Решение № 81 от 30.03.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 81 гр. Варна, 30.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Трайчо Г. Атанасов

Членове:

Мая В. Нанкинска

Ерна Якова-Павлова при участието на секретаря Галина Г. Славова като разгледа докладваното от Мая В. Нанкинска Въззивно наказателно дело от частен характер № 20263100600203 по описа за 2026 година

Съдебното производство по делото е по реда на чл.318 и сл. от НПК и e образувано по жалба на подс.Д. М. Д.в, подадена чрез адв.Н. В., против присъда № 322/25.11.2025 г., постановена по НЧХД № 4692/2024 год. по описа на ВРС, ХХІІ състав, с която е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.130, ал.2 НК, като е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание "глоба" в размер на 1000 лв. Със същата присъда е осъден да заплати в полза на гр.ищец Д. Й. Т. сумата от 1000 лв., представляваща обезщетение за нанесените в следствия на престъплението неимуществени вреди, както и сумата в размер на 50 лв. по сметка на ВРС, представляваща дължимата държавна такса върху уважената част от гражданския иск.

Осъден е да заплати сумата в размер на 1200 лв. за адвокатско възнаграждение, сумата от 15 лв. в полза на гр.ищец Т. – държавна такса за образуваното производство, както и да заплати в полза на ВРС направените по делото разноски в размер на 800 лв.

В жалбата защитникът на подсъдимия е отправил искане към въззивния съд за отмяна на първоинстанционната присъда, като се твърди, че същата е незаконосъобразна и постановена в противоречие със събрания по делото доказателствен материал. В допълнението към нея се излагат множество доводи в подкрепа на исканото, като се акцентира върху формата на вината при която е извършено деянието. Твърди се, че подс.Д. по непредпазливост е причинил описаните травматични увреждания на тъжителката, поради което деянието, квалифицирано по чл.130 от НК, се явява несъставомерно, доколкото посочения престъпен състав е за умишлено престъпление. Моли се за постановяване на нова опревдателна присъда по отношение на подс. Д..

1

В съдебно заседание жалбата се поддържа на посочените в нея основания. Исканията са идентични като в допълнение в условие на евентуалност се прави искане да бъде постановена нова присъда, с която да бъде признато наличието на реторсия.

От страна на процесуалния представител на частния тъжител се прави искане за потвърждаване на атакувания съдебен акт като правилен и законосъобразен.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и въз основа императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на постановеният акт по отношение законосъобразността, обосноваността и справедливостта му, съобразно изискванията на чл.313 и чл.314, ал.1 от НПК намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, подадена в срока за обжалване и от надлежна страна, като разгледана по същество обаче е неоснователна, поради следните съображения:

От фактическа страна първостепенния съд в съответствие с всички релевантни доказателства е приел за установено по безспорен начин следното:

Подсъдимият Д. и частната тъжителка не се познавали лично, но Д. знаел за това, че тъжителката е жената с която живее на семейни начала неговия братовчед Р. Те живеели в наследствена къща на Тр. в с.Звездица, като в същата къща живеела и майката на Тр. – св. Н.

Т.. Наследница на имота била и сестрата на Тр. – св. Павлина Г..

Отношенията между Тр. и Г. били силно изострени и влошени и двамата почти не поддържали контакт, като Тр. упреквал Г., че не е положила грижи за болния им баща, който в последствие и починал и към момента я упреквал, че не се грижи и за майка си - св. Н.Т..

На 24.06.2024г. св. Тр. бил в дома си в с.Звездица с тъжителката Т. - /тогава все още П., преди брака им/. Приготвили вечеря, поканили св.Т. да вечеря с тях, но тя не се чувствала добре, опитала от храната и се оттеглила. Св.Тр. предложил на майка си да я откара до поликлиниката в кв.Аспарухово, гр.Варна, но тя му отказала. Тр. знаел, че майка му би се вслушала в съвет, даден от св.Г., поради което се свързал с нея по телефона. Започнал да упреква сестра си отново, че не полага грижи за майка си, а състоянието й не било добро. Тя се опитала да му обясни, че е водила майка си на лекар скоро и че на следващия ден отново ще я води, но той бил видимо афектиран и разговарял като използвал агресивни изрази с нецензурно съдържание.

Св. Г. тръгнала към дома на майка си защото по тона на Тр. решила, че същия е възможно да агресира срещу майка им. За съдействие извикала и братовчед си – подс.Д. Д..

Той бил наясно с изострените отношения между брата и сестрата и тяхната майка, което в различни периоди във времето е било агресивно и нападателно.

Отивайки в дома на Тр.и, се породил конфликт в началото вербален, а след това и физически между Д. и Тр., в който се намесили с цел неговото преустановяване и св.Д. Т. и Д.К., нейна сестра. Жените застанали между Д. и Тр.. Подсъдимият се ядосал, че не може да достигне до Тр. нанесъл удари с дясната си ръка в областта на главата на Д. Т.. Д. ударил няколко пъти и св. К., която обаче заявява, че не се е освидетелствувала навреме и няма претенции към него. Св.Г. по време на борбата на Д. с Т. и К. дърпала за косата ч.т. Т.. В един 2 момент св. Г. успяла да излезе от стаята и да подаде сигнал на тел.112, като поискала оказване на съдействие от страна на органите на полицията.

Патрул на Четвърто РУ – гр. Варна посетил мястото, но когато органите на полицията пристигнали, Тр. с Д. Т. и Д.К. били в една от стаите на къщата, а Г., Д. и Н. Т. били в друга стая и снели сведения от страните в конфликта. Същата вечер св.Тр. отвел Д. Т. до МБАЛ „Св.Марина- Варна“ АД, където била прегледана и била установена повърхностна трамва на главата. Установено е в областта на дясната половина на брадата умерено изразен оток с диаметър 2см. Посочено е, че трамватичният оток е обусловил чувство на болка и страдание у пострадалата. След конфликта подс.Д. и св. Г. отвели св.Н.Т. да пренощува в дома на сестра си в с.Звездица, тъй като се притеснявала да остане в дома си насаме със сина и снаха си. Там подсъдимият се оплакал, че го боли кутрето на дясната ръка и св.Ц., живуща на същия адрес, му дала лед за ръката.

По делото е назначена СМЕ на Д.Т., от заключението на която се установява, че на същата, в следствие на нанесените й удари от Д.Д., е получила лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болки и страдания. Възстановителния процес е следвало да бъде в следващите 7-10 дни, без да останат следи и белези.

По делото е назначена СМЕ и на Д.Д., от която се установява видима деформация на пети пръст на дясната ръка, като екстензията е ограничена, но е запазен пълен захват на двете ръце. При проведения преглед на 06.10.2025г. е установена деформация по гърба на пети пръст на дясната ръка, на нивото на долната междуфалагеална става. Експерта установява, че поради факта, че от датата на инкриминираното деяние до момента на проведения клиничен преглед е минал значителен период от време, както и че Д. не е посетил специализирано здравно заведение, давността на това увреждане не може да бъде определена. Експерта в с.з. заявява, че е възможно да е получено увреждането по начина описан от Д., чрез извиване на пръста му от Д.Т., но е възможно това увреждане да е получено както преди датата на инцидента 24.06.2024г., така и след това и липсват обективни начини за безспорното установяване на момента на увреждането.

Като съобрази горната фактическа обстановка, настоящият състав на съда намира, че първоинстанционният съд е установил правилно обективната истина по делото. Преценил е, че от събраните доказателства може да направи категоричен извод, че именно подсъдимият е осъществила вмененото му деяние, поради което и го е признал за виновен във възведеното обвинение. Тези изводи напълно се споделят и от настоящата инстанция, поради което и няма да бъдат преповтаряни. Следва да бъде обърнато внимание само на онези факти, които обуславят конфликтните зони в конкретния случай, изясняването на които е необходимо за правилния и законосъобразен развой на настоящото производство.

Безспорно е установено, че на процесната дата подсъдимиаят и св.П.Г. са пристигнали на адреса, на който живеели св. Р.Тр. и ч.т. Д.Т., което е било причина за разрастналия се словесен и физически конфликт между посочените. Подсъдимия е предприел физическо нападение спрямо св.Тр.. В желанието си да прекратят нападението и 3 да предотвратят възможна ескалация, ч.т. Д. и сестра и св. Д.К. се позиционирали между двамата мъжа, опитвайки се да ги разделят. В стремежа си да нанесе удари на св.Тр., Д. ударил частната тъжителка, която към момента е възпрепятствала осъществяването на първоначалните му намерения да се разправи със св. Тр..

Тези обстоятелства са установени от събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства. Първоинстанционния съд правилно не е кредитирал и не е отчел при формиране на своите правни изводи показанията на подс.Д., както и на св.Н.Т. и св.П.Г. относно това, че не са били нанесени удари на частната тъжителка, като предвид отдавна датиращия конфликт между тях и св.Тр., е преценил че те всъщност преставляват защитна теза и съответно подкрепящи я покозания на свидетелите.

За това свидетелства и изготвеното непосредствено след извъшване на деянието медицинско удостоверение за травматичните увреждания, получени в следствие на него от ч.т.

Трензафилова, както и изготвената в рамките на съдебното призводство СМЕ в тази посока.

Всички тези обстоятелства са били съобразени и обсъдени от първоинстанционния съд, поради което и правилно той е приел, че са налице достатъчно доказателства, от които да направи извод, че подс. Д. е осъществила вмененото му деяние.

Пред настоящата инстанция се прави възражение, че оценката на първоинстанционния съд по отношение на наличните по делото доказателства е неправилна, като се твърди, че те единствено сочат в посока подкрепа на защитната теза за непредпазливо извършено деяние. За да санира своята позиция, защитата се позовава на показанията на св.К., дадени в рамките на съдебното следствие, и по-точно заявеното от нея, че подсъдимия е ударил пострадалата, докато се опитва да удари св.Тр., тъй като Т. е била застанала между тях в този момент.

Настоящия съдебен състав се солидаризира с направената от решаващия съд оценка на доказатилствата. В допълнение смята за необходимо да отбележи, че изложеното от защитата по никакъв начин не изключва достигнатия краен резултат, повод за който е и настящото производство. Това, че подсъдимият и тъжителката не са се познавяали преди инцидента, и това че от него спрямо нея са нанесети удари, чрез които е подсъдимият е искал да реализира целта си и да нанесе удари на св. Тр., не свидетелства за това, че деянието е извършено непредпазливо. Напротив, нападението спрямо Т. представлява поскоро опит от страна на подсъдимия да я отстрани целенасочено, за да може да достигне до св.Тр.. Виждайки изправените пред себе си жени, подсъдимият е продължил да нанася удари, което говори за наличието на умисъл от негова страна, а не за не предпазливо нанесена телесна повреда. При условие, че пред него е имало застанали хора, различни от лицето, за което твърди, че е насочил удара си, не може да се приеме, че нанесената телесна повреда е непрадпазлива.

Първоинстанционният съд е направил подробен анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателства и е изложил доводи защо кредира едни от тях, а други не.

Тези доводи напълно се споделят от въззивния съд, поради което няма да бъдат преповтаряни.

4

На следващо място в условие на евентуалност е направено искане от защитата на подсъдимия за прилагане на института на реторсията.

Настоящият състав на съда намира това искане за неоснователно. Възможността на прилагане на този институт на закона е допустимо ако от фактите по делото се установи, че има наличие на ответна и съответна телестна повреда, тоест пострадалият да е отвърнал веднага на дееца със също такава телесна повреда, каквато му е нанесена на него.