Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 236 от 25.02.2025, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 598/2025
Вид
Решение № 236
Подписан
25.02.2025
В сила
14.03.2025
Състав
Божидар Иванов Кърпачев

Цитирани разпоредби

  • чл. 143 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 182 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 182, ал.1, т.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 182, ал.4 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал.4 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал.5 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 21, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • параграф 65 · Закон за движението по пътищата
  • чл.30 ал.5 · Закон за измерванията
  • чл. 313 · Наказателен кодекс
  • чл. 14, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 236 гр. Пловдив, 25.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Божидар Ив. Кърпачев при участието на секретаря Ивета М. Димитрова като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно наказателно дело № 20255330200598 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш Серия К, № 7147831, с който на В. П. В. е наложена глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл. 21, ал.2, вр. чл. 21, ал.1 ЗДвП.

Сочат се конкретни пороци на ЕФ и се моли за неговата отмяна.

Претендират се разноски. По-конкретно се сочи, че:

-не са спазени условията за законосъобразно използване на АТСС;

-по делото не била представена справка за собственост на МПС;

-не са доказани предпоставките за квалифициране на деянието като повторно;

-извършването на нарушението било недоказано, доколкото на представените четири броя снимки не бил различим регистрационен номер на МПС.

Въззиваемата страна взема писмено становище за неоснователност на жалбата.

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА

1

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

ПО ФАКТИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

Електронният фиш е издаден за това, че на 02.07.2022г., в 13:51 часа в село Михилци, община Хисаря, на ул. 1-ва до номер 4, с посока на движение от село Михилци към град Хисаря, при въведено ограничение на скоростта 40км/ч с пътен знак В-26, МПС с рег. № ****, при отчетен толеранс от минус 3 км/ч. в полза на водача, се движело с установена наказуема скорост 58 км/ч., тоест с превишение на скоростта от 18 км/ч.

Нарушението е заснето с автоматизирано техническо средство TFR1-M 511.

Изложената в ЕФ фактическа обстановка се доказва от надлежно приложеното по преписката статично изображение, което съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. е годно доказателствено средство за обстоятелствата свързани с упражнения с АТСС видеоконтрол.

От една страна номерът на процесното МПС е достатъчно ясно видим на представената от въззиваемата страна допълнителна снимка с оптичен зуум на изображението.

Във връзка с възраженията на адвокат П. от откритото заседание относно новопредставените от сектор „Пътна полиция“ доказателства следва да се посочи следното: Представени са копие от електронния фиш и три броя снимков материал към него. На първото статично изображение, което е идентично с представеното по преписката, номерът на МПС не е ясно видим.

Още на второто статично изображение, обаче представляващо само един кадър от заснетото нарушение, рег. номер на автомобила ***е достатъчно ясно видим. На това статично изображение има изрично поставено обозначение, че представлява снимка към ЕФ Серия К № 7147831, тоест връзката му с извършеното нарушение е несъмнена.

Третото изображение представлява оптичен зуум на второто изображение и на него номерът е кристално ясно видим. Действително тази 2 снимка не представлява статично изображение по смисъла на чл. 16, ал.3 от Наредбата, но същевременно се явява годно доказателство по смисъла на чл. 14, ал.2 от НПК (според която норма в наказателния процес не може да има доказателства с предварително предопределена сила), при положение, че по делото не възниква каквото и да било съмнение, че процесното изображение е зуум именно на статичното изображение, представено като доказателство по делото. Последното обстоятелство е видно от удостоверяването в писмото от Сектор пътна полиция, в което Началникът на сектора под страх от наказателна отговорност по чл. 313 НК е декларирал, че това са снимковите изображения, послужили за установяване на нарушението.

По-важното обаче е, че статичното изображение, по смисъла на чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. всъщност се състои от два взаимно свързани компонента:

-снимкова част и

-текстова част, която съдържа словесно описание на заснетото нарушение.

В процесния случай по преписката са надлежно приложени, както снимковия материал в тесен смисъл, така и словесната част (на гърба на първоначално представената по преписката снимкова част), в която изрично е посочен разпознатия регистрационен номер ***, като е налице пълно съответствие между разпознат регистрационен номер и този отразен в ЕФ.

Противно на възраженията в жалбата, по преписката е представена справка за регистрация на МПС, видно от която жалбоподателят е вписан собственик на МПС, поради което именно той следва да понесе отговорност за извършеното нарушение при липса на подадена декларация по смисъла на чл. 189, ал.5 ЗДвП.

От значение за установената по делото фактическа обстановка е и писмото, получено от Общинска администрация Хисаря, че процесният пътен участък към дата 02.07.2022г. е попадал в обхвата на действие на ПЗ В-26 40 км/час.

Действително в писмото е посочено, че общината не разполага със 3 схема за организация на знаковото пространство.

Посоченото, обаче не се отразява на установеността на обективната истина по делото, доколкото тя се постига от съвместното ценене на:

-писмото от Община Хисаря, в което под страх от наказателна отговорност по чл. 313 НК кметът на общината е удостоверил, че процесният пътен участък е попадал в обхвата на действие на ПЗ В-26 40 км/час, включително и с оглед правилото на чл. 50 ППЗДВП;

-приложеният по делото протокол по чл. 10 от Наредбата, който представлява официален свидетелстващ документ, който удостоверява мястото, времето и начина на извършване на видеоконтрола и спазването на нормативните и техническите изисквания за неговата законосъобразност.

Така Решение № 1995 от 27.10.2021г. на Административен съд – гр.

Пловдив, ХХІ касационен състав, к.а.н.д. № 1530 по описа на съда за 2021 г., Решение № 1988/27.10.2021г. на Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав, к.а.н.д. № 1969 по описа на съда за 2021 година, Решение № 15 от 05.01.2021 г. по к. адм. н. д. № 2895 / 2020 г. на XXIV състав на Административен съд - Пловдив, решение № 2049 от 13.11.2020 г. по к. адм. н. д. № 2089 / 2020 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1945 от 29.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 1795 / 2020 г. на XXI състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 1349 от 23.07.2020 г. по к. адм. н. д. № 1314 / 2020 г. на XXI състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 848 от 15.04.2019 г. по к. адм. н. д. № 156 / 2019 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив.

Че наличието на ПЗ В-26 40 км/час за същия пътен участък и наличието на валидно ограничение на скоростта от 40 км/час успешно се установяват от писмото на кмета на Общината и от Протокола по чл. 10 от Наредбата е и практиката на административен съд-Пловдив.

Така Решение № 2480 от 15.03.2024 г. по к. адм. н. д. № 89 / 2024 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив, с което е потвърден ЕФ на същия пътен участък.

В тази връзка следва да се съобрази и трайната практика на Административен съд-Пловдив, според която при установено наличие на реално поставен ПЗ В26 гражданите са длъжни да изпълняват предписанията му, като спазването на условията за законосъобразното му 4 поставяне не могат инцидентно да се преценяват в производството по ЗАНН. Ако жалбоподателят има възражения срещу законосъобразността на поставянето на знака, пътят му на защита е в специалното производство по АПК, като при постигане на благоприятен изход по него това би било основание за възобновяване на производството по ЗАНН.

Така Решение № 1223/ 27.06.2022 год. на , ХХIV състав, КАНД № 1017/2022 2022г., Решение № 531/20.03.2023 год. на АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХХ състав, КАНД № 65 по описа на съда за 2023 г., Решение №1426/21.7.2022г. на АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХХIІ състав, КАНД № 1088 по описа за 2022 г.,, Решение № 1063/10.06.2022 г. ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХ касационен състав, КАНД № 743 по описа за 2022 год, Решение № 1060/10.06.2022 г.ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХ касационен състав, КАНД № 744 по описа за 2022 год., Решение № 1026/07.06.2022 год.на АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХVI касационен състав, КАНД № 748 по описа на съда за 2022 г, Решение № 986/31.5.2022г.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХХVІ състав, КАНД № 948 по описа за 2022 г.

Обстоятелството, че:

- в писмото на Кмета на общината е посочено, че административният адрес, на който е установено нарушението, е на около 100 метра от знака;

-а в протокола по чл. 10 от Наредбата е посочено, че камерата е на около 200 метра от знака не внася съмнение във фактическата установеност по делото.

Това е така, доколкото в случая е налице разминаване между мястото на разполагане на камерата и мястото на установяване на нарушението. Видно от протокола по чл. 10 от Наредбата камерата е била разположена на ул.

„Първа“ до № 6, което се намира на около 200 метра от знака, а нарушението, видно от ЕФ и статичното изображение, е установено на ул. „Първа“ до номер 4, което се е намирало на около 100 метра от знака В26.

Това разминаване между място на разполагане на камерата и място на заснемане на нарушението, обаче е изцяло допустимо предвид обсега на действие на камерата. Видно от статичното изображение камерата е била в режим на измерване М, като според приложената по преписката инструкция 5 за експлоатация при него обсега на действие и заснемане е до 120 метра.

От съпоставката на разстоянията в Протокола по чл. 10 и писмото от Община Хисаря е видно, че административен адрес ул. „Първа“ № 4 е попадал в обхвата на действие на камерата, поради което заснемането на нарушението се явява законосъобразно.

Доказателство, че процесното нарушение е заснето именно при използването на АТСС, за което е представен протокол по чл. 10 от Наредбата, е и обстоятелството, че процесното статично изображение към клип 27116, попада между първото статично изображение 27101 и последното статично изображение 27130 по представения протокол, като е налице и съвпадение в часовете за използване на камерата и часа на заснетото нарушение.

За пълнота следва да се отбележи, че начина на изписване на мястото на нарушението в ЕФ: Пловдив, Хисаря, с. Михилци, ул. „Първа“ не е образец за юридическа прецизност. Пределно ясно е обаче, че става въпрос за Област Пловдив, Община Хисаря, село Михилци. Това изрично е посочено в Протокола по чл. 10 от Наредбата, поради което не може да се приеме, че посочената словесна непрецизност е довела до ограничаване правата на наказания субект.

ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН.

При спазване на изискванията за законосъобразно използване на АТСС, правилно е приложен и материалния закон. Деецът е нарушил въведено с пътен знак В-26 специално ограничение на скоростта за движение в населено място, с което е реализирал състава на чл. 21, ал.2, вр. чл. 21, ал.1 ЗДвП.

В този изричен смисъл, че при нарушение, изразяващо се превишаване на ограничението, въведено с пътен знак В-26 коректната правна квалификация е именно чл. 21, ал.2, вр. ал.1 ЗДвП е и трайната практика на Административен съд- Пловдив.

Така изрично Решение № 1833 от 13.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1731 / 2021 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1988/27.10.2021г. на Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав, 6 к.а.н.д. № 1969 по описа на съда за 2021 година, Решение № 378 от 22.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 3239 / 2020 г. на XIX състав на Административен съд Пловдив Решение № 254 от 08.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 2819 / 2020 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 930 от 10.05.2021 г. по к. адм. н. д. № 721 / 2021 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив.

В ЕФ подробно са описани обективните признаци на нарушението, съгласно правните норми, за което е санкциониран дееца- чл. 21, ал.2, вр. чл.

21, ал.1 ЗДвП, вр. чл. 182 ЗДвП, от които е видно, че съставомерната форма на изпълнителното деяние е превишаване на пределно допустимата скорост на движение, въведена с пътен знак В26.

Всички относими признаци към посоченото изпълнително деяние са надлежно описани в ЕФ- разрешена скорост, въведена с пътен знак В26, наказуема скорост (получена като от установената скорост на снимковия материал е приспаднат законоустановения толеранс), наказуемо превишение, рег.№ на МПС, с което е допуснато нарушението, регистриран собственик на МПС.