Решение № 1896 от 01.04.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1896 гр. София, 01.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Мариана Георгиева

Димитър Ковачев при участието на секретаря Христина Сп. Кръстева като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско дело № 20231100509892 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.

С решение от 31.03.2023г., постановено по гр.дело № 58631/2020г. по описа на СРС, ГО, 170 състав, са отхвърлени предявените от Д. И. Б. срещу „Б.Б.М.” ЕООД обективно кумулативно съединените искове, както следва: иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за признаване за незаконно и отмяната на уволнението на ищеца, извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ със Заповед № ДБ01/20.10.2020г. на управителя на „Б.Б.М.” ЕООД и иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ за заплащане на сумата от 33 000 лева – обезщетение за оставане без работа поради уволнението за периода от 21.10.2020г. до 21.04.2021г.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца Д.Б.У., в която се поддържат оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на формираните от първоинстанционния съд изводи, както и за нарушение на материалния закон.

Въззивникът навежда съображения за неправилност на изводите на първоинстанционния съд, че процесната заповед за уволнение е мотивирана.

В тази връзка сочи очевидното противоречие и неяснота в мотивите на 1 съдебния акт, тъй като изводът за законосъобразност е формиран въпреки приетото за установено, че за част от описаните в заповедта прояви не може да се направи извод за трайна липса на качества, а за инцидентни прояви, които могат да се квалифицират като дисциплинарни нарушения.

Следователно СРС е констатирал противоречие между описаните прояви и дадената от работодателя квалификация, но вместо да отмени уволнението е отхвърлил предявените искове.

На следващо място, наведени са доводи, че събраните по делото гласни доказателствени средства не установяват да е налице трайно неефективно изпълнение на възложената работа. Твърди, че е допуснато процесуално нарушение, изразяващо се в провеждане на разпит на прокуриста на ответното дружество, който не може да има качеството на свидетел по смисъла на ГПК. По тези съображения счита, че неговите показания не следва да се обсъждат и въз основа на тях да се формират фактически изводи. Сочи, че продажбите на стоките на ответника са се увеличили след освобождаването на ищеца, тъй като след м.10.2020г. броя на заразените лица с коронавирус се е увеличил. Ето защо счита за необоснован изводът на първоинстанционния съд, че позовававането на пандемията от ковид 19 и свързаните с нея спадове на продажбите е неоснователно. Не било установено също, че към датата на прекратяване на трудовото правоотношение твърдяното трайно неизпълнение на възложената работа е съществувало.

Счита, че следва да се разгледат приходите и загубите на цялото предприятие, а не само на ръководения от ищеца отдел, тъй като само в този случай може да се направи извод, че е налице спад в продажбите. Поддържа, че не е налице елемента “трайност” по смисъла на уволнителното основание по чл.

328, т. 5 от КТ, тъй като ръководената от ищеца структура е съществувала в този си вид от м.04.2020г., освен това самото дружество не е подготвило своите служители да се справят с кризисни ситуации. Твърди, че се е справял успешно с възложените му задължения по предишната заемана от него позиция, която е била със същите задължения, поради което счита, че е несъстоятелно твърдението, че лицето не може да се справи със задълженията по новата дължност /идентична с предходната позиция на лицето в ответното дружество/. Развити са подробни съображения за допуснати процесуални нарушения във връзка с разпита на прокуриста на ответното дружество в качеството му на свидетел. Счита, че той може да дава единствено обяснения 2 като страна в процеса, но не и като свидетел. Прави искане за преценка на показанията на свид. Р. по реда на чл. 172 от ГПК, тъй като същата е служител на същия работодател. А останалите свидетели, допуснати по искане на ищеца, не са заинтересовани от изхода на спора, поради обстоятелството, че трудовото правоотношение с ответника е било прекратено по искане на служителите. По тези съображения е направено искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявените искове да се уважат.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК насрещната страна „Б.Б.М.” ЕООД е депозирал отговор на въззивната жалба, с който същата се оспорва по подробно изложени съображения за неоснователност. Поддържа се становище, че първоинстанционното решение е правилно и обосновано, като постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и в правилно приложение на относимите материално-правни норми. С оглед изложеното е направено искане за потвърждаване на обжалваното решение.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ.

Първоинстанционният съд е бил сезиран от Д. И. Б. с искова молба, с която срещу „Б.Б.М.” ЕООД са били предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за признаване за незаконно и отмяната на уволнението на ищеца, извършено на основание чл. 328, ал. 1, т.

5 КТ със Заповед № ДБ01/20.10.2020г. на управителя на „Б.Б.М.” ЕООД и за заплащане на сумата от 33 000 лева – обезщетение за оставане без работа поради уволнението за периода от 21.10.2020г. до 21.04.2021г.

Прекратяването на трудово правоотношение на посоченото основание е оспорено с доводи за немотивираност на заповедта за уволнение и за неосъществяване на фактическия състав на прекратителното основание – липса на материалноправни предпоставки за прекратяване на трудовото правоотношение на основанието по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ.

3

Не се спори, а това е видно и от представеното допълнително споразумение № 14 към трудов договор № 040/19.05.2018г., че между страните, считано от 27.03.2020г., е съществувало трудово правоотношение за неопределено време, по силата на което ищецът е изпълнявал длъжността „Мениджър бизнес стратегии”. Преди това за периода от 29.01.2016г. до 27.03.2020г. ищецът е заемал длъжността Регионален мениджър “Продажби” в отдел “Болнично лечение”. От представената организационна структура, както и от събраните гласни доказателствени средства, се установява, че до края на м.03.2020г. в ответното дружество е имало организационна система, съгласно която екипите са били разпределяни съобразно вида на предлаганите продукти и по региони. От началото на м.04.2020г. е била въведена нова организация и структура, при която разпределението на екипите било извършено съобразно клиентските групи на дружеството, разпределени на четири основни групи: “Дистрибутори, Аптеки и Университетски болници /с изключение на тези от източен район/ и Аптечни вериги”, “Държавни болници”, “Частни болници” и “Район Изток”. Начело на всеки един от тези екипи били назначени лица на длъжност Мениджър “Бизнес стратегии”, като ищецът е заел длъжността Мениджър “Бизнес стратегии” и е отговарял за клиентски групи “Дистрибутори, Аптеки и Университетски болници /с изключение на тези от източен район/ и Аптечни вериги”. Съгласно организационната структура на дружеството длъжността Мениджър “Бизнес стратегии“ е била йерархично подчинена на търговския директор, а на Мениджър “Бизнес стратегии“ са били подчинени съответните търговски представители.

По делото е приета длъжностна характеристика за длъжността Мениджър “Бизнес стратегии”, която е била връчена на ищеца на 27.03.2020г.

Съобразно същата главните цели на служителя са следните: ръководи разпределените му от директора на отдел „Продажби“ търговски и маркетингови ресурси за изпълнение на задачите в поверената му област на отговорност, определяйки целите им в съответствие с бизнес стратегията по отношение на обичайните продажби; ръководи проекти чрез използване на поделен търговски и маркетингов ресурс; генерира поръчки и продажби в кръга на поверените му област/клиенти, посредством управление на задачи и проекти, чрез предлагане на цялостно портфолио/решения/услуги в отделните сфери на дейност на компанията; носи отговорност за продажбите, печалбата 4 и загубата в поверените му област/клиенти в съответствие с предоставените му правомощия от директора; носи отговорност за търговските и маркетинговите активности, като ги съобразява с планираните разходи; отговаря за надеждното и системно попълване на данни в системата за управление на връзките с клиенти; осигурява своевременна проверка за спазването и подобряването на вътрешните процедури и управлява възприетите от компанията процеси в рамките на поверената му област.

Съгласно длъжностната характеристика основните задачи на „мениджър бизнес стратегии“ са се състояли в следното: изгражда стабилни търговски контакти с клиенти, във връзка с настоящи и бъдещи бизнес отношения, като регулярно посещава служители на отговорни позиции при клиентите на компанията; управлява процеса по изготвяне на тръжни процедури, като координира необходимите ресурси и препоръчва цени при спазване на ценовата политика на дружеството; координира търговските екипи и въвежда в действие изпълнението на значими проекти, бизнес решения и услуги, с оглед потребностите на клиентите; управлява взаимоотношенията с клиенти и координира търговските екипи; изготвя бизнес план за поверените му области, съобразно потребностите на пазара; определя плана за действие по проекти, стремейки се да постигне целите на компанията; отговаря за продажбите, печалбата, взаимоотношенията с клиенти и имиджа на компанията (предлага търговски отстъпки; прогнозира бюджетните разходи; подпомага управлението на връзките с клиенти, като се поддържа база за проследяване на клиентите и конкурентите и се анализират продажбите и печалбите в поверените области; въвежда възприети от компанията търговски процеси; координира и осигурява развитието на работния процес и неговото качество; предлага на търговския директор бонусни схеми и др.). С длъжностната характеристика са въведени следните количествени критерии за изпълнение на задълженията: нетни продажби и консолидирана брутна печалба за поверените области; поръчки и продажби в рамките на поверените области; вземания от клиенти; пазарен дял. Въведени са и следните качествени критерии: резултати от управление (например удовлетвореност на служители); качество на въведените данни в системата за управление на връзките с клиенти; изпълнение на бюджетирания продуктов микс и качество на бизнес плана и на анализа на тръжните процедури. Според длъжностната характеристика „мениджър бизнес стратегии“ е следвало да притежава 5 следните задължителни умения: интуитивно разбиране и умения за сътрудничество, ориентираност към клиента, способност да пробужда необходимост; междуличностни умения; да работи самостоятелно, бизнес проницателност, способност да взема решения, водачески умения, способност да се справя с конфликти, способност да вдъхновява, презентационни умения, убедителност, умение да общува, стратегическо мислене, умения за договаряне, представителност, надеждност и умения за работа в екип.

Уредени са и специални задължения, сред които спазване на възприетия от компанията кодекс на поведение и всички вътрешни правила в сферата на съответствието, както и спазване на ценовата политика на фирмата.

Трудовото правоотношение между страните било прекратено със заповед № ДБ01/20.10.2020г. на управителя на ответното дружество, издадена на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, считано от 21.10.2020г., поради липса на качества на служителя за ефективно изпълнение на работата. В същата е посочено, че липсват следните качества у работника за ефективно изпълнение на трудовите му задължения, а именно: способност да пробужда необходимост у клиентите, стратегическо мислене, ориентираност към клиента, водачески умения и способност да се справя с конфликти.