Решение № 1340 от 18.11.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1340 гр. Варна, 18.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Теодора Шишкова при участието на секретаря Неше Еюб. Реджепова като разгледа докладваното от Теодора Шишкова Административно наказателно дело № 20253110202398 по описа за 2025 година

Производството е образувано е по жалба на Н. Х. К., с ЕГН: **********, със съдебен адрес: гр. София, бул. „Христофор Колумб“ № 43 против Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 5536279, издаден от ОД на МВР – гр. Варна, с който на жалбоподателя К., на основание разпоредбите на чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 2 от Закона за движение по пътищата, му е наложена глоба в размер на 50 лева (петдесет лева) за допуснато от него нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 2, вр. ал.1 от Закона за движение по пътищата.

Жалбоподателят К. изразява несъгласието си с наложената му глоба, като основание за отмяна сочи изтичането на три години от извършване на нарушението, респ. от издаването на електронния фиш в рамките на който срок не било приключено административно- наказателното преследване.

В съдебно заседание жалбоподателката не се явява, не се и представлява от надлежно упълномощен процесуален представител, като са депозирани единствено писмени бележки със становище по същество, с което се поддържа жалбата.

Въззиваемата страна ОД на МВР – Варна изразява своето становище по отношение на депозираната жалба единствено посредством писмени бележки, не се представлява от законен или процесуален представител по време на откритото съдебно заседание по делото.

Пледира за потвърждаване на издадения ел.фиш и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

От фактическа страна, съдът намира за установено следното:

На 11.01.2022г. в 16:02 часа на ГП I-9 к.к. Златни пясъци в посока гр. Варна до резиденция Евксиноград с автоматизирано техническо средство № TFR1 – M 513 била 1 засечена скорост на движение на моторно превозно средство – лек автомобил „Фиат Кубо” с ДК № СА 5630 РН от 73 км/час, при разрешена скорост на движение в този пътен участък от 60 км/ час.

Превозното средство – лек автомобил „Фиат Кубо” с ДК № СА 5630 РН се движело в този момент по пътя в посока към гр. Варна. Лекият автомобил бил регистриран на името на „Евролийз Такси“ ЕООД със законен представител жалбоподателят Н. Х. К..

Въз основа на тези данни от ОД на МВР – гр. Варна бил издаден електронен фиш серия К № 5536279 от 14.01.2022г., с който на представителя на собственика на автомобила – Н. Х. К. била наложена глоба в размер на 50 (петдесет) лева за извършеното нарушение на чл. 21, ал.2, вр. ал. 1 от ЗДвП.

Самият електронен фиш бил връчен на жалбоподателя едва на 25.04.2025г. (видно от служебно отразяване в системата АИС - АНД).

Гореизложената фактическа обстановка се установява и се потвърждава от приобщените по делото писмени доказателства.

Събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал, съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда.

При така възприетото от фактическа страна, съдът намери от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 6 ЗДвП органите по контрол на спазване правилата за движение по пътищата имат право за установяване на нарушенията да използват два вида технически средства или системи – заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство.

Следователно заснетият образ, на който са записани датата, часа, засечената скорост на движение и регистрационния номер на автомобила, представлява годно веществено доказателствено средство по смисъла на чл. 189, ал. 15 ЗДвП, изготвено по предвидения в закона ред, поради което може да установи извършеното нарушение.

Видно от Протокол от проверката на мобилна система за видеоконтрол TFR – 1M 513, регистрираната скорост попада в обхвата й, като допустимата грешка при полеви условия е в рамките на 3 км./ч., съответно над 3 % при скорост над 100 км./ч.

В случая липсват данни, които да установяват, че радарът е използван неправомерно, в нарушение на предвидените за това условия и ред, което да създаде съмнение във верността на отчетената скорост или в идентификацията на автомобила, с който е извършено деянието.

Поради изложеното съдът намира за несъмнено установени както засечената скорост, така и местоположението и регистрационния номер на автомобила.

Следва да се има предвид, че в приложимата си редакция чл. 189, ал. 4 от Закона за движение по пътищата (нова – ДВ, бр. 10 от 2011 г., изм. бр. № 19 от 2015 г.) гласи, че при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и на нарушител се налага електронен фиш за налагане на 2 глоба в размер, определен за съответното нарушение. Точка 65 (Нова – ДВ, бр. 19 от 2015 г.) от ДР на Закона за движение по пътищата определя, че „Автоматизирани технически средства и системи” са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени, съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес На основание разпоредбата на чл. 165, ал. 3 от Закона за движение по пътищата, Министърът на вътрешните работи е издал Наредба № 8121з – 552 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, обв. ДВ бр. 36 от 19.05.2015 г., с която се уреждат условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи (АТСС) за контрол на правилата за движение по пътищата.

В чл. 2 от Наредбата се прави разграничение между стационарни и мобилни АТСС, като чл. 3 гласи, че за установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата се издават електронни фишове, чрез използване на автоматизирана информационна система.

Анализирайки посочените нормативни разпоредби се обосновава извод, че към датата на установяване на нарушението – 11.01.2022г., нарушенията на правилата за движение по пътищата могат да се установяват и санкционират, чрез издаване на електронен фиш, не само чрез използване на стационарни АТСС, обозначени със съответния пътен знак и оповестени по законово определения начин, а и посредством мобилни автоматизирани технически средства и системи за контрол. Въведените изисквания относно въвеждането в експлоатация, реда за използване, начина на обозначаване на зоната за контрол с АТСС и автоматизирания режим на работа, който не изисква обслужване от контролния орган – освен включването и изключването на мобилното АТСС (чл. 9 от Наредба № 8121з – 552 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата), отговорят напълно на изискванията, поставени в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на Върховния административен съд относно непълнотите в регламентацията на работата на техническите средства, преди изменението на разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от Закона за движение по пътищата с ДВ, брой 19 от 2015 г. Отчитайки настъпилата законова промяна, съдът намира, че електронен фиш за санкциониране на допуснато нарушение на Закона за движение по пътищата може да бъде издаден, когато нарушението бъде установено и заснето с мобилно автоматизирано техническо устройство или система, при условие, че са изпълнение изискванията на Наредба № 8121з – 552 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата.

В конкретния случай, съдът намира, че всички те са изпълнени, като предвид 3 измененията на ЗДвП с ДВ бр. 54 от 05.07.2017г. от 09.07.2017г. отпада изискването на чл.

165, ал.2, т.8 на закона да се публикуват местата, предназначени за извършване на контрол върху скоростта.

Електронният фиш формално отговаря на изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, установяваща вида на данните, които следва да бъдат вписани в него и съответства на утвърдения от Министъра на вътрешните работи образец. Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане.

Всички тези реквизити се съдържат в процесния електронен фиш – мястото на извършване на нарушението е описано подробно, посочена е разрешената скорост, както и установената такава на движение на процесното МПС.

По дефиниция електронният фиш не носи подпис на издателя си, поради което въпросът за компетентността на определено лице не се поставя. В него следва да бъде отразена само структурата на МВР, на чиято територия е установено нарушението, което е сторено. Най-сетне, в тази насока следва да бъде съобразено и естеството на електронните фишове, които съгласно § 6, т.63 от ДР на ЗДвП представляват електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административноинформационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства.

Измерената скорост на движение на автомобила (видно от наличния по преписката клип № 7010) е 75 км/ч., допустимата грешка при измерването в тези случаи е +/- 3 %, поради което правилно във фиша е отразена скорост от 72 км/ч., поради което не е налице процесуално нарушение още повече, че то би било благоприятно за жалбоподателя. В този смисъл съдът констатира, че е било установено превишение на установената скорост, а именно 75 км./ч., но при издаване на електронния фиш е съобразен т. нар. толеранс като скоростта е намалена на 72 км./ч., т.е. отчетеното превишение е от 12 км/ч., което попада в обхвата на чл. 182, ал.1, т.2 ЗДвП.

От анализа на доказателствените източници се достига до недвусмислен извод, че на посочената в електронния фиш дата, час и място с автоматизирано техническо средство TFR1 – M 513 е било заснето движение на процесния лек автомобил със скорост от 72 км/час, при ограничение от 60 км/час.

По безспорен начин въз основа на събраните и кредитирани доказателства по делото се установява извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина доколкото законния представител на дружеството – собственик на автомобила в нито един момент не е направил възражение, че не той, а друго лице е управлявало автомобила в процесния ден.

4

От субективна страна деянието е осъществено при форма на вина пряк умисъл, тъй като жалбоподателката като правоспособен водач е следвало да съобрази поведението си с изискванията на закона и да се движи с разрешената скорост от 60 км/час, но е неглижирал настъпването на общественоопасните последици (застрашаване на безопасността на движещите се по пътя лица), при пряката си цел да управлява своето МПС с избрана от него самата скорост, независимо от наличното ограничение.

Управлението на ППС с превишена скорост е санкционирано в разпоредбата на чл.

182 ЗДвП, като за конкретното превишение от 12 км./ч. законодателят в разпоредбата на ал.

1, т. 2 от същия текст е предвидил глоба от 50 лева (петдесет лева). Размерът на санкцията е фиксиран такъв, поради което обсъждането на въпроса за нейната справедливост е безпредметно.

Не са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, доколкото констатираното нарушение е превишаване на разрешената скорост с 12 км/час, следователно обществената опасност на това формално нарушение се отличава с достатъчен интензитет, който не позволява на съда да приеме, че деянието представлява маловажен случай.