Решение № 721 от 15.04.2021, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 721 гр. Варна , 14.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и четвърти март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Ирена Н. Петкова

Наталия П. Неделчева мл.с. Лазар К. Василев при участието на секретаря Галина Г. Славова като разгледа докладваното от Наталия П. Неделчева Въззивно гражданско дело № 20213100500355 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 от ГПК, образувано е по въззивна жалба вх. №2888749/11.12.20г. на В. В. К., ЕГН ********** против решение №261353/23.11.2020г. постановено по гр. дело №5674/2020г. по описа на ВРС, с което съдът е отхвърлил предявеният от нея положителен установителен иск. Жалбоподателката счита за неправилен извода на първ. съд, че доколкото в уводната част на Нотариален акт №90, том V, дело 1098 от 31.01.2008г. е изписано, че въззивницата е участвала в нотариалното производство в качеството си на майка и законен представител на двете си малолетни деца, то същата не може да е придобила процесното право на ползване, защото е следвало да участва в лично качество по сделката. Излага, че макар и в договора да не е изписано изрично, че въззивницата го е подписала и в лично качество, то факт е, че под договора стои нейния подпис.

Доколкото в т.2 от договора се учредяват вещни права, и в края на договора стои подписа счита, че вещно-правен ефект е настъпил, независимо от декларираното в началото на нотариалния акт качество на лицето. От друга страна, дори и евентуално да се приеме, че въззивницата е действала от името на своите деца, то следва този договор да се третира като договор в полза на трето лице по чл.22 от ЗЗД. В този случай, нейните деца са сключили договор в полза на майка си, за учредяване в нейна полза на право на ползване на сградата. За тази сделка разрешение по чл. 73, ал.3, предл. първо, от СК от 1985 (отм.) от ВРС не е необходимо т.к. в случая децата не се разпореждат 1 със свое имущество, а само сключват договор в нейна полза, а праводателят (учредител) е „Ей Джей Пропърти 2005" ООД. Оспорва и извода на съда, че „Ей Джей Пропърти 2005" ООД не би могло да учреди на въззивницата правото на ползване по т.2 от договора, т.к. в т.1 от договора е продал имота на нейните деца. Излага, че когато се подписва един нотариален акт всички вещни права по него се създават едновременно, а не последователно, следвайки номерацията на точки, в които са описани отделните сделки, извършвани с този акт. Извършвайки нотариалния акт, вещният ефект настъпва с подписването му от нотариуса и вписването в неговия регистър, като този ефект настъпва едновременно за всички сделки по акта, независимо от последователността им в изписването. В конкретния случай, с подписването от нотариуса на Нотариален акт №90, том V, дело 1098 от 31.01.2008г. на Агенция по вписванията гр.Варна, са извършени две сделки: със сделката по т.1 е прехвърлена на двете деца гола собственост върху недвижимия имот, а със сделка по т.2 на въззивницата е учредено правото на ползване върху същия имот. По изложените съображения жалбоподателката моли обжалваното решение да бъде отменено като незаконосъобразно и неправилно, а на негово място да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде уважен изцяло, както и да бъдат присъдени направените по делото разноски. В о.с.з. жалбата се поддържа чрез пълномощник.

Ответникът, чрез депозирания писмен отговор и в о.с.з. чрез пълномощника си излага становище за недопустимост и неоснователност на въззивната жалба. Счита, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, като не са налице твърдяните от въззивника пороци.

Твърди, че първоинстанционният съд, след като е анализирал събраните по делото доказателства, е достигнал до правилен и законосъобразен извод относно неоснователност на предявения иск. Твърди, че с влязло в сила решение е прогласена нищожността на сделката, с която малолетните тогава деца са учредили в полза на своята майка Ваня Карчева право на ползване, поради което, счита, че спорът, предмет на разглеждане по настоящото дело вече е разрешен с влязло в сила решение. Ако съдът намери, че искът е допустим, то моли да бъде отхвърлен като неоснователен, тъй като въззивницата К. не е участвала в сделката като страна. Моли жалбата да бъде оставена без уважение като неоснователна и необоснована, а първоинстанционното решение –потвърдено, като му бъдат присъдени направените във въззивното производство разноски.

Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона и предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е образувано по иск с правно основание чл. 124, ал.1 от 2

ГПК, предявен от В. В. К., ЕГН ********** от с. Бенковски, Община Аврен, чрез адв. Г. за приемане за установено по отношение на Държавата, чрез Министъра на регионалното развитие и благоустройството, че ищцата е титуляр на пожизнено вещно право на ползване на дворно място, находящо се в с. Бенковски, общ. Аврен, представляващ УПИ № II-72, вк. 9 по плана на селото, целият площ 620 при граници улица УПИ III - 71 и УПИ № 1 - 69, заедно с построената в същия жилищна сграда - къща на два етажа с разгърната застроена площ 185 кв. м., учредено от дружество „Ей Джей

Пропърти 2005“ ООД по силата на Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 24/31.01.2008г., т.I, peг. №586, нотариално дело №16/2008г. Твърди се, че държавата е собственик на имота, като правата й са установени с решение № 2454/2011 по описа на ВОС. Излага, че държавата желае да ползва имота и оспорва правото да ползва същия, поради което счита, че за нея е налице правен интерес от предявяване на настоящия установителен иск.

Ответникът –Държавата, чрез Министъра на регионалното развитие и благоустройството оспорва иска. Излага на първо място, че искът е недопустим, тъй като с Решение по гр.д.№16760/2017г. по описа на Варненски районен съд е уважен предявения от Държавата срещу ищцата (тогава ответник) иск за прогласяване нищожността на договор, обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 24/31.01.2008 г., т. I, per. № 586, нотариално дело № 16/2008г., с който на В.К. е учредено право на ползвана процесния имот. Оспорва се претенцираното право да е учредено на ищцата от „Ей Джей пропърти 2005“ ЕООД. В действително с въпросната сделка “ Ей Джей пропърти 2005“ ООД е прехвърлило вещно право на собственост на Т. и В.М., които на свой ред са учредили на ищцата (тяхна майка) право на ползване. Счита, че дружеството също не би могло да учреди право на ползване, тъй като вече не е притежавал право на собственост. Твърди, че държавата е собственик на процесния имот въз основа на влязло в сила решение за отнемане в полза на държавата по реда на ЗОПДИППД/отм./. По изложените съображения, ответникът моли така предявения иск да бъде отхвърлен, като му бъдат присъдени направените по делото разноски.

Настоящото производство е въззивно, поради което съдът следва да направи свои фактически констатации и правни изводи. След съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства, с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, Варненският окръжен съд приема за установено следното:

От приетия по делото Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №24/31.01.2008 г., т. I, per. №586, нотариално дело №16/2008г. се установява /по т.1/, че на 31.01.2008г. „Ей Джей Пропърти 2005“ ЕООД прехвърля на Т. З.М. и В. З.М., чрез тяхната майка и законен представител В. В. К. следния недвижим имот: дворно място, находящо се в с.

Бенковски, общ. Аврен, представляващ УПИ № II-72, вк. 9 по плана на 3 селото, целият площ 620 при граници улица УПИ III - 71 и УПИ № 1 - 69, заедно с построената в същия жилищна сграда - къща на два етажа с разгърната застроена площ 185 кв. м.

В т. 2 от НА е посочено, че „Страните учредяват и запазват на З.Д.М./ ЕГН постоянен адрес/ и В. В. К./ ЕГН, постоянен адрес/, родители на купувачите Т. З.М. и В. З.М. правото на пожизнено и безвъзмездно ползване и обитаване на имота, предмет на този нотариален акт, заедно и поотделно.“ С влязло в сила решение №2489/05.06.2019г., постановено между същите страни по гр. дело №16760/2017г., е прогласена нищожността на сделката, обективирана в т. 2 Нотариален акт №24/ 31.01.2008г. , с която В. З.М., ЕГН *** и Т. З.М., ЕГН *** са учредили в полза на В.В. М., ЕГН ********** право на ползване върху закупения от учредителите с точка първа на нотариалния акт имот, представляващ дворно място, находящо се в с. Бенковски, община Аврен, област Варна, за който е отреден УПИ № II- 72 , от квартал 9 по плана на селото, целият с площ 620 кв. м. при граници: улица, улица УПИ III - 71 и УПИ № 1 - 69, заедно с построената в същия жилищна сграда - къща на два етажа с разгърната застроена площ 185 кв. м., ПОРАДИ ПРОТИВОРЕЧИЕ СЪС ЗАКОНА на основание чл. 26, ал. 1, предложение първо от ЗЗД

Настоящият състав намира, че така предявеният установителен иск е допустим, тъй като ищцата има интерес да установи, че е нейна полза съществува учредено право на ползване. Със сила на присъдено нещо /с решение №2489/05.06.2019г./ е прогласена нищожността на сделката, с която децата учредяват в полза на майка си това право, но по настоящото дело се твърди, че това право е възникнало на друго основание, което е нововъведено, не е било предмет на разглеждане по вече приключилото дело, и съответно по него не е формирана СПН.

За да се произнесе по основателността на иска, съдът съобрази следното:

Ищцата твърди, че правото на ползване е учредено от продавача –„Ей Джи пропърти 2005“ ООД са и двете страни- купувачи и продавач.

Настоящият състав счита, че дружество „Ей Джй Пропърти 2005г.“ ООД не би могло да учреди право на ползване, тъй като е изразило правновалидната си воля да прехвърли собствеността върху имота на малолетните деца на ищцата. Ако действителната воля на страните наистина е била тази, то дружеството първо би следвало да учреди право на ползване – върху собствения си имот, в полза на В.В., след което да продаде голата собственост на нейните деца, каквато воля в НА липсва обективирана.

Отделно от това следва да се отбележи, че не може изобщо да се приеме, че между дружеството и ищцата е сключен договор за ползване, тъй 4 като същият е двустранен и за неговата действителност е необходимо участието и на двете страните по сделката –прехвърлител и приобритател.

Участието на ищцата В.В. - съобразно посоченото в самия нотариален акт е само в качеството на майка и законен представител на децата. Никъде в НА не се посочва, че тя е страна по сделка, или участва в нот. Производство и в лично качество. Двата подписа под текста в НА са положени за законен представител.

Във връзка с възражението, съдържащо се във въззивната жалба, а именно, че евентуално следва да се приеме, че е налице договор в полза на трето лице по см. на чл. 22 ЗЗД, следва да се отбележи следното:

Това основание за възникване на правото на ползване не е наведено от ищцата нито в исковата молба, нито в пледоарията по съществото на спора, поради което е преклудирано и не следва да бъда разглеждано изобщо, тъй като ищецът не може да въвежда ново придобивно основание едва пред въззивната инстанция.

Следва да се отбележи също, че ако се касае за договор в полза на ищцата в качеството трето лице по см. на чл. 22 ЗЗД, то двете договарящи страни по този договор са продавача и купувачите. Последните обаче тъй като са били малолетни към онзи момент, не са могли да изразяват правно валидна воля за учредяване на това право в полза на майка си/което се явява безвъзмездно разпореждане в полза на трето лице/, като с влязло в сила решение е прогласена нищожността на тази сделка именно на това основание.

Съдът категорично не споделя изложеното във въззивната жалба, а именно, че в процесния НА са извършени две сделки: със сделката по т. 1 е прехвърлена голата собственост върху имота на двете деца, а със сделката по т.2- на въззивницата е учредено правото на ползване.