Определение № 15751 от 24.04.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 15751 гр. София, 24.04.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА Гражданско дело № 20241110136582 по описа за 2024 година

Делото е образувано по отделени материали от гр.д. № 34739/2023 г. по описа на СРС 154 състав, образувано по искова молба, подадена от Х. С. В., ЕГН ********** и Д. Н. Т.- В., ЕГН **********, против К. С. К., ЕГН **********, с която са предявени искове с правно основание правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС и чл. 86 от ЗЗД , в което е предявен насрещен иск от ответника К. К. срещу ищците с искане с правно основание чл.32, ал.2 ЗС за разпределение на ползването на съсобствения имот, както и иск с правно основание чл.31, ал.2 ЗС за сумата от 2 000 лв., представляваща обезщетение за невъзможност за ползване на три стаи и дворно място от имота ползване за периода от 01.04.2023 г. до 01.08.2023 г. за сумата от 400,00 лв. месечно. В срока за отговор на исковата молба Д. Т. - В., с подаването на отговора на исковата молба, е предявила насрещен иск по чл.108 от ЗС да бъде призната за собственик, заедно с Х. В. на имот, находящ се в гр.С.. и да бъде осъдена К. К. да им предаде имота, който владее и държи без основание, както и същата да им заплати обезщетение от 400 лева на месец за периода 01.07.2023 г. 01.09.2024 г. в общ размер на 5 600 лв, както и за в бъдеще по 400 лв. на месец на основание чл.31, ал.2 от ЗС. С молба от 29.01.2026 г. Д. Т. - В. ЕГН ********** е заявила, че се отказва от всичките си искове срещу К. С. К. ЕГН ********** по чл.108 ЗС и по чл.31, ал.2 ЗС за плащане на сумата от 5600 за периода от 01.07.2023 г. до 01.09.2024 г. , както и по 400 лв на месец занапред.

Поискала е да й бъде върната внесената по тези искове държавна такса в размер на 304 лв.

С определение Рег.№ 14712 / 30.01.2026 и на основание чл.233 ГПК съдът е прекратил производството по гр.д.№ 36582/2024 г. по описа на СРС, 154 състав по отношение на предявените насрещни искове от Д. Т. - В. ЕГН 1

********** срещу К. С. К. ЕГН **********: по чл.108 ЗС за признаването й за собственик на имот, находящ се ул. „Г.., тавански етаж с идентификационен номер *** и да бъде осъдена да предаде имота, който владее и държи без основание по чл.31, ал.2 ЗС за плащане на сумата от 5600 за периода от 01.07.2023 г. до 01.09.2024 г. , както и по 400 лв на месец занапред, представляващи обезщетение за лишаване от право на ползване на съсобствен имот, намиращ се на ул. „Г.., тавански етажи с идентификационен номер ***, заедно с ½ ид. част от избено помещение, поради отказ от исковете, като не се е произнесъл по искането за връщането на заплатените държавни такси за разглеждане на насрещните искове.

Съдът намира, че въпреки направения отказ от исковете и прекратяване на делото по предявените насрещни искове, в случая внесената държавна такса не подлежи на връщане, като съображенията за това са следните:

Според чл. 71, ал. 1 във вр. чл. 73, ал. 3 ГПК по водене на делото се събират държавни такси, които са дължими при предявяването на иска. В този смисъл са и разпоредбите на чл. 3 и чл. 4, б. „а“ от Закона за държавните такси. Следователно държавната такса се дължи за образуването на гражданското дело, а не за разрешаването на съдебно предявения спор по същество. Принципната възможност за връщане на държавната такса е регламентирана в разпоредбата на чл. 4б от Закона за държавните такси, която предвижда, че недължимо платени такси се връщат по искане на заинтересованата страна. Съдебната практика по приложението на посочената правна норма приема, че на връщане подлежат само таксите, по които исково производство не е било образувано или таксите са били събрани, въпреки че ищецът е бил освободен от заплащането им, както и надвнесените такси, тъй като само в тези хипотези таксите следва да се приемат като недължимо платени, т.е. платени без да е налице основание за това по смисъла на чл. 3 ЗДТ.

В настоящия случай по делото са подадени от ответниците насрещни искови молби и са извършени действия от правораздавателния орган по проверка редовността им, като същите са и изпратени на ответника по насрещния иск, поради което с последващото десезиране на съда от решаване на правния спор в тази част не е отпадала дължимостта на внесената държавна такса. Освен това ответниците не попадат в категорията на лицата по чл. 83, ал. 1 ГПК, които са освободени от такси и разноски, и от изложените в исковата молба фактически твърдения и формулирания петитум не може да се направи обоснован извод, че внесената сума от 304 лв. надвишава дължимата държавна такса по предявените насрещни искове, тоест, че същата е надвнесена. От изложеното следва, че не е налице нито една от законоустановените хипотези, при които държавната такса подлежи на връщане, поради което искането за това следва да бъде оставено без уважение.

Водим от горното, съдът

2

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по молба, вх. № 16588/20.01.2026 г. г., на Д. В. за връщане на внесената по гр.д. № 36582/2024 г. по описа на СРС, ГО 154 състав, държавна такса в размер на 304 лв.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок от връчването му на молителката.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3