена от процесуално легитимирано лице по смисъла на чл. 213, ал.4, вр. ал. 1 НПК, доколкото И. Д. А. има качеството на „лице, направило съобщението“, във връзка с което е била извършена проверката. Обжалва се акт, който подлежи на съдебен контрол пред съответния първоинстанционен съд, след инициирано контролно производство от висшестоящата прокуратура.

Предмет на проверка по преписката е било престъпление по чл. 282 НК, което е сред изрично посочените в чл. 213, ал 4 НПК. Това обстоятелство открива пътя на съдебния контрол върху постановлението на СГП, с което е отказано образуването на ДП. С оглед на това, жалбата следва да бъде разгледана по същество.

Съдът намира жалбата за неоснователна със следните аргументи:

1

Видно от материалите по делото, пр.пр. № 6365/2025г. по описа на СГП е образувана във връзка с изпратени от РП - Бургас материали от извършена проверка от органите на ОД на МВР – Бургас по повод подаден сигнал /жалба/ от И. Д. А. като представител на ПФК „Нефтохим“ АД, „Хотелски комплекс Черноморец БС“ ЕАД, КП „Моя страна България“ и „Интрейд Инженеринг“ АД. В сигнала /жалбата/ са наведени твърдения, че Б.Г. – призовкар в РС – Бургас преправил съдържанието на документи и създал неистински такива във връзка с водени граждански дела /№ 3578/2024г.; № 3461/2020г.; 4536/2024г. и № 5072/2022г./, както и, че били оформяни уведомления чрез разлепване без призовкарят да е идвал до адреса.

Твърди се, че призовкарят сам пред свидетели на адреса признал, че бил заплашен от деловодител и му е оказано въздействие за антидатиране на документите. Въз основа на тези документи съдии от РС – Бургас били постановили актове.

При извършената предварителна проверка от органите на ОД на МВР – Бургас е снето сведение от И. Д. А., в които последният навел твърдения, че в разговор с призовкаря Б.Г. научил от него, че бил заплашен от служители в деловодството на РС – Бургас и от съдии, че ще бъде глобен, а евентуално и уволнен, ако откаже да преправи процесните документи /съобщения/ във връзка с гражданки дела. Целостта на съобщенията била нарушена, като същите били приобщени от съдиите по делата, въпреки, че били подправени.

Снето е и сведение от Б.Г. Г. – призовкар в РС – Бургас, който заявил, че изложеното в сигнала /жалбата/ на И. А. не отговаря на истината. Никога не бил заплашван от негови колеги, деловодители, съдии и други да извършва нередности по отношение на служебни документи. Уточнил е, че разписките от дати 26.08.2024г. и от 29.09.2024г. били попълнени и подписани от З.В. – служител на И. Д. А. при връчването на призовките, като изписаните дати не отговаряли на реалността. Книжата реално били връчени през месец юни 2024г., като конкретните дати били отразени в базата данни на РС - Бургас. Б.Г. потвърдил във връзка с уведомления от дати 25.10.2024г. и от 28.10.2024г., че са попълнени и подписани от него, както и че същите са залепени от него на портала на НОИ – Бургас, където се помещавал офиса на И. Д. А..

Във връзка с проверката от РС – Бургас е изискана и постъпила следната информация и документи: сигнал от И. Д. А., входиран като такъв по чл. 122 АПК; докладна записка от системния администратор на РС - Бургас, в която са посочени данните от ЕИСС касателно отбелязаните дати на връчване на съобщенията и датите на връщането им в деловодството на съда; обяснения от Б.Г., в които последният посочил, че датите на връчване на съобщенията и призовките били попълнени от З.К. при връчването им, същите не отговаряли на реалните дати, което наложило поправянето им от страна на призовкаря, което било удостоверено с подпис и печат. Било приложено и Решение на председателя на РС - Бургас от 01.11.2024г. във връзка с извършената проверка по подадения сигнал от И. А..

Съгласно посоченото решение - отразените в ЕИСС от призовкаря дати на връчване на релевантните съобщения, отговарят на тези, посочени от него в самите документи.

Въз основа на материалите по така извършената предварителна проверка, с Постановление на СГП от 03.04.2025г. /изведено през регистратурата на 07.04.2025г./ е 2 постановен отказ от образуване на досъдебно производство, като прокурорът е приел, че не са налице достатъчно данни за извършено от магистрат престъпление от общ характер. С Постановление на Апелативна прокуратура – София постановлението на СГП е потвърдено.

Изискуемият контрол, регламентиран в нормата на чл. 213, ал. 5 НПК, е свързан с преценката от съда за обоснованост и законосъобразност на постановлението за отказ от образуване на досъдебно производство. В този смисъл обект на проверка са правните констатации в прокурорския акт, в частност - дали са обосновани и дали съответстват на установеното от прокурора фактическо положение. Отговорът на тези въпроси, отнесени към атакуваното прокурорско постановление, е позитивен.

Съдът счита, че оспореното Постановление на СГП по пр.пр. № 6365/2024г. за отказ да се образува досъдебно производство е обосновано и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Законосъобразни и обосновани са изводите на прокурора за липса на данни за извършено престъпление от общ характер от магистрат, в частност такова по смисъла на чл.

282 НК или по друг текст на наказателния закон.

Правилно в тази насока прокурорът е преценил, че изнесеното в самия сигнал, а след това и в писмените сведения, дадени от И. Д. А., за противоправно поведение на магистрати – съдии в РС – Бургас, не се потвърждават от съдържащите се в преписката данни. Това е така, доколкото длъжностното лице призовкар Б.Г. категорично е отрекъл изложените в сигнала твърдения. Потвърдил е, че никога не бил заплашван от негови колеги, деловодители, съдии и други да извършва нередности по отношение на служебни документи.

Настоящият състав споделя и съображенията на прокуратурата, че упражнената дейност в рамките на предоставените от закона правомощия и взети решения в резултат на оценка на доказателствата и приложението на закона от страна на магистратите, не би могла да бъде обект на наказателно преследване, доколкото магистратите се ползват с функционален имунитет във връзка с постановените от тях актове и изпълнение на служебните им задължения.

От материалите по преписката не се съдържат каквито и да е обективни данни, извън твърденията на подателя на сигнала /които по същество представляват субективни оценки и заключения/, които да сочат на извършени противоправни действия от магистрати в кръга на службата им. Съответствието, което се установява между дадените от призовкаря Б.Г. обяснения по повод проверката от ОД на МВР – Бургас, тези дадени пред РС – Бургас, както и докладната, изготвена от системния администратор на РС – Бургас, съдържащо данни от ЕИСС, е достатъчно, за да бъде приета липсата на данни за извършено престъпление от магистрат, което да обуславя образуване на ДП по този повод.

Що се отнася до приложеното към настоящата жалба сведение на З.В. К., настоящият състав ще обърне внимание, че същите касаят проверка по друга преписка. Отделно, изхождат от лице, намиращо се в трудови правоотношения с фирми, чийто представител е 3 самия И. Д. А. /т.е. налице е дисциплинарна зависимост/, и в този смисъл не могат да бъдат приети за обективни.

Следва да се обърне внимание, че с постановлението за отказ от образуване на ДП материалите по извършената проверка от ОД на МВР – Бургас законосъобразно са били отделени и изпратени на РП – Бургас по компетентност, с оглед твърденията в подадения сигнал за извършени документни престъпления по Глава Девета от НК. Именно при евентуално образуване на ДП във връзка с документно престъпление би било релевантно събирането на доказателства чрез назначаване на почеркова експертиза, която да изследва подписите и ръкописния текст, положен върху процесният съобщения /призовки/.

С оглед на горното, правилен, обоснован и законосъобразен е изводът на прокурор при СГП, че липсват данни за извършено престъпление от магистрат, поради което и е отказал да образува досъдебно производство. Липсват основания за извършване на допълнителна проверка.

С оглед на всичко изложено, атакуваното постановление на СГП за отказ от образуване досъдебно производство следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Постановление на СГП от 03.04.2025г. /изведено през регистратурата на 07.04.2025г./ за отказ от образуване на досъдебно производство по пр.пр.

№ 6365/2025г. по описа на СГП, потвърдено с Постановление на Апелативна прокуратура – София от 30.07.2025г. по преписка № 1822/2025г.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Препис от определението да се връчи на жалбоподателя И. Д. А. за сведение.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

4