Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 206 от 27.06.2024, Районен съд - Елена

Съд
Районен съд - Елена
Дело
Гражданско дело 77/2024
Вид
Определение № 206
Подписан
27.06.2024
В сила
18.07.2024
Състав
Искра Стоянова Вараджакова

Цитирани разпоредби

  • чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 423 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 424 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 439, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 206 гр. Е., 27.06.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – Е. в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Искра Ст. Вараджакова при участието на секретаря Йорданка Ст. Йорданова като разгледа докладваното от Искра Ст. Вараджакова Гражданско дело № 20244130100077 по описа за 2024 година

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.

124, ал. 1 от ГПК.

Постъпила е искова молба от адв. Ц. Д., в качеството на пълномощник на Н. А. М. от гр. Е., против „Е.М.“ ЕООД, представлявано от Р.И.М. - Т.. В същата се твърди, че на 31.01.2014 г. бил сключен Договор за потребителски кредит № 3-227-1465-2155416 за сумата 1000.00 лв. със срок на кредита 28.01.2015 г. между ищеца Н. А. М. и „Кеш Кредит“ ЕАД. На 09.03.2016 г. вземането на кредитодателя било прехвърлено на ответника „Е.М.“ ЕООД. На 03.08.2020 г. ответникът се снабдил със Заповед за изпълнение № 152 по ЧГД № 201/2020 г., която влязла в сила на 09.10.2020 г. и въз основа на която бил издаден Изпълнителен лист от 14.10.2020 г. за сумата 1000.00 лв. - главница по Договор за потребителски кредит № 3-2271465-2155416/31.01.2014 г., сумата 593.00 лв. - мораторна лихва за периода от 28.02.2014 г. до 13.03.2020 г., ведно със законната лихва, считано от 30.06.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, която към настоящия момент е 390.14 лв. за периода от 30.06.2020 г. до 31.01.2024 г., както и 31.86 лв. - разноски по заповедното производство. На 10.05.2022 г. ответникът „Е.М.“ ЕООД завел изпълнително дело № 70/2022 г. по описа на ЧСИ Виктор Георгиев, като на ищеца бил наложен запор върху банковата му сметка, както и върху трудовото му възнаграждение.

Ищецът счита, че претендираните суми от страна на ответника са погасени по давност – 5-годишна за главницата и 3-годишна за лихвите, както 1 и разноските, направени в заповедното производство. Периодът на претендираната мораторна лихва е от 28.02.2014 г. до 13.03.2020 г.

Длъжникът не бил погасил първата вноска и съответно задължението му било изискуемо още на тази дата, което води до извода, че давността е започнала да тече от нея и е изтекла на 28.02.2019 г. Няма данни да са предприети каквито и да било действия от страна на кредитора, с които давността да бъде прекъсната. Счита, че снабдяването на кредитора с изпълнителен титул означава, че последният е упражнил право, което е погасено по давност и единствената възможност за защита на ищеца е да предяви отрицателен установителен иск, както и че това право не е съществувало към момента на подаване искането до съда. Давността за съдебно претендиране на вземането не е настъпила след постановяване на съдебния акт, а преди това. Заповедта за изпълнение е издадена на 03.08.2020 г., а срокът на кредита е бил на 28.01.2015 г. Давността е започнала да тече от следващия ден и е изтекла на 29.01.2020 г., т. е. много преди образуване на ЧГД № 201/2020 г. и влизането на заповедта в сила - 09.10.2020 г.

Ищецът Н. А. М. моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответника „Е.М.“ ЕООД, че не му дължи сумата 2015.00 лв., а именно: сумата 1000.00 лв. - главница по Договор за потребителски кредит № 3-227-1465-2155416/31.01.2014 г., сумата 593.00 лв. - мораторна лихва за периода от 28.02.2014 г. до 13.03.2020 г., сумата 390.14 лв. – законна лихва за периода от 30.06.2020 г. до 31.01.2024 г., както и сумата 31.86 лв. - разноски по заповедното производство. Претендира направените разноски по делото.

Във визирания едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба от страна на ответника „Е.М.“ ЕООД, чрез адв. Д. П., в което се взема следното становище: Предявеният отрицателен установителен иск е недопустим, тъй като в развилото се заповедно производство длъжникът не е възразил в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК. Издадената заповед за изпълнение е влязла в сила и единствената възможност за оспорване на вземането са основанията по чл. 424 от ГПК. Извън тях и след срока по чл. 424, ал. 2 от ГПК длъжникът не може да се ползва от друга форма на искова защита, с която да оспорва самото вземане, каквото се цели в настоящия случай. Когато длъжникът е бил лишен от възможност да оспори вземането, каквито твърдения не се съдържат в исковата молба, последният може да поиска от 2 въззивния съд отмяна на заповедта за изпълнение на основанията по чл. 423 от ГПК. Определеният в ГПК специален ред за защита на длъжника, срещу който има издадена и влязла в сила заповед за изпълнение, изключва защитата чрез предявяване на иск по общия ред, поради което същият се явява недопустим. Това е свързано с особеностите на заповедното производство, каквото е било проведено и в случая. На следващо място, ответникът заявява, че ако се приеме, че не е предявен общият иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК, а специалният отрицателен установителен иск по чл. 439, ал. 1 от ГПК, то в разпоредбата на чл. 439, ал. 2 от ГПК ясно е посочено, а и трайната и непротиворечива съдебна практика приема, че този иск може да бъде основан само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

Следователно, предпоставки за предявяване на този иск са изпълнителна сила на решението, респ. на заповедта за изпълнение, и промени, които са изменили или погасили материалното право, установено със съдебния акт в производството, по което е издадено изпълнителното основание. В конкретния случай, горепосочените предпоставки не се твърдят от ищеца и не се излагат нови факти по смисъла на чл. 439, ал. 2 от ГПК. Неподаването на възражение по реда на чл. 414 от ГПК има за последица създаване на стабилитет на заповедта за изпълнение и към датата на изтичане на срока за подаване на възражение срещу заповедта са преклудирани възраженията на длъжника по отношение на изтекла до този момент погасителна давност.

Ответникът счита, че не са налице предпоставките на чл. 439 от ГПК, доколкото ищецът не се позовава на новонастъпил факт и твърдения, след влизане в сила на заповедта за изпълнение, поради което предявеният иск с правно основание чл. 439 от ГПК е недопустим. На последно място, излага, че искът е и изцяло неоснователен. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на ищеца. Претендира направените разноски по делото.

В съдебно заседание ищецът Н. А. М. не се явява. Същият се представлява от адв. Ц. Д., която поддържа предявения иск.

В съдебно заседание ответникът не се представлява. Същият представя писмено становище чрез адв. Н.К., от което е видно, че поддържа депозирания отговор на исковата молба.

Съдът, след като обсъди и прецени събраните по делото 3 доказателства и взе предвид становището на страните, прие за установено следното:

Видно от справка, извършена в Търговския регистър, „Е.М.“ ЕООД е регистрирано в Търговския регистър и се представлява от Р.И.М.-Т. и Т.И.В.. Същото е с предмет на дейност управление на вземанията, включително и чрез изкупуване на вземания (цесия), факторинг.

По делото е приложено ЧГД № 201/2020 г. по описа на Районен съд – Е.. Видно от същото е, че въз основа на Разпореждане № 205/03.08.2020 г. по ЧГД № 201/2020 г. по описа на Районен съд – Е. е издадена Заповед за изпълнение № 152/03.08.2020 г. по реда на чл. 410 от ГПК, съгласно която длъжникът Н. А. М. е осъден да заплати на кредитора „Е.М.“ ЕООД сумата 1000.00 лв. – главница, представляваща дължима по Договор за потребителски кредит № 3-227-1465-2155416/31.01.2014 г. и Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 09.03.2016 г., сумата 593.00 лв., представляваща мораторна лихва по чл. 86 от ЗЗД за периода от 28.02.2014 г. до 13.03.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от 1000.00 лв., считано от 30.06.2020 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 31.86 лв., представляваща направени по делото разноски. Заповед за изпълнение № 152/03.08.2020 г. е влязла в сила на 9.10.2020 г. и е издаден Изпълнителен лист № 48/14.10.2020 г.

По делото е приложено ИД № 707/2022 г. на ЧСИ Виктор Георгиев с рег. № 725 в Камарата на ЧСИ и с район на действие ВТОС. Същото е образувано на 10.05.2022 г. въз основа на молба, подадена от ответника „Е.М.“ ЕООД против ищеца Н. А. М.. Към същата е приложен Изпълнителен лист № 48/14.10.2020 г., издаден въз основа на Заповед за изпълнение № 152/03.08.2020 г. по ЧГД № 201/2020 г. по описа на Районен съд – Е.. ЧСИ Виктор Георгиев е събрал данни за имущественото състояние на длъжника.

До последния е изпратено съобщение за образуване на ИД, което е получено от длъжника на 01.02.2023 г. Наложен е запор върху банковите сметки на длъжника в „Банка ДСК“ ЕАД и „Централна кооперативна банка“ АД.

Наложен е запор върху трудовото възнаграждение на длъжника в „Р.“ ООД.

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

Съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 124, ал. 1 4 от ГПК е недопустим по следните съображения:

Предявеният иск е за оспорване на вземането по влязла в сила заповед за изпълнение. Влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на присъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение.

За това заповедното производство може да бъде възобновено при наличието на предпоставките на чл. 423 от ГПК, а иск за оспорване на вземането на основания факти, настъпили до изтичането на срока за подаване възражение, може да бъде предявен само при наличието на предпоставките на чл. 424 от ГПК. Съгласно чл. 439 от ГПК няма пречка да бъде предявен и разгледан иск за оспорване на вземането, но само на основание факти, настъпили след изтичането на срока за подаване на възражение. В този смисъл е Определение № 214 от 15.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1528/2018 г., IV г. о., ГК.

Предявеният иск е недопустим, тъй като не се основава нито на новооткрити обстоятелства, нито на новонастъпили факти. Отричане съществуването на вземането, което е било предмет на заповедното производство, не съставлява новонастъпил факт, за който ищецът е узнал след изтичане на срока по чл. 414 от ГПК. Това обстоятелство е било известно на ищеца, който е могъл да се позове на него до изтичане на срока за възражение по чл. 414 от ГПК срещу издадената заповед. След изтичането на този срок, поради настъпилата преклузия, този факт не може да служи като основание за предявяване на иск по чл. 124 от ГПК или чл. 439 от ГПК.

Видно от изисканото ЧГД № 201/2020 г. по описа на Районен съд Е., срещу заповедта за изпълнение не е подадено възражение от ищеца в срока по чл. 414 от ГПК, поради което по отношение на него заповедта за изпълнение е влязла в сила. При това положение, след като заповедта за изпълнение е влязла в сила по отношение на него, установеното в нея вземане става ликвидно, а именно – безспорно установено по основание и размер.

Този ефект настъпва по силата на презумпция, че липсата на оспорване от страна на длъжника по заявеното вземане на кредитора е признание на вземането, поради което същото се приема за безспорно установено, както е заявено. Влязлата в сила заповед за изпълнение е изпълнителното основание и има за последица и преклудиране на възраженията на ответника, свързани със съществуване на вземането на кредитора. Влязлата в сила заповед се ползва 5 със стабилитет и повече спор между същите страни за същото основание е недопустим.

Следва да се отбележи, че предвиденият в закона специален ред за защита на длъжника в заповедното производство преди влизането на заповедта за изпълнение в сила (възражение по чл. 414 от ГПК) или след влизането й в сила (възражение по реда на чл. 423 от ГПК) или иск по чл. 424 от ГПК, изключват правния интерес на ищеца от предявяване на отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК за несъществуване на вземането.

Извън уредените в заповедното производство способи за защита, длъжникът няма право на друг иск за защита, както преди, така и след влизането в сила на вече издадена заповед за изпълнение.

С влизането в сила на заповедта за изпълнение доводите на ищеца за недължимост на сумите по издадената заповед, които се основават на факти и обстоятелства, предхождащи срока за възражение по чл. 414 от ГПК, са преклудирани и същият не може да се позовава на тях.