Протоколно определение № 621 от 21.05.2025, Окръжен съд - Благоевград

ПРОТОКОЛ

№ 621 гр. Благоевград, 21.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Татяна Андонова

Членове:

Петър Пандев

Андроника Ил. Ризова Ръжданова при участието на секретаря Христина Далева и прокурора и Р. Г. К.

Сложи за разглеждане докладваното от Татяна Андонова Въззивно частно наказателно дело № 20251200600588 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 14:30 часа се явиха:

Жалбоподателят М. Г. се явява лично, доведен от органите на ОЗ „О.“ и с неговият защитник адв. Д..

За Окръжна прокуратура се явява прокурор К..

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

АДВ. Д.: Да се даде ход на делото.

Съдът счита, че няма процесуални пречки по хода на делото, поради което О П Р Е Д Е Л И:

1

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

Докладва се, че е образувано по повод депозирана жалба от защитника на М. Г. срещу определението по чнд № 269/2025 г. по описа на РСР, с което не е уважено направеното искане за изменение на мярката за неотклонение от з.с. в по-лека. Сочат се подробни съображения, както за разколебаване на обоснованото предположение за авторството му, така и такива за липсата на предпоставките, свързани с опасността от извършване на престъпление, респ., укриване. Настоява се за по-лека мярка.

ПРОКУРОРЪТ: Въззивната жалба срещу наложената мярка за неотклонение е допустима и следва да бъде разгледана. Да бъде проведено въззивно производство.

Нямам искания за доказателства и няма да соча такива.

АДВ. Д.: Нямаме доказателствени искания. Моля да дадете ход на делото по същество.

Поддържаме жалбата на основанията, посочени в същата.

Като взе предвид, че делото е изяснено от фактическата си страна, съдът О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО

ПРОКУРОРЪТ: Моля да потвърдите протоколно определение № 713/13.05.2025 г., с което е оставено без уважение искането на М. И. Г. за изменение на взетата спрямо него мярка за неотклонение „з.с.“ в друга по-лека такава.

Считам, че съдът е изложил подробни съображения относно решението си, които отговарят на закона.

2

Към настоящия момент не са налице основания за изменение на мярката за неотклонение „з.с.“, поради което следва да оставите искането без уважение.

АДВ. Д.: Аз поддържам изцяло депозираната жалба срещу акта на РРС.

В съдебното заседание, проведено на 13.05.2025 г. съм изложил доста подробни мотиви по отношение искането ни за изменение на взетата спрямо М. Г. мярка за неотклонение в по-лека такава. За съжаление обаче в мотивите на съда към определението, с което е отхвърлено искането, не намира място анализ на посочените от нас оплаквания и съждения във връзка с обосноваността на предположението за извършване на престъпление, както и наличието на останалите основания по чл. 63 от НК, а именно, опасност на лицето да се укрие или да извърши друго престъпление.

В този казус, тази мярка още от първоначалното вземане на същата, всъщност е просто формализирано и почива единствено на обстоятелството, че М. Г. е осъждан. Нищо повече! При първоначалното вземане на мярката имаше един период от около 10 /десет/ дни, в който М. Г. беше задържан незаконно от РСР, което беше констатирано и от въззивната инстанция, за съжаление обаче без възможност да бъде поправена така направената грешка и бе използван с процесуален способ, тълкувателен, може да се каже, за да се излезе от ситуацията, но по отношение на съществените неща, касаещи мярката за неотклонение и до настоящия момент няма, каквото и да било движение.

Вече 5 /пет/ месеца М. Г. е задържан в местата за лл.с. в Следствен арест гр.

Благоевград. Вече 5 /пет/ месеца същият не е виждал жив разследващ полицай. Със същият не е осъществяван, какъвто и да било контакт. Вече 5 /пет/ месеца по делото не са извършени каквито и да било съдопроизводствени действия. Всички доказателства, които са събрани в досъдебното производство до настоящия момент или поне тези, които са представени от прокуратурата на съда, са събрани до 31.12.2024 г. или най-късно до 10.01.2025 г., след което липсват, каквито и да било данни за разпити на свидетели, работа по делото и т.н. и т.н. Към настоящия момент, въпреки големият обем на самото дело, в същото липсва и едно доказателство по отношение твърдението и повдигнатото обвинение срещу М. Г. за отнемане на чужда движима вещ. Разпитани са редица полицейски служители, разпитани са редица собственици на животни и т.н. и т.н. По отношение на конкретното 3 обвинение, т.е., отнемане на чужда движима вещ, вече 5 /пет/ месеца няма събрано или поне няма представено по делото и пред вас няма да намерите нито едно доказателство, а именно това е обвинението, което беше използвано от прокуратурата първоначално, за да е налице презумпция за опасността лицето да се укрие или да извърши престъпление, тъй като именно това обвинение според прокуратурата е извършено при условията на опасен рецидив. Към настоящия момент обаче в последващото разглеждане изменението на мярката за неотклонение тази разпоредба на закона не се прилага, а нейното приложение е единствено при първоначалното вземане на мярката за неотклонение и при всяко разглеждане на искане за изменение на същата, съдът е длъжен да преценява отново наличието на доказателства, подчертавам, обосноваващи предположението по отношение на извършеното престъпление. Това, което казах и при първоначалното вземане на мярката, това, което съм заявил и пред въззивните инстанции при обжалването на същата е, че действително по делото са налице доказателства за участието и съпричастността на М. Г. към деянието - унищожаване и повреждане. Налице са доказателства за съпричастността на М. Г. евентуално по отношение на друго деяние, което е умъртвяването на животно, ако прокуратурата реши, че това е квалификацията при прецизирането на обвинението, но неговото участие в тези деяния може да бъде квалифицирано само и единствено като помагачество. Няма, каквито и да било данни същият да е извършил действия по унищожаване, по умъртвяване и по каквото и да било. Съгласно показанията на всички свидетели, както и конкретно на лицето, което е умъртвило животните, единственото участие на М. Г. е било държейки повода и въжето на животните, които са били умъртвени и за които има достатъчно доказателства в настоящия случай. Именно в тази връзка аз считам, че когато се обсъжда наличието на обосновано предположение следва да се има предвид не престъпление въобще, а конкретното престъпление, което е повдигнато на самия обвиняем и към настоящия момент, както подробно съм анализирал доказателствата в първата инстанция, липсват доказателства М. Г. да е съпричастен към престъплението - отнемане на чужда движима вещ или кражба при условията на опасен рецидив.

Не мога да се съглася със заключението на първоинстанционния съд, че срокът на задържането към настоящия момент, цитирам, е в рамките на законоустановения такъв и по никакъв начин не може да се приеме за 4 неразумен. Ако срокът на задържането беше над срока, който е визиран от законодателя, то тогава същият щеше да бъде незаконен, а не неразумен.

Неразумният срок е този срок, който надвишава нормалните срокове за провеждане на едно разследване. В настоящия случай разследване по отношение на кражбата на два коня, защото такова е обвинението, което е повдигнато, въпреки, че са приложени още мисля,че са 6 или 7 досъдебни производства за други кражби на животни за внушителност на самото досъдебно производство, но в нито един от тези случаи от тези досъдебни производства вие няма да срещнете името М. Г.. Твърди се и в самото обвинение и от прокуратурата, че са налице данни за провеждани разговори между М. Г. и т.н., което всъщност не е вярно или поне няма данни. Аз говоря по отношение на това, което има в папките, тъй като видно от справките, които са от всички мобилни оператори няма нито един телефонен номер, който да е регистриран на М. Г.. Твърди се, че той ползва определен посочен от прокуратурата телефонен номер, но от къде е тази информация, никой не знае, оперативна информация. Как е установила прокуратурата, че има такива разговори, до настоящия момент все още не знаем?! Така, че аз не мога да се съглася, че един срок от 5 /пет/ месеца при положение, че законодателят е предвидил 2 /два/ месеца срок за разследване. Неразумният срок е този, който надвишава срокът на разследването, а срокът на задържането осеммесечният срок на задържането, това е вече абсурдният, най-дългият срок, когато, дори да има доказателства, дори е за тежко престъпление, то тогава съдът е длъжен да измени мярката за неотклонение. И в този смисъл, аз считам, че 5месечният срок спокойно в настоящия случай може да бъде счетен за неразумен и с оглед обстоятелството, че по делото не се извършват процесуално-следствени действия, т.е., разследването на практика е приключило, ако нещо друго се извършва, то ние нямаме данни към настоящия момент и не можем да кажем, да обсъдим дали е така или това нещо не е така.

На следващо място, съдът, за да приеме, че Г. е съпричастен към първото престъпление, а именно кражба, е посочил, че са налице обясненията на неговият съучастник и е извършено разпознаване от собственика на животните. Обясненията на съучастника на Г. са по отношение на неговото присъствие на място по отношение умъртвяването на животните, но не и по отношение престъплението кражба, което в себе си съдържа отнемане на 5 чужда движима вещ. За тези обстоятелства няма доказателства. За тези обстоятелства Н. /другият обвиняем/ не свидетелства. Разпознаването, което е направено, разпознаването на животните - няма направено разпознаване от страна на собственика на животните на М. Г., т.е. същият да го сочи като съпричастен към мястото, където са били всъщност пазени съответните животни.

На следващо място, съдът не е отчел и новонастъпилите обстоятелства след задържането на Г., а именно влошаването на здравословното състояние на детето му, фактът, че съпругата му и към настоящия момент е останала без работа, фактът, че същият дължи издръжки и към настоящия момент вече 5 /пет/ месеца не изпълнява своето задължение за плащане на издръжка, т.е., в момента същият вече е извършител на друго престъпление по чл. 183 от НК заради задържането си в настоящия момент. Това са все обстоятелства, които съдът не е счел за нужно да обсъди по отношение на отхвърляне на искането за изменение на мярката за неотклонение на М. Г..

Спрях се при разглеждането на делото пред първа инстанция, ще се спра с няколко думи и тук на обстоятелството, че българският законодател е предвидил няколко мерки за неотклонение.

Съдът твърди, че не е налице опасност още с първоначалното вземане на мярката, не е налице опасност М. Г. да се укрие. Причината, поради която е взета мярка за неотклонение по отношение на него е опасността същият да извърши друго престъпление. Като, както първоначалната инстанция, първата инстанция, така и въззивната такава, са се обосновали единствено със свидетелството за съдимост. Аз имам един риторичен въпрос въобще към практиката в тази връзка: Каква е разликата в едно лице и опасността същото да извърши друго престъпление след седмия месец и след осмия месец, т.е., ако към петия и шестия месец осъждането на лицето е основание да счетем, че е налице опасност да извърши то престъпление, то тогава след осмия месец осъжданията на лицето не са ли основание да се счете, че е налице опасност той да извърши престъпление, защото законодателят е предвидил, че след осмия месец ние трябва да го освободим, ако делото не е влязло за разглеждане. Ето защо, аз считам, че да се счете просто, че лицето е осъждано многократно и затова е налице опасност то да извърши друго престъпление, без да се извършва анализ на неговите характеристични данни, без да се 6 извърши анализ, че три от престъпленията, за които същият е осъден са неплащане на издръжка, две от престъпленията са управление без книжка, и без да отчетем по този начин степента на обществена опасност на дееца, а единствено на база на това колко пъти е осъждано, да преценяваме дали е налице опасност той да извърши друго престъпление, аз считам, че е в разрез с принципите на наказателното правораздаване въобще, а доказателства за това, че М. Г. може да извърши друго престъпление по настоящото дело и по разглежданите мерки за неотклонение не са ангажирани от прокуратурата нито при първоначалното вземане на мярката, нито при последващо разглеждане на исканията за изменение на същата. Но дори и да счетем, че е налице опасност М. Г. да извърши друго престъпление и задържането му в местата за лл.с. ще предотврати едно такова извършване, то разликата между задържането в местата за лл.с. и домашният арест е единствено в мястото, където се търпи ограничението. При задържането под стража ограничението се търпи в специални помещения, осигурени от държавата като лицето няма право да напуска тези помещения, освен с разрешението на съответните органи. При домашния арест лицето няма право да напуска дома си, освен с разрешението на съответните органи. В едни предишни далечни години се избягваше прилагането на тази мярка, защото тя беше трудно контролируема.