Решение № 13799 от 10.07.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 8885/2026
- Вид
- Решение № 13799
- Подписан
- 10.07.2026
- Състав
- СВЕТЛОЗАР ДИМИТРОВ ДИМИТРОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- член 3, буква ж) · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 26, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- § 1, т. 1 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 13799 гр. София, 10.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20261110108885 по описа за 2026 година
Производството е образувано по искова молба на Г. А. Г. срещу „Профи кредит България“ ЕООД.
Ищецът твърди, че сключил с ответника договор за потребителски кредит № ************** на дата 06.01.2025г. за сумата от 4000лв. за рефинансиране на други кредити, при посочени ГПР от 63,37%, фиксиран ГЛП от 50,95%, неустойка от 1800лв., за срок от 36 месеца, като общо дължимата сума възлизала на 7877,28лв.
Ищецът счита, че договорът потребителски кредит е недействителен, тъй като не е посочен правилен ГПР, доколкото не е включена неустойката в него. Не бил спазен и предвиденият размер на шрифта, както и договорът да е изготвен на ясен и разбираем език.
Изтъква, че ГПР надвишава и 5 пъти размера на законната лихва. Посочва, че са нарушени чл. 11, ал. 1, т. 6, 9а и др. Твърди, че е нищожна и клаузата за заплащане на неустойка като противоречаща на добрите нрави. Не било посочено всяка вноска какво включва, както и лихвеният процент на ден. Счита, че е нищожно и споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, тъй като липсва основание и цели заобикаляне на закона.
Съобразно изложеното, моли за постановяване на решение, с което договорът за потребителски кредит да бъде прогласен за недействителен, а евентуално да бъдат признати за нищожни клаузите за възнаградителна лихва, ГПР и за заплащане на неустойка, както и цялото споразумение.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с който не оспорва сключването на посочения договор за сумата от 4000лв. Отрича договорите да е нищожен, като счита, че отговаря на изискванията на закона и не нарушава добрите нрави.
Посочва, че ГПР е изчислен правилно и не допуснати нарушения на ЗПК. Излага допълнителни съображения за неоснователност.
Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявени са за разглеждане обективно евентуално съединени установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 22 ЗПК и чл. 26, ал. 1, 1 пр. 1, 2 и 3 ЗЗД.
По делото не е спорно, а и се установява от събраните писмени доказателства, че на 06.01.2025г. между страните е сключен договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт с № **************, по силата на който ответникът, в качество на кредитодател, се е задължил да предостави на ищеца, в качеството на кредитополучател, сумата от 4000лв., която да послужи за рефинансиране на други задължения. Предвидено е, че срокът на кредита е 36 месеца, с посочени 50,95% фиксиран ГЛП, 63,37% ГПР, лихвен процент на ден 0,14% и общо дължима сума 7877,28лв.
В чл. 10 от ОУ към договора е посочено, че клиентът се задължава да предостави на кредитора някое от следните обезпечения – банкова гаранция; гаранция, издадена от финансова институция, вписана в регистъра на БНБ; солидарен длъжник, който да е физическо лице между 23 и 64 години, отговарящо на редица изисквания; ипотека върху имот.
На същата дата е сключено допълнително споразумение към договора за кредит, в което е посочено, че страните са констатирали, че при кандидатстването на клиента за потребителски кредит кредиторът е поискал обезпечение за гарантиране погасяването на всички дължими и изискуеми вземания на кредитора и го е предупредил за неблагоприятните последици от неизпълнението на задължението. Описани са параметрите на договора за кредит и е посочено, че клиентът не е предоставил поисканото обезпечение, поради което му се дава допълнителен 14-дневен срок да го направи, а при неизпълнение, дължи неустойка от 1800лв., разсрочена за 12 месеца съобразно приложен към споразумението погасителен план.
При горните факти, съдът извежда следните правни изводи:
Процесният договор има характеристиките на договор за потребителски кредит съгласно дадената в чл. 9, ал. 1 от ЗПК легална дефиниция, а заемателят има качеството потребител по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, поради което в отношенията между страните приложение намират императивните норми на ЗПК и ЗЗП.
Според чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Според чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 63,37%, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер не надвишава максималния допустим по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер обаче не отразява реалният такъв, тъй като не включва част от разходите по кредита, които се включват в общите разходи по кредита по смисъла на легалната дефиниция, дадена в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.
Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по 2 кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
Дължимата неустойка по свързаното с договора за кредит допълнително споразумение представлява разход по договора за потребителски кредит и следва да бъде включена в ГПР, като същата е била изначално известна на кредитора, предвид съдържащите се в споразумението констатации. В посочения в договора за кредит ГПР е включен само размерът на възнаградителната лихва, което очевидно цели заобикаляне на императивните изисквания и умишлено въвеждане в заблуждение на потребителя относно реалните разходи по кредита. При добавянето им, действителният размер на ГПР става значително по-висок, като нито в преддоговорната информация, нито в договора за кредит е описан какъв би бил размерът на ГПР при добавяне на неустойката. При това положение се налага изводът, че договорът за потребителски кредит не отговаря на изискванията на чл.
11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в него липсва действителният процент на ГПР. Текстът на тази норма не следва да се тълкува буквално, а именно - при посочен, макар и неправилно определен ГПР, а нормативното изискване следва да се приеме за изпълнено, когато е посочен както подробният начин на формиране на ГПР, така и действителният му размер, за да бъде потребителят добросъвестно информиран и да не бъде въвеждан целенасочено в заблуждение. Годишният процент на разходите е част от същественото съдържание на договора за потребителски кредит, въведено от законодателя с оглед необходимостта за потребителя да съществува яснота относно крайната цена на договора и икономическите последици от него, за да може да съпоставя отделните кредитни продукти и да направи своя информиран избор. След като в договора не е посочен ГПР при съобразяване на всички участващи при формирането му компоненти, което води до неяснота за потребителя относно неговия размер, не може да се приеме, че е спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Последица от неспазване изискването на чл.11, ал. 1, т. 10 ЗПК е, че същият се явява недействителен – чл. 22 ЗПК.
В задължителното Решение от 21.03.2024г. по дело № C-714/2022г. на Съда на Европейския съюз е прието, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница. С оглед на съществения характер на посочването на ГПР в договор за потребителски кредит, за да даде възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед на изискването при изчисляването на този процент да се включат всички разходи по член 3, буква ж) от Директива 2008/48, следва да се приеме, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин както непосочването на този процент.
Следователно, санкция, изразяваща се в лишаване на кредитора от правото му на лихви и разноски при посочване на ГПР, който не включва всички споменати разходи, отразява тежестта на такова нарушение и има възпиращ и пропорционален характер. Член 23 от Директива 2008/48, разглеждан във връзка със съображение 47 от същата директива, следва, че макар изборът на системата от санкции за нарушаване на националните разпоредби, приети съгласно тази директива, да е по усмотрение на държавите членки, така предвидените санкции трябва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи. Това означава, че строгостта на санкциите трябва да бъде в съответствие с тежестта на наказваните с тях нарушения, като се гарантира реално възпиращ ефект и същевременно се съблюдава основният принцип на пропорционалност (вж. в този смисъл решение от 9 ноември 2016 г., Home Credit Slovakia, C‑42/15, EU:C:2016:842, т. 61—6 3 и цитираната съдебна практика).
От изложеното се налага изводът, че ГПР не е посочен правилно и при прибавяне на посочените разходи към кредита, което е абсолютно необходимо, неговият размер надхвърля значително максимално допустимия такъв. Налице е съществено нарушение на императивните законови изисквания на ЗПК, водещо до недействителност на договора 3 съгласно чл. 22 ЗПК.
С оглед изложеното, предявеният главен иск за недействителност на договора за потребителски кредит се явява основателен.
Предвид уважаването на главния иск, не е настъпило вътрешно-процесуалното условие за разглеждане на евентуалните такива.
По разноските:
При този изход на спора, право на присъждане на сторените разноски има ищецът, който е доказал такива в размер на 161,10 евро за държавна такса. Претендира се и адв. възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв., което съдът при съобразяване липсата на правна и фактическа сложност на делото, извършените процесуални действия, включително провеждането на едно открито съдебно заседание, задължителните разяснения, дадени в Решение от 25.01.2024г. по дело № C-438/2022г. на Съда на ЕС, както и размера на претендираното юрк. възнаграждение на насрещната страна, съдът определя на 250 евро.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Г. А. Г., ЕГН: **********, срещу „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК: 175074752, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр.
26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 22 ЗПК, че сключеният между страните договор за потребителски кредит № **************/06.01.2025г.е нищожен (недействителен).