Решение № 72 от 26.02.2025, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 72 гр. Плевен, 26.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА

Членове:

ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА

ХРИСТО СТ. ТОМОВ при участието на секретаря ЕМИЛИЯ ПЛ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА Въззивно гражданско дело № 20254400500007 по описа за 2025 година Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството по делото е образувано въз основа на депозирана въззивна жалба от „Топлофикация – Плевен“ АД, гр. Плевен чрез пълномощника му юрисконсулт Ц. В. против решение № 1501/07.11.2024 г. по гр.д. № 3371/2024 г. по описа на ПлРС в частта, в която са отхвърлени предявените от въззивното дружество против ответницата Й. А. А. искове с правно основание чл. 422 от ГПК, както следва: искът за главницата за разликата над сумата 302,63 лв. до сумата от 689,58 лв., която разлика е 386,95 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 09.04.2024 г. до окончателното й заплащане; искът за лихва за забава върху главницата за разликата над сумата 20 лв. до сумата от 33,54 лв., която разлика е 13,54 лв..

С въззивната жалба се иска отмяна на решението на ПлРС като неправилно, незаконосъобразно и необосновано в обжалвана част и се излагат подробни доводи относно неправилна преценка на събраните по делото доказателства. Според въззивника по делото е било безспорно, че топлофицираният имот в гр. Плевен, собственост на ответницата е необитаем, което обстоятелство е признато от ответницата в отговора на исковата молба /ИМ/, както и обстоятелството, че водомерът отчитащ ползваната топла вода в 1 имота е подлежал на подмяна и не е подменен в законния срок. В жалбата се твърди, че от заключението на приетата съдебно-техническа експертиза /СТЕ/ по делото е доказано, че наличният в имота водомер за топла вода е с изтекъл срок на валидност за отчетния период и не е подменен, че няма разлика между разпределеното на ответницата количество топлинна енергия /ТЕ/ и начисленото от ищеца, както и че правилно на основание чл. 69 ал. 2 т. 2 от Наредба № Е-РД-04-01/12.03.2020 г. за топлоснабдяването /наричана по-долу за краткост Наредбата за топлоснабдяването/ на абоната е начислено служебно количество вода и съответно ползвана топлоенергия за подгряването й, които обстоятелства неправилно са пренебрегнати от първоинстанционния съд. Позовавайки се на разпоредбите на чл. 70 ал. 1 и ал.

4, чл. 69 ал. 2 т. 2 и чл. 62 ал. 2 т. 2 от Наредбата въззивникът счита, че са налице две основания за начисляване на ТЕ за БГВ на максимална мощност, а именно липсата на достъп до имота и изтеклата метрологична годност на средството за измерване на БГВ, като счита, че от една страна в тежест на ответната страна е да докаже, че е поискала допълнителен отчет и преработване на сметката, а от друга не е необходимо да има реално потребление на доставена БГВ от страна на потребителя и потребителят е длъжен да заплати разпределеното от топлинния счетоводител количество ТЕ.

Според въззивника по силата на разпоредбата на чл. 62 ал. 2 т. 2 от Наредбата за топлоснабдяването е без значение дали от потребителя реално е ползвана подгрята вода и дали имотът е обитаван и от колко обитатели, а се предвижда фикция с наказателен характер, съгласно която се считат потребени от наймалко един обитател 140 л. на денонощие за имота или 4,2 куб. вода на месец, която санкция се налага за бездействието на потребителя да изпълни задълженията си, произтичащи от закона. Счита, че обстоятелството, че имотът е необитаем не води до извода, че не се дължи стойността на служебно начислената стойност на БГВ, прави се анализ на термините обитател и домашни лица, както и на разпоредбите на чл. 153 ал. 1 от ЗЕ, чл. 46 ал. от ГПК, чл. 46 ал. 2 от ЗНА и др. и се позовава на практика на СРС в тази насока.

В заключение въззивникът счита, че при правилно установена фактическа обстановка първоинстанционният съд е достигнал до погрешни правни изводи по отношение на дължимостта на претендираните суми за БГВ, поради което иска от въззивния съд да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част и да постанови друго, с което да уважи изцяло предявените установителни искове и да присъди на въззивника направените по делото разноски по делото в двете инстанции и в заповедното производство.

Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 100 лв.. Представя квитанция за внесена държавна такса по сметка на ПлОС в размер на 50 лв. и пълномощно в полза на юрисконсулт Ц. В.. С въззивната жалба не се правят доказателствени искания.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна Й. А. А..

В о.с.з. въззивното дружество „Топлофикация - Плевен” ЕАД, гр.

2

Плевен чрез пълномощника си юрисконсулт В. поддържа подадената въззивна жалба. Представя списък на разноските за заповедното, първоинстанционното и въззивното производство.

Въззиваемата страна не се явява и не се представлява по делото.

Окръжният съд, като обсъди оплакванията, изложени в жалбата, взе предвид направените доводи, прецени събраните пред първата инстанция доказателства в тяхната съвкупност и по отделно и съобрази изискванията на закона, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259 от ГПК, допустима е и следва да бъде разгледана по същество.

Производството по делото пред Плевенският районен съд е образувано по предявени искове с правно основание чл. 422 ал. 1 ГПК за установяване съществуването на вземанията на „Топлофикация - Плевен” ЕАД, гр. Плевен към длъжника Й. А. А., за които е издадена заповед по чл. 410 ГПК № 1174/10.04.2024 г. по ч.гр.д. № 1945/2024 г. по описа на ПлРС, а именно: сумата от 689,58 лв., представляваща главница за ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.12.2023 г. до 29.02.2024 г., сумата от 33,54 лв., представляваща лихва за забава за периода от 02.03.2023 г. до 02.04.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.04.2024 г. до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба /ИМ/ ищецът твърди, че ответникът има качеството клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153 ал. от ЗЕ, в качеството на собственик на топлоснабден недвижим имот в гр. Плевен, **********, с абонатен № **********, намиращ се в сградата – етажна собственост, чиито имот е присъединен към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение. Твърди се, че продажбата на топлинна енергия се извършва от топлопреносното предприятие на клиентите въз основа на публично известни Общи условия на предприятието, одобрени от ДКЕР, като в конкретния случай това са Общите условия на дружеството от 2007 г., надлежно публикувани в посочени медии. Твърди се, че ответникът не е заплатил ползваната топлинна енергия до подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, респ. до подаване на ИМ, което обосновава правния интерес на дружеството да потърси правата си по съдебен ред. В ИМ са уточнени вземанията, включени в дължимата главница по неплатените фактури за процесния период, от която 47,27 лв. за отопление без ИРУ, 212,72 лв. за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, 386,95 лв. за битово горещо водоснабдяване /БГВ/ и 42,64 лв. за услуга дялово разпределение.

По делото в първата инстанция е депозиран писмен отговор по реда на чл. 131 ГПК от ответницата Й. А. А., с който искът е признат частично и са направени възражения за неоснователност на иска в частта, в която се претендира заплащане на 386,95 лв. за БГВ. В отговора се възразява, че тъй като имотът не е обитаван от ответницата или друго лице и в него не е ползвана топла вода през процесния период не се дължи заплащане на 3 претендираната сума. Възразява да е била надлежно уведомена, че следва да осигури достъп до имота за отчет в конкретен момент. Твърди, че е заплатила всички дължими суми за БГВ преди процесния период без да е направен отчет на водомера й и иска да бъде извършен такъв по делото за се съобразят реалните показатели на водомера й, респ. реалното количество ползвана ТЕ за БГВ и платените от нейна страна количества до този момент. В о.с.з. пред ПлРС ответницата е възразила, че не е получавала каквото и да е писмо от ищеца и топлинния счетоводител във връзка с водомера си или отчитането на БГВ.

За да отхвърли предявения иск за установяване на вземане на ищеца към ответника в размер на сумата от 386,95 лв., представляваща неплатена главница начислена за БГВ, Плевенският районен съд е приел, че след като по делото е безспорно между страните, че имотът е бил необитаем през процесния период ищецът не е следвало да се начислява сума за ТЕ за БГВ за един обитател. С оглед недължимостта на главницата за посочената по-горе сума съдът е приел, че не се дължи и лихва за забава върху нея в размер на 13,54 лв., поради което в полза на ищеца не съществува вземане за лихва забава в този размер.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната му част, като останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Въззивният съд приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно в обжалваната част по следните съображения:

С оглед представените по делото писмени доказателства и заключението на вещото лице инж. Й. по приетата по делото в първата инстанция СТЕ може да се приеме за доказано по делото, че от страна на топлинния счетоводител „Нелбо“АД за периода от 01.12.2023 г. до 30.08.2024 г. не е начислявана ТЕ за БГВ за имота поради това, че не е бил обитаван, а за периода от 01.09.2023 г. до 29.02.2024 г. е начислена служебно ТЕ за подгряване на 25,16 куб. м. топла вода на стойност 386,95 лв.. Вещото лице установява, че съгласно информация от топлинния счетоводител с уведомително писмо № Р7120/14.08.2023 г. абонатът е уведомен за това, че водомерът е с изтекла валидност на метрологична проверка и му е дадена възможност да бъде заменен с нов, с дистанционно отчитане, но тъй като абонатът не е изпълнил указанията в писмото, считано от м. септември 2023 г. му е начислявана служебно ТЕ за консумация на топла вода.

При съобразяване на разпоредбите на чл. 52 ал. 6 т. 4, ал. 7 и ал. 8 изр. 1 4 от Наредбата за топлоснабдяването следва да се приеме, че индивидуалните водомери за топла вода в топлофицираните имоти подлежат на последваща проверка съгласно изискванията на Наредба № 4 от 2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството и когато установи, че срокът на валидност на метрологичната проверка на индивидуалния водомер е изтекъл през отчетния период топлинният счетоводител, извършващ дяловото разпределение е задължен да уведоми писмено клиента за задължението му в едномесечен срок от установяването да заяви и представи за последваща проверка индивидуалния водомер, както и за последствията при неизпълнение на тези задължения и ако клиентът не изпълни указаното му задължение за имота му се разпределя топлинна енергия при условията на чл. 69, ал. 2, т. 2 от Наредбата, а именно при норма за разход на потребление на гореща вода от 140 л на обитател за едно денонощие.

При съобразяване на разпоредбите на чл. 70 ал. 3 и ал. 4 от Наредбата за топлоснабдяването следва да се приеме, че редът за отчитане на показанията на уредите на клиентите, неосигурили достъп до имотите си се урежда в общите условия на договорите по чл. 149, 149б и в публично известните общи условия по чл. 150 ЗЕ, като на тези от тях, които не са осигурили отчет на измервателните си уреди или на водомера си при липса на такива с дистанционно отчитане, за всички отоплителни тела в имота се начислява енергия по реда на т. 6.5 от приложението по чл. 61, ал. 1 като отоплителни тела без уреди, а ТЕ за БГВ се начислява по чл. 69 ал. 2 т. 2 от Наредбата, а именно при норма за разход на потребление на гореща вода от 140 л на обитател за едно денонощие.

От представената по делото пред ПлРС публикация от 13.12.2007 г. във вестник Посоки се установява публикуването на Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация - Плевен” ЕАД на потребители в гр. Плевен, приети с Протокол от 12.09.2007 г. на Съвета на директорите на „Топлофикация-Плевен”ЕАД и одобрени с Решение № ОУ от 03.12.2007г. на ДКЕВР. При съобразяване на разпоредбите на чл. 38 ал. 1 и ал. 3 от ОУ на въззивното дружество следва да се приеме, че в същите подробно са уредени и горепосочените хипотези, предпостаяващи начисляване на ТЕ за БГВ се начислява по чл. 69 ал. 2 т. 2 от Наредбата.