Определение № 1069 от 31.10.2023, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1069 гр. Благоевград, 31.10.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Вера Коева

Емилия Дончева като разгледа докладваното от Емилия Дончева Въззивно частно гражданско дело № 20231200500541 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на С. К. А., с адрес: гр. П. против Определение № 324/03.04.2023 г., постановено по гр.д. № 126/2023 г. по описа на РС- П., с което е отхвърлено искането по чл. 63 ГПК на жалбоподателя за продължаване на срока за отстраняване на нередовностите на исковата молба и е прекратено производството по делото.

Жалбоподателят считат определението за неправилно, постановено в противоречие на материалния закон. Твърди, че живее и работи в гр. П., а доказателствата следвало да бъдат взети и представени в гр. П., където се намира имота на ул. „**. Срокът за изпълнение на указанията на съда бил недостатъчен за представяне на доказателства за имота по кадастралния план. Отказът за продължаване на срока за отстраняване на нередовностите лишавал жалбоподателя от възможността да изпълни указанията на съда.

В съответствие с разпоредбата на чл. 129, ал. 3, изр. второ ГПК препис от частната жалба не е връчван от районния съд.

Съдът като съобрази материалите по делото, становището на жалбоподателя и приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като са налице като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от страна по делото пред първа съдебна инстанция, за която съдебния акт е неблагоприятен, срещу подлежащ на обжалване по арг. от чл. 129, ал. 3, изр. второ от ГПК съдебен акт.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна, по следните съображения:

Производството пред РС- П. е образувано по искова молба, депозирана от С. К. А., с адрес: гр. П. против Община П., Булстат 000024916, с адрес: гр. П., ул.

„** * III“ № 24.

С Разпореждане № 116/26.01.2023 г., постановено по гр.д. № 126/2023 г. по 1 описа на РС- П., исковата молба е оставена без движение и са дадени указания на ищеца за отстраняване на нередовностите: посочване за кой недвижим имот се отнасят процесните данъци и такси, за кой период са начислени и въз основа на кой акт са начислени; отразяване последователно обстоятелствата, които изключват тяхната дължимост; обосноваване на правния интерес от връщането на сумите по гражданско-правен ред, след като се касае за публични общински вземания, за чието възстановяване съществува специална процедура, уредена в данъчното законодателство.

Със заявление от 24.02.2023 г. ищецът е посочил, че се касае за задължения за период от 2010 г. до 2016 г. съгласно Акт № 000775/18.10.2016 г. на Община П., отнасящи се за имот в гр. П., ул. „*“ № 4. Относно недължимостта на сумата ищецът е посочил, че задължението е погасено по давност, тъй като са изминали повече от 5 години от търсената сума. Към заявлението е приложен документ за довнесена по сметка на РС- П. държавна такса в размер на 34,00 лв.

Районният съд е приел, че исковата молба е отново нередовна и с разпореждане № 269/06.03.2023 г., същата е оставена отново без движение и са дадени указания за отстраняване на нередовностите на исковата молба: посочване на вида на недвижимия имот, за който се отнасят процесните данъци и такси; отразяване последователно обстоятелствата, които изключват дължимостта на данъците и таксите, с оглед факта, че се касае за публични общински вземания, към чието погасяване се прилагат правилата на ДОПК, а не на ЗЗД; да обоснове правния си интерес от връщането на сумите по гражданско-правен ред, след като се касае за публични общински вземания, за чието възстановяване съществува специална процедура, уредена в данъчното законодателство.

Съобщението за разпореждането на съда е връчено на ищеца на 24.03.2023 г. На 31.03.2023 г. ищецът е депозирал молба за продължаване на срока за отстраняване на нередовностите на исковата молба, която е мотивирана с представяне на писмени доказателства за конкретните дати, от които не се дължат задълженията, погасени по давност.

С обжалваното определение № 324/03.04.2023 г., РС- П. е приел, че не е налице основание за продължаване на срока за отстраняване на нередовностите на исковата молба, поради което е отказал продължаването на срока, върнал е исковата молба и е прекратил производството по делото.

За да се приложи санкцията по чл. 129, ал. 3 ГПК следва да са налице следните предпоставки: 1) депозираната искова молба да не отговаря на изискванията за редовност по чл. 127, ал. 1 и/или чл. 128 ГПК; 2) страната да бъде уведомена за: 2.1.) това какво трябва да изпълни; 2.2.) в какъв срок; 2.3.) от кога започва да тече същият; 2.4.) какви ще са последиците при неизпълнение и 3) да не са отстранени констатираните нередовности, въпреки изтичането на законоустановения срок. Дадените от съда указания следва да са ясни, пълни, конкретни и да не оставят съмнение у страната относно това, което следва да направи (вж. Определение № 354/11.06.2003 г. по гр.д. № 838/2002 г. на ВКС, І г.о., Определение № 157/27.03.2013 г. по гр.д. № 540/2012 г. на ВКС, ІІ г.о.).

Освен това, съобразно константната съдебна практика на ВКС- Определение № 175/11.03.2015 г. по ч.гр.д. № 1206/2015 г. на ВКС, IV г.о., Определение № 670/30.12.2010 г. по ч.гр.д. № 580/2010 г. на ВКС, III г.о., при проверка на редовността на исковата молба съдът е длъжен да съобщи на ищеца, до когото са 2 адресирани указанията за отстраняване в срок на допуснатите нередовности, възможността да ползва правна помощ, ако има необходимост и право на това – задължение на съда изрично предвидено в чл. 129, ал. 2 ГПК.

От материалите по делото се установи, че районният съд е постановил атакувания акт, поради неизпълнение на указанията, дадени с разпореждане № 269/06.03.2023 г. При това положение, прекратяването се явява функция на разпореждане № 269/06.03.2023 г., с което исковата молба е оставена без движение от първостепенния съд с указания към ищеца: посочване на вида на недвижимия имот, за който се отнасят процесните данъци и такси; отразяване последователно обстоятелствата, които изключват дължимостта на данъците и таксите, с оглед факта, че се касае за публични общински вземания, към чието погасяване се прилагат правилата на ДОПК, а не на ЗЗД; да обоснове правния си интерес от връщането на сумите по гражданско-правен ред, след като се касае за публични общински вземания, за чието възстановяване съществува специална процедура, уредена в данъчното законодателство.

Процесните вземания представляват публични общински вземания по чл.

162, ал. 2 ДОПК, установени с издаден на основание чл. 107, ал. 3 ДОПК във вр. чл. 4 и чл. 9б ЗМДТ Акт № 000775/2016 г. Същият представлява изпълнително основание по смисъла на чл. 209, ал. 2, т. 3 ДОПК. Относно събирането на публичните вземания се прилага чл. 163, ал. 1 ДОПК, но има и изключения- ако в закон не е предвидено друго. В случая ЗМДТ (чл. 4, ал. 2 във вр. чл. 9б) предвижда възможност за избор на реда на принудителното събиране на данъците и таксите по този закон: или от публичен изпълнител по реда на ДОПК, или от съдебен изпълнител по реда на ГПК. В конкретния случай са изложени твърдения, че ответната община е избрала принудителното събиране на процесните публични вземания да се извърши от частен съдебен изпълнител по реда на ГПК, при което защитата на длъжника по исков ред срещу принудителното изпълнение следва да бъде реализирана по реда на чл. 439 ГПК.

В депозираната искова молба и заявление вх. № 1822/24.02.2023 г. ищецът е изложил в достатъчна степен факти и обстоятелства за квалифициране на предявения иск по чл. 439, ал. 1 ГПК. Петитумът на исковата молба обаче не съответства на обстоятелствената й част, което се явява нередовност на исковата молба. Липсват обаче конкретни указания до ищеца искането да се приведе в съответствие с наведените обстоятелства в исковата и уточнителна такава молбиче се касае за доводи, относими към отрицателен установителен иск за недължимост на вземане, обективирано в Акт № 000775/2016 г., за което е образувано изпълнително производство по реда на ГПК.

Неизпълнението на неправилни указания на съда, не влече след себе си неблагоприятни последици за ищеца, включително и не може да е основание за прекратяване на делото (вж. Определение № 891/28.11.2014 г. по ч.гр.д. № 6523/2014 г., IV г.о.).

В контекста на изложените съображения атакуваният съдебен акт се явява незаконосъобразен и следва да се отмени. Делото следва да се върне на РС - П. за продължаване на съдопроизводствените действия от етапа проверка за редовност на исковата молба и даване на указания за привеждане на искането съобразно наведените твърдения в обстоятелствената част на исковата молба. Ако ищецът все пак уточни, че предявеният иск следва да се счита за осъдителен такъв, едва 3 тогава първоинстанционният съд следва да прецени редовността и допустимостта на претенцията при такива поддържани обстоятелства.

Водим от изложените съображения, Окръжен съд - Благоевград ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 324/03.04.2023 г., постановено по гр.д. № 126/2023 г. по описа на РС – П., с което е върната исковата молба на ищеца и производството по делото е прекратено.

ВРЪЩА делото на Районен съд – П. за продължаване на съдопроизводствените действия по делото.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4